№ 10885
гр. София, 21.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110171225 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [*****] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против М. М. Х..
По отношение на заявените вземания за сумата 2315,23 лева - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, като и за сумата 500 лева - такси за извънсъдебно
събиране на вземането, съдът намира следното:
В подаденото заявление заявителят сочи, че се касае за възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, по силата на който длъжникът е получил приоритетно
разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите без
закупен такъв, както и за целия срок на договора му е предоставено правото да променя
едностранно погасителния си план.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания,
че длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с добрите нрави,
не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит [*****] № [*****] и
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги е предвидено възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги в размер на сумата 3801,96 лв. при главница по
кредита – 3000 лв. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените
Общи условия на [*****] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че
1
уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга. Според чл. 15.2, т. 15.3, т. 15.4 всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна услуга може да поиска от кредитора отлагане на вноски, намаляване на
размера на вноските или промяна на падежа на вноските, а също съгласно т. 15.5 да се
ползва от улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства при
изпълнение на специфични изисквания, описани в ОУ.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги,
свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че допълнителните услуги касаят действия, свързани с отпускането на
кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото,
по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена
такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на
сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което
неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението,
едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки
срокове.
За пълнота следва да се посочи,че в договора за потребителски кредит не се съдържа
клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
„услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на
документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. –
какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на
таксата. Що се отнася до другата услуга, свързана с промяна на определени параметри на
договорното правоотношение, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за
кредит предвиждат необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване
на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно
от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги,
свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер
изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД,
а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че възнагражденията попадат в хипотезата на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото
кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. С
оглед изложеното заявлението по отношение на процесната сума следва да се отхвърли.
Гореизложените мотиви важат и за начислените такси за извънсъдебно събиране на
вземанията по кредита. В тази част заявлението също следва да бъде отхвърлено, доколкото
е налице пряко противоречие с императирната норма на чл.33, ал. 1 ЗПК .
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 50,97 лева до сумата от
107,29 лева за държавна такса, както и за сумата над 23,75 лева до сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 370636/22.12.2023 г., подадено от [*****] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. М. Х. в ЧАСТТА относно сумата
2315,93 лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, сумата 500 лева -
2
такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договор за потребителски кредит [*****]
№ [*****]/20.09.2018 г., както и в частта за разноските за сумата над 50,97 лева до сумата от
107,29 лева за държавна такса, както и за сумата над 23,75 лева до сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3