Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
6.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Богдан
Русев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4889 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от 16.01.2017
г., постановено по гр.д.№ 43654/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68
състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отменена Заповед № РД- 09- СИ- 182/
06.07.2015 г. на Директора на С.И., с която е прекратено трудовото
правоотношение на Т.Л.Г.; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Т.Л.Г. /ЕГН **********/
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност: “Началник сектор
„Контрол на търговската дейност”, отдел „Контрол на търговската и рекламната
дейност” в С.И.на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ С.И.- гр. София е осъден да
заплати на Т.Л.Г. /ЕГН **********/ сумата 4 638.90 лева, представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ- за оставането му без работа поради незаконното
уволнение през периода 8.07.2015 г.- 7.01.2016 г. вкл., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.07.2015 г., до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 799.71 лв.- разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете. Предявеният от Т.Л.Г. иск по
чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 4 644 лв.
На основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК ищецът Т.Г. е
осъден да заплати на ответника С.И. сумата 0.61 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от исковете. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът С.И. е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 285.56 лв.- държавна такса за уважената част от
исковете, от внасянето на която ищецът е бил освободен по чл.359 КТ.
Постъпила е въззивна жалба от С.И.- гр. София /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от Т.Г. искове по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Т.Л.Г. /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Т.Г.
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ,
като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
По делото
не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че между
ищеца Т.Г. и ответника С.И. /СИ/ при СО е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен през 2005 г. трудов договор, по
което, считано от 2008 г. ищецът заемал длъжността “Началник сектор „Контрол на
търговската дейност”, отдел „Контрол на търговската и рекламната дейност” в С.И..
Това правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № РД-
09- СИ- 182/ 06.07.2015 г. на Директора на С.И.- на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ- „поради спиране работата на сектор "Контрол на търговската
дейност", отдел "Контрол на търговската и рекламната дейност" в С.И.
при СО за повече от 15 дни“, считано от 7.07.2015 г. /когато е връчена
заповедта на ищеца/.
За да е
налице приложеното спрямо ищеца уволнително основание- „спиране на работата за
повече от 15 работни дни“ по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ, следва временно да
е преустановена дейността на предприятието /учреждението,
дружеството/ или на част от него, поради организационно- технически или
икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, като
определяща в тази хипотеза е невъзможността на работодателя да генерира
продукция и от там- доходи /при осъществявана търговска дейност/, с които да
заплаща трудовото възнаграждение на работниците. Спирането на работа означава
престой на работника или служителя, състояние, при което той не работи и не
изпълнява задълженията си по сключения трудов договор по независещи от него
причини. Причините може да са организационно- технически, икономически или
други, в резултат на което работодателят взема решение за спиране на работата
за повече от петнадесет дни. Конкретните причини, мотивирали работодателя в
тази насока, са от вътрешно служебно естество, взетото решение има автономен характер и не може да се контролира от съда за
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4889/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
целесъобразност
/в този смисъл: Решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр.д.№ 977/ 2014 Г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК; Решение № 1370 от 11.09.2001 г.
по гр.д.№ 1740/ 2000 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 1948 от 03.02.2000 г. по
гр.д.№ 842/ 1999 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Без
значение е дали работникът или служителят по същото време не е можел да полага
труд и по друга причина. Следва да е налице фактическо състояние на спиране на
работата или престой по обективни причини, продължили повече от 15 дни, което
дава възможност на работодателя да избере измежду няколко възможности: 1/ да
промени едностранно мястото или характера на работа на работника, докато трае
престоят- съгласно чл.120 КТ; 2/ да предостави на работниците да ползват
платения си годишен отпуск без тяхно писмено искане или съгласие, когато
престоят продължава повече от 5 работни дни- чл.173, ал.7, т.1 КТ; 3/ да
предложи на работниците да ползват неплатен отпуск по чл.160 КТ; 4/ да установи
работниците в престой с последиците на чл.267, ал.1 КТ; 5/ да прекрати
трудовите договори на работниците с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, когато престоят продължава повече от 15 дни. Преценката за избор на една от
тези възможности принадлежи на работодателя, като липсва законово изискване за
спазването на поредност при тяхното упражняване /за
разлика от отменената ал.3 на чл.328 КТ- ДВ, бр.21 от 1990 г., според която "уволнението
на работник на основанията, посочени в ал.1, т.2-5 и 7-9, се допуска само,
когато е невъзможно да бъде преместен на друга работа с негово съгласие"/.
В случай, че е налице спиране на работата за повече от 15 дни, през който
период работодателят не е използвал работната сила на работниците и служителите
си, за преодоляване на създадената несигурност и безперспективност на трудовото
правоотношение е предвидено прекратяване на трудовото правоотношение на
работника или служителя при условията на чл.328, ал.1, т.4 КТ. Съображенията,
мотивирали работодателя да разпореди спиране на работата за повече от 15 дни, в
резултат на което е прекратено и трудовото правоотношение на служителя/
работника, не подлежат на контрол, освен при довод за злоупотреба с право,
какъвто в настоящия случай е наведен от ищеца.
В процесната уволнителна заповед не са посочени фактически
основания, наложили спиране на работата в сектора, в който е работил ищеца, за
повече от 15 дни. Според представените от работодателя- ответник доказателства
спирането на работата на Сектор „Контрол на търговската дейност“, отдел
"Контрол на търговската и рекламна дейност" в С.И. е разпоредено със Заповед на Директора на С.И. от 25.05.2015
г., с която дейността по контрол на търговската дейност е спряна за периода от
26.05.2015 г. до 26.06.2015 г.; на служителите в сектора е наредено: да
преустановят извършването на всякакъв вид дейност, посочена в Правилника за
организацията и дейността на С.И., както и в длъжностните и функционалните им
характеристики; да се явяват на работа на работните си места и да им бъде
заплащано възнаграждение съгласно чл.267, ал.1 КТ; да се обръщат единствено към
началника на отдел „КТРД“ по въпроси, отнасящи се до контролната дейност по Наредбата
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО и
Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално- декоративните елементи и за рекламната дейност
на територията на СО. С последваща заповед на
Директора на С.И. от 25.06.2015 г. срокът на спиране на работата на сектор
"Контрол на търговската дейност“ е удължен от 26.06.2015 г. до 31.07.2015
г. Според мотивите на издадената на 25.05.2015 г. заповед, цитирана по- горе,
„спирането се налага, поради зачестилите сигнали за допуснати пропуски,
слабости и корупционни практики и с оглед тяхното изясняване“. В тази връзка са
приложени от ответника сигнали от търговци- ЕТ, и жалба от търговско дружество-
ООД, касаещи премахването на атракционни съоръжения и
съдържащи оплаквания срещу конкретно посочен служител и срещу служители на Столичния
инспекторат, както и писма- отговори на СИ и доклад от назначения на 5.05.2015
г. нов началник на отдел "КТРД“ в СИ, в който е посочено, че служители на
сектор "КТД" не познават нормативната уредба, не правят правилно
разграничение между преместваеми обекти и подвижни
съоръжения пред стационарни търговски обекти, което може да доведе до
неправилно прилагане на текстове на наредбите при извършване на контролната
дейност.
Въз основа
на заявеното от ответника становище и приложените към отговора на исковата
молба доказателства се налага извод, че спирането на работата на служителите в
сектора е разпоредено не поради наличието на
обективни външни причини, наложили спиране на работата в цялото учреждение /предприятие/ или отделно негово звено /сектор/,
поради което и не се касае за спиране на работата по смисъла на чл.328, ал.1,
т.4 КТ. Даденото от Директора на СИ разпореждане служителите в сектор
"Контрол на търговската дейност" да не изпълняват задълженията си и
да не извършват дейността, възложена им с трудов договор и длъжностни
характеристики, е в разрез с произтичащите от Правилника за организацията и
дейността на Столичния инспекторат към СО и съответните Наредби, изброени от
ответника в Приложение № 1 /л.26 от делото на СРС/, вкл. Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на СО, представляващи
нормативни актове, нормативно установени права и задължения на служителите на
инспектората, какъвто се явява и ищецът по делото.
Съгласно
чл.16, ал.1, т.1 от Правилник на Столичен общински съвет за организацията и
дейността на С.И. към Столична община /приет с Решение № 344 от 26.06.2008 г.
по Протокол № 15 на СОС/, сектор "Контрол на търговската дейност" при
С.И. осъществява контрол по Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столичната община. Съгласно чл.25 от
Правилника при осъществяване на своите задължения служителите на Инспектората
имат право да извършват проверки по спазването от всички лица на разпоредбите
на нормативните актове на Столичния общински съвет, както и на други нормативни
актове, имащи отношение към изпълнението на функциите им. Според приложимите
разпоредби на Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столичната община /НРУИТДСО, приета
с Решение № 4 по Протокол № 36 от 13.01.2005 г. на СОС/- чл.34, и Наредба
№ 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на
Столична община /приета с решение на СОС от м.05.1993 г., действаща към
датата на процесното уволнение, поради отмяната с решение на АССГ на
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4889/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
приетата през 2009 г. Наредба № 1 за обществения ред на
територията на СО/- чл.40, контролът по спазване разпоредбите на тези наредби
се осъществява от кмета на СО и районните кметове, като проверки на лицата,
извършващи търговска дейност на територията на СО, се извършват от служители на
общинската администрация, упълномощени със заповед от лицата по ал.1- чл.34,
ал.2 от НРУИТДСО, каквито са служителите в сектор "Контрол на търговската
дейност" при Столичния инспекторат. На последните са вменени и задължения,
пряко произтичащи от Наредба за преместваемите
обекти, за рекламните, информационните и монументално- декоративните елементи и
за рекламната дейност на територията на СО /приета с Решение № 717 по Протокол
№ 71 от 6.11.2014 г. на СОС, в сила от 1.03.2015 г./- чл.85.
Специализираният
административен контрол се упражнява въз основа на специално основание,
предвидено в правна норма, като този контрол се осъществява от органи, които са
специално създадени и притежават съответните правомощия и квалификация, като
извършват контрол само в съответната област. Столичният инспекторат осъществява
контрол по спазването от всички юридически и физически лица на територията на
СО на нормативни актове на Столичния общински съвет, на законите и
подзаконовите нормативни актове, както и на договори, по които страна е СО,
когато такива функции са му възложени от кмета на СО. При изпълнение на
функциите си осъществява текущ, превантивен и последващ
контрол, дава писмени предписания и следи за изпълнението им, осъществява
административно- наказателна отговорност по предвидения законов ред.
Съобразяването на приложимата нормативна уредба следователно налага извод, че осъществяването
на дейността по контрол, възложена на определен орган по силата на нормативен
акт, не може да бъде преустановена със заповед за спиране на дейността, каквато
в случая е издадена от Директора на СИ, доколкото представлява нормативно
установено задължение на съответния орган, възложено му по силата на подзаконов
нормативен акт, отмяната на който действа занапред.
Съответна
на изложеното по- горе е и приложената по делото длъжностна характеристика на
длъжността „Началник сектор „Контрол на търговската дейност“ в отдел „Контрол
на търговската и рекламната дейност“ на С.И. към СО /подписана от ищеца/,
според която основни задължения на длъжността са тези по осъществяването на
контролна дейност спрямо физически и юридически лица в съответствие с функциите
и задачите, определени с Правилника за организацията и дейността на С.И.връчване
на предписания, налагане на глоби на място или съставяне на актове за
установяване на административни нарушения при констатиране на административни
нарушения при работа по изпълнението на Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община и всички
други нормативни актове, касаещи дейността на отдела, и т.н.
В случая
нито посочените в издадената от Директора на СИ на 25.05.2015 г. заповед причини,
като "зачестили сигнали за допуснати пропуски, слабости и корупционни
практики и с оглед тяхното изясняване", нито изтъкнатите в писмения
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК причини, като "необходимост от
изменение в нормативната уредба и констатирани несъответствия между законовите
изисквания и фактическото осъществяване на контролна дейност", представляват
фактически основания да бъде спряна дейността на Сектор "Контрол на
търговската дейност" при С.И., като не представляват и законно основание
за прекратяване на трудовото право-отношение с ищеца по смисъла на чл.328,
ал.1, т.4 КТ. Причините за спиране на работата следва обективно да са
съществували към момента на спирането й, а не да бъдат въвеждани от ответника като
фактически твърдения в хода на съдебния процес с цел обосноваване на
атакуваното уволнение. Същевременно с оглед естеството на изпълняваната от
служителите на сектор „Контрол на търговската дейност“ при СИ, включая ищеца- началник на сектора, контролна дейност,
свързана с осъществявана на територията на публичната и частната общинска
собственост на Столична община /открити територии/ незаконна търговска дейност,
спиране на работата- като обективно фактическо състояние, не е установено в
процеса. Следва да се отбележи, че визираните от работодателя- ответник причини
за издаване на заповедта за спиране работата на сектора биха могли да обосноват
ангажиране дисциплинарната отговорност на съответните служители в сектора- при неизпълнение
на трудовите им задължения във връзка с възложената им дейност по контрол и
проверка, а не едностранно прекратяване на правоотношенията им при условията на
чл.328, ал.1, т.4 КТ.
Не следват
различни от приетите по- горе фактически и правни изводи и при преценка на
събраните във въззивното производство гласни
доказателства. Действително от свидетелските показания на св. М. Й.- Началник
отдел „Административно и информационно обслужване“ в С.И., и Я. Ч.- началник
отдел „Контрол на търговската и рекламната дейност“ на СИ /от 5.05.2015 г./, се
установява, че през периода 25.05.2015 г.- 31.07.2015 г. дейността на отдел
„Контрол на търговската дейност“ в Столичния инспекторат е била преустановена, като
не са съставяни констативни протоколи и актове за установяване на
административни нарушения, което е видно и от приложената от ответника справка
в табличен вид /л.56 от делото на СРС/, но не поради липсата на обективно
съществуващи основания и предпоставки за извършването на проверки и контролна
дейност, а в изпълнение на издадената в този смисъл от Директора на
инспектората заповед. По данни на посочените свидетели осъществяваната от
сектора контролна дейност в този случай била осъществявана от служителите на
районните инспекторати. Фактическата му работа била прехвърлена на районните
инспекторати. От служителите на сектора било изискано връщане на всички
получени документи- констативни протоколи и АУАН, като празни бланки, както и
да бъдат отчетени отработените през предходния период. На свидетеля Ч.- като
началник на отдел „Контрол на търговската и рекламната дейност“ на СИ, било
възложено да следи служителите в сектора да не работят, да не им възлага
работа, а да останат в престой.
При тези
данни и доказателства по преценка на настоящия въззивен
съд ответникът- носител на доказателствената тежест
за установяване наличието на приложеното уволнително основание, не е ангажирал
безспорни доказателства при условията на пълно главно доказване, че същото
действително е било налице и е обосновало извършеното уволнение. Липсата на
обосновано с обективни причини спиране на работата на сектора, чийто началник е бил
ищецът, обуславя
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 4889/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
липсата
и на причинно- следствена връзка между такъв юридически факт и извършеното на 6.07.2015
г. уволнение на Г., което обосновава извод за неговата незаконност.
При тези
съображения уволнението на Т.Г., извършено едностранно от работодателя на
основание чл.328, ал.1, т.4 КТ /“поради спиране на работата за повече от 15
дни“/, считано от 7.07.2015 г., се явява незаконно, поради което и предявеният
иск за отмяната му на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен следва да
бъде уважен със законните последици, а решението на СРС, което е правилно в
тази част, следва да бъде потвърдено.
Конкретни
доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, в която са уважени
исковете на Т.Г. по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, във въззивната
жалба на ответника не се съдържат, поради което и по съображенията на СРС,
които въззивният съд споделя /чл.272 ГПК/, решението
в тази част също следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност
на наведените от въззивника доводи за неправилност на
обжалваното решение и съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на трудовия спор решението- като правилно в обжалваната част, следва
да бъде потвърдено.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивника сумата 1 000 лв.- разноски за въззивното производство, представляващи разноски за платено
адв. възнаграждение, чийто размер не следва да бъде намален
при уважаване на заявеното от въззивника възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не надвишава минималния дължим
съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер на адвокатското възнаграждение.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.01.2017 г., постановено
по гр.д.№ 43654/ 2015 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, в обжалваната част, в която са уважени
предявените от Т.Л.Г. /ЕГН **********/ срещу С.И.- гр. София иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на извършеното със Заповед № РД- 09- СИ- 182/ 06.07.2015
г. на Директора на С.И. уволнение като незаконно; иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ-
за възстановяването на Т.Л.Г. /ЕГН **********/ на заеманата до уволнението
длъжност; и иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ- за присъждането на обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ в размер на 4 638.90 лв., ведно със законната лихва от
24.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; а също и в частта относно присъдените на основание чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.И.- гр. София да заплати на Т.Л.Г. /ЕГН **********/ сумата 1 000 лв. /хиляда лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по
гр.д.№ 43654/ 2015 г. на СРС, ІІ ГО, 68 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.