Р Е
Ш Е Н И Е
№1598 20.10.2016 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На двадесети септември две хиляди и шестнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: А.С.
Като разгледа гражданско дело № 410/2015 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.И.Д.,
ЕГН **********, срещу Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност „Атия”,
като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, с
която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 17132,52
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, формиран от
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време, за периода от 01.11.2002 г. до 31.08.2012 г. (118 месеца) в
размер общо на 558 дни или 4464 часа, в следствие на полагащите се на ищеца и неизползвани
почивки след изпълнявано от него дежурство по график и други в поделение/военно
формирование 26970 - Бургас, 22560 - Бургас, 22480 - Бургас и ответното военно
формирование 32890 - Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на исковата молба – 24.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 13838,71 лева,
представляваща мораторна лихва върху
главницата за всяко закъснение по месеци от датата на падежа на всяко
задължение до датата на подаване на исковата молба – 23.01.2015 г. Претендират се разноските по
делото.
Изложено в исковата молба е,
че от 01.08.1995 г. е назначен по служебно правоотношение в Поделение 32890 –
Бургас, като поради превишаване продължителността на служебното му време счита,
че му се дължи възнаграждение за извънреден труд. Посочил е, че начинът,
организацията и разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи,
включени в месечен график за изпълнение на дежурства, се извършва съгласно
заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-313/08.05.2001 г. Фактически
отработеното време над месечната продължителност на служебното време
представлява извънреден труд, който подлежи на изплащане.
Ответникът чрез своя процесуален представител е оспорил
предявените искове като неоснователни, като е изложил подробни съображения.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по съединените
искове за главници и лихви на основание чл. 111 ЗЗД за претенциите преди
24.01.2012 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 195,
ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ),
респективно чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника
за кадровата военна служба (ПКВС) и чл. 250, ал. 1, изречение второ от ЗОВСРБ (отм.),
чл. 212, чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ – по отношение на претенцията за
заплащане на извънреден труд, както и чл. 86 ЗЗД – по отношение на иска за
обезщетение за забавено плащане.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че ищецът е бил кадрови военнослужещ от
01.08.1995 г. в поделения 26970, 22560 и 22480 – Бургас, които са в състава на
ответното военно формирование 32890 – Бургас. Със заповед № К-66/09.10.2012 г.
на командира на военноморските сили ищецът бил освободен от длъжност и от
военна служба, а със заповед № 336/16.11.2012 г. бил отчислен от списъчния
състав на ответното формирование, считано от 17.11.2012 г. Страните не спорят,
че през процесния период 01.11.2002 г. - 31.08.2012 г. ищецът е изпълнявал
дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна
продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с
почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на
дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време.
През част от процесния период (01.11.2002 г. – 12.05.2009 г.) е
приложим ЗОВСРБ (отм.). Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от същия седмичната продължителност на служебното време на кадровите
военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с
повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство (това се счита за
удължено служебно време). При превишаване на
продължителността на служебното време, извън посочената в ал. 2, с писмена заповед на
командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата
военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден
труд в размер, определен от Министерския съвет
(чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.)). Следователно удълженото работно време по ал. 2
и 24-часовите дежурства по график съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.) не са
извънреден труд и за тях не се дължи възнаграждение за такъв, а се дължи
допълнително възнаграждение, каквото не е предмет на настоящата искова
претенция. Настоящата законова уредба, приложима за
останалата част от исковия период – от 12.05.2009 г. до 31.08.2012 г., съдържа идентични норми. Съгласно чл. 195 ЗОВСРБ военнослужещите
могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред,
определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност
на дежурството в този случай не може да превишава 24 часа, а общо за един месец
– 168 часа, като времето за дежурство е служебно време.
Следователно, винаги щом е налице превишаване на нормалната
продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, на военнослужещия се полага компенсация, а
при некомпенсиране – заплащане на превишението като за извънреден труд. При превишаване на общата
(нормална + увеличена) продължителност на
военнослужещия
се следва допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
Съгласно чл. 158, ал. 2 ПКВС (отм.) извънреден е трудът, с който е превишена
продължителността на служебното време, определена по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), и е положен над определената
месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от Правилника. Т.е.
месечната продължителност на служебното време в часове се определя въз основа
на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност на
служебното време. Разпоредбата на чл. 159 ПКВС урежда
извънредния труд при полагане на дежурства по график.
С чл. 7 от
Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. на Министъра на отбраната, извънредният труд
е определен като положителна разлика между фактически отработеното време и
месечната продължителност по чл. 152, ал. 6 ПКВС (отм.), а с чл. 26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на дължимото
за същия възнаграждение. Възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен
от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159 ПКВС, се определя на
базата на основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), с оглед
категорията на кадровия военнослужещ (чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определяне
размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи,
приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г.). В чл. 4 е посочен конкретният,
увеличен размер в проценти на възнаграждението за извънредния труд, в
зависимост от това дали е положен в работен или почивен ден, официален празник
и при сумирано отчитане на работното време. В чл.
3.5 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. е посочено, че компенсирането на часовете служебно време,
положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за даден
период, трябва да се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът,
а когато е работено в режим на удължено служебно време през последните дни на
даден календарен месец, компенсирането да се извършва в рамките на следващия.
Тази разпоредба е повторена в Заповед № 296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната, отменяща предходната.
При тази нормативна уредба съдът приема за установено,
че ищецът има право да получи от ответника възнаграждение за извънреден труд за
носене на дежурство за времето, превишаващо общата увеличена продължителност на
служебното време, което се дължи на основание чл. 203, ал. 3 ЗОНСРБ (отм.) и
чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (нов).
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице Й. като
компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.
Експертът е посочил, че нормативно определената месечна продължителност на
служебното време, определена съгласно действащото към момента на отработването
законодателство, е 2285 дни и 23080 часа.
Вещото лице е посочило, че е отразило компенсациите по
най-старите наряди. Компенсация, която не е посочено в заповедната книга кой
наряд компенсира, вещото лице е отнесло към наряд, положен преди компенсацията.
Същата е отчела правилото за погасяване на най-старото
дежурство по отношение на компенсациите, за които в заповедите на командира на
поделението няма данни кои конкретни дежурства компенсират. Поради това те са
отнесени към най–старите по време дежурства. Когато дежурствата не са компенсирани
в рамките на месеца, в който за носени дежурствата, за тях се дължи парична
компенсация като за извънреден труд. Вещото лице е изчислило по различни
варианти, които са му зададени, положените наряди и ползваните и неползваните
компенсации и размерът на възнаграждението за извънреден труд.
Относно падежа на това парично вземане
съдът приема за задължителна практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Вземането на военнослужещ
за извънреден труд по чл. 194, ал. 3 (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ отм.) възниква
след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с
изтичане на краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „а” ЗЗД (в този смисъл решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV гр. отд. и решение № 427/03.11.2011 г. по гр. д. № 503/2010 г. на ВКС, IV гр. отд.). Този срок се брои от
деня, в който вземанията са станали изискуеми. А изискуемостта на вземанията за
труд, ако не е уговорено друго, настъпва в края на месеца, следващ месеца на
полагане на труда. От т. 27 и т. 28 на Заповед № 296/19.05.2011 г. на министъра
на отбраната се налага изводът, че военнослужещият може да ползва полагащите му
се почивки (компенсации) само в рамките на месеца, в който за носени
дежурствата (само ако дежурствата са в края на месеца, компенсации може да се
ползват в следващия). Следователно, ако през конкретен месец военнослужащият е
положил дежурство, но служебното време за този месец не е намалено с ползвана
от същия почивка, нормалната продължителност по чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ ще е явно
превишена. Ако почивката за това дежурство не може да се ползва занапред, то за
нея се дължи възнаграждение като за извънреден труд. Правото за това
възнаграждение възниква след полагането му за съответния месец на кадрова
военна служба и се погасява с изтичането на давностния срок по чл. 111 б. „а” ЗЗД. Или крайният падеж на паричното вземане за възнаграждение за извънреден
труд по чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ настъпва на
последното число на месеца, следващ месеца на полагането на този извънреден
труд. Прилагайки посоченото правило, отразено в задължителната практика на ВКС,
погасени по давност са вземанията на ищеца за възнаграждения за извънреден труд
с падежи отпреди 24.01.2012 г. (три години преди предявяването на иска на 24.01.2015
год.) – т.е. вземанията за извънреден труд, положен преди 30.11.2011 г., чийто
падеж е настъпил на последното число на следващия месец (31.12.2011 г.), т. е. до
24.01.2012 г. За тези вземания искът следва да се отхвърли като погасен по
давност.
За вземанията за извънреден труд, положен след 01.12.2011
г. до 31.08.2012 г., не е изтекла установената от закона давност. Вещото лице
по изготвената експертиза е посочило, че за периода 24.01.2012 г. – 31.08.2012
г. на ищеца не са изплащани суми за извънреден труд. Следва да се установи
колко на брой са положените часове извънреден труд след 01.12.2011 г. и дали
същите са компенсирани с почивки. Вещото лице е отбелязало, че всички
компенсации за периода 24.01.2012 г. – 31.08.2012 г. касаят същия период и няма
ползвани от ищеца компенсации, касаещи положени наряди извън периода 24.01.2012
г. – 31.08.2012 г. За периода 24.01.2012 г. – 31.08.2012 г. няма извънреден
труд. За периода от 01.12.2011 г. – 23.01.2012 г. вещото лице не е отговорило
изрично, но отговорът може да се извлече от таблици № 2 и 3, приложения № 1 и
2, от които е видно, че за този период няма некомпенсиран извънреден труд.
Поради това искът за заплащане на вземания за извънреден труд, положен след 01.12.2011
г. до 31.08.2012 г., с падеж от 24.01.2012 г. до 31.08.2012 г., е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът приема предявения иск за
заплащане на извънреден труд на основание чл. 194 ал. 3 във вр. с чл. 214, ал. 1,
т. 3 ЗОВСРБ и акцесорния за обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неоснователни, като този за периода 01.11.2002 г. - 23.01.2012 г. вкл.
за неоснователен като погасен по давност, а за периода 24.01.2012 г. –
31.08.2012 г. като недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размера от 1459,14 лева. Разноските
на ответника по делото са в размер на 1107,16 лева – възнаграждение на вещото
лице.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Н.И.Д., ЕГН **********, срещу Военно формирование 32890 – гр. Бургас,
местност „Атия”, като част от структурата на Министерство на отбраната на
Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 17132,52
лева (седемнадесет хиляди сто тридесет и два лева и петдесет и две стотинки),
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, формиран от
фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на
служебното време, за периода от 01.11.2002 г. до 31.08.2012 г., като този за
периода 01.11.2002 г. - 23.01.2012 г. вкл. се отхвърля като погасен по давност,
а за периода 24.01.2012 г. – 31.08.2012 г. - като недоказан, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 24.01.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 13838,71 лева (тринадесет
хиляди осемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за всяко
закъснение по месеци от датата на падежа на всяко задължение до датата на
подаване на исковата молба – 24.01.2015 г.
ОСЪЖДА Н.И.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност
„Атия”, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България, сумата от 2566,30 лева (две хиляди петстотин шестдесет и шест лева и тридесет
стотинки) за направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
А.С.