№ 198
гр. Перник, 31.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20251700100052 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е. В. М. и М. К.
М. – и двамата от гр.П., в която е отправено искане за освобождаване от заплащането
на държавна такса и разноски по делото. Искането е обосновано с липса на средства.
По делото е постъпила допълнителна молба от 31.03.2025 г. от ищците с
приложени 2 бр. декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Е. В. М. декларира, под страх от наказателна отговорност, че доходите й са в
размер на 2300 лева месечно от заплата, както и пенсия в размер на 1700 лева. Ищцата
е декларирала, че притежава МПС „Фолксваген Пасат“, с година на производство
1997, както и жилище с площ от 69 кв.м. в гр.П. и гараж от 21 кв.м., не получава
доходи от наеми, аренда и рента, както и не притежава участие в търговски дружества
и не осъществява дейност като едноличен търговец.
М. К. М. декларира, под страх от наказателна отговорност, че източник на
доходите му са в размер на 1939 лева месечно от заплата. Ищецът е декларирал, че
притежава МПС „Фолксваген Пасат“, с година на производство 2016, както и жилище
с площ от 52 кв.м. в гр.П. и гараж от 23 кв.м., не получава доходи от наеми, аренда и
рента. Декларирал е дялово участие в търговско дружество от 10 дяла по 100 лв.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства и изложените
обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за
защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не
позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство.
Преценката на материалното състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид
неговите доходи, доходите на членовете на семейството му, имуществото,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства,
които са от значение за преценката средствата, с които разполага лицето дали да
достатъчни, за да заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се
1
придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на
предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени
доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса
по делото му позволява заплащането на същата. Следва да бъде посочено, че не е
налице изискване дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно
трудово възнаграждение или обезщетение при пенсиониране.
В разглеждания случай от представените с исковата молба доказателства и
декларация се установява, че източник на доходите на ищцата М. са заплата и пенсия
в размер на 2300 лева от работна заплата. Ищцата е декларирала, че притежава МПС
„Фолксваген Пасат“, с година на производство 1997, както и жилище с площ от 69
кв.м. в гр.П. и гараж от 21 кв.м., не получава доходи от наеми, аренда и рента, както и
не притежава участие в търговски дружества и не осъществява дейност като
едноличен търговец. Няма непълнолетни деца, на които да дължи издръжка. Не е
посочен размер на месечни разходи за регулярно медицинско обслужване и закупуване
на медикаменти.
По изложените съображения съдът намира, че във възможностите на ищцата е
да заплати част от дължимата държавна такса в размер на общо 2 544.83 лева, а
именно сумата от 400 лева, като за разликата същата следва да бъде освободена от
задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК. По тези съображения
съдът намира, че ищцата следва да бъде освободена и от внасянето на разноски по
делото.
От представените с исковата молба доказателства и декларация се установява,
че източник на доходите на ищеца М. са в размер на 1939 лева месечно от заплата.
Ищецът е декларирал, че притежава МПС „Фолксваген Пасат“, с година на
производство 2016, както и жилище с площ от 52 кв.м. в гр.П. и гараж от 23 кв.м., не
получава доходи от наеми, аренда и рента. Декларирал е дялово участие в търговско
дружество от 10 дяла по 100 лв. Няма непълнолетни деца, на които да дължи
издръжка. Не е посочен размер на месечни разходи за регулярно медицинско
обслужване и закупуване на медикаменти.
По изложените съображения съдът намира, че във възможностите на ищеца е да
заплати част от дължимата държавна такса в размер на общо 2 544.83 лева, а именно
сумата от 400 лева, като за разликата същият следва да бъде освободен от
задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК. По тези съображения
съдът намира, че ищецът следва да бъде освободен и от внасянето на разноски по
делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата Е. В. М. ЕГН
********** от гр.П., от задължението й за заплащане на държавна такса за разликата
над 400 лева до 2 544.83 лева и от задължението й за заплащане на разноски по гр.д.
№52/2025 г. на ОС-Перник, като отхвърля обективираното в исковата молба искане с
2
правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса до размера
от 400 лева.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца М. К. М. ЕГН
********** от гр.П., от задължението му за заплащане на държавна такса за разликата
над 400 лева до 2 544.83 лева и от задължението му за заплащане на разноски по гр.д.
№52/2025 г. на ОС-Перник, като отхвърля обективираното в исковата молба искане с
правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса до размера
от 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в едноседмичен срок от уведомяването да
представи доказателства за внесена по сметка на ОС-Перник държавна такса в размер
на общо 800 лева /по 400 лева за всеки от тях/, на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа
за таксите, които се събират от съдилищата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания исковата молба ще бъде върната
и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от уведомяването пред Апелативен съд – София, само в частта, с която
искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК се отхвърля.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3