Р Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд, XV– ти състав
На
десети септември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание
Районен съдия: Валя Цуцакова
Секретар: Радостина И.
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2817
по описа за 2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано от Л.
К. Т. против наказателно постановление № 03-011310/ 26.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -жалбоподател е
било наложено административно
наказание „имуществена
санкция”
в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за
нарушение на чл. 23, ал.2, т.4 вр.чл.4
от Наредба за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа, на основание чл. 416, ал.5 КТ, вр. чл. 85, ал.1 и чл. 81,
ал.2 Закона за насърчаване на заетостта.
Жалбата е подадена в срок
от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се
изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва се фактическата
обстановка, визира се съставянето на протокол с предписания за отстраняване на
констатирани нарушения, сред които и процесното, като се сочи, че АУАН е бил
съставен преди да бъде предоставена възможност за отстраняване на нарушенията.В
жалбата се сочи, че АНО не е направил преценка относно приложимостта на чл.28
от ЗАНН и евентуалното приложение на чл.415 в от КТ.Приема се, че
посредническият договор напълно съответства на изискванията на Наредба за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и
че посредническата дейност е безплатна, а процесните
условия касаят санкция при последващ отказ на лицето
да сключи трудов договор с работодателя.
В съдебно
заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява,
депозира се молба от процесуален представител за отмяна на НП въз основа на
доводите, визирани в жалбата.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна, редовно призована, оспорва
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност
и съставомерност на установеното нарушение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на жалба от Н. Й.
Н. и във връзка с изпълнение на плана за
контролна дейност по Оперативна цел № 1 "Осъществяване на ефективен
контрол относно спазване на законодателството в областта на труда, държавната служба,
трудовата мобилност и трудовата миграция", Мярка № 7 "Осъществяване
на контрол по спазване на изискванията за законосъобразно възникване на
правоотношения по предоставяне на работна сила, спазване на правилата за
тяхното осъществяване с акцент върху изплащане на възнаграждения и
разпределението на работното време, както и по спазване на режима за
предоставяне на услуги, свързани с намиране и започване на работа и на
лицензионните и разрешителните режими, свързани с наемане на работа", през
месец май 2019г. св.И. и Д. И.- служители на Д“ИТ“-Варна извършили прповерка по спазване на трудовото законодателство от „Т.Т.“ ООД-Варна. Установено било, че въз основа на
Удостоверение № 2057/ 03.06.1016 г., издадено от Министъра на труда и социалната
политика "Т.Т."
ООД осъществява посредническа дейност по информиране и/или консултиране на
търсещите работа лица и на работодателите, както и насочва и подпомага за
започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други
държави. Дружество имало договорка с един работодател - "Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко. КГ",
Германия, като следвало да подбира,
обучава в случай на необходимост, и изпраща на възложителя работници с нужната
техническа и езикова подготовка, свързани с дейността на тази фирма. В тази
връзка между оспорващото дружество и немският работодател е сключен договор за
посредническа дейност по наемане на работа от 16.03.2017 г.
В хода на проверката били
констатирани няколко нарушения на трудовото законодателство, обективирани от проверяващите в съставения Протокол за
извършена проверка изх. № ПР1916445/17.06.2019 г., във връзка с които с Протокола на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1, т. 10
и т. 12 от КТ
и чл. 78, ал.
1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта на "Т.Т." ООД са дадени четири предписания, както следва:
Посредническият договор,
сключен между посредника "Т.Т." ООД и
"Транслогистик Барбютел
Монтаже ГмбХ & Ко.
КГ", Германия, да съдържа данни за длъжностите, на които ще бъдат наемани
лицата; срока на наемането; работно време; почивките; отпуските; трудовото
възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване; обезщетението при
трудова злополука, временна и трайно неработоспособност, смърт; предсрочно
прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на устроените на работа
лица до работното място при пристигане, ползването на годишен отпуск и при
окончателното им завръщане в България, съгласно чл. 30, ал.
3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност
по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.).
Посредническият договор,
сключен между търсещите работа лица /ТРЛ/ и "Т.Т."
ООД, да съдържа финансовите условия за предоставяне на посредническа услуга
съгласно изискванията на чл. 4, а именно: посредникът предоставя посреднически
услуги безплатно – без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси
и други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице, съгл. чл. 23, ал.
2, т. 4 вр. чл. 4 от
Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа.
Индивидуалният договор за
наемане на работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и "Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко. КГ",
Германия, да съдържа данни за срока на наемането; работно време; почивките;
трудовото възнаграждение; битовите условия; здравното осигуряване;
обезщетението при трудова злополука, временна и трайно неработоспособност,
смърт; предсрочно прекратяване на трудовия договор; транспортните разходи на
устроените на работа лица до работното място при пристигане, ползването на
годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, съгл. чл. 32, ал. 2
вр. чл. 30, ал.
3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност
по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.).
Индивидуалният договор за
наемане на работа, предоставен от посредника на търсещите работа лица и "Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко. КГ",
Германия, да съдържа данни за задължението на работодателя да сключи за своя
сметка застраховка, покриваща рискове заболяване, злополука, смърт,
хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността
на наетото на работа лице преди заминаването му от Република България,
действаща на територията на съответната чужда държава, за срока на сключения
индивидуален договор за наемане, както и за времето на пътуване, съгл. чл. 32, ал. 2
вр. чл. 30, ал.
3, т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност
по наемане на работа (ДВ, бр. 49, 2003 г.).
Безспорно в хода на
проверката св.И. установила, че „Т.Т." ООД,
БУЛСТАТ ********* в качеството на посредник е извършил посредническа дейност по
наемане на работа в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността с
това, че при посредничеството по наемане на работа на български граждани за
работа в чужбина - Германия, съгласно Посреднически договор № 307 от 05.11.2018
г., сключен между лицето Н. Цветанов Ризов, ЕГН ********** и „Т.Т." ООД, са договорени финансови условия за
предоставяне на посредническа услуга /насочване и подпомагане за започване на
работа в Германия, в „Транслогистик Барбютел Монтаж Гмбх & Ко.Кг"/, свързан със
заплащане от страна на търсещото работа лице на разходите за всички необходими
курсове за започване на работа, предоставени от посредника, като тези клаузи
противоречали на нормите на на чл. 23, ал.2, т.4 вр.чл.4 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа.
Предвид горното на
19.06.2019г. св.И. съставила АУАН срещу дружеството- жалбоподател, в който
описала приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството, който след запознаване със съдържанието му го
подписал без възражения.В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 26.06.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
напълно кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно се допълват.
Гореописаното се установява
от приобщените материали по делото- показанията на св.И., договори, протокол за
проверка, удостоверение за регистрация и
от останалите писмени доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно - наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН. Спазени са визираните в чл.34 от ЗАНН срокове.
Вмененото във вина
на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Изготвянето на протокол с предписания за
отстраняване на нарушение, не ограничава възможността за установеното вече
нарушение да бъде съставен АУАН и в последствие да бъде издадено НП, като
неизпълнението на дадените предписания осъществява друг състав на
административно нарушение.Доказателства, че нарушението е било отстранено
веднага след установяването му не са ангажирани.
Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото НП съдът
намери следното:
Съгласно чл. 23, ал.
2, т. 4 от ЗНЗ вр. чл. 4 от Наредбата посредникът предоставя
посреднически услуги безплатно – без събиране пряко или косвено, изцяло или
частично на такси и други плащания от търсещото работа или наетото на работа
лице.От представеното заверено копие на
договора между "Т.Т." ООД и немския
работодател и "Транслогистик Барбютел
Монтаже ГмбХ & Ко.
КГ" е видно, че за търсещите работа лица, които не притежават минимално
изискуемата от работодателя езикова подготовка по немски език – А-2, както и за
тези, които не притежават правоспособност за управление на МПС категория
"С" или "СЕ", посредникът предлага и организира обучение,
разходите за което по-късно му се заплащат от немското дружество въз основа на
представени фактури. За сметка на работодателя, след представяне на отчетен
документ, са и направените от посредника разходи за настаняване във Варна по
време на обучителните курсове за онези кандидати за работа, които са от други
населени места. Уговорени са хипотезите, при наличие на които посредникът
следва да възстанови съответните суми на своя немски контрагент, или няма право
да иска заплащане от него – в случай, че кандидатът за работа не започне или
прекъсне обучението си или когато работникът напусне работа по време на пробния
период. В чл. 8, ал. 8 от договора между немския работодател и "Т.Т." ООД е уговорено, че самият работник не плаща
допълнителни суми за посредничеството на посредника.
Видно от процесния договор, в
Раздел ІІ, озаглавен "Права и задължения на възложителя" са включени
клаузи с финансов характер. Така например в т. 4. 1 от тези договори е включена
клауза, съгласно която в случай, че възложителят не отпътува за Германия в
указания срок и неоснователно откаже да сключи договор, за който посредникът е
посредничил, възложителят дължи двойния размер на платените за него суми по т.
3. 1 от договора. Според последната цитирана точка от договора, разходите за
всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на МПС категория С
или СЕ, в случай, че възложителят не разполага с такова, както и за обучение по
немски език и настаняване в хотел по избор на посредника в гр. Варна, в случай,
че възложителят е от друго населено място, са за сметка на посредника. В т. 5 е
включена клауза, съгласно която в случай, че възложителят преустанови работата
си в Германия преди изтичане на срока на сключения с работодателя трудов
договор, дължи на посредника платените за него суми по т. 3. 1 от договора.
Посочени са и хипотезите, в които такива неустойки не се заплащат или се
заплащат в редуциран размер.
Предвид горното съдът намира, че цитираните клаузи на
договора са в противоречие с изричното предвиждане на чл. 23, ал.
2, т. 4 от ЗНЗ вр. чл. 4 от Наредбата и не споделя становището, че
посочените клаузи в договора, сключен между посредника и търсещото работа лице,
нямат характер на възнаграждение за извършената посредническа услуга, а са с
характер на санкция спрямо неизправна страна в облигационна връзка. Клаузите на
посредническия договор между посредника и търсещото работа лице са изрично регламентирани
в чл. 23, ал. 2
от НУРИПДНР/ 2003 г. в точки от 1
до 7
включително, както следва: 1. данни за посредника, включително за лицето,
упълномощено да подпише договора от името на посредника, и за търсещото работа
лице; 2. права и задължения на лицата по т. 1, включително задължението на
посредника, извършващ посредническа дейност по наемане на работа в чужбина или
на моряци, да възстанови изцяло разходите за престой и транспорт на изпратените
от него лица в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 32 и 37; 3.
срок на договора; 4. финансовите условия за предоставяне на посредническата
услуга съгласно изискванията на чл. 4; 5. условия за предсрочно прекратяване на
договора; 6. отговорност на лицата по т. 1 при неизпълнение; 7. други условия.
Член 4 от Наредбата гласи, че посредникът предоставя: 1.
посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 безплатно - без събиране пряко или
косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от търсещото работа
или наетото на работа лице; 2. посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 срещу
заплащане от работодателя, което не може да бъде за сметка на възнаграждението
на устроеното на работа лице. В този смисъл следва да се приеме, че за своята
посредническа дейност посредникът получава възнаграждение единствено от
работодателите, на които предоставя нужните кадри, но не и от търсещите работа
лица. Това е така предвид обстоятелството, че тази социална група от обществото
по презумпция е по-слаба икономически, поради което се нуждае от по-силна
законова протекция. В тази връзка следва да бъде посочено, че с чл. 23, ал. 2 от
Наредбата е предвидена отговорност при неизпълнение само за лицата по т. 1, т. е.
само за посредника, но не и за търсещото работа лице, което е още един довод в
подкрепа на предходния извод на съда.
Не на последно място – съдържанието на чл. 8, ал. 9 от
Договора за посредничество, сключен между "Т.Т."
ООД и немския работодател "Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко. КГ", която гласи, че самият работник не
плаща допълнителни суми за посредничеството на Посредника, също е в унисон с
приложимите норми на българското законодателство.
Предвид горното съдът намира, че правилно е приложен
материалния закон, като изцяло в горния смисъл е и Решение по АД№2367/19г. по
описа на Административен съд-Варна.
Съдът намира, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН , тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид..
Правилно е приложена и санкционната норма, тъй като разпоредбата
на чл. 81, ал.2 ЗНЗ посочва, че на физически и/или юридически лица, извършващи
посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на
дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до
2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв. Доколкото по делото
отсъстват данни на дружеството да са били налагани санкции за други подобни
нарушения,не са визирани и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,
че следва да намали размера на наложената санкция до предвидения в закона
минимум, който съвсем не е незначителен, като счита, че санкция в по-висок
размер предвид икономическата обстановка в страната ни по-скоро би имала
негативен, отколкото поправителен, възпитателен и възпиращ ефект.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице
основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна
на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява фактическа и
правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на
чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 44,44 /четиридесет и четири лв. и четиридесет и четири ст./
лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ № 03-011310/ 26.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на „Т.Т.“ ООД, с ЕИК:
*********, представлявано от Л. К. Т. е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение
на чл. 23, ал.2, т.4 вр.чл.4 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа, на основание чл. 416, ал.5 КТ, вр. чл. 85, ал.1 и чл. 81,
ал.2 Закона за насърчаване на заетостта, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция на
1000 лева.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано от Л. К. Т. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна сумата от44,44 /четиридесет
и четири лв. и четиридесет и четири ст./ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: