Решение по дело №555/2015 на Районен съд - Костинброд

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                        гр. К., 29.06.2016 г.                                   

                             В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

    К. районен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 555, по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

 „Т.С.” ***, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „**” № *, представлявано от Г. Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Д.Х.П. е предявил против ответника М. Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК – иск за установяване съществуване на парично вземане, в размер на 315,52 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2012 г.-м.04.2014 г., ведно със законната лихва от 50,85 лева, за периода от 29.02.2012 г.до 06.02.2015 г., ведно със законната лихва от 26.03.2015 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и съдебни разноски по двете производства.

Неизплатеното задължение било за доставена от дружеството, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабдяване на имот, находящ се в гр. С. 1330, обл. С. град, общ. * *, ж.к. „** ** ”, ул. „***” № , секция , ап. , аб. 425243, за периода от м. 01.2012 г. до м. 04.2014 г. Длъжникът не е заплатил припадащите му се ½ дължимите месечни суми за топлинна енергия, определена по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период, нито е заплатил и дължимата от тях сума за дялово разпределение през процесния период.

Ответникът признава изцяло исковата претенция.

С оглед на горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищеца е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение по делото, съобразно направеното признание на иска.

К.районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.237 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

 

            Исковата претенция е подкрепена с писмени доказателства, по опис в т.1-т.16 от исковата молба, като е приложено и ч.гр.д. № 359/2015 г., по описа на КРС с издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

 

Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед направеното признание и на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричното вземане на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на събраните убедителни писмени доказателства и направеното признание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски в размер общо на 25,00 лева за държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение (половината от разделно дължимите).

 

Водим от горното, К.  РАЙОНЕН  СЪД

                                         Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** съществуването на вземането на „Т.С.” **, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „**” № *, представлявано от Г. Б. – изпълнителен директор, за сумите от: 315,52 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2012 г.-м.04.2014 г., ведно със законната лихва за забава от 50,85 лева, за периода от 29.02.2012 г.до 06.02.2015 г., както и законната лихва от 26.03.2015 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Б.М. да заплати на „Т.С.” ** направените по настоящото дело и по ч.гр.д. № 359/2015 г., по описа на КРС разноски, в размер общо на 175,00 (сто седемдесет и пет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд, в двуседмичен срок от узнаването за страните.

 

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :