Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. Сливница, 22. 11. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 78 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от П.И.К. ***, с който ищецът претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че е собственик на дворно място в с. П., С. област, с площ около 1100 кв. м., който е заснет като югозападната част от имот с кад. № 606, кв. 89 по плана на селото от 1927 г. и от имот с кад. № 380, кв. 38 по плана от 1971 г., понастоящем идентичен с част от имот с идентификатор 58606.40.74.

В исковата молба е изложено, че ищецът притежава дворно място в с. Пролеша с площ от около 1 дка, при граници: братя И., наследници на братя Л. и наследници на И. К.. Имотът представлява югоизточната част на друг имот с площ около 2200 кв. м., при граници: улица, братя Иванчови, наследници на братя Л. и Г. Н.. Твърди, че е придобил имота по наследство от своя дядо Н. К. К., който от 1945 г. до смъртта си го е владял, като през 1955 г. е бил негов собственик по наследство и давност. Процесният имот е бил включен в кадастралния план на селото през 1927 г. и е заснет с № 606, кв. 89. В имота се е намирало жилището на дядо му и стопански постройки, които впоследствие са били ползвани от баща му. Съгласно нов регулационен план на селото имотcът е заснет с № 380, като северозападната половина на имота с площ около 1 дка е включена в УПИ III-380, кв. 38, а останалата югозападна част с площ около 1,2 дка (процесният имот) е останала извън регулационните граници. През 1986 г. при извършена делба по гр. д. № 259/1986 г. бащата на ищеца – И.Н.К. е придобил собствеността  върху целия имот, но в протокола на делото е записана само урегулираната част от него. Отразено е, че частта на мястото извън регулацията от имот № 380 и урегулираната част от имота са едно дворно място, оградено с една обща ограда от 1945 г., която не е местена и до днес. От 1986 г. до смъртта си – 2002 г. баща му е владял имота непрекъснато, а след това имотът е владян от ищеца като единствен наследник на родителите си.

Изложено е, че имота не е внасян в ТКЗС, тъй като е бил в регулационните граници на селото, а и освен това е бил единственият жилищен имот на дядо му и баща му и винаги се е намирал в селищната, застроена част на селото. Собствеността върху съседния от югоизток земеделски имот, намиращ се извън кадастралните граници, им е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. За процесният имот никога не са подавали заявление за земеделска реституция, предвид изцяло жилищният му характер, това че е ограден и това, че е бил в изцяло тяхна собственост.

Ищецът посочва, че наскоро научил, че изключената от регулационните граници югоизточна част на имота с площ от около 1,1 дка е заснета като част от имот с идентификатор 58606.40.74 и е записана като собственост на община Божурище - земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Смята това за неправилно, тъй като през 1957 г. процеснният имот е бил включен в кадастралния план, бил е единствения им жилищен имот и той е запазил изцяло собствеността си върху него в реални граници. Тъй като никога не е бил със земеделски характер, съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ, отбелязването му като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ се явява неправомерно, поради което за него възниква правен интерес от предявяване на иска.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответната община Божурище не е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си представител адв. А. от САК поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че той е собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В съдебно заседание ответната община се представлява от юрк. Кръстев, който оспорва иска. Твърди, че АЧОС е съставен в изпълнение на задълженията на общината да стопанисва и управлява земите по чл.19 ЗСПЗЗ до момента, в който собствениците поискат отписване на акта. Счита, че е различен редът, по който собственикът следва да защити правата си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От удостоверения за наследници № РЛН 16 – УГ01-17949 и № ГР -14-546 от 20.02.2013 г. и двете издадени от Столична община, се установява, че ищецът е законен наследник на И. Н. К. и Л. Р. К..

От представените по делото скици е видно, че части от процесния имот  попадат в имот с кад. № 606, кв. 89 по плана на с. П. от 1927 г. и от имот с кад. № 380, кв. 38 по плана от 1971 г., а понастоящем в част от имот с идентификатор 58606.40.74 по КК на с. П.а, със стар номер 040074.

От показанията на св. Е. М. Н. – И. и М. А. Л. се установява, че ищецът е придобил по наследство от своите родители и своя дядо, имот с площ от около 2 дка, който се намира в местн. „Улици“ в с. П., който според св. Лечева е оформен прав и дълъг. Св. И. и Л. посочват, че от едната страна имотът граничи с имот на първата свидетелка, от друга със сем. Ленкови, улица и ниви. Свидетелките твърдят, че в имота се намират две сгради, едната от които е много стара, другата е едноетажна жилищна, стопански постройки и кладенец. Заявяват, че имотът никога не е бил земеделска земя, не е бил включен и не е бил обработван от ТКЗС. Свидетелите обясняват, че освен ищеца, родителите му и неговите баба и дядо, не са виждали никой друг в имота. От едната страна имотът е ограден с телена мрежа, от другата бодлива тел, а от третата има дървета. Разпитаните свидетели посочват, че не знаят за този имот ищецът за е имал спор по повод претенции на други лица. 

С протоколно решение на ОСЗ – Божурище № 1 от 18.02.2019 г. са определени имотите по чл.19 ЗСПЗЗ, сред които попада и процесния имот.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза с първия план на с. Пролеша от 1927 г. процесният имот е заснет като част от имот с пл. № 606. Северозападната част от него е включена като придаваемо място към парцел I – 606 в кв. 89, а по-малката югоизточна негова част е основната на парцел II – 606 в кв. 89 и тя е част от процесния имот. С плана на селото от 1971 г., действащ и в момента, процесният имот е заснет като част от имот пл.  № 380. Северозападната част от него е отреден парцел III-380 в кв. 38. Същият парцел с регулационните си граници покрива сегашните граници на дворното място. Продължението на пл. № 380 в посока югоизток е незатворен имот, но неговите граници пориват границите на процесния имот. Частта на имот пл. № 380 извън парцел III-380 в кв.38 съгласно плана попада в озеленителен пояс. При изработване на КВС на землището целият озеленителен пояс и имотите, които попадат в него (вкл. и процесния) са дадени като земеделски земи за възстановяване право на собственост. През 2016 г. е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Пролеша и процесният имот представлява част от имот 58606.40.74 в местн. „Улици“, стар № 040074. По първия план на с. Пролеша от 1927 г. процесният имот е бил част от парцел ІІ – 606 от кв. 89. По действащия план от 1971 г. процесният имот представлява земеделска земя, както и до момента и е включен първоначално в КВС, впоследствие в КК. Имотът граничи с урбанизираната територия на селото. В него няма изградени жилищни сгради и стопански постройки, единствено има изграден кладенец, с който се захранва с вода, както дворното място и сградите в североизточната част на имот, така и процесният земеделски имот. Няма материализирана граница между двора на ищеца и (УПИ III-380 в кв. 38) и процесния имот или двата представляват един общ двор. Според вещото лице границите на процесния имот са материализирани съответно от северозапад от края на урбанизираната територия на селото, а от североизток, югоизток и югозапад с различна по вид растителност – храсти и дървета.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Предмет на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на собственост върху дворно място в с. П., С.област,  с площ около 1100 кв. м., който е заснет като югозападната част от имот с кад. № 606, кв. 89 по плана на селото от 1927 г. и от имот с кад. № 380, кв. 38 по плана от 1971 г., понастоящем идентичен с част от имот с идентификатор 58606.40.74, на основание наследство и давностно владение. Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването правото на собственост към настоящия момент.

При иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на собственост върху вещта, предмет на претенцията му - притежанието на правото на собственост предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата на основание за изгубване на правото. В настоящия случай е налице е интерес от съдебно - потвърдително установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот по отношение на ответника, тъй като последния бил актуван като собственост на община Божурище като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие право на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Реално се запазва правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член – кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила и върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

В конкретния случай при позоваване от страна на ищцата на наследствено правоприемство и придобивна давност, същата следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от посочените придобивни способи.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху определен недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период от 10 години или повече на фактическа власт по отношение на имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост владения обект. В конкретния случай  с оглед въведените от ищеца в исковата молба твърдения, той следва да докаже, че е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот, както и че е демонстрирал по отношение трети лица поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. За установяването на тези придобивни основания са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че праводателите на ищеца от  своя страна са придобили имота по силата на наследствено правоприемство, като след тяхната смърт той владее имота, с площ от около 1100 кв.м., без някой да е оспорил правата му. От представените скици и заключението на СТЕ се установява идентичността на имота, който е заснет като югозападната част от имот с кад. № 606, кв. 89 по плана на селото от 1927 г. и от имот с кад. № 380, кв. 38 по плана от 1971 г., с част от имот с идентификатор 58606.40.74 по КК на с. Пролеша.

При така събраните от страна на ищеца доказателства за правото му на собственост върху спорния имот и липсата на ангажирани от страна на ответната община доказателства за валидно придобиване правото на собственост от последната по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, следва да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и придобивна давност.

Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното, съдът

                                                                                                                                                      

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на община Божурище, представлявана от кмета Г.Д. чрез юрк. К., че П.И.К., с ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот: част от имот с идентификатор 58606.40.74 по КК на с. Пролеша, с площ около 1100 кв. м., който е бил заснет като югозападната част от имот с кад. № 606, кв. 89 по плана на селото от 1927 г. и от имот с кад. № 380, кв. 38 по плана от 1971 г., при граници и съседи на имота: имоти с кад. № 58606.40.48, 58606.40.49, 58606.40.52, 58606.40.55, 58606.40.72, 58606.40.21 и 58606.40.208, на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: