Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 / 8.7.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........82............по описа за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от М.С.М. против наказателно постановление
№ 02-30 от 06.03.2019 година на Началника отдел Рибарство и контрол – Черно
море гр. Бургас към Главна дирекция
Рибарство и контрол при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас с което на същия жалбоподател за
извършено административно нарушение по
чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарство и
аквакултури е наложено административно наказание глоба в размер на
1 500 лв. на основание чл. 70 ал.1 от същия закон, както и на
основание чл. 90 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите / ЗРА / е
постановено отнемане в полза на Държавата на уреда за риболов – 1
брой риболовна пръчка с монтирана машинка „ PIEMIX „.
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление , като твърди , че извършеното от него не представлява адм.
нарушение по смисъла на ЗРА и че отделно
извършеното от него деяние се явявало маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че
по този начин адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на
закона – в случая Закона за рибарството и аквакултурите тъй като неправилно е квалифицирал извършеното
от него адм. деяние като адм. нарушение и затова обжалваното наказателно
постановление се явявало неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено
изцяло .
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован не се явява лично
, като по този начин не взема становище по жалбата.
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява негов процесуален представител в
съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя М.С.М. наказателно
постановление № 02-30 от 06.03.2019 година
на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № В 0008421 от 07.09.2018 г., затова , че
на 07.09. 2018 г. в 19. 00 часа при извършване на проверка
се установило , че жалбоподателят
М. извършва любителски риболов на водоем различен от Черно море и река Дунав , а именно - язовир Камчия в местност Боровата гора , залив
по помпената станция , с един брой риболовна
пръчка с монтирани 2 броя куки , подпомогнат с гумена лодка с извънбордов
двигател от 2, 6 к.с. , с което жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на
Министъра на земеделието и храните и за
което адм. нарушение на основание чл. 70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено адм. наказание- глоба в
минимален размер от 1500 лв.. и на
основание чл. 90 ал.1 от ЗРА е отнета в полза на Държавата собствения на
жалбоподателя риболовен уред с който е извършвал риболов – 1 брой риболовна
пръчка с монтирана машинка „ PIEMIX „ .
Горепосочената фактическа обстановка по делото се
подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели О.Р., Н.К.
и Я.Г. , които
се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние и които твърдят по категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил приписваното му
административно нарушение , описано в наказателното постановление .
Жалбоподателят в жалбата си твърди , че не е знаел , че е ловил на забранено за риболов
място, тъй като мястото където е извършвал любителски риболов са се намирали и
много на брой други рибари.
Не се спори между страните по делото,
че жалбоподателят е притежавал билет за
любителски риболов важащ за процесната дата 7.9.2018 г. когато е извършвал
любителски риболов в местността Боровата
гора край язовир Камчия. Тука следва да
се отговори на въпроса дали на това място където е извършвал риболов жалбоподателя е било
забранено за риболов като в тази връзка
следва да се определи дали в частност е
попадало в санитарно- охранителната зона на язовир Камчия или извън нея.
Действително със заповед № РД 09-98 от
26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е забранено
извършването на риболов през 2016 , 2017
и 2018 г. в рибностопанските обекти по
чл. 3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА , какъвто безспорно се явява язовир Камчия. В
същата заповед е посочено , че е забранен риболова в язовир Камчия съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от
10.11.2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост , в
рибностопанско отношение и правилата за
извършване на стопански , любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите издадена от Министерството на околната среда и водите и
Министерството на земеделието и храните
, като в последната наредба в приложение № 1 е посочено , че за язовир
Камчия чието основно предназначение е за
питейно- битово водоснабдяване
любителския риболов е разрешен
единствено извън санитарно –
охранителната зона . Следователно може
да се извършва любителски риболов извън санитарно – охранителната зона на
язовир Камчия , което право е дадено от горепосочената Наредба № 37 от
10.11.2008 г. на съответния риболовец който притежава надлежно заверен билет за
любителски риболов който нормативен акт е с по – висока степен на йерархия от процесната
горепосочена заповед. Видно обаче е че по делото не са приложени доказателства
от адм. наказващия орган , което е негово задължение че към процесния период на
извършване на деянието от жалбоподателя , а и към настоящия момент има издадена заповед на Министъра на околната среда и водите за учредяване на санитарно- охранителна зона около язовир Камчия ,което води до
единствения извод , че такава липсва , като по делото е без значение кой правен
субект може да инициира тази процедура и кой може да я осъществи занапред.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели посочени по-
горе твърдят , че жалбоподателя е
извършвал любителски риболов на язовир Камчия , което се признава от жалбоподателя . Съдът
намира , че е в тежест на адм. наказващия орган да ангажира неопровержими
доказателства , че жалбоподателя е извършвал риболов на самия язовир Камчия и
респ. в неговата санитарно- охранителна зона
т.е. в забранено за риболов място и тъй като по делото адм. наказващия
орган не ангажира такива категорични доказателства , а и с оглед на факта , че
язовир Камчия няма санитарно- охранителна зона , то съдът намира , че
жалбоподателя е извършвал риболов на
разрешено затова място , извън
санитарно- охранителната зона на язовир Камчия. По този начин съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил деянието което е адм. нарушение на разпоредбата на
чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА от обективна страна и респ. не е извършил вмененото му
адм. нарушение с оглед на което съдът
намира, че адм. наказващия орган не е приложил правилно материалния закон – в
случая ЗРА и затова процесното наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .
Жалбоподателят твърди, че в случая за налагане на адм. наказание спрямо
него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от
него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът
намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя и дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже самото адм. нарушение е
формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно
процесно нарушение, респ. деянието е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй
като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът
е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от
закона срок е достатъчно само неговото
наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя , макар да не са увредени никакви права и съответно установения в страната правов ред
, нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение .
Затова съдът намира, че въпреки , че по
делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя
има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект
в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално
извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира ,
че това извършено от жалбоподателя
деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да
е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от
настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно
постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя дори
да е адм. нарушение то не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН ако бе адм.
нарушение и не може да се отмени на това искано от жалбоподателя основание посочено
в жалбата му процесното наказателно постановление .
В случая съдът намира, че е установено по един
несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят не е извършил горепосоченото
адм. нарушение за което напълно
неправилно и незаконосъобразно на същият
жалбоподател му е наложено административно наказание – глоба в
минималния размер предвиден в 70
ал.1 от ЗРА за такова адм. нарушение , а именно –в размер на 1500 лв. и е постановено отнемане в полза на
Държавата на основание чл. 90 ал.1 от
ЗРА, поради което същото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №
02-30 от 06.03.2019 година
на Началник отдел Рибарство и контрол- Черно море гр. Бургас към Главна дирекция Рибарство и контрол при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури гр. Бургас което е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № В 0008421 от 07.09.2018 г.
против М.С.М. с ЕГН ********** същият с постоянен адрес ***,
с
което на същия за твърдяно извършено от
него административно нарушение на дата
07.09.2018 година по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на
Министъра на земеделието и храните на
основание чл. 70 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите му е
наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 1500 лв.. и на основание чл. 90 ал.1 от ЗРА е отнета в полза на Държавата на собствените
на М.М. риболовни уреди 1бр. риболовна пръчка
с монтирана на нея машинка „ PIEMIX“ , като
напълно незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: