РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20245001000256 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби против постановеното по
т. дело № 265/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 67
от 23.02.2024 г.
С него З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* е осъдено
да заплати следните суми:
- на Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц." №* сумата от
72 000 лв., ведно със законната лихва считано от 03.01.2023 г., която сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и
страдания в резултат на претърпяно ПТП на 24. 08. 2022 г.
- на А.д. „Й. и Е.“, ЕИК *** сумата 7614 лв. с ДДС, адв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
- по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 2880 лв.,
представляваща държавна такса и 697,50 лв. възнаграждение за вещи лица
Съответно с него Сз ОС е отхвърли предявеният от Д. С. Д., ЕГН
1
**********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* против З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***,
гр. С. иск за заплащане на сумата от 8 000 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от преживени болки и страдания в резултат на
претърпяно ПТП на 24.08.2022 г., равняваща се на разликата между
претендираните 80 000 лв. като част от общо дължимо обезщетение за
неимуществени вреди от 150 000 лв. и присъдените с решението на Сз ОС
72 000 лв. и е осъдил Д. да заплати на дружеството разноски по съразмерност
в размер на 925,50 лв.
Едната жалба е подадена от З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК**, гр. С. и с нея
решението се обжалва в осъдителната му част за сумата от 32 000 лв.
равняваща се на разликата между присъдените от Сз ОС 72 000 лв. и
дължимите според застрахователя 40 000 лв.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на тази част от решението, поискана е отвяната му и
постановяване на друго отхвърлящо иска за този размер и изменящо
решението с оглед на това в частта за разноските.
Другата е подадена от Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К.. С нея
решението се обжалва в отхвърлителната му част като се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяната й,
вкл. в частта за разноските и постановяване на друго уважаващо иска и за
този размер.
Всяка от страните счита, че жалбата на другата е неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 13.07.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К. искова молба против З.А.* „О.**З.“
АД, ЕИК ***, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 24.08.2022 г. около
18, 55 ч. в гр. С.З. П.П.П управлявал лек автомобил „БМ**“, рег. № *** по ул.
„Г.С. Р.“. На кръстовището с ул. „Г.С.“ той предприел маневра завой наляво
към западната част на другата улица, без да се съобрази с предписанието на
знак Б-2 за спиране и пропускане на движещите се по пътя с предимство.
Това станало причина да настъпи ПТП между лекия автомобил и движещия
се по пътя с предимство /ул. „Г.С.“/ мотоциклет „С.**“, рег. № ***
2
управляван от ищеца Д. Д..
За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № *** г., а мотоциклетистът бил откаран в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.’’
гр. С.З..
Там той бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология с
оплаквания от нетърпими болки в дясната ръка и таза. Поставили му катетър
и шийна яка, а на 01.09.2022 г. били извършени две оперативни интервенции.
При първата под пълна анестезия било извършено открито наместване
на симфиолизата (разчленяването на срамната кост на таза) като тя била
фиксирана с метална остеосинтеза.
При втората било извършено и открито наместване с вътрешна
фиксация на костите на дясна предмишница.
Ищецът бил изписан от Клиника по ортопедия и травматология на
07.09.2022 г. и бил прехвърлен в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина на същата болница. Към този момент той бил с
видим оток в областта на двете тазобедрени стави, както и в дясната гривнена
и лакътна става. Можел да извършва болезнени и ограничени движения в
двете тазобедрени стави, в поясния дял на гръбначния стълб, дясната лакътна
и гривнена става, но не можел да се движи самостоятелно. Болничната
рехабилитация продължила до 23.09.2022 г., когато бил изписан за лечение
при домашни условия с предписания за подходящ хигиенно-диетичен режим
и адекватен двигателен режим.
Въпреки рехабилитацията движенията на ищеца в областта на
контузените места отново били ограничени и силно болезнени и той не можел
да се движи. Цели три месеца от момента на инцидента той бил постоянно на
легло, не можел да се изправя, да се обслужва битово като разчитал изцяло на
помощта на близките си. В дома му го посещавал кинезитерапевт, което
спомогнало към началото на м. декември 2022 г. да започне да се изправя и да
се придвижва на минимални разстояния използвайки помощни средства, а и
да провежда рехабилитационни процедури извън дома.
Същите не довели до пълно възстановяване като се твърди, че и към
момента на подаване на ИМ ищецът продължавал да изпитва силни болки в
областта на таза, а движенията му още били ограничени, болезнени и силно
затруднени. Не можел да кляка, поради което ползвал санитарните възли с
3
големи проблеми. Били налице болки и слабост в областта на дясната ръка,
която била водеща при него. С нея не можел да вдига повече от 3 кг. Всичко
това водело до състояние на потиснатост и отчаяние и породило в него
чувства за непълноценност.
Според ищеца отговорен за претърпените от него неимуществени вреди
е водачът на лек автомобил „БМ**“, рег. № *** - П.П.П, който следвало да ги
обезщети.
По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е
имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетението можело да се търси от него.
По тази причина той първо изпратил до ответното дружество
уведомление по смисъла на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, което било получено на
01.09.2022 г. Впоследствие отправил до същото и молба-претенция, която
била връчена на 30.01.2023 г. В определения от законодателя срок.
Произнасяне по същите липсвало до момента на предявяване на иска.
Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 80 000 лв. като част от общо дължимото му се такова от 150 000 лева, за
причинените му неимуществени вреди ведно със законна лихва върху тази
сума от 03.01.2023 г.
В отговора на исковата молба от страна на ответника се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска, но не се оспорва
обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за лекия
автомобил лек автомобил „БМ**“, рег. № *** и че водачът му е от кръга на
застрахованите лица.
Възраженията за недопустимост се базират на становището, че към
момента на предявяване на иска не бил налице предпоставките срока по чл.
498, ал. 3 от КЗ. В подкрепа на това е изложено, че предявената от ищеца на
30.01.2023 г. застрахователна претенция не била подкрепена с доказателства,
което пречело на застрахователя да се произнесе и определеният с КЗ срок
въобще не бил почнал да тече.
По същество на спора са изложени доводи, че не са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия
4
автомобил - вина, противоправност на поведението му и причинно следствена
връзка. В подкрепа на това е споменато, че не може да се изключи самият
ищец да е причинител на ПТП-то.
В тази връзка се оспорва посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на произшествието и се заявява, че представените поделото
доказателства и по-точно констативния протокол за ПТП нямали нужната
доказателствена сила за установяването му.
Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то
претендираното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и
несъобразено с действително получените увреждания, претърпените болки и
страдания от пострадалото лице и действителният периодът на
възстановяване.
Изложени се и доводи, че обезщетението следва да се намали и поради
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В
тази връзка се говори, че поведението му било в разрез с вмененото му с
разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП задължение да не създава опасности и
пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето,
както на хората, така и своето собствено.
Споменава се за липса на доказателства, че ищецът е притежавал
необходимата правоспособност за управление на мотоциклета и че същият е
преминал задължителен периодичен преглед за неговата техническа
изправност.
Заявено е и че ищецът се е движел със скорост над максимално
допустимата за конкретния пътен участък, че не е контролирал постоянно
управляваното от него превозно средство, не е съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка, маркировка и пътни знаци и с това е изпаднал
в невъзможност да реагира адекватно и да предприеме необходимите
действия за недопускане на произшествието.
Наред с това е възразено, че ищецът не е спазил дадените му след
проведеното оперативно болнично лечение лекарски препоръки за активно
проследяване на здравословното му състояние и рехабилитация, с което е
удължил страданията си и периода на възстановяване.
Изразено е и становище, че дружеството не дължи лихви за забава.
5
Във връзка с отговора от страна на ищеца след изтичане на определения
в ГПК срок е подадена ДИМ , поради което изложеното в същата не е
обсъждано и разглеждано от Сз ОС
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените
неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с
икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Възражението за съпричиняване
е намерено за основателно, като съдът е приел, че приноса на ищеца е 10 % и
със сумата от 8 000 лв. е намалил определеното по- горе обезщетение.
Така с решението застрахователят е осъден да заплати 72 000 лв. ведно
със законната лихва от 03.01.2023 г.
Недоволни от решението са останали и двете страни и са подали
жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.
С тази на застрахователя, както се посочи по- горе решението се
обжалва в осъдителната част за сумата от 32 000 лв., равняваща се на
разликата между присъдените от Старозагорски окръжен съд 72 000 лв. за
обезщетяване на претърпените от Д. Д. неимуществени вреди и дължимите
според жалбоподателя 40 000 лв. В жалбата се излагат подробни съображения
за неправилност и незаконосъобразност, като не се оспорва определеният от
първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетението от 80 000 лв., а
само този на съпричиняване, който според жалбоподателя не следва да е 10 %,
а 50 %. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на това му становище
като според жалбоподателя съпричиняването се изразява в управляването на
мотоциклета с превишена скорост, предприемане на изпреварване въпреки
наличието на непрекъсната линия забраняваща същото, нарушаване на
изискването за движение най- вдасно на пътното платно и в несъобразяване с
поставените знаци в района на кръстовището Д-17 за наличие на пешеходна
пътека и А-19 за преминаване на деца.
6
Жалбата на Д. Д. е насочена срещу отхвърлителната част на решението
като в нея се излагат съображения, че справедливият размер на
обезщетението е занижен и следва да е по- голям от 80 000 лв. Не са
изложени съображения за липса на съпричиняване, а е посочено, че при по-
висок справедлив размер на обезщетението дори и при наличие на
съпричиняване от 10 % може да се присъди сумата от 80 000 лв., т.е. искът да
бъде уважен до пълния му размер.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
7
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ се сочи, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ
да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
От представените по делото доказателства е безспорно, че на
01.09.2022 г. в деловодството на ответника е постъпило изходящо от ищеца
уведомление за настъпване на процесното застрахователно събитие, а на
27.01.2023 г. по пощата е изпратена и изходяща от него застрахователна
претенция във връзка със същото, която е връчена на ответника на 30.01.2023
г. По повод на същата произнасяне в споменатия по- горе 3 месечен срок не е
извършено, а са предприемани действия по изискване на допълнителни
доказателства. Последните обаче не спират , нито прекъсват горния срок,
което води до логичен извод, че след изтичането му на 30.04.2023 г.
пострадалият има интерес да търси обезщетението за неимуществени вреди
по съдебен ред.
Това съобразено с факта, че същият е разгледан от компетентния съд,
който се е съобразил с изложените в него факти и обстоятелства прави
постановеното от него решение допустимо.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
8
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
9
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става ясно, че
постановеното от първоинстанционния съд решение е влязло в сила за
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за размера от 40 000 лв.
ведно със законната лихва от 03.01.2023 г.
Това сочи, че е налице СПН по въпроса за наличието на всички
елементи обуславящи отговорността на деликвента, респ. на неговия
застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ и
момента, от който се дължи лихва за забава още повече, че с жалбата си
застрахователят е е оспорил присъждане на същата от 03.01.2023 г.
С жалбите не са оспорени и констатациите в решението на СзОС за
получените от ищеца травми от процесното ПТП - разчленяването на
срамната кост на таза, счупване на костите на дясната предмишница и
последиците от същите. Не е оспорена от страна на ищеца и констатацията,
че приносът му за настъпване на произшествието е 10 %.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че спорът предмет на разрешаване в
настоящето производство е за справедливия размер на дължимото
обезщетение и това дали приносът на ищеца за настъпването на вредоносния
резултат не е по- голям от определените от Сз Ос 10 %.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС №* от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
С оглед очертаната по- горе част от спора между страните пренесена
пред ПАС следва да се приеме за безспорно, че вследствие на ПТП-то ищецът
е получил открито счупване на костите на дясната предмишница,
разчленяване на лонното съчленение на таза и хематом в слабинната
торбичка.
10
Според заключението на КСМАТЕ прието от Сз ОС счупването на
костите на дясната предмишница е свързано с трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник като възстановяването от такъв тип
травма е 5-6 месеца.
Разчленяването на лонното съчленение на таза също е свързано с трайно
затрудняване движението на долните крайници, а възстановяването от такъв
тип травма е с продължителност 2-3 месеца.
Данни за период на възстановяване идентичен с този посочен от вещите
лице се съдържат и в показанията на св. Д.С., която е сестра на ищеца и се е
грижела за него от момента на инцидента. В тях става реч за невъзможност да
се движат нормално двата долни крайника в период от три месеца, както и за
невъзможност ищеца да си служи с дясната ръка поради счупването на
предмишницата.
В показанията си свидетелката говори за извършване в един същ ден на
две операции за възстановяване на счупванията, силни болки от същите, оток
в областта на таза и слабините. Излага данни за невъзможност да се
извършват елементарни движения и поставен катетър. При уриниране през
същия ищецът с оглед споменатите отоци и кръвонасядания изпитвал силни
болки. Увредения таз, а и счупването на предмишницата затруднило
движенията на ищеца до степен, че той следвало да спазва леглови режим в
период от три месеца, през който за задоволяване на най-елементарните му
нужди е бил обгрижван от чужди хора/сестра му/. Налагало се е да му
поставят памперси, да ползва подлоги, да му правят клизми с оглед
обездвижването, да го подмиват в леглото, хранят, обличат и т.н. С. казва, че
брат й бил на легло около 6 месеца, като все пак пояснява, че в началото на м.
декември, т.е. след малко повече от три месеца ищецът вече можел да става и
да прави опити за ходене. Придвижването първоначално било бавно с
проходилка, а впоследствие използвал патерици. Нуждата от последните
отпаднала чак през м. февруари на 2023 г., като за този период се излагат
данни за затруднения при сядане, клякане и т.н. Тя казва, че вследствие на
всичко това брат й бил силно травмиран, не искал да говори и да вижда
никой. Станал много изнервен и т.н.
От изложеното следва да се направи извод, че ищецът е получил
травми, които имат характеристики на средна телесна повреда по смисъла на
11
чл. 129, ал. 2 от НК. Възстановяването от тях е било тежко и продължително
като ищецът се е върнал към донякъде нормален живот в края на шестия
месец. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и факта,
че през първите три месеца е изпитвал силни болки, имал е ограничени
движения, което е наложило да спазва леглови режим, да ползва памперси,
подлоги, катетри и да му се правят клизми. Дори за хранене и ежедневен
тоалет/миене и т.н./ е следвало да бъде обслужван от друг човек.
Затрудненията дори и след отпадане на нуждата от постоянно лежане са
продължили, като предвижването е било с помощни средства още три месеца,
през които ищецът е изпитвал затруднения при сядане, клякане и т.н. Всичко
това, породените от лошото физическо състояние промени в психиката и
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането водят до
логичен извод, че справедливият размер на обезщетението следва да се
определи на 100 000 лв.
Присъждането му в случая на първо место няма как да се извърши с
оглед на това, че съдът е сезиран с частичната искова претенция от 80 000 лв.
Уважаване на иска и за тази сума обаче би било възможно само ако
съдът намери във връзка с направеното от ответната страна възражение за
съпричиняване, че принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат
липсва или е в рамките на 20 %.
По повод на съпричиняването е нужно да се посочи, че според чл. 51,
ал.2 от ЗЗД наличието му е основание да се намали дължимото обезщетение.
Изводите за това следва да се направят на база съпоставка между действията
на деликвента и пострадалия към момента на произшествието и преценка с
оглед на същата дали то би настъпило НЕЗАВИСИМО ОТ ПОВЕДЕНИЕТО
НА ПОСТРАДАЛИЯ.
По- горе се спомена, че ищецът с жалбата си не е оспорил извода на Сз
ОС в решението, че съпрчиняване е налице с оглед на това, че ищецът се е
движил неправилно по платното (по осевата линия) и със скорост 78,2 км/ч.
при максимално разрешена 40 км/ч. Не е оспорил и определеният размер на
приноса от 10 %.
Същият е оспорен от ответното дружество, което счита, че приносът на
ищеца на база приетото за установено от Сз ОС относно поведението му към
момента на инцидента, а и с оглед на това, че е предприел неправомерно
12
изпреварване и не се е съобразил с поставените знаци в района на
кръстовището Д-17 за наличие на пешеходна пътека и А-19 за преминаване
на деца е 50 %.
От значение за определяне на приноса на участниците в ПТП-то е
механизмът на същото. В случая той е определен от приетата по делото
КМСАТЕ и е следният:
- лек автомобил „БМ**“, рег. № *** се е движел по ул. „Г.С. Р.“ в
посока север като при наближаване кръстовището с ул. „Г.С.“ предприел
действия за извършване на маневра „завой наляво“ към западната част на ул.
„Г.С.“. В този момент от западна страна по ул. „Г.С.“ към кръстовището с ул.
„Г.С. Р.“ в посока направо се е движел управлявания от ищеца мотоциклет
„С.“, рег.№ ***. Същият се е движел около непрекъсната осева линия на
двулентовата улица с оглед на това, че изпреварвал попътно движещи се
автомобили. Скоростта на движение на мотоциклета преди удара е била 78, 2
км.м., а към момента на удара 72, 2 км.ч. при максимално допустими в района
40 км.ч.
Скоростта на автомобила преди удара е била 13, 8 км.ч. като той е
достигнал до същата с ускорително движение след навлизане в кръстовището
за извършване на левия завой и при забелязване на опасността спрял в
средата на кръстовището като част от предницата вече е била в насрещната
лента на ул. Г.С.“.
Според експертите от техническа гледна точка причина за
произшествието е поведението и на двамата участници в същото. За водача на
лекия автомобил е посочено, че не е осигурил предимство за преминаване
през кръстовището на мотоциклета, а за мотоциклетиста, че се е движил
неправилно по платното (по осевата линия) със скорост 78,2 км/ч. при
максимално разрешена 40 км/ч. Направена е и констатация, че до
произшествието не би се достигнало ако ищеца се е движел с разрешената
скорост, а водачът на автомобила се е съобразил с движещите се по пътя с
предимство.
По повод на така изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 50,
ал. 1 ЗДП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
13
предимство.
От споменато по- горе относно механизма на произшествието е видно,
че в случая процесното кръстовище е от този тип и пътят с предимство е ул.
„Г.С.“. По нея освен споменатия мотоциклетист са се движели и други
автомобили, които той е изпреварвал. Това с оглед разпоредбата на чл. 50,
ал.1 от ЗДП сочи, че водачът на лекия автомобил е следвало да изчака на
кръстовището и да пропусне, както движещите се автомобили така и
изпреварващия ги мотоциклет. Ако това бе сторено до инцидент не би се
достигнало независимо от това, че мотоциклетистът се е движел
неправомерно до осевата разделителна линия на пътя поради предприето
изпреварване и със скорост над допустимата. По тази причина за ПАС
приносът на водачът на автомобила няма как да е равен с този на
мотоциклетиста. Приносът на последни няма как да се определи и на
незначителните 10 %. Това е така по причина, че той се е движел със скорост
двойно над разрешената, което му е попречило да спре и да предотврати
инцидента. По тази причина за ПАС приносът на ищеца е равен на 30 %.
Горното съобразено с чл. 51, ал.2 от ЗЗД води до извод, че определения
по- горе справедлив размер на обезщетение от 100 000 лв. следва да се намали
с 30 000 лв., т.е. на ищеца да се присъди сумата от 70 000 лв.
Върху нея се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е нужно да
се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент.
С решението си Сз ОС е присъдило такава от 03.01.2023 г. Това и
14
липсата на оспорване с жалбата на същия сочи , че ПАС следва да се
съобрази с него и да приеме, че същата се дължи от тази дата.
Така изложеното налага решението на Сз ОС да се потвърди в частта, с
която за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди
ответното застрахователно дружество е осъдено да му заплати сумата от
30 000 лв. ведно със законната лихва от 03.01.2023 г., равняваща се на
разликата между дължимото според ПАС обезщетение от 70 000 лв. и сумата
от 40 000 лв., за която решението на Сз ОС е влязло в сила, както и в частта, с
която искът на ищеца е отхвърлен за сумата от 8 000 лв. равняваща се на
разликата между претендираните с него 80 000 лв. като част от общо
дължимите 150 000 лв. и дължимите според Сз ОС 72 000 лв.
То ще следва да се отмени за сумата от 2000 лв. равняваща се на
разликата между присъдените от Сз ОС с решението 72 000 лв. и дължимите
според ПАС 70 000 лв. и вместо това да се постанови друго отхвърлящо
исковата претенция за тази сума.
Горното налага и промяна на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
То ще следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да
заплати по сметка на Сз ОС сумата от 19, 37 лв. разноски за ВЛ и сумата от
80 лв. за ДТ, както и в частта, с която е осъден да заплати на А.д. „Й. и Е.“,
ЕИК *** сумата 211, 50 лв. с ДДС адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА .
Съответно ищецът пък ще следва да заплати на ответника още 211, 50 лв.
дължими по съразмерност разноски за производството пред Сз ОС.
За производството пред ПАС дружеството застраховател следва да
заплати на А.д. „Й. и Е.“, ЕИК *** сумата 3465 лв. с ДДС адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално
представителство на Д. пред ПАС.
Д. пък ще следва да бъде осъден да заплати на застрахователното
дружество разноски по съразмерност за производството пред ПАС в размер
на 1315 лв. По повод на същите следва да се посочи, че направеното
възражение за прекомерност на платеното от застрахователя адв.
възнаграждение е неоснователно. Това е така по причина, че същото е
съобразено с Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения,
която е използвана и за определяне адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
15
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г. в частта, с която
З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* е осъдено да заплати
на Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* сумата от 30 000
лв., ведно със законната лихва считано от 03.01.2023 г., която сума
представлява обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и
страдания в резултат на претърпяно ПТП на 24.08.2022 г. и равняваща се на
разликата между дължимите според ПАС за обезщетяване на тези вреди
70 000 лв. и дължимото се според застрахователя обезщетение от 40 000 лв.,
за което решението на Сз ОС е и влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г. и в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул.
„К.Ц.“ №* против З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С. иск за заплащане на
сумата от 8 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
преживени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 24.08.2022 г.,
равняваща се на разликата между претендираните 80 000 лв. като част от
общо дължимо обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв. и
присъдените с решението на Сз ОС 72 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г. в частта, с която
З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* е осъдено да заплати
на Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* сумата от 2 000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 03.01.2023 г., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания в
резултат на претърпяно ПТП на 24.08.2022 г., равняваща се на разликата
между присъдените с решението на Сз ОС 72 000 лв. и дължимите според
ПАС за обезщетяване на тези вреди 70 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К.,
ул. „К.Ц.“ №* против З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С. иск за заплащане на
16
сумата от 2 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
преживени болки и страдания в резултат на претърпяно ПТП на 24.08.2022 г.,
равняваща се на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 72 000
лв. и дължимите според ПАС за обезщетяване на тези вреди 70 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г. в частта, с която
З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* е осъдено да заплати
на А.д. „Й. и Е.“, ЕИК *** сумата 211, 50 лв. с ДДС представляваща адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като за сумата от 7 402, 50 решението
се ПОТВЪРЖДАВА.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г. в частта, с която
З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* е осъдено да заплати
по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 19, 37 лв. разноски за
ВЛ и сумата от 80 лв. за ДТ, като за сумите от 678, 13 лв. разноски за вещи
лица и 2800 лв. ДТ решението се ПОТВЪРЖДАВА.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 265/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 67 от 23.02.2024 г. в частта, с която
Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* е осъдено да заплати
на З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* сумата от 925, 50
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* да
заплати на З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* още 211, 50
лв. разноски по съразмерност за производството пред Сз ОС.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К., ул. „К.Ц.“ №* да
заплати на З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* разноски
по съразмерност за производството пред Пловдивския апелативен съд в
размер на 1315 лв.
ОСЪЖДА З.А.* „О.**З.“ АД, ЕИК ***, гр. С., ул. „С. С.“ №*, ет.* да
заплати на А.д. „Й. и Е.“, ЕИК *** сумата 3465 лв. с ДДС представляваща
адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално
представителство на Д. С. Д., ЕГН **********, с. Б., общ. К. пред
Пловдивския апелативен съд.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
17
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18