СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV„Д“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева в.гр.дело № 2862 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение №538463 от 19.11.2018
г., постановено по гр.д. № 33637/2017 г. на СРС, ГО, 150 с-в, е отхвърлен
предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Д.Ц.П. срещу "Ч.Е.Б." АД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1767,34 лева по
фактура № **********/23.02.2017 г., изчислена служебно по констативен протокол
по партида с клиентски номер 300013584152 за обект с адрес: гр. София, ул. ******.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д.Ц.П.. Жалбоподателят поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и на съдебната практика, както и необоснованост. Навежда доводи, че неправило съдът е приел, че в чл. 17, ал. 2 от ОУ на ответника е предвиден ред за уведомяване за извършване на корекция, като ответникът не е доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ общите си условия, поради което правото му да коригира сметките не се е породило. Излага доводи, че дори и да се приеме, че има законово основание "Чез Е.Б." АД да извърши едностранна корекция, дружеството фактически не е уведомило ищеца за извършената корекция, поддържа, че всички писма изпратени от ответника са адресирани до друго лице. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна "Чез Е.Б." АД счита решението за правилно, поради което прави искане същото да бъде потвърдено. Навежда доводи, че съгласно чл. 83, ал. 1, т.6 , ал. 2 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, Комисията трябва и има право да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енерфия и последиците, когато се установи такава. Поддържа се, че с изменението в ЗЕ с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крейният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Излага доводи, че ЗЕ е специален закон. Излага доводи, че е предвиден ред за уведомяване и същият е спазен. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Искането към съда е да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже твърдяното имуществено разместване, а ответното дружество следва да установи, основанието за имущественото разместване, а именно съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект и за исковия период, както и че през исковия период между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/ и ищецът е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.б.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.
Ищецът твърди, че не дължи платената от него сумата от 1767,34 лева, начислена служебно по констативен протокол № 1016505 от 24.01.2017 г. по партида с клентски номер 310231851984, за обект с адрес; гр. София, ул. „******. Проверката на средството за търговско измерване и корекцията на сметката са извършени при действието на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - приети с решение на ДКВЕР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.
С констативен протокол № 1016505 от 24.01.2017 г. служители на "Ч.Е.Б." АД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на средството за търговско измерване на обект, находящ се в гр. София, ул. „******, абонатен номер ******, с титуляр на партида /потребител/ - П.И.. При проверката било констатирано, че е нарушена пломба на капачката на клемния блок на електромера и поставен допълнителен проводник, установена е грешка 90,53 %.
По делото е установено, че ищецът е регистриран в клиентската система на ЧЕЗ като потребител за процесния имот въз основа на подадена от него жалба с искане за префактуриране на сумата, към която е предствен нотариален акт за собственост на електроснабдения имот.
Въз основа на този протокол било изготвено предложение за корекция на сметка, която да се изчисли за период от 90 дни преди проверката на ищеца - конкретно за периода от 27.10.2016 г. до 24.01.2017 г. От представената по делото фактура № **********/23.02.2017 г. е видно, че ответното дружество е начислило на титуляра на клиентски номер ******сума за плащане в размер на 1767,34 лева за процесния обект с основание "сума по констативен протокол".
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване, водеща до неизмерване, неотчитане и незаплащане на доставена енергия. Посочено е още, че преизчисляването на консумираната електрическа енергия е извършено при спазване на ПИКЕЕ, като сумата съответства на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период.
С оглед обстоятелството, че ответното дружество твърди, че основанието на извършеното плащане с представеното по делото платежно нареждане №200000012241069 от 09.03.2017 г. в размер на 1767,34 лв. е извършена едностранна корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период, основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на елекрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според създадената съдебна практика, която настоящият състав споделя, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014 г., II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, I ТО, се приема, че със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължеинята си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество 1./да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и 2/. общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.
В случая обаче ответното дружество, чиято е доказателствената тежест да установи елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в този смисъл. При прилагане на неблагоприятните последици от процесуалното бездействие на страната се налага извод, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ: да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. Уговорката в чл. 18 от тези Общи условия не е такава, която да отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка и за сроковете за плащане, но в тази клауза не е разписан редът, по който следва да става това. Обстоятелството, че продавачът на електрическа енергия е уведомил клиента за вече извършената корекция, не замества указания в ЗЕ ред за уведомяване.
По изложените съображения се налага извод, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения отрицателен установителен иск изцяло основателен.
По изложените съображения се налага извода, че едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след надлежно констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, остава действие лишено от законово основание, тъй като извършването му е регламентирано от КЕВР в нарушение на делегираната от закона компетентност. Според чл. 15 от ЗНА не се прилага подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по-горна степен. Съответно не се прилага и подзаконов нормативен акт издаден без законова делегация или необнародван, въпреки, че това се изисква. Като подзаконов акт по неговото прилагане, с правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено те да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт /каквито са процесните ПИКЕЕ/ да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия нормативен акт. Настоящият съдебен състав е длъжен на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА да не прилага правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, без да е необходимо същите да бъдат отменени или прогласени за нищожни от ВАС.
Следователно към процесния период – 22.01.2016 г. до 20.04.2016 г. не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Както е и посочено в решение от 28.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 877/2014 г., ТК, I отд., възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението на потребителя е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му възниква при доказано действие, каквото същият се е задължил да не осъществява. Именно поради това тежестта на доказване е на доставчика на електрическа енергия /в този смисъл решение № 38/15.05.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВКС, I ТО отд./. Доказателства за това обаче не са ангажирани от ответното дружество, поради което са и неоснователни доводите на ответника по въззивната жалба в този смисъл.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.
Съдът констатира наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебното решение, тъй като съдът е посочил в мотивите си, че са предявени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за недължимост на изплатена от ищеца на ответника
сума, но се е
произнесъл с диспозитив по отрицателен установителен иск, за който е невъзможно да бъде
предявен по реда на чл. 422 ГПК. Т.е. налице е противоречие между формираната воля и изразената с
диспозитива на решението. Поради изложеното делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за поправка на констатираната очевидна фактическа
грешка.
При този изход на спора съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 37,55 лева за държавна такса, а на адв. К.Б.следва да бъдат присъдени разноски в размер от 300 лв. на основание чл. 38 Задв. Както е прието в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 515/2.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г., договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда.
На основание чл. 78, ал 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени сторените разноски във въззивното производство в искания размер от 35,35 лв. – за държавна такса, съгласно представения списък.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ решение №538463 от 19.11.2018 г., постановено по гр.д. № 33637/2017 г. на СРС, ГО, 150 с-в И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от Д.Ц.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу "Ч.Е.Б."
АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** иск по реда на чл. 422 ГПК,
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „Ч.Е.Б." дължи на ищеца Д.Ц.П. сумата от 1767,34
лева, недължимо платена от ищеца по фактура № **********/23.02.2017 г., изчислена служебно по констативен
протокол по партида с клиентски номер 300013584152 за обект с адрес: гр. София,
ул. ******.
ОСЪЖДА "Ч.Е.Б." АД, ЕИК ****** да заплати на Д.Ц.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 37,55 лв. - съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 35,35 лв. - съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА "Ч.Е.Б." АД, ЕИК ****** да заплати на адв. К.Б., гр. София, ул. ******,
оф. П сумата в размер
на 300 лв. на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ВРЪЩА на
основание чл. 247, ал. 1 ГПК делото на Софийския районен съд, 150 с-в за поправката на очевидна
фактическа грешка в решение №538463 от 19.11.2018 г., постановено по гр.д. № 33637/2017
г., съобразно мотивната част на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.