РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 164 по описа на АдмСЛ
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС във вр. с чл. 104 и чл. 101,
т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№1823/13.05.2022
г. подадена от Й.Г.Й. с ЕГН**********, обвиняем, задържан под стража в затвора
*, против Заповед № Л-310/23.03.2022 г. на Началник на затвора *, с която е
наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистота
и хигиена“ за срок от 7 дни. Иска се отмяна на заповедта и прогласяване на
нищожността ѝ.
Заповедта е била обжалвана по административен ред и със Заповед №
Л-1704/21.04.2022 г. на главен директор на ГДИН е оставена в сила.
Жалбоподателят е уведомен на 26.04.2022 г. На 11.05.2022 г. Й. е предявил жалба
против първоначалния акт.
Жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Ответникът - Началник на Затвор І-ва категория – Л., се представлява от юрисконсулт Г. и оспорва
жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Спрямо жалбоподателя Й.Г.Й. е приложена мярка „задържане под стража“ в
качеството му на обвиняем. Същият през м.март 2022 г. е бил настанен в спално
помещение № 307 на І група в затвора *.
На 14.03.2022 г. следобед между жалбоподателя Й. и други лишени от
свобода, настанени в спално помещение № 306, възникнал конфликт. Поводът бил
обвинение, във връзка с което на Й. е наложено задържане под стража. Вербалният
конфликт преминал във физическа саморазправа между Й. и А. * С.. Й. използвал
стол, с който да се предпази от С. С. ов възприел това като нападение, двамата
се спречкали, започнали да се блъскат, С. дърпал вдигнатия пред Й. стол,
разменили си удари, Й. паднал. Боят е прекратен от намесата на други лишени от
свобода. Извикани са дежурните надзиратели, които извели Й. за медицински
преглед. При прегледа се установили охлузвания и оток под лявата лопатка на Й.
и охлузвания по дясната му ръка.
За случая са събрани писмени обяснения от очевидците П., Н., К., К., Р.,
Н., С. ов, съставени са докладни записки от фелдшера, прегледал Й. и документирал
травматичните увреждания, от дежурния надзирател, както и становище от
инспектор СДВР.
За допуснатите нарушения на дисциплината и реда в мястото за лишаване
от свобода, с оспорената заповед жалбоподателят Й. е наказан на основание чл.
101, т.2, и чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства – 8 броя писмени обяснения от лишени от свобода, докладна записка
от дежурния на пост №11 инспектор и докладна записка от фелдшера, прегледал
жалбоподателя, становище от ИСДВР, както и от разпита на допуснатия свидетел В..
Действително В. заявява пред съда, че не е бил в стая 307 по време на
конфликта, но твърди, че от своята стая 303, която е срещу стая 307, е видял
как А. * С. и други лишени от свобода влизат в стая 307 и вратата се затваря.
Чул е как обиждат Й., отишъл да отвори вратата и в този момент видял, как С. удря
Й.. Свидетелят В. не е наблюдавал непрекъснато ставащото в стая 307, той като,
както и той самият заяви пред съда, вратата е била затворена в началото. А след
като я отворил, той видял как само С. удря Й.. Но за станалото, докато вратата
е била затворена, са събрани достатъчно доказателства в хода на дисциплинарното
производство и съдът счита за безспорно доказано, че Й. от своя страна също е
упражнил физическо насилие спрямо С. В становището на ИСДВР и Й., и С. са
посочени като лица, нарушили дисциплината и подлежащи на наказание.
Й. е изслушан във връзка с дисциплинарната преписка на 17.03.2022 г.,
видно от направеното отбелязване в преписката.
От събраните писмени доказателства и свидетелските показания, безспорно
е доказано, че на 14.03.2022 г. в затвора * Й. и С. са упражнили физическо
насилие един спрямо друг.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 268 от ППЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс лица.
Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода, следователно и
задържаните под стража в затворите, са длъжни да спазват точно установените за
тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода,
следователно и на задържаните под стража в затворите, да упражняват физическо
или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду
им.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнението
на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл.
100, ал. 2, т. 5, пр.първо от ЗИНЗС/ и физическата саморазправа с лишени от
свобода или служители, както и закана за такава /т. 7 на същия текст/.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и в заповедта, с
която горестоящия административен орган е отхвърлил жалбата подадена по
административен ред и е потвърдил заповедта, изрично е вписано, че не подлежат
на обжалване. Съгласно чл. 140, ал. 2 от АПК, когато в административния акт или
в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на
обжалване, сроковете за подаване на жалба се удължават на шест месеца.
Следователно жалбата е подадена в срок.
Съгласно § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС разпоредбите на глава десета от АПК
се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване
на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на
наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Жалбата е подадена от
лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, следователно е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл.96, ал. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват
точно установените за тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на
лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително
за решаване на възникнали конфликти помежду им.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5, пр.първо от ЗИНЗС/ и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава /т. 7 на същия текст/.
Оспорената заповед е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1
от ЗИНЗС - Началник на Затвор
І-ва категория – Л.. Постановена е в
предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно
естество. Заповедта изрично препраща към дисциплинарна преписка №
ДЗ-152/15.03.2022 г., образувана за проверка и доклад по случая с разпореждане
на началник на затвора * /лист 21/, т.е. налице е изрично препращане към мотиви, изложени в други документи,
част от дисциплинарната преписка, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1
от ЗИНЗС, нарушителят е изслушан устно от ИСДВР И.И. на 17.03.2022 г. /лист 27 от делото/, наложеното
наказание правилно е определено по вид, който е предвиден в закона за
извършеното нарушение и в определените от закона размери.
При осъществения съдебен контрол за законност съдът установи наличие на
описаното от Началник на Затвор І-ва категория
– Л. дисциплинарно нарушение на чл. 100, ал. 1
и ал. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 96, т. 3 и
т. 4 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС,
нарушил е забраната предвидена в разпоредбата на чл. 97, т. 4
от ЗИНЗС, като е упражнил физическо насилие спрямо А. * С. ов на 14.03.2022
г., който е настанен също в затвора *, І група.
Този извод се потвърждава изцяло от събраните от съда доказателства. Наличието
на данни, че А. * С. ов от своя страна също е упражнил физическо насилие спрямо
Й. във възникналия конфликт, не оневинява Й.. Забраната по чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС се отнася до всички и не са посочени изключения.
Наложеното наказание е правилно определено в предвидените от ЗИНЗС вид
и размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта
на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към
него.
По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед е валидно, законосъобразна
и следва да бъде потвърдена. Не са налице основания за нищожност на заповедта,
нито за отмяната ѝ като незаконосъобразна.
Воден от горното и на основание §4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС във вр. с чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№1823/13.05.2022 г. подадена от Й.Г.Й.
с ЕГН**********, обвиняем, задържан под стража в затвора *, против Заповед №
Л-310/23.03.2022 г. на Началник на затвора *, с която е наложено дисциплинарно
наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистота и хигиена“ за срок от
7 дни.
На основание §4б, ал. 1, изр. последно от ДР на ЗИНЗС решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Административен съдия: