РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1010/19.5.2021г.
гр. Пловдив, 19.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3150
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – 178 от АПК, във връзка
с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на К.Г.А., В.Г.А. и М.П.Г., конституирана
на мястото на починалия К.Н.Г., против Заповед № РД-19-723 от 07.08.2019г. на
кмета на район Централен, община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж “Основен
ремонти реконструкция на едноетажна сграда“, находящ
се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № **.** по кадастралната карта (КК) и
кадастралните регистри (КР) на гр.Пловдив, ПИ ** включен в УПИ I-дом на
книгата, кв.48-нов, 20-стар по плана на Централна градска част-гр.Пловдив, с административен
адрес ул.“**“ № *.
Жалбоподателите оспорват заповедта като
незаконосъобразна. Твърдят, че сграда с идентификатор № **.**не е държавна
собственост. Постройката възникнала през 1958г. въз основа на разрешение за
строеж № 15-Б/3.02.1958г.,издадено на държавно предприятие ГТП“Здрава храна“. Тогава
било направено разширение на съществуващи в имота два магазина, които били
преустроени през 1976г. и били отчуждени. Оспорват да са извършвали процесния строеж. След реституцията твърдят да не са
извършвали никаква подмяна на покрив, нито каквито и да е било конструктивни
промени в сградата или други СМР. Твърдят още,че сградата не е била никога
„временна паянтова постройка“, а е такава от масивен тип. Към момента на
съставяне на констативния акт в сградата било извършено само вътрешно
боядисване на стените и подмяна на външната витрина. Не бил извършван основен
ремонт, нито строителна реконструкция. Плочата била поставена през 1958г.
Позовават се на издавани разрешения за ползване на сградата като сладкарница
„Елиа“ и на одобрени проекти за преустройство на сградата с предназначение
аптека, на одобрен проект за реконструкция и Разрешение за ползване №
757/08.11.2001г. на началника на РДНСК. Представят писмени и гласни доказателствени средства. Претендират разноски.
Ответникът – кмет на Район Централен, община Пловдив,
чрез юрисконсулт С., оспорва жалбата. Твърди,че строежът е извършен от
жалбоподателите без строителни книжа, не е търпим и подлежи на премахване.
Представя писмени доказателствени средства.
Претендира разноски.
Заинтересованата страна „Интер трейд-ей енд ди“ ЕООД,
чрез адвокат Ц., оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Твърди,че незаконният
строеж е извършен в съсобствения им имот. Прави
възражения,че постройката е самостоятелна, не е част от магазини или ресторант
и за преустройството й не са налице строителни книжа. Твърди, че извършеният
ремонт създава опасност за собствената му сграда, рисков е и причинява
пукнатини по фасадата. Подробни съображения излагат в писмена защита.
Представят писмени доказателствени средства.
Претендират разноски.
Административен съд Пловдив,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено средното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 15.08.2019г. Оспорената
заповедта е с дата 07.08.2019г.. Следователно жалбата е в срок.
Жалбоподателите
са адресати на разпореденото премахване на незаконен
строеж и са заинтересовани по смисъла на чл.225а,ал.2 от ЗУТ лица и разполагат
с право на жалба.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
Участието на заинтересована страна е допуснато с оглед
спецификата на спора. Видно от твърденията и възраженията на страните е,че
между тях е налице спор за собственост. Жалбоподателите оспорват да са
извършители на строежа,но претендират същия да е законен, упражняват фактическа
власт върху процесната сграда, която пък
заинтересованата страна твърди да се намира в неин съсобствен
имот. Тоест, за „Интер трейд -ей енд ди“ оспорвания акт се явява благоприятен, доколкото
премахването на спорния строеж е желано от тях и касае претендирани
от дружеството вещни права.
По същество:
Административното производство е
започнало с проверка, обективирана
с констативен акт
№ 19/05.03.2019г., с който е установено, че е извършен основен ремонт и реконструкция на
старата едноетажна временнапаянтова постройка в имот
пл.№ ** кв.48-нов, 20-стар по плана на Централна градска част-гр.Пловдив. Старият дървен покрив и покривна конструкция на
сградата са премахнати. Изпълнена е нова стоманобетонова
етажна покривна плоча на кота +3,15м. с приблизителна
дебелина 0,10м., закотвена в сгради с идентификатори № ***и № ***по КК и КР на гр.Пловдив. Изпълнени са вътрешни окачени
тавани,монтирани на покривната плоча. Към настоящия момент обособената сграда
се използва като магазин за търговия на алкохол и цигари.
Констатирано
е, че няма строителни книжа.
Съставена
е окомерна скица на строежа.
Прието
е,че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 148, чл.157 и чл.178 от ЗУТ.
Актът
е връчен на жалбоподателите, видно от приложените известия за доставяне.
Срещу
констативния акт е депозирано Възражение вх. № 0600-285/8/ от 25.03.2019г. и са
представени документи за обосноваване на твърдението,че строеж не е извършван,а
описаното в констативния акт е изпълнено още при реконструкция от страна на
ГТП“Здрава храна“.
Постъпило
е възражение и от страна на заинтересованото в настоящото производство лице
„Интер трейд-ей енд ди“ЕООД,според което описания незаконен строеж се държи от
жалбоподателите без те да имат титул за собственост.
Последвало
е и издаване на процесната заповед.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория. Няма спор,че строежът е пета категория.
Административния
акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана
изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация. Властническото
волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно установени
факти, които са съотнесени към конкретни материални и
процесуални норми.
Процесната
заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена
проверка на място, след обсъждане на установените от длъжностните лица факти.
Съобразено
е и правото на участие и защита в административната процедура. В хода на
административното производство е дадена възможност за възражения, които са
разгледани от административния орган.
С
оглед на това съдът приема, че не са налице процесуални нарушения в хода на
производството по издаване на оспорваната заповед, които да представляват
основание за отмяна на оспорвания акт.
Нареденият за премахване строеж е описан
като основен ремонт и реконструкция. Следователно, въпросът кога е построена сградата
е без никакво значение, тъй като нареденото за премахване е не самата сграда,а
описания в констативния акт подробно ремонт и реконструкция. От тук,
същественото е да се установи дали е извършван такъв ремонт и реконструкция от
адресатите на заповедта и какъв именно е бил видът на сградата при нейното
първоначално изграждане,съответно дали е променен в твърдения от общинската
администрация вид след това.
Установява се и това е видно от самата
скица в констативния акт, че процесната сграда се
намира между други две сгради, от които едната в имот с идентификатор **.** и с
пл.№ **, кв.48-нов,20-стар, а другата в имот с идентификатор **** и с пл.№ **кв.48-нов,
20-стар по плана на ЦГЧ-гр.Пловдив.
Споровете относно собствеността върху
двата съседни имота и относно сградите не са предмет на настоящото
производство. Такива спорове, видно от представените доказателства е имало и
между държавата и общината, и между държавата и жалбоподателите. Така или
иначе, заявената от жалбоподателите претенция да са собственици ги прави
възможни адресати на заповед като процесната. Те не
отричат да са собственици и не отричат да държат фактически наредения за
премахване строеж. Остава да се изясни въпросът дали същия е законен и подлежи
ли на премахване.
От страна на жалбоподателите се представиха множество
писмени доказателствени средства в опит да се
установи,че за процесната сграда, чийто ремонт и
реконструкция са незаконни според общинската администрация, са налице надлежни
строителни книжа. При анализ на тези доказателства не се установява никаква
идентичност и връзка с процесната сграда.
Несъмнено е,че се касае за сградата, находяща се в очертания между двете сгради в съседните
имоти с пл.№** и пл.№** триъгълник,като теренът
понастоящем е част от поземлен имот № **. В акта за държавна собственост №1740
от 1950г. и този от 2003г. с № 5136 на лист 159 такава сграда не фигурира.
Представен
е протокол № 33 от 20.05.1996г. за оценка на придаваемо
се дворно място от имот пл.№ ** към парцел II-**,състоящо се от 20кв.м., което е именно процесното,
в който е отбелязано наличието на сграда. Данни решението да е влязло в сила и
регулацията да е приложена няма.
Описания в договор за покупко-продажба от
1976г. имот/лист 162/, който е предмет на продажба между А.А.и
СДТ“Обществено хранене“ по никакъв начин не може да се идентифицира с процесната сграда, която,ако е съществувала към онзи момент,
следва да е попадала в съседния имот пл.№ ** и няма как да е предмет на
покупко-продажбата. Най-малкото,защото и придаването по регулация,ако изобщо е
налице, е станало много по-късно.
Представеният Акт за държавна собственост
№ 85/10477 от 1977г./лист78/ касае магазини 1 и 2,преустроени в ресторант
„Пилето“, находящи се в имот пл.№ **, които по
никакъв начин не се установява да са идентични със строежа.
Разрешението за строеж с №
329/03.09.2001г.,съответно и разрешението за ползване № 757/08.11.2001г.,на
които се позовават жалбоподателите, са относно преустройство на част от
сладкарница „Елиа“ в аптека, който се намира в имот пл.№ **, а не в процесния пл.№ ** и няма как да се съотнесат
към процесната постройка.Това,че сладкарница „Елиа“
не е идентична с процесния строеж е видно и от
представената от самите жалбоподатели обяснителна записка на лист 582, в която
е описана конструктивната разработка и същата се отнася до съществуваща
четириетажна сграда,а не до едноетажна сграда.
Същото се отнася и за разрешение за строеж
№ 36/16.07.1992г./лист 102/ което е относно преустройството на ресторант в кафе
сладкарница отново в имот с пл.№ **. Представената част от проект на лист 104
от делото описва обекта на това разрешение за строеж,като такъв със застроена
площ от 324кв.м. и намиращ се в съществуваща сграда на партерния етаж.
Видно от Доклад до временната общинска
управа от 1947г. е,че на триъгълно незастроено място до Братановата
аптека,което вероятно е именно терена,върху който се намира процесния
строеж, тъй като докладът е по повод на заявление на някогашния собственик М.Х.,
е имало поставена грозна барака и полуразрушена сграда. Тази полуразрушена
сграда или бараката ще да са павилиона,който е бил разрешен да се постави по
искане на инвалида от войната А.Д.– видно от представените заявление от 1937г.,
съобщение от Министерство на войната/лист 485 до 491 от делото/ Но за същата е
издадена и заповед от кмета на Пловдивското градско общинско управление на
основание чл.76 от Закона за благоустройството/Лист 498/ за налагане на глоба и
премахване на постройката. Така, видно от протокол за дадената строителна линия
за направа на павилион будка от 30.07.1937г./Лист 500 от делото/ е,че
разрешената будка е много малка част от образувания между двете сгради
триъгълник и е 4 кв.м.,долепена до Аптека Братанов. Тоест, не е налице никаква
идентичност с процесния строеж. За направата на този
павилион е имало възражения от М.Х., вследствие на което строежът е спрян. Дадена
е нова строителна линия с протокол от 02.12.1937г. вече на барака от
4кв.м.,която да е долепена до другата сграда,а не до Аптека Братанов/лист 515/.
Вече за посочената 1947г. пък са представени
и ситуационен план, обяснителна записка и съобщение от същия период, видно от
които е била разрешена едноетажна паянтова постройка с площ от 24,50кв.м. Постройката е временна,като изрично е
посочено,че след изтичане на определения срок на разрешението същата ще се
събори. Тоест, тези доказателства по никакъв начин не установяват обстоятелства,от
които да се направи извод за допустимост на строежа на сградата като цяло,а от
тук и за нейната търпимост.
В акт за отнемане на недвижим имот за
държавен № 760 на лист 131 от делото се споменава будка за цигари,но от същия
не може да се направи категоричен извод за идентичност. Така или иначе данните
до този момент са за съществуваща будка от 4кв.м.
Будка за цигари се посочва и в акт за
държавна собственост с № 84/780 от 1951г./лист 99/, находяща
се в имот пл.№ **но без да е упомената площ на застрояването. Описан е първи
партерен етаж,състоящ се от магазин и будка за цигари/бивша аптека „Братанов“,сега
книжарница/ Това описание по-скоро означава,че будката не е тази, която е била
разрешената през 1947г., защото онази сграда е била долепена до сградата, а не
е представлявала помещение,част от етажа на сградата в имота.
Видно от позволително от 07.06.1947г. М.Х.
е подала декларация за облагане и на същата е разрешена постройка на 24кв.м. и
издаването на позволителен билет.
Според заключението на вещото лице инж.Х.
по допуснатата съдебно-техническа експертиза, действащия ПУП-ЗРП е одобрен със
Заповед № ОА-1155/1982г.,според който сградата, предмет на оспорваната заповед
е в УПИ I-Дом на книгата, имот № ** кв.48-нов, 20-стар по
плана на ЦГЧ-гр.Пловдив и се намира между сграда с идентификатор № ***и сграда
с идентификатор № **.**. Според вещото лице за тази сграда е подаваното и описано по-горе заявление от М.Х.
и издадено позволително № 051869 от 23.04.1947г., като постройката е била
паянтова и с временен характер, със задължение за събарянето й след пет години.
Сградата е отразена като самостоятелна сграда по всички планове,а по ЗРП от 1982г.
като ПС/паянтова/. Според действащия ЗРП не е предвидено запазване на
постройката и същата няма траен градоустройствен статут. При отчуждаването е
отразена като такава временна и с дървен покрив. Няма данни след отчуждаването
да е премахната. По отношение на съседния имот пл.№ ** действително се
установява двата магазина да са ползвани след отчуждаването от ГТН“Здрава
Храна“, както и да е извършено преустройство, но то според представените
доказателства не касае по никакъв начин процесната
сграда. Вещото лице констатира,че за това преустройство липсват одобрени
проекти в част архитектура, конструкции, електро, ВиК,в
които да е отразена ситуацията на имота,в който се намира сградата, а и няма
данни посоченият обект да е бил изпълнен и приет.
По отношение на приложената
количествено-стойностна сметка за обект ресторант „Родопи“ липсват данни в кой
имот е остойностения обект,нито има данни за
изпълнение на бетонова плоча и стоманобетонови греди.
По отношение на разрешението за
преустройство от 1992г., издадено на жалбоподателите, вещото лице констатира,че
процесната сграда е извън границите на парцел II-**,кв.20-стар, за който се отнася разрешението и
липсват данни за одобрени конструктивни проекти за изграждане на въпросната
плоча.
Според скица № 794/17.03.1976г.
постройката в имота с идентификатор **.**. е отразена като „ПС“. Със
Заповед № ОА-1209/24.07.1992г. е изменен
плана от 1982г.,като земята под паянтовата постройка от имот пл.№** е приобщена
към имот пл.№ **. Тази заповед е обявена за нищожна със съдебно решение по адм.д.№ 585/2016г. в сила от 20.06.2019г. Така, по
действащия ПУП теренът остава да е част от имот пл.№ ** като предвижданото
застрояване следва да покрие калкана на сградата в УПИ II-**.
По отношение вида на строежа се
установява от експертното заключение, че се касае за пристройка между две калканни стени с неправилна форма и е налице изградена стоманобетонова плоча с дължина 60 см. в дъното, 9,30 м.
към имот **, 10,20м. към имот ** на кота +3,15м. и
дебелина 10см. В предната част е изпълнена обратна стоманобетонова
греда с височина 35см. с козирка. Плочата и козирката са облицовани с поцинкована
ламарина и изпълнена хидроизолация върху нея. Плочата е стъпила на калканните зидове на двете сгради между които се намира с
идентификатори ***и **.**.. Обособена е със самостоятелен вход и се ползва за
магазин за цигари и алкохол.
Установява се още, че сградите попадат в
зона на групов паметник на културата, като за извършеното преустройство не са
налице данни да е съгласувано според изискванията на чл.148,ал.4 от ЗУТ.
Вещото лице не констатира наличието на
одобрени строителни книжа за описаните ремонтни работи,нито наличието на данни именноГТП“Здрава храна“ или ОФ“Ритон“ да са извършвали
промени в конструкцията именно на тази постройка,разрешена някога като временна
такава през 1947г.
В експертното заключение се посочва още,
че стоманобенната плоча е изпълнена без фуги за
поемане на напрежението и е недопустима по строителни норми, тъй като е в
нарушение на изискванията за осигуряване на надеждност и безопасна експлоатация
на сградите и носи риск за конструктивната сигурност на сградата.
Изводът от изложеното е,че описанието на
строежа в констативния акт,въз основа на който е издадена процесната
заповед, съвпада със съществуващото на място,като въпросната плоча не се
установява точно кога е направена,но конструктивно е недопустима, което е
пречка и да се мисли за някакъв възможен режим на търпимост.
Не се установява същата да е била
поставена и реконструкцията да е била извършена така,както твърдят
жалбоподателите много преди реституцията и от страна на ГТП“Здрава храна“.
Всъщност, в твърденията на жалбоподателите има съществени противоречия в тази
част, доколкото едновременно с твърдението си,че преустройството е правено от
държавно предприятие още през 1958г., се позовават на разрешение за строеж от
2001г. за преустройство на част от сладкарница „Елиа“,за което се установи да
няма нищо общо с процесната постройка. Ако
преустройството е правено 1958г.,то защо се твърди и да е правено през 2001г.
Има и друго несъответствие, което е пречка да се приеме допустимост на
строежа,а от тук и евентуална търпимост. Жалбоподателите не отричат факта на
поставяне на въпросната стоманобетонна плоча и съответно реконструкция и
ремонт,както и не отричат именно те да се намират във фактическа власт на строежа.
Същевременно, същия този строеж попада не в имота, за който са представени от
тях всички възможни разрешителни и одобрени проекти,а в съседния такъв с пл.№ **.
Отделно от това, видно от представените декларации по ЗМДТ, сградата е
декларирана като построена през 1938г.,а не според твърденията за изграждане
през 1958г.
Не се установи да е налице предвиждане
по действащ или по предходен ПУП за изграждане на постройка,като процесната,а от тук и всяко едно действие по реконструкция
и преустройство се явява незаконен строеж.
Към момента на първоначалната поява на
постройка в обособения между двете сгради триъгълник през 1937 и 1948г.,и
по-късно, се касае за временна постройка със задължение за последващото
й премахване, която постройка е била далеч по-малка от процесната-само
4кв.м.
При доказателствена
тежест за жалбоподателите, не се установява при условията на главно пълно
доказване нито точния момент на извършване на спорния ремонт, нито неговата
допустимост. Нещо повече, установява се конструктивна недопустимост на строежа
и опасност в резултат на изградената стоманобетонна плоча за съседната сграда.
Установява се и несъответствие на съществуващата изградена конструкция с
предвижданията по действащия ПУП за ново застрояване в УПИ I-Дом на книгата, което по площ и вид не съответства
на съществуващото.
С оглед на изложеното, налага се
извод,че нареденият за премахване строеж не е допустим, не е в режим на
търпимост по смисъла на разпоредбите на §16 или §127 от ПР на ЗУТ, за него няма
надлежно издадени строителни книжа, опасен е от конструктивна гледна точка и
поради това и подлежи на премахване.
Поради това и с оспорваната заповед законосъобразно е
наредено премахването му.
При издаване на процесната
заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган,
поради което обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора, в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
при приложение на чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в
размер на 150 лева.
Следва да се присъдят
разноски и за заинтересованата страна в размер на 400лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и договор.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.Г.А., В.Г.А. и М.П.Г.,
конституирана на мястото на починалия К.Н.Г., против Заповед № РД-19-723 от 07.08.2019г.
на кмета на район Централен, община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж
“Основен ремонт и реконструкция на едноетажна сграда“, находящ
се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № **.** по кадастралната карта (КК) и
кадастралните регистри (КР) на гр.Пловдив, ПИ ** включен в УПИ I-дом на
книгата, кв.48-нов, 20-стар по плана на Централна градска част-гр.Пловдив, с административен
адрес ул.“**“ № *.
ОСЪЖДА К.Г.А., ЕГН **********, В.Г.А., ЕГН **********
и М.П.Г., ЕГН ********** *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Г.А., ЕГН **********, В.Г.А., ЕГН **********
и М.П.Г., ЕГН ********** да заплатят общо на „Интер Трейд-Ей Енд Ди“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 400/четиристотин лева/ разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: