РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Девня , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200115 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „БКК превози“ ЕООД, ЕИК:
*********, срещу НП № 03 – 012821 / 18. 11. 2020 г. на Директор Д – ИТ –
Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл.
415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на две хиляди и петстотин лева.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител. Поддържа жалбата. В условията на алтернативност моли съда
да намали размера на наложеното.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената
санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
1
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна :
На 26. 10. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, свид. Н. И. И. - служител на Д
– ИТ – Варна извършил проверка на възз. „БКК превози“ ЕООД. Установил
неизпълнение на дадено с Протокол № ПР 2022847 / 10. 09. 2020 г.
задължително предписание, в частност под № 6 – „БКК превози“ ЕООД, като
работодател да изплати договорено трудово възнаграждение за извършена
работа за месец юни 2020 г. на работник - А. Н. Н., възлизащо на сумата 488.
88 лв., което следвало да бъде изпълнено до 05. 10. 2020 г., респективно
приел, че е налице нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, осъществено на 06. 10.
2020 г. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно –
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетелите от изхода на делото, като бъде
уточнено, че от показанията на този, допуснат от страна на въззивника, по
никакъв начин не се доказва изплащане на дължимото трудово
възнаграждение за месец юни 2020 г., като в тази връзка не следва да се
игнорира това, че видно от материалите по делото, работодателя е дължал на
работника и други парични средства, а и не са налице финансови документи,
удостоверяващи срещу подпис получаване на контренто дължимото по
настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната
квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП. Следва да бъде уточнено,
че към настоящия момент разглежданото о относимо към чл. 415, ал. 2 от КТ,
2
но това изменение е станало на 18. 12. 2020 г., т. е след допускане на
нарушението на 06. 10. 2020 г., съставянето на АУАН на 13. 11. 2020 г.,
издаването на НП на 18. 11. 2020 г., респективно актосъставител и
административно – наказващ орган правилно са посочили действащата към
тогава разпоредба, а именно чл. 415, ал. 1 от КТ, като законодателят не е
приел ненаказуемост на такава проява, а е променил квалификацията.
Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна безспорно се установи, че контролен орган е дал
на въззивника задължително предписание за спазване на трудовото
законодателство, в частност под № 6 – „БКК превози“ ЕООД, като
работодател да изплати договорено трудово възнаграждение за извършена
работа за месец юни 2020 г. на работник - А. Н. Н., възлизащо на сумата 488.
88 лв., което следвало да бъде изпълнено до 05. 10. 2020 г. При извършена
контролна проверка е установено неосъществяването на това, с което и на 06.
10. 2020 г. е осъществен състава. Горното съдът прие въз основа на
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи.
Доколкото санкционираното лице е юридическо, съдът не следва да
разглежда въпроса относно субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат заплащане на
положен труд съдът намира, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно
правилно в случая е ангажирана административно – наказателната
отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от
обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на
санкция.
Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно
несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното
нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид
следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в
границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест
на нарушението, доколкото касае заплащането на положен труд и ниска
такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи
отговорността обстоятелства - формирано трайно правилно отношение към
законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт,
отегчаващи такива – не се установиха, имотно състояние – видно от
доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото
въззивника упражнява търговска дейност, но няма доказателства за
3
сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието.
С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на
наложеното наказание /съгласно действащата към момента на нарушението
разпоредба, явяваща се и по – благоприятна за дееца, доколкото предвижда
размер на санкцията от хиляда и петстотин до десет хиляди лева, а сегашната
е от две хиляди до петнадесет хиляди лева/, с оглед постигане на целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното : не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна. По безспорен и
категоричен начин беше установено осъществяването на състава, като за съда
не съществува съмнение относно допускането на твърдяното нарушение. В
конкретния случай не следва да се приема и маловажност. Съдът вече изложи
мотиви относно посоченото по – горе, поради което не следва да ги повтаря,
като може да бъде добавено, че незаплащане на дължимо трудово
възнаграждение не следва да се толерира по никакъв начин. Не е налице
двукратно санкциониране на лице за едно и също нарушение, доколкото
настоящето касае неизпълнение на дадено задължително предписание, а
другото е за неизплащане в срок на договорено и начислено възнаграждение,
като всяко от тях се явява отделно нарушение, с различна правна
квалификация.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде изменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 012821 / 18. 11. 2020 г. на Директор Д – ИТ –
Варна, с което на „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл.
415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на две хиляди и петстотин лева, като вместо това:
НАЛАГА на „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: *********:
4
за нарушаване разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл.
415, ал. 1 от КТ административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на хиляда и петстотин лева.
ОСЪЖДА „БКК превози“ ЕООД, ЕИК: ********* да зазплати на Д –
ИТ – Варна сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5