Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 02.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8658 по описа на съда за 2014 г.,
взе предвид следното:
Ищецът М.И.Н. твърди в исковата си молба, че срещу него
било образувано предварително производство по пр.пр. № 7064/2005 г. по описа на
СГП. По предварителното производство дал писмени обяснения на 11.05.2006 г.
Като свидетел бил разпитан на 10.01.2007 г., а впоследствие бил призован за
обяснения още няколко пъти. На 30.07.2008 г. му било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 вр. ал. 1 от НК за причинена на
09.07.2005 г. смърт на родилката К.С.А.. СГП внесла обвинителен акт и било
образувано НОХД № 2882/2009 г. по описа на СГС, 16 състав. След девет проведени
съдебни заседания, разпит на петнадесет свидетеля и изслушване на заключения на
две съдебно-медицински експертизи, на 26.11.2010 г. била постановена
оправдателна присъда, влязла в сила на 14.12.2010 г.
Наказателното производство продължило пет години, през
който период ищецът бил подложен на напрежение и стрес. Изпитвал чувство на
тревожност, нервност и бил напрегнат. Повдигането на обвинение накърнило
човешкото му и професионално достойнство. Самочувствието му на квалифициран
специалист било смазано. Изпитал съмнение в собствените си възможности,
проявявал мнителност и нежелание за контакти с околните, което рефлектирало на
отношенията му с колеги, семейство и приятели. Вследствие напрежението се
влошило здравословното му състояние, страдал от безсъние и главоболие. През
септември 2008 г. посетил личния си лекар и при прегледа се установило, че е
развил артериална хипертония със стойности на кръвното налягане 150/100,
достигащо и до 200/100. Подобни оплаквания допреди образуване на наказателното
производство ищецът нямал. Появила се и аритмия, което наложило прием на
медикаменти. Хипертонията се оказала необратим процес, а медикаментите
спомагали само за забавяне на развитието на заболяването. За да съхрани
здравословното си състояние и да предотврати бъдещо влошаване се налагало да се
съобразява с ограничения до края на дните си.
Повдигнатото и поддържано от ответника обвинение
причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошени социални
контакти с колеги, приятели и членовете на семейството му, уронване на доброто
му име в обществото; в компрометиране на професионалния му авторитет сред
колегите; в сериозно, трайно и необратимо увреждане на здравословното състояние
– артериална хипертония ІІ степен. Претърпените неимуществени вреди ищецът
оценява на 43 000 лева и моли съдът да осъди ответника да му заплати
обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва от 14.12.2010 г. до
датата на завеждането на исковата молба – 18.06.2014 г., както и законна лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П. на РБ оспорва
исковете по основание и размер. Твърди и че претендираният размер на
обезщетението е прекомерен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което М. И.Н. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство и че
прокурор при СГП е изготвил и внесъл в съда обвинителен акт срещу М.И.Н. за извършено
на 28.06.2005 г. престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК.
С
присъда от 26.11.2010 г. М. Н. е признат за невиновен в това, че на 28.06.2005
г. в акушеро-гинекологична клиника на ПСАГБАЛ „Св. С.“ АД, причинил смърт на К.С.А.
поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност – „лекар –
анестезиолог“ в нарушение на чл. 79 и чл. 80 от Закона за здравето, чл. 5, т. 4
от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина, чл. 6 от Закона за лечебните заведения, Наредба № 11/2005 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, чл. 18,
ал. 2, чл. 24 и чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред в отделение „Родилно“ на ПСАГБАЛ „Св. С.“ АД от 25.01.2005 г. и е
оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1,
пр. 2, алт. 1 от НК.
Присъдата
не е обжалвана и е влязла в сила на 14.12.2010 г.
При така
установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да
са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на
предявения иск - повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ
характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпления, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в
семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с влошените му социални контакти с колеги, приятели и
членовете на семейството му, уронване на доброто му име в обществото,
компрометиране на професионалния му авторитет сред колегите, сериозно, трайно и
необратимо увреждане на здравословното състояние.
Свидетелката К. разказва,
че познава ищеца и като човек, и като негов колега. Бил общителен и диалогичен,
но след като му повдигнали обвинение станал затворен, нервен и сприхав. Споделял,
че обвинението го потиска. Това се отразило на отношенията му с хората, както и
на отношенията с членовете на семейството му. Имал проблеми в комуникацията със
сина си, но свидетелката не съобщава те да са свързани със сигурност с
обвинението. Случаят имал широк отзвук в болницата и извън нея, а Н. бил
изключително честолюбив. Зле му се отразили явяванията в съдебните заседания.
Отношението на колегите на ищеца не се променило, тъй като той бил отличен
анестезиолог, който се ползвал с доверие сред колегите си. И до момента има
отлична репутация сред лекарите в болницата. Н. споделял със свидетелката за
появилите се здравословни проблеми – главоболие и безсъние. Помни, че при едно
от дежурствата кръвното му налягане било 200/110. Започнал да ходи на
консултации с кардиолози. В момента продължавал да приема медикаменти. Преди
това спортувал и нямал никакви здравословни проблеми.
Въз основа на
документацията за здравословното състояние на ищеца е изготвена съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че М. Н. страда от артериална хипертония ІІ
ст. сърдечна форма. Това заболяване се провокирало от странични фактори като
психо-емоционално напрежение, стрес, промяна в начина на живот. Характеризирало
се с продължителност и налагало постоянна терапия, без която се превръщало в
основен рисков фактор за възникване на исхемична болест на сърцето. Необходимо
било спазване на хигиенно-диетичен режим в съответствие с препоръки за
профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. В съдебното заседание на
24.06.2016 г., при изслушване на заключението на съдебно-медицинската
експертиза вещото лице е заявило, че преустановяването на приема на
медикаментите може да причини хипертонична криза, каквато ищецът получил през
2014 г.
Събраните по
делото доказателства, относими към настъпването на вредите и тяхната тежест и
поради това обуславящи размера на дължимото обезщетение, водят до извода, че в
причинна връзка с обвинението са чувствително и трайно влошеното здравословно
състояние на ищеца и психо-емоционалния дискомфорт, който е изпитал в работна
среда. Неминуемо характерът на повдигнатото обвинение за немарливо изпълнение
на занятие подкопава самочувствието на служител, който полага усилия да върши добросъвестно
задълженията си и с нужния професионализъм. Притеснението, че му се отправя
обвинение за неспазване на утвърдени медицински стандарти и на правилата за
добра медицинска практика са от естество да разколебаят увереността в
собствените възможности за справяне с предизвикателствата на професията.
Несъмнено ищецът е мобилизирал допълнителен личностов ресурс, за да продължи да
изпълнява служебните си задължения. Това е довело до напрежение и необходимост
да работи под стрес, което от своя страна трайно се е отразило на психическото
и физическото му състояние. В този смисъл са изводите вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза със заключение, че артериалната хипертония се
провокира от психо-емоционално напрежение и стрес.
Следва да се
отчете и обстоятелството, че въпреки тежестта на обвинението ищецът не е
загубил от авторитета, който е имал сред колегите си. Промененото му поведение на
недиалогичност и нежелание за общуване е отражение на начина, по който той е възприемал
реакцията на околните, без обаче да се установява явното и обективно променено
отношение към него в негативна насока. Не се установи и на повдигнатото срещу
него обвинение да се дължат проблемите с членовете на семейството му, и в
частност със сина на ищеца. Както свидетелката К. споделя, по време на
висящността на наказателното производство синът на ищеца е във възраст, която се
характеризира с особености в психо-физиологичното състояние на подрастващите.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност през 2005 г., а наказателното производство е приключило
през 2010 г. Неоснователни са възраженията на ответника, че не следва да носи
отговорност за продължителността на досъдебната фаза на наказателното
производство. Освен че прокурорът е орган на досъдебното производство (чл. 193
от НПК), той упражнява ръководство и надзор върху разследването, непосредствено
следи за законосъобразното му провеждане и приключването му в определения срок
(чл. 196 от НПК). При това П. на РБ е легитимирана да носи отговорност и при
прекратяване на наказателното производство преди достигането му до съдебна фаза
– чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 и 3 от ЗОДОВ.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказателна отговорност
лишаване от свобода до пет години (чл. 2, ал. 2 от НК), възрастта на обвинения
– 37 г. към момента на образуване на наказателното производство, броя на проведените
спрямо ищеца процесуални действия и на проведените съдебни заседания, настъпилите
промени в личността, психиката и здравословното състояние на ищеца, съдът
намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде
определено на 30 000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС) – 14.12.2010 г. Размерът на дължимата мораторна лихва в този случай е
предмет на изпълнителното производство, а във фазата на исковия процес съдът
определя единствено началния период, от който същата се дължи.
Основателно е
направеното от ответника възражение за погасителна давност на претенцията за
мораторна лихва. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземането за лихва се
погасява с изтичане на тригодишна давност. Исковата молба е заведена на
18.06.2014 г., поради което извън погасителната давност са лихвите за периода
след 18.06.2011 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски за
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Определено по правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението възлиза на
2 424 лева, поради което не се установява прекомерност. На ищеца се дължат
разноски в размер на 2 023.26 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. С., бул.
„***“ № * да заплати на М. И.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение
в престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, ал. 1 от НК, за което е оправдан с
присъда от 26.11.2010 г. по НОХД № 2882/2009 г. по описа на СГС, влязла в сила
на 14.12.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2011 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 43 000 лева и за заплащане на мораторни лихви за периода
14.12.2010 г. – 17.06.2011 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на Р.Б., с адрес
гр. С., бул. „*****“ № ** да заплати на М. И.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 2 033.26 лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: