ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 260121

 

                                      05.11.2020 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 05 ноември  2020 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

       Членове: Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 462 по описа на апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на К.Х., подадена чрез адв. М.Д., против разпореждане № 260987/18.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 557/2020 г. на  Варненския окръжен съд, с което е върната жалбата му вх. № 16905/26.06.2020 г., подадена чрез адв. Д., против решение № 445/09.04.2020 г., постановено по същото дело.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното разпореждане е нищожно /поради постановяването му и подписването му еднолично от член на съдебния състав, вместо от всички членове на съдебния състав/, евентуално – недопустимо /предвид предварителното указание за внасяне на държавна такса, сочещо на липсата на единно мнение за недопустимост на жалбата, поради необжалваемост на решението/ и, евентуално – неправилно /по съображения за допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост/, като е молил за отмяната му, за произнасяне по същество на спора с уважаване изцяло на исканията, внесени с уточняваща молба, както и за присъждане на държавната такса. Молил е за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 относно служебното задължение на съда за произнасяне по нищожността на сделките, включени в предмета на спора.

Лицата на насрещната страна – С.Д.Л.Х., чрез адв. Д.К. и Д.Д.Х., чрез адв. Д.К., са подали писмени отговори на жалбата, с които са оспорили същата по съображения за неоснователността й, като са молили за потвърждаване на обжалваното разпореждане и за присъждане на сторените от всеки от тях разноски от по приложени списъци по чл. 80 ГПК.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Молбата за спиране на делото е неоснователна, защото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на осн. чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция /така т.1 от ТР 8 от 07.05.2014 г. ВКС, ОСГТК/. Освен това, соченият от жалбоподателя въпрос, предмет на тълкувателно дело № 1/2020, не е и обуславящ настоящото дело.

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК вр. чл. 279 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Обжалваният съдебен акт е разпореждане за връщане на жалба като  насочена срещу неподлежащо на обжалване въззивно решение. С този акт въззивният съд осъществява функции по администриране на постъпилата срещу въззивното решение жалба, а не разглежда делото в качеството си на въззивна инстанция по спора и не го решава по същество, поради което разпоредбите на чл.20 ГПК, чл. 83, ал.1 и чл.105 ЗСВ /за разглеждането на делата от окръжния съд като втора инстанция в състав от трима съдии/ са неприложими. Връщането на жалбата, поради необжалваемост на решението именно, защото действието не се извършва в качеството на въззивна инстанция по спора, а е действие по администриране, се извършва от въззивния съд с разпореждане, което се постановява еднолично /така т.10 на ТР 1/2013 г. на ВКС по т.д. №1/2013 г., ОСГТК/. Затова и оплакванията в настоящата частна жалба за нищожност на разпореждането, поради постановяването му еднолично от съдия, са неоснователни.

Даването на указания за поправяне нередовността на жалбата чрез внасяне на държавната такса са в изпълнение на изискванията на закона за проверка на редовността й и касаят допустимостта на жалбата, като оплакванията на жалбоподателя за недопустимостта на разпореждането, предвид изпълнените указания, са несъстоятелни.

Разпореждането за връщане е и правилно по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по реда на чл. 435, ал.1 от ГПК по три жалби на К.Х. в качествата му на длъжник,  против действия на частен съдебен изпълнител Л. С.. Окръжният съд е разгледал всички жалби по същество и се е произнесъл с решение № 445/09.04.2020 г., с което е оставил без уважение всяка от тях. Със същото решение, съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на лицата на насрещната страна сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

Против решението на окръжния съд е била подадена жалба от К.Х., като в същата е посочено, че решението се обжалва и в частта на разноските. С разпореждане № 260163 от 07.07.2020 г. съдът е дал указания на жалбоподателя, включително и такива за уточняване дали наведените твърдения за неправилно присъждане на разноски съставляват искане по смисъла на чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските и ако се касае за такова, същото да бъде обективирано в писмена молба с препис за насрещната страна. С уточнителната молба от 12.08.2020 г. жалбоподателят, чрез адв. М.Д., изрично е заявил, че не прави искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, а счита същото за недопустимо, евентуално неправилно в частта му за разноските, като е молил решението да бъде обезсилено, евентуално – отменено и за произнасяне по същество на спора.

В чл. 435 от ГПК са посочени подлежащите на обжалване действие на съдебния изпълнител, а чл. 436 от ГПК урежда подаването на жалбата. С последващата разпоредба на чл. 437 от ГПК е уредено разглеждането на жалбата, като в ал.4 изрично е предвидено, че решението не подлежи на обжалване (в случая не се касае до обжалване на разпределение на съдебния изпълнител, поради което и чл. 463, ал.2 от ГПК, предвиждащ инстанционен контрол на решението пред апелативния съд, не намира приложение). Като е отхвърлил жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, окръжният съд е постановил акт по съществото на делото – решение. Това решение, съобразно посоченото в чл. 437, ал.4 ГПК, не е подлежало на обжалване пред апелативния съд, включително и в частта на разноските, поради недопустимостта за самостоятелното им обжалване и предвид изричното уточнение на жалбоподателя, поради което тази жалба е подлежала на връщане от администриращия я съд. Доколкото се е произнесъл с решение по съществото на спора по жалбите на Х. срещу действията на съдебния изпълнител, изложените от съда мотиви са без значение за обжалваемостта на решението, поради което и оплакванията в  тази насока са неоснователни.

Като е върнал недопустимата жалба, окръжният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт /обжалваното разпореждане/, поради което той следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от настоящото производство с отхвърляне на жалбата и на осн. чл. 81 от ГПК К.Х. дължи на лицата на насрещната страна – С.Х. и Д.Х. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение от по 390 лв. за всеки от тях, доказани като уговорени и заплатени в полза на адв. Д.К. с приложените договори за правна защита и съдействие.

Предвид горното, Варненският апелативен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260987/18.08.2020 г., постановено   по в.гр.д.№ 557/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА К.Х., роден на *** г. в Германия, с адрес: *** да заплати на С.Д.Л.Х., родена на *** г. в гр.Бристол, гражданин на Великобритания сумата от 390 лв., представляваща сторените от нея разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА К.Х., роден на *** г. в Германия, с адрес: *** да заплати на Д.Д.Х., роден на *** г. в гр.Бристол, гражданин на Великобритания сумата от 390 лв., представляваща сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: