№ 8948
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110167914 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. С. Р. срещу „Т. С.“ ЕАД,
с сумата от 3676,94 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.07.2012г. до 30.04.2016г. и сумата от 957,84 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.08.2012г. до 01.02.2017г., за които суми е издаден изпълнителен лист
от 20.07.2017г. по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на СРС, 41-ви състав и е образувано изп.д.
№ ********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие
СГС поради погасяването им по давност.
Ищцата твърди, че на 10.12.2022г. била научила за образувано срещу нея
изпълнително дело за процесните суми въз основа на изпълнителен лист от 20.07.2017г.,
издаден по влязла в сила на 05.07.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на СРС, 41-ви състав. Твърди, че
считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 05.07.2017г. до датата на
образуване на изпълнителното дело – 13.07.2022г., била изтекла както кратката тригодишна
погасителна давност, така и общата петгодишна погасителна давност за процесните
вземания. Развива още и съображения, че след образуване на изпълнителното дело не били
предприети действия по изпълнение на процесните вземания, поради което давността била
изтекла към м.12.2022г., както и към датата на образуване на делото 13.07.2022г., тъй като
същата е започнала да тече, считано от 05.07.2017г. и е тригодишна- изтекла на 05.07.2020г.,
евентуално – петгодишна в този случай изтекла на 05.07.2022г., т.е и в двата случая- преди
образуване на самото изпълнително дело. Поддържа, че самото изпълнително дело е
образувано срещу ищеца след изтичане на давностния срок за задълженията, поради което
нито едно действие на ЧСИ не е годно да прекъсне давността. Евентуално изп. дело се било
1
прекратило на основание чл. 433, т. 8 ГПК. Сочи, че за времето от образуване на
изпълнителното дело през 2017г. до м.12.2022г. по изпълнителното дело не са извършвани
никакви годни изпълнителни действия спрямо длъжника- нито чрез връчване на ПДИ, нито
чрез залепване на адрес на длъжника, нито чрез връчване на този длъжник на друго
аналогично на ПДИ съобщение, към което да е бил приложен изпълнителен лист. Твърди, че
съгласно задължителната практика на ВКС от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, респ. съдебното решение, започва да тече нова давност и съобразявайки
обстоятелството, че липсват изпълнителни действия и към настоящия момент счита, че към
днешна дата вземането е погасено по давност. С оглед на обстоятелството, че главницата
била погасена по давност, претенциите за лихва за забава и за разноски също били погасени
по давност. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
скойто се оспорват предявените искове като неоснователни. Изложени са съображения, че
безспорно в случая от Е. Р. не било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу така
издадената заповед и същата била влязла в сила, което довело до издаване на изпълнителен
лист от 20.07.2017г. по описа на СРС, 41-ви състав. Поддържа, че влязлата в сила заповед
има ефект на влязло в сила на съдебно решение. Твърди, че е приложима разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД и давността е пет годишна. Сочи, че с тяхна молба е образувано изп. дело
№ 20178630403266 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 към КЧСИ и за първи път
давността била прекъсната именно тогава, доколкото с молбата били поискани конкретни
изпълнителни действия и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебният изпълнител бил
овластен да избира начина на изпълнение. Твърди, че по изпълнителното дело били
извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността на вземането.
С молба от длъжника с вх. № 65403/26.11.2019г. Е. Р. била заявила, че ще плаща дължимите
суми. Изпълнителното дело № 3677/2017г. било прекратено през 2021г. и изпълнителният
лист бил изтеглен. В законоустановения 5-годишен срок на 13.07.2022г. било образувано
ново изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински. С молбата за
образуване на делото с вх. № 31027 били поискани конкретни изпълнителни действия, както
и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ съдебният изпълнител бил овластен да избира начина на
изпълнение. Поддържа, че давностният срок бил прекъсван и с всяко извършено от страна
съдебните изпълнители действие по делата или поисканите действия от взискателя.
Изложени са съображения и за приложимост на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
2
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че срещу Е. С. Р. е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №
****/2017г. по описа на СРС, 41-ви състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 към КЧСИ. Освен безспорния им
характер, тези обстоятелства се установяват и от приобщените преписи от изпълнителни
дела. Също така от съдържанието на преписите, както и от отбелязването на гърба на
изпълнителния лист се установява, че процесните вземания не са погасени чрез
принудително изпълнение, няма твърдения и доказателства и за осъществени други
погасителни способи.
При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в
исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност.
При това положение в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в
сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания
е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
3
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай, при приложение на горните правила, се установява следното.
Заповедта за изпълнение е издадена на 20.02.2017г., а изпълителният лист въз основа
на нея е издаден на 20.07.2017г., от което следва, че заповедта за изпълнение е влязла в сила
през 2017г.
От приобщения препис от изп.д. № 20178630403266 по описа на ЧСИ Сия Халаджова
се установява, че производството по делото е образувано по молба от 05.09.2017г. на „Т. С.“
ЕАД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Е. С. Р.. С
молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на
изпълнението по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На 02.10.2017г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствен на ищцата
недвижим имот.
На 03.10.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищцата по
банкови сметки в „Юробанк България“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД и „Ти Би
Ай Банк“ АД.
На 25.10.2017г. съдебният изпълнител е съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането на ищцата за трудово възнаграждение в „Теодор Маринов“ ЕООД.
С молба от 21.01.2019г. ответникът „Т. С.“ ЕАД е поискала от съдебния изпълнител да
наложи запор върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.
С молба от 26.11.2019г. ищцата е поискала от съдебния изпълнител да бъдат посочени
размерите на дължимите вземания, за да ги плати доброволно. Съдебният изпълнител е
изпратил съобщение с размера на дълга на ищцата, но изпълнение не е последвало. С
постановление от 26.11.2021г.производството е прекратено на основание чл. 488, ал. 1, т. 8
ГПК, което е влязло в сила на 29.12.2021г.
От приобщения препис от изп.д. № ********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински се
установява, че производството по делото е образувано по молба от 13.07.2022г. на „Т. С.“
ЕАД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Е. С. Р.. С
молбата взискателят е поискал насочване на изпълнението срещу вземанията на длъжника
по банкови сметки и трудови правоотношения, извършване на опис на движими вещи, и е
възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ.
На 20.07.2022г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищцата по
банкови сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД.
С молба от 03.10.2022г. ответникът „Т. С.“ ЕАД е поискал извършване на опис и
оценка на собствен на ищцата недвижим имот.
На 15.12.2022г. съдебният изпълнител е извършил опис на недвижимия имот на
4
ищцата.
С молба от 04.01.2023г. ищцата е наложила допуснатото по настоящото дело
обезпечение чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело.
Видно от гореизложената хронология, за периода от влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК през 2017г. до датата на налагане на обезпечението спиране на
изпълнението /04.01.2023г/, не е налице период от пет години, през който давностният срок
за процесните вземания да не е бил прекъсван на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. По
първоначално образуваното изп.д. № 20178630403266 по описа на ЧСИ Сия Халаджова
давността е прекъсвана по силата на изпълнителните действия, предприети на 02.10.2017г,
03.10.2017г. и 25.10.2017г. След това давността е прекъсната отново с молбата на ответното
дружество от 21.01.2019г., с която е поискано предприемане на конкретни действия по
изпълнение. Релевираното от ищцата оспорване на удостоверената от съдебния изпълнител
във входящия му регистър дата на подаване на тази молба е неоснователно, тъй като от
събраните в тази връзка писмени доказателства /справки от НОИ/ не се установяват
твърденията й, че подалият молбата юрисконсулт е бил с прекратено трудово
правоотношение или е ползвал отпуск или болничен на тази дата. За пълнота следва да се
посочи, че дори тази молба да не беше подадена, давността пак нямаше да е изтекла, т.к.
предходното прекъсване датира от 25.10.2017г. а следващото – от 20.07.2022г., освен това
между двете дати попада и периодът на извънредното положение /чл. 3, т. 2 ЗМДВИП/.
Датата на последното поискано действие по изпълнение по посоченото изпълнително дело е
21.09.2019г., поради което същото се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
21.01.2021г. Преди изтичане на петгодишния давностен срок считано от 21.01.2019г., обаче,
той е бил прекъснат отново по силата на предприетите действия по изпълнение по изп.д. №
********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински от 20.07.2022г., а след това отново на
15.12.2022г. по силата на извършения опис на недвижим имот. Считано от 04.01.2023г.
давност не тече, тъй като изпълнението по делото е спряно.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. 42, вх. Е, ап. 95, срещу „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
5
поради изтекла погасителна давност сумата от 3676,94 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2012г. до 30.04.2016г. и сумата от 957,84
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2012г. до 01.02.2017г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 20.07.2017г. по ч.гр.д. № ****/2017г. по описа на СРС,
41-ви състав и е образувано изп.д. № ********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. №
838 в КЧСИ с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Е. С. Р. да заплати на „Т. С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6