О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-д състав, в закрито
заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл.с-я БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№4201/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Л.И.“ АД по изпълнително дело №20197890400009 на ЧСИ Н.К., рег. №789
на РКЧСИ, срещу наложени възбрани на собствени на длъжника недвижими имоти с
идентификатор №68134.4081.9512.1.108 и № 68134.4336.66. Излага твърдения за
свръхобезпечаване на изпълнението предвид наложените запори на банкови сметки
на дружеството-длъжник. Твърди, че поради характера на дейността –
застрахователна, която извършва по занятие, е задължен да поддържа финансови
резерви и наличен капитал в изключително големи размери. Твърди, че към момента
няма неизпълнени задължения. Моли съда да отмени наложените възбрани.
Взискателите по
изпълнителното дело Н.Б.Н. и С.В.А. са подали възражение срещу жалбата, в което
излагат, че същата е недопустима и молят да бъде оставена без разглеждане.
Намират, че налагането на възбрана на недвижим имот не е сред лимитативно
изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване. Позовават
се на т.2 ТР №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че е напълно
допустимо ЧСИ да прилага различни способи за събиране на вземането освен запор
на банкови сметки. Излагат твърдения, че сторените разноски за налагане на
възбрана и набавяне на скици са в незначителен размер спрямо общия дълг. Молят
съда да остави без разглеждане жалбата, алтернативно – без уважение.
Частен съдебен
изпълнител Н.К. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни
действия, в които е изложила становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително
дело №20197890400009 е образувано по писмена молба на взискателите Н.Б.Н., Р.Б.Б.
и С.В.А. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2019 г. по гр.д.
№16164/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО,
18 състав, срещу длъжника З. „Л.И.“ АД за сумата от 50 000,00 лв. –
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 465,00
лв. – разноски в съдебното производство.
С молба от
15.01.2019 г. взискателите са поискали от ЧСИ да наложи възбрани на недвижими
имоти с идентификатори № 68134.4081.9512.1.108 и № 68134.4336.66, като
едновременно да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника и да
наложи запор върху тях.
На 23.01.2019 г.
ЧСИ е сезиран с молба от П. Н.К. за присъединяването му по процесното
изпълнително дело въз основа на приложено удостоверение по чл.456 ал.2 ГПК за
образувано пред същия съдебен изпълнител изп. дело №20197890400010 срещу
длъжника З. „Л.И.“ АД по изпълнителен лист от 10.01.2019 г. по гр.д.
№16164/2016 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО,
18 състав за сума в размер на 2030,00 лв. – оказана безплатна правна помощ и за
сумата от 579,40 лв. – адвокатски хонорар по изп. дело и такси и разноски по
него.
На 11.02.2019 г.
по искане на ЧСИ Н.К. са вписани възбрани върху собствените на длъжника
недвижими имоти с идентификатори №68134.4081.9512.1.108 и №68134.4336.66.
По изп. дело е
връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №536/06.02.2019 г. на длъжника
на 20.02.2019 г., като на същата дата е депозирано съобщение за налагане на
запор на банкови сметки на длъжника в „У.Б.“ АД.
С отговор от
25.02.2019 г. „У.Б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че банковите сметки на
длъжника са блокирани, както и че има наложени предходни запори на банковите
сметки на застрахователното дружество, поради което дължимите суми не могат да
бъдат преведени поради липса на авоари по тях.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата не е
насочена към подлежащо на обжалване на
основание чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК действие на съдебния изпълнител, поради което
е процесуално недопустима.
Според приетото
в т.1 на ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение
се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана
върху този обект. С налагането на запор или възбрана, дори когато са наложени в
обезпечително производство (преди началото на изпълнителния процес), се
определя и кой е компетентният орган да осребри имуществения обект - публичният
или съдебният изпълнител (чл.191 ДОПК). Запорът и възбраната като изпълнителни
действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. В настоящия случай жалбоподателят
не навежда доводи в жалбата си за несеквестируемост на възбранените имоти, а не
се твърди и описване на имуществото и изнасянето му на публична продан.
Съгласно
т.8 на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, при действието на
отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния
изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на
жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на
изпълнителния процес. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител. Сред посочените действия/бездействия на съдебния
изпълнител в жалбата няма такива, които могат да подлежат на съдебен контрол,
съгласно изрично изброените в ал.2 и ал.3 на чл. 435 ГПК. Ето защо, оплакванията в жалбата следва да
бъдат оставени без разглеждане като процесуално недопустими.
Оплакванията
в жалбата за несъразмерност на наложените обезпечения и нецелесъобразност на
принудителното изпълнение могат да намерят защита в производството по чл.441 ГПК, където да бъде ангажирана гражданската отговорност на съдебния изпълнител.
При наличие на дисциплинарни нарушения на съдебния изпълнител при изпълнение на
задълженията си по водене на изпълнителния процес жалбоподателят следва да
сезира компетентния орган – Камара на частните съдебни изпълнители за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че наведените от жалбоподателят
основания за оспорване на действията на ЧСИ Н.К. по възбрана на недвижими имоти
на длъжника (без да се твърди несеквестируемостта им) не попадат сред уредените
в чл.435 ГПК хипотези, поради което жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от З. „Л.И.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** в качеството му на длъжник
по изпълнително дело №20197890400009 на ЧСИ Н.К., рег. №789 на РКЧСИ, срещу
наложени възбрани на собствени на длъжника недвижими имоти с идентификатори
№68134.4081.9512.1.108 и №68134.4336.66.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.