ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1813
гр. Бургас, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501100 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПКвр.чл. 248 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна въззивна жалба на „ВиК“ ЕАД-Бургас , чрез гл.
юк.Златева срещу определение № 336 от 06.06.2022 г. по гр. д № 591/2021 г.
на Карнобатски районен съд , с което се оставя без уважение молбата на
частния жалбоподател по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на решение №
18/08.02.2022 г. постановено по същото дело в частта му за разноските ,с
което ответникът – частен жалбоподател е осъден да заплати на ищеца 921
лв. –направени разноски по делото , на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон, с оглед на което
се иска неговата отмяна и отхвърляне на искането за разноски на ищеца
,както и присъждане на разноски в полза на ответника .
В частната жалба се поддържа, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и че решението е постановено при признание на иска-
след изтичане на давностния срок не са искани никакви изпълнителни
действия във връзка със събирането на вземането .
От ответника по частната жалба - М.П. е подаден писмен отговор, в
който оспорват доводите в частната жалба и счита, че ответникът-частен
жалбоподател с поведението си е дал повод за предявяване на иска ,не е
1
предприел действия за преустановяване на изпълнителното производство
,заведено срещу длъжника .
Частната въззивна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва
съдебния акт лице, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови определението, районният съд е възприел извода , че на
ищеца се дължат сторените разноски ,доколкото с оглед хипотезата на чл. 78
ал. 2 от ГПК не са налице двете посочени предпоставки за освобождаване от
отговорността за разноски – а именно ответникът да е признал исковата
претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска.В
случая съществуването на изпълнителен титул в полза на ответното
дружество ,въз основа на който дружеството е поискало образуването на
изпълнително дело и се е пристъпило към принудително изпълнение за
събиране на погасени по давност вземания ,представлява по съществото си
повод за предявяване на настоящия отрицателен установителен иск .Освен
това дружеството не било предприело никакви действия за прекратяване на
изпълнителното дело ,въпреки констатираните предпоставки за прекратяване
.
Настоящият съдебен състав счита частната жалба за основателна
При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано
вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с
изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и
затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за
извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки или
услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск
беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога
не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма
степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария
ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за
наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е
очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е
2
оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може
да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
В тази връзка в опр. №95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018
г., IV г. о., ГК се сочи :“Титулярят на вземане има право да го претендира от
длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за
принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност.
Давността е не само забрана за принудително изпълнение на вземането, но и
забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй
като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от
издадените разписки. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Когато същият иск е предявен по общия ред и
претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет
на делото е забраната да се установява съществуването или
несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът
дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е
по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано.
Различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от
кредитора нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат
значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с
длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое
вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане (доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на
решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
3
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без
цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност.“/вж. и разясненията ,дадени с
опр. № 549/29.11.2018г. по ч.гр.д. № 4317/2018 г. на ВКС ,четвърто г.о./.
В конкретния случай изпълнителното дело е било образувано през 2012
г. ,когато вземането вече е било погасено по давност ,но няма данни след
2015 година да са предприемани каквито и да е изпълнителни действия ,нито
пък има искане от взискателя-частен жалбоподател да бъдат предприети
такива .Няма спор ,че изпълнителното дело е било прекратено по силата на
перемция,която настъпва по силата на закона и взискателят е отчел
настъпването й ,като не е поискал връщането на изпълнителния титул,нито
пък е пристъпил към образуване на ново изпълнително дело ,изрично е зявил
,че не осъществява извънсъдебна принуда , а признава правата на ищца и по
никакъв начин не е дал повод за завеждане на иска .След настъпването на
перемцията е отчел несъбираемост на вземанията ,отписал ги е и след тази
дата не се е легитимирал като взискател по какъвто и да е било повод в
изпълнителния процес .верно е ,че изпълнителното дело не е било
прекратено формално ,с акт на съдебния изпълнител ,но това е можело да
стане и по молба на длъжника- ищец по настоящото дело ,което не е било
сторено от него .Той също не е предприел необходимите действия за защита
на правата си .Затова и присъждането на разноски в тежест на ответника е
неоснователно ,доколкото между страните не е имало висящо изпълнително
производство към датата на завеждане на иска .Не следва да се толерира
бездействието и от страна на ищеца .
По тези съображения следва да бъде отменено определението по чл. 248
ГПК ,с което е оставено без уважение искането за изменение на решението от
08.02.2022 г. постановено по делото в частта за разноските и вместо това – да
4
се остави без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца.
Затова Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 336/06.06.2022 г. постановено по гр.д. №
20212130100591 по описа на Районен съд –Карнобат за 2021 г.,с което е
оставена без уважение молбата по чл. 248 ал. 1 ГПК на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ЕАД ,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление – гр.Бургас ,кв.“Победа“ ,ул.“Ген.Владимир
Вазов „ № 3 ,представлявано от изп.директор Г.Тенев ,чрез гл. юк.Десислава
Златева , за изменение на решение № 18/08.02.2022 г. постановено по същото
дело в частта му за разноските и вместо него ПОСТАНОВИ :
ИЗМЕНЯ решение № 18/08.02.2022 г. постановено по гр.д. №
20212130100591 по описа на Районен съд –Карнобат за 2021 г., В ЧАСТТА ,с
което е осъдено ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ЕАД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление –гр.Бургас ,кв.“Победа“
,ул.“Ген.Владимир Вазов „ № 3 ,представлявано от изп.директор Г.Тенев
,чрез гл. юк.Десислава Златева да заплати на М. П. П. ,ЕГН ********** от
*** –чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова сумата 921 лв. –направени разноски
по делото ,като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на на М. П. П. ,ЕГН
********** от *** – чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова за присъждане на
разноски по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6