Решение по дело №5648/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5225
Дата: 14 ноември 2023 г.
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20231110205648
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5225
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110205648 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ОВИКЛИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „Любен Каравелов“ № 16,
чрез управителя и законен представител И. В. Й., срещу Електронен фиш
(ЕФ) Серия Г № 0034078 от 31.05.2021 г., издаден от ОПП при СаДВР, с
който на „ОВИКЛИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ботевград, ул. „Любен Каравелов“ № 16, на основание чл.
638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 2000 /две хиляди/ лева за
извършено на 14.05.2021 г. нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо
се в несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
МПС, марка „Фолксваген“, модел „Кади лайф“, с рег. № СО8484АН.
Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като е
издадено от некомпетентен орган, тъй като мястото на извършване на
нарушението попада извън териториалната компетентност на издателя.
Оспорва се и начинът на връчване на ЕФ, с оглед на което се сочи, че
собственикът на автомобила е бил лишен от възможността да подаде
1
декларация, с която да оспори презумпцията за авторство на нарушението
съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Навежда се общ довод за наличие на
съществени процесуални нарушения с оглед неспазване на процедурата по
издаване на ЕФ и преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Сочи се също, че
в ЕФ липсва посочване и доказателства за това, че е бил съставен протокол
съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. на МВР (Наредбата), с оглед на което се твърди, че липсват доказателства
относно точното местонахождение на мястото за контрол, където е било
разположено АТСС спрямо посоката на движение на контролираните
автомобили – метри, начало и край на участъка и др. Като задължителен
реквизит на този протокол се изтъква и началото и края на работата на
временно разположеното на участъка от пътя АТСС, както и информация за
това с какъв вид АТСС е заснето нарушението, посоката на движение, в която
се осъществява контролът, какви са въведените ограничения на скоростта,
данни за автомобила, в който е поставено АТСС, поставен ли е знак Е24 и др.
Твърди се също, че липсва снимка съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, която
да доказва местоположението на АТСС. Сочи се, че на 14.05.2021 г. е
съставен ЕФ серия Г № 0033168 от 14.05.2021 г., както и ЕФ серия Г №
0033083 от 14.05.2021 г., които са за идентично нарушение с това, по повод
на което е съставен конкретният ЕФ, при което следвало да бъде съставен
единствено първият по време ЕФ, на базата на който следвало да се наложи
принудителна административна мярка, а не да се издават последващи ЕФ за
същото нарушение. В тази връзка се изразяват съображения за това, че с
оглед естеството на конкретното нарушение, което е продължено и се
осъществява непрекъснато във времето в определен период от време – от
възникване на задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ до преустановяване на бездействието и сключване на
застраховката, става дума за едно продължено (трайно) нарушение, което е
следвало да получи своята санкция с един ЕФ и налагане на ПАМ, вместо
това били издадени последващи два ЕФ, които се явяват в разрез със
забраната да се налага повторно наказание за дадено административно
нарушение.
В подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП се твърди, че с
оглед правната квалификация на нарушението и законовите текстове, въз
основа на които дружеството е било санкционирано, става дума за посочване
2
на две различни нарушения – несключване на задължителна застраховка и
управление на МПС без задължителна застраховка, което води до
противоречие и поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение е наказан. Освен това се изтъква, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност при нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ се реализира чрез съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение и издаване въз основа на него на Наказателно
постановление. Освен горното в жалбата е копиран абзац от съдебно
решение, видно от който „Съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е
описано по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно
административнонаказващият орган налага имуществена санкция, защото
„управление“ на МПС може да осъществява единствено физическо лице, за
което е предвидено да се налага наказание „глоба““, след което са изложени
съображенията за липса на задължителни реквизити на ЕФ. Във връзка с
довода за неяснота относно фактите на нарушението се сочи, че собственикът
на автомобила е дружеството „ОВИКЛИМА“ ЕООД, законен представител на
което е И. В. Й., като от съдържанието на ЕФ не можело да се разбере кое е
санкционираното лице – търговското дружество или законният му
представител. На последно място се изтъква като процесуално нарушение и
това, че в ЕФ не е посочена възможността и срока за обжалването му.
В открито съдебно заседание законният представител на дружеството и
неговият процесуален представител се явяват, като от името на
жалбоподателя, процесуалният му представител поддържа жалбата и
претендира присъждане в полза на страната на разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не се представлява в
откритото съдебно заседание. По делото са депозирани писмени бележки, в
които процесуален представител на въззиваемата страна изразява
становишще по същество за неоснователност на жалбата и моли атакуваното
НП да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на
претендираните от въззивника разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2021 г., в 13.37 часа, в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“,
3
до парк музей Враня, с посока на движение към ул. „Патриарх Герман“, с
АТСС № 11743ее е установено нарушение, изразяващо се в това, че
юридическото лице „ОВИКЛИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, което е
собственик на МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от
движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади лайф“, с
рег. № СО8484АН. Поради това на 31.05.2022 г. е издаден ЕФ серия Г №
0034078, с който на дружеството-собственик на конкретното МПС, а именно
на „ОВИКЛИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. ЕФ
е връчен на законният представител на дружеството И. В. Й. на 17.03.2023 г.,
като на 28.03.2023 г. е подадена въззивната жалба, по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото доказателства:
Писмени доказателства: Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0034078 от
31.05.2021 г., издаден от ОПП при СДВР; ЕФ серия Г № 0033083 от
14.05.2021 г.; справка от ТР за актуално състояние на дружеството
„ОВИКЛИМА“ ЕООД; ЕФ серия Г № 0033168; снимка към ЕФ серия Г №
34078; справка за собственост на лек автомобил с рег. № СО8484АН; заповед
№ 8121з-172 от 29.02.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка
№ 60-С-ИСИС от 28.09.2020 г.протокол за използване на АТСС, тип СПУКС
№ 11743ЕЕ от 31.05.2021 г. ведно със снимка; ежедневна форма на отчет от
31.05.2021 г. за смяна от 09.00 часа до 17.00 часа със служебно МПС с рег. №
СА6418ММ; списък с фишове; справка от Гаранционен фон за МПС с рег. №
СО8484АН; известие за доставяне.
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
4
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма
се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да се потвърди.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, при установяване с АТСС на управление на
МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика-
юридическо лице се налага имуществена санкция, като съгласно чл. 647, ал. 3
от КЗ санкционирането се извършва чрез издаване на електронен фиш по реда
на ЗДвП.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани с
процедурата по издаване на конкретния ЕФ, вкл. с оглед компетентността на
издателя, както и с оглед неговото съдържание.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично
и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота
в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението
съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността - място, време,
изпълнително деяние и неговите обективни характеристики- управление на
МПС, регистрирано на територията на Република България, което не е
5
спряно от движение, като за същото не е изпълнено задължението за
сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере
фактическите рамки административното обвинение, като така изложените
твърдения напълно съответстват на дадената правна квалификация, която от
своя страна е пределно пълна и ясна и съдържа всички релевантни към
отговорността разпоредби, както нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ,
регламентираща нарушеното задължение, така и правилото уреждащо
основанието за налагане на санкцията.
Видно от съдържанието на ЕФ, е индивидуализирано и техническото
средство, чрез което е установено нарушението, а именно АТСС № 11743ее,
макар такова изискване да се не съдържа в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
възраженията на жалбоподателя за липса на задължителни реквизити с оглед
твърдяната липса на посочване, че е бил съставен протокол съобразно
изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР,
тъй като няма такова изискване към съдържанието на ЕФ. Действително
съществува изискване за изготвяне на протокол за използване на АТСС, което
в конкретния случай е спазено с изготвянето на наличния по делото /л. 21/
протокол относно използването на 31.05.2021 г. на АТСС № 11743ЕЕ.
Следва да се обърне внимание и на това, че съдържането на
електронния фиш не оставя съмнение относно субекта на отговорността, а
именно юридическото лице „ОВИКЛИМА“ ЕООД. Видно от описанието на
нарушението, същото е свързано именно със задължението на собственика на
МПС, какъвто се явява юридическото лице (търговското дружество), а с
електронния фиш е наложена имуществена санкция, т. е. ангажирана е
именно отговорността на дружеството, а не на което и да е физическо лице,
като вписването на данните на лицето И. В. Й. в ЕФ, е направено единствено с
оглед качеството му на законен представител на търговеца, което е изрично
отбелязано в ЕФ и то непосредствено след имената на представителя. По тези
съображения съдебният състав приема, че не е налице каквато и да е празнота
или неяснота в съдържанието на обжалвания електронен фиш, която да
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
рефлектиращо върху правото на защита. Още по-малко това е така и с оглед
заявената липса на указания относно възможността за обжалване на ЕФ, тъй
като защитата на жалбоподателя не е била ограничена в това отношение –
6
жалбата е подадена в срок и пред компетентния за това орган. С оглед
установените факти в конкретния случай правилно е определен субектът на
отговорността, тъй като видно от приложената справка за регистрация и
собственост лек автомобил, марка „Фолксваген“, с рег. № СО8484АН, същият
е собственост именно на търговско дружество „ОВИКЛИМА“ ЕООД, ЕИК:
*********, което е достатъчно добре индивидуализирано в самия ЕФ.
В хода на административнонаказателното производство на дружеството
жалбоподател е повдигнато обвинение за осъществено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като в качеството си на собственик
на моторно превозно средство – лек автомобил, марка "Фолксваген", модел
„Кади лайф“, с рег. № СО8484АН, което е регистрирано в Република
България и не е спряно от движение, не е изпълнило задължението си за
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Фактическите положения, приети за
установени от АНО и станали основание за издаване на атакувания
електронен фиш са установени в рамките и на настоящото производство, като
нарушението на посочената по-горе императивна разпоредба се явява
установено по безспорен начин. Видно от приложената справка за
регистрация и собственост на МПС, то негов собственик е именно
„ОВИКЛИМА“ ЕООД, като съгласно извлечението от информационната
система на Гаранционен фонд, за МПС с рег. № СО8484АН, към дата
31.05.2021 г. не е била налична валидна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите. Въпреки това, видно от разпечатката от АТСС,
съдържаща фотоснимка и данни за контрола, то на посочената дата
автомобилът се е движил на територията на град София, и по точно по бул.
"Цариградско шосе". Доколкото нарушението е извършено от юридическо
лице, изследване на субективната страна на деянието не се налага.
Съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е задължение на всяко лице, което е собственик на
МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Ето защо правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
„ОВИКЛИМА“ ЕООД.
Не се споделя доводът на жалбоподателя, че е бил лишен от
7
възможността да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Тази възможност е неприложима
в конкретния случай, тъй като е ирелевантно кой е конкретният водач,
управлявал автомобила, защото нарушението се състои в това, че не е била
сключена изискуемата от закона задължителна застраховка, което задължение
тежи единствено върху собственика и е без значение кой е управлявал
превозното средство. Обстоятелството, че МПС се управлява при липса на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се цени единствено
като отегчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
електронният фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. ", т. е.
същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не
представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно
не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е
ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата
длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса
по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на
нарушението, като процесът по издаване на ЕФ не включва участие на
нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от
10.06.2022 г. по адм. д. № 2762/2022 г., Решение № 3840 от 10.06.2022 г. по
адм. д. № 27568/2022 г. по описа на АССГ). В случая неоснователно се явява
и твърдението, че нарушението е осъществено извън териториалната
компетентност на органа-издател, тъй като става въпрос за нарушение,
извършено на територията на София – град, с оглед на което компетентен
орган се явява именно СДВР.
Избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на ЕФ, се явява законосъобразен и
съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието.
Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно
8
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. ". Понятието за автоматизирано техническо
средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015 г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както
стационарно, така и мобилно, т. е. "прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес", каквото е АТСС в конкретния случай.
Мобилната система за видеоконтрол с номер на устройството 11743ЕЕ е
въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на
СДВР, като е поставено начало на работата в 12.30 часа на 31.05.2021 г. и е
сложен край на работата в 14.30 часа на същата дата. В случая са спазени
всички изисквания относно реда за използване на автоматизирани технически
средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на
чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Конкретното АТСС представлява
одобрен тип техническо средство, съгласно приложеното нарочно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.512б и
протокол от проверка, издаден от Българския институт по метрология,
съобразно който конкретното техническо средство е преминало проверка за
изправност. С оглед изложеното, съдът приема, че конкретното техническо
средство е било годно за употреба към 31.05.2021 г. Що се отнася до начина
на експлоатация на самото средство и конкретните обстоятелства при
извършване на проверката, по делото са налице достатъчно доказателства, въз
основа на които да се установи без съмнение точното място, където е
осъществена проверката, вкл. Посоката на движение на автомобилите спрямо
мястото на поставяне на мобилното техническо средство. В тази връзка
следва да се отбележи, че точните GPS координати се съдържат в
приложената снимка към ЕФ, която съдържа и словесно описание на мястото
на осъществяване на видеозаснемането. Ето защо в случая липсва твърдяното
9
от жалбоподателя нарушение на процедурата по видеозаснемане с АТСС.
Съгласно чл. 189, ал. 11 от КЗ Влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление. По делото са представени
и приети като писмени доказателства ЕФ серия Г № 0033083 от 15.05.2021 г.
и ЕФ серия Г № 0033168 от 14.05.2021 г., от съдържанието на които се
установява, че са издадени по повод идентично нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ за лек автомобил с рег. № СО8484АН, но липсват доказателства който
и да е от тези два ЕФ да е влязъл в законна сила, с оглед на което те не
съставляват основание за отмяна на атакувания понастоящем ЕФ.
Възражението за изтекла погасителна давност е напълно несъстоятелно,
предвид датата на деянието и установените в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК вр. чл. 11 от
ЗАНН срокове. Що се отнася до давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, те касаят съставяне на АУАН и издаване на НП, но не и издаване на
електронен фиш. За издаването на електронен фиш са приложими правилата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а не общите правила на ЗАНН, като издаването на
електронния фиш, който разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява
на наказателно постановление не се предхожда от съставяне на АУАН. В този
смисъл е невъзможно да започне да тече и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, който е обвързан със съставяне на АУАН.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1.“, а съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ на лице, което не
изпълни задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се налага имуществена
санкция в размер на 2000 лева. Ето защо наложената в конкретния случай
имуществена санкция е законосъобразно определена по вид и размер.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен такъв по смисъла
на чл. 28 ЗАНН вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като същият по нищо не се
отличава от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Въпреки
липсата на валидна и действаща задължителната застраховка е предприето и
управление на превозното средство, което допълнително завишава тежестта
на допуснатото от собственика на МПС нарушение.
10
По изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата
се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
При извод за неоснователност на жалбата, жалбоподателят няма право
на разноски и такива не следва да му се присъждат.
Въззиваемата страна има право на разноски, за присъждане на каквито е
направено своевременно искане. Ето защо на основание чл. 63д от ЗАНН, вр.
чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в
размер на сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна
сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в
откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид
становището си по делото. За заплащането на тази сума следва да бъде осъден
жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това въззиваемата
страна да направи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) Серия Г № 0034078 от
31.05.2021 г., издаден от ОПП при СаДВР, с който на „ОВИКЛИМА“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул.
„Любен Каравелов“ № 16, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на сумата от
2000 /две хиляди/ лева за извършено на 14.05.2021 г. нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в несключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС, марка „Фолксваген“, модел „Кади лайф“,
с рег. № СО8484АН.

ОСЪЖДА „ОВИКЛИМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „Любен Каравелов“ № 16, на
основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от
11
ГПК, да заплати на СДВР сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12