Р Е Ш Е Н И Е
Номер 892
14.05.2019 г. град Бургас
Административен
съд – Бургас, дванадесети
състав, на двадесети март
две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 20 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.32 от Закона за
защита от шума в околната среда (ЗЗШОС).
Образувано е по жалба на „Векстрейд-7“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Родопски
извор“ №28а, ет.1, представлявано от управителя Г. В. Т., против Заповед №
РД-22-46/09.07.2018г. на директора на Регионална здравна инспекция
(РЗИ)-Бургас, с която на основание чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г.
за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (Наредба № 36 от
21.07.2009г.), е потвърдено предписание №ДЗК-189/08.07.2018г. за спиране на
дейност в обект – озвучаване от локален източник на шум на откритите площи на
обект: клуб „Хедон“, находящ се в гр.С., ул.“Ропотамо“ №2 , за времето от 23.00
часа до 07.00 часа и на основание чл.31, ал.1, т.2 от Закона за защита от шума
в околната среда (ЗЗШОС) е спряна дейността в същия обект за времето от 23.00
часа до 07.00 часа.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречие с
материалния закон. Изложени са аргументи, че в заповедта липсват фактически и
правни основания за нейното издаване, не е извършено надлежно измерване нивото
на шум в деня на проверката. В съдебно заседание на 12.12.2018г. процесуалният
представител на жалбоподателя излага допълнителни възражения, а именно, че
заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, като освен това в
заповедта не се съдържа никаква информация, касаеща местонахождението на
заведението, като няма доказателства, че обекта попада в жилищна зона или
курорт. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят ангажира писмени доказателства,
включително и съдебно –техническа експертиза.
В проведеното открито съдебно заседание
дружеството, чрез редовно упълномощения адвокат Д., поддържа жалбата на
изложените основания. Пледира жалбата да бъде уважена, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – директор на РЗИ-Бургас, представя
административната преписка, по която е издадена оспорената заповед. Чрез
надлежно упълномощения юрисконсулт Б. П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира
за установено от фактическа следното:
Във връзка с подадени жалби до Община С. от граждани и
организации за повишени нива на шум директора на РЗИ-Бургас издал заповед № РД
15-270/ 03.07.2018г. (л.11), с която на основание чл.15, ал.1, т. 2, 4, 6 и 7,
вр. § 1, т.10, б.“г“ от Закона за здравето (ЗЗ), чл.17 и чл.26 от ЗЗШОС и др.,
наредил на служители от РЗИ-Бургас да извършат проверка от 22,00ч. на
08.07.2018г. до 02,00ч. на 09.07.2018г., включваща измерване нивото на
еквивалентните нива на шум от обекти за търговия с храни и увеселителни
заведения, находящи се на територията на Община С..
На 08.07.2018г., била извършена проверка от посочените
в заповедта служители, съвместно с представители на РУ С. на клуб „Хедон“,
находящ се в гр.С., ул.“Ропотамо“ №2, стопанисван от дружеството-жалбоподател
„Векстрейд-7“ ЕООД. За извършената проверка бил съставен констативен протокол от
08.07.2018 г. (л.12), в който е посочено, че заведението е от открит тип.
На 08.07.2018г. било издадено предписание №
ДЗК-189/08.07.2018г. (л.14), в което са посочени фактически основания,
кореспондиращи с горепосочения констативен протокол, а именно заведението е от
открит тип и озвучаването се извършва от музикална уредба. Като нарушени правни
норми са посочени чл.31, ал.2 от ЗЗ и чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като за
отстраняване на посочените нарушения на
основание чл.19, ал.2, т.6 и 7 от ЗЗ, чл.28, ал.2 от ЗЗШОС и чл.11, ал.1, т.2 от
Наредба № 36 от 21.07.2009г. е било издадено следното предписание: „Спирам дейността музикално озвучаване
на клуб „Хедон“ за времето от 23.00 часа до 07.00 часа“.
На 09.07.2018г. е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед №РД 22-46/09.07.2018г. (л.15) за спиране на дейност на
основание чл.19, ал.3 от ЗЗ, вр. чл.11, ал.4 и чл.46, ал.5 от Наредба № 36 от
21.07.2009г., чл.31, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗЗШОС, от директора на РЗИ-Бургас
предвид правомощията му съгласно чл.17 от ЗШОС, относно осъществяван от РЗИ
контрол върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум и с
оглед чл.15, ал.1, т.4, вр. § 1, т.12, б.“г“ от ДР на ЗЗ, относно
осъществявания от РЗИ държавен здравен контрол по спазване и изпълнение на
установените с нормативния акт здравни изисквания за факторите на жизнената
среда – шум в урбанизирани територии. Като мотиви за издаването на заповедта е
посочено, че при проверката на служителите на РЗИ-Бургас на 08.07.2018г. в 23.20
часа в клуб „Хедон“, находящ се в гр.С., е установено, че посочения търговски и
увеселителен обект, представляващ локален
източник на шум, е от открит тип, отворен откъм крайбрежната алея. Същият
се озвучава от музикална уредба към момента на проверката. Дружеството,
стопанисващо обекта, не спазва установените здравни изисквания и осъществява
дейността си, без да осигури опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на
човека фактори – шум. Като нарушени разпоредби са посочени чл.31, ал.1 и 2 от
ЗЗ, вр. чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт-предмет на съдебен контрол, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е
от надлежна страна, адресат на наложената мярка. С настоящата заповед са
засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя, заповедта представлява
властническо волеизявление на орган на държавната администрация и подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Оспорването е допустимо, като подадено
срещу заповед № РД-22-46/09.07.2018г. на директора на РЗИ-Бургас. Оспореният
административен акт представлява принудителна административна мярка и подлежи
на оспорване по реда на АПК, съгласно чл.45 от ЗЗ.
Разгледана по същество жалбата срещу
оспорената заповед се явява неоснователна.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира,
че същата е издадена от компетентен орган по чл.38, ал.2, предл. последно от
ЗЗ, в изискуемата форма и при спазване на административнопроцесуалните правила
за нейното издаване. Компетентността на издателя на процесната заповед е в
изпълнение и на правомощията му определени с нормата на чл.31, ал.2, вр. чл.31,
ал.1, т.2 от ЗЗШОС, според която за осъществяване на контрола и налагане на
принудителна мярка компетентен е министърът на здравеопазването, респективно
упълномощените от него длъжностни лица. Издателят е оправомощен изрично,
съгласно представената по делото заповед № РД-28-160/19.05.2011г. (л.25) на
министъра на здравеопазването, в кръга на неговата компетентност.
Съобразно нормата на чл.11, т.3 от ЗЗШОС в
правомощията на министъра на здравеопазването е извършването на измерването,
оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, предизвикан от
локални източници на шум, а чл.17, ал.1 от ЗЗШОС, регламентира че министърът на
здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни
инспектори, определени със Закона за здравето, осъществяват контрол върху шума
в околната среда, причинен от локални източници на шум, по ред, определен в
същия закон. В чл.38 и сл. от ЗЗ е регламентиран редът за налагане на
принудителни административни мерки, като съобразно посочената норма при
неспазването на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда
държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок
за отстраняване на нарушенията.
В § 1, т.12 от ДР на ЗЗ е дадено легално
определение на понятието фактори на жизнената среда, в която е включен шумът в
жилищни, обществени сгради и урбанизирани територии, а в ЗЗШОС е регламентиран
вида на принудителната административна мярка, която следва да бъде наложена при
наличие на шум над допустимите норми. От тук следва, че компетентния орган за
осъществяване на контрола и налагане на принудителната мярка е министърът на
здравеопазването, лично и чрез оправомощени от него длъжностни лица, както и в
служебно качество директорите на регионалните здравни инспекции. Чл.22, ал.1 от
ЗЗШОС действително възлага контролни правомощия и на кметовете на общините
спазване изискванията на чл.16а от с.з., но не изключва общите контролни
правомощия на министъра на здравеопазването, директорите на регионалните
здравни инспекции и държавните здравни инспектори по приложението на закона. С
оглед изложеното, съдът намира възражението за нищожност на жалбата за
неоснователно.
Процесната заповед е издадена и в установената
писмена форма, при спазване изискването за форма, визирано в чл. 146, т.2 от АПК, като съдържа изискуемите по чл.59, ал.2, т.4 от АПК реквизити. Посочени са
фактически и правни основания за издаването й.
Извършената от съда проверка не установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на административния акт,
които биха могли да обосноват отмяната му по чл.146, т.3 от АПК. Съдът не
констатира, административният орган да е допуснал нарушение независимо, че по
преписката не са налични данни жалбоподателят да е уведомен по чл.26 от АПК за
започване на производството по издаване на заповедта. Това е така, тъй като
съгласно чл.19, ал.1 от ЗЗ, държавният здравен контрол се извършва систематично
– без предварително уведомяване. Освен това дори да се приеме, че липсата на
уведомяване на образуваното административно производство е процесуално
нарушение, то не е съществено и не представлява самостоятелно отменително
основание, тъй като при съобщаване на процесната заповед жалбоподателят е подал
жалба в законоустановения срок и за него не е осуетена възможността да защити
правата си, да представи необходимите документи и да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си, включително и относно нивото на шума. В
образуваното съдебно производство жалбоподателят имаше възможност да реализира в
пълен обем защитата на своите законни права и интереси, вкл. да се запознае с
всички доказателства по преписката. С оглед изложеното в производството по
издаване на заповедта не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
доведе до нейната отмяна без разглеждането й по същество.
Съдебният контрол за съответствието на
обжалвания административен акт с материалния закон обхваща проверка дали е
правилна извършената въз основа на установените факти преценка от
административния орган за наличието на предпоставките за разпоредените правни
последици. Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон.
Както се посочи в § 1, т.12 от ДР на ЗЗ е
дадено легално определение на понятието фактори на жизнената среда, в която е
включен и шумът в урбанизирани територии, а в ЗЗШОС е регламентиран видът на
принудителната административна мярка, която следва да бъде наложена при наличие
на шум над допустимите норми. Съобразно специалната разпоредба на чл.31, ал.1,
т.2 от ЗЗШОС, компетентните органи могат да спират дейности на инсталации и
съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по
приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на
локални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон.
Съдът намира, че в заповедта са налице както
правните, така и фактическите основания за издаването й. В заповедта са описани
всички факти, свързани с неспазване на здравните изисквания при осъществяване
на дейността на обекта относно наличието на музикално озвучаване извън регламентирания в чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС
времеви интервал. В заповедта конкретно са посочени дата и час на извършване на
проверката от РЗИ –Бургас, обектът е индивидуализиран като местоположение и
предназначение, като е описан и начина на музикално озвучаване на клуба, а
именно чрез музикална уредба. Посочено е, че обекта е от открит тип, отворен
откъм крайбрежната алея, поради което възраженията за липса на индивидуализация
се неоснователни.
Жалбоподателят не оспорва, че експлоатираното
от него заведение е от открит тип, както
и че на датата 08.07.2018г. в 23.20 часа обектът е озвучаван от музикална
уредба, което е нарушение на
установените здравни изисквания за осигуряване опазването на жизнената среда.
Посочената като нарушена в заповедта разпоредба на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС не
поставя като задължително условие извършване замерване на шума с техническо
средство, доколкото забраната е въобще за озвучаване на посочените в чл.16а,
ал.2 от ЗЗШОС обекти в определен времеви
период.
Констатираното в обстоятелствената част на
оспорената заповед озвучаване от музикална уредба не бе опровергано в съдебното
производство, а и по този факт не се спори. При наличието на тези факти
административният орган правилно и обосновано с нормата на чл.31, ал.1, т.2 и
ал.2 от ЗЗШОС е спрял озвучаването от локален източник на шум на откритите
площи на обекта –клуб „Хедон“ за времето от 23.00 часа до 07.00 часа, до
отстраняване на причината, довела до налагане на мярката.
Отразеното в оспорената заповед, че се потвърждава
и предписание №ДЗК-189/08.07.2018г. за спиране на озвучаването в обекта за
времето от 23.00 часа до 07.00 часа на практика представлява същата
административна мярка, макар наложена на различно правно основание. В Закона за здравето е предвидено, че предписанията,
издавани от държавните здравни инспектори при упражняване на функциите им не
представляват по своята същност принудителна административна мярка. Предписанието
по чл.11, ал.1, т.6, вр. чл.46, ал.5 от Наредба № 36 от 21.07.2009г., вр. чл.31, ал.2 и чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, каквото се явява
настоящето предписание не предварителна административна мярка. Аргумент за това
се извежда и от нормата на чл.11,
ал.4 от същата наредба, съгласно която
предписанието по ал.1, т.6 се потвърждава или отменя със заповед на директора
на РЗИ, съответно на директора на НЦРРЗ. Следователно актът, който би могъл да
бъде оспорен пред съда, е заповедта, с която така издаденото предписание на
държавния здравен инспектор бъде потвърдено със заповед на Директора на РЗИ,
както е процедирано в случая. Аргумент в подкрепа на този извод на съда се
съдържа и в нормата на чл.19, ал.3 от ЗЗ, в която изрично се посочва, че принудителните
административни мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните
здравни инспекции, като в тази връзка е неотносимо дали адресатът на
предписанието е изпълнил указанието дадено с него или не, преди потвърждаването
му от директора на РЗИ, тъй като предписанието представлява предварителна
мярка, а крайният акт е заповедта за потвърждаването му.
В развилото се съдебно производство
оспорващият не успя да докаже твърденията си в жалбата за ненадлежно измерване
нивото на шума и че обектът на контрол се намира извън жилищна зона.
В хода на съдебното производство по искане на
страните е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице (л.59) обектът не попада в
границите на жилищна зона или в курорт. Съдът обаче кредитира заключението на
вещото лице по изготвената от него допълнителна експертиза (82-л.80), тъй като
същото е съобразено с разпоредбата на чл.76 от Закона за здравето, взета е
предвид легалната дефиниция за курорт и курортен ресурс, съгласно чл.3, ал.1 и
ал.2 и съгласно чл.2, ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба №14/03.08.1987г. за курортните
ресурси, курортните местности и курортите.
В допълнителното заключение, което съдът кредитира, е посочено, че клуб
„Хедон“ с адрес гр.С., морски плаж „Хармани“ се намира на територията на курорт С., като е обявен за климатичен
морски курорт от национално значение в т.16 от Решение №153/24.02.2012г. на МС за обявяване на курортите в Република
България и определяне на техните граници. В заключението вещото лице сочи, че
гр.С., община С. е климатичен морски курорт от национално значение с РМС 89 от 1967 г.(ДВ, бр.35 от 1967г.), а
на основание чл.76 от Закона за здравето като урбанизирана територия в
границите му попада курортния ресурс морски плаж, на който реално е разположен
бар „Хедон“ .
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че бар „Хедон“ , като находящ се на плажа, попада по смисъла на
ЗУТ извън строителните граници на гр.С. и се намира извън жилищна зона.В
настоящия казус приложими са разпоредбите на Закона за здравето, въз основана
на който е издадена и оспорената заповед. Същата съответства и на целта на
закона, съобразно чл.146, т.5 от АПК, а именно да не се допуска наднормено
зашумяване.
Цялостният анализ на доказателствата по делото
обуславя извода, че в случая административният орган, в съответствие с принципа
на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК е упражнил правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като издаденият административен акт не
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за
целта, за която актът се издава, а тя е да се осигури здравословни условия на
живот на населението и опазване на околната среда от шум чрез разработването и
прилагането на интегриран подход и мерки за неговото предотвратяване или
намаляване. Озвучаването от локален източник на шум на откритите площи на клуб
„Хедон“ е спряно не изцяло, а само за времето от 23.00 часа до 07.00 часа и до
отстраняване на причината, довела до налагане на принудителната административна
мярка. Този начин на определяне на продължителността на наложената мярка изцяло
съответства на нормата на чл.31, ал.2 от ЗЗШОС, изискваща спирането на
съответната дейност да бъде в сила до отстраняване на причината, довела до
налагане на принудителната административна мярка.
Поради изложените съображения, съдът приема,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма при спазване на административнопроизводствените правила, материално-правните
разпоредби, в съответствие с целта на закона, не са налице основания за
отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и трябва да бъде потвърдена, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Ответникът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и разноски. Предвид изхода на спора искането е
основателно. На основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на
РЗИ-Бургас да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден
размер съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се
заплати от жалбоподателя, както и сумата 100 лева - възнаграждение на вещото
лице, изготвило допълнителното заключение.
Мотивиран от това и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Векстрейд-7“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Родопски извор“ №28а, ет.1,
представлявано от управителя Г. В. Т., против Заповед № РД-22-46/09.07.2018г.
на директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ)-Бургас, с която на основание
чл.11, ал.4 от Наредба № 36 от 21.07.2009г. за условията и реда за упражняване
на държавен здравен контрол (Наредба № 36 от 21.07.2009г.), е потвърдено
предписание №ДЗК-189/08.07.2018г. за спиране на дейност в обект – озвучаване от
локален източник на шум на откритите площи на обект: клуб „Хедон“, находящ се в
гр.С., ул.“Ропотамо“ №2 , за времето от 23.00 часа до 07.00 часа и на основание
чл.31, ал.1, т.2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е спряна
дейността в същия обект за времето от 23.00 часа до 07.00 часа.
ОСЪЖДА „Векстрейд-7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Родопски извор“ №28а, ет.1, представлявано
от управителя Г. В. Т., да заплати на
Регионална здравна инспекция -Бургас, сумата от 200 (двеста) лева за разноски
по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: