Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на първи септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Ирина Апостолова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1190 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.55,
ал.1,пр.3 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „К.“ ООД, ЕИК ********,
твърди, че между него, в качество на възложител и ответника „М.С.“ ООД, в
качество на изпълнител, е сключен договор за
проектиране и изработка на СМР, на
30.01.2018 година. Ответникът е поел задължение да изготви проектни и СМР за
обект в кв.“Младост“, гр.София, находящ се на седми
етаж на съществуваща сграда за обществено обслужване с офиси, фитнес център,
медицински център, ресторант и подземен гараж, която сграда е построена в УПИ 2-
457, кв. 1Б, местност ********“ по плана на гр.София, ул.“********. Ищецът
твърди, че съгласно договора и с оглед законовите изисквания, както и
Приложение №1 – оферта от 15.01.2018 година, ответникът, като строител, носи
отговорност за изготвяне на пълния комплект от конструкционна
документация при спазване на действащото законодателство.
Ищецът твърди, че ответникът „М.С.“ ООД, е
започнал извършването на СМР, като е започнал изграждане на стоманена
конструкция, като в обхвата на работа, съгласно договора и оферта към него, е
заложена част „Проектиране“. В т.4.3 от Приложение 1- оферта към договора,
изпълнителят изрично е заложил дейностите, които следва да бъдат изключени от
заданието, като съгласуването на изготвените от него работни проекти не попада
в изчерпателния списък на изключенията. Извън договореното безспорно се
прилагат законовите разпоредби на договора за изработка.
Ищецът твърди, че е заплатил на ответника общо
сумата от 284 648,88лв, на посочените дати, съобразно посочените фактури.
Ищецът твърди, че ответникът има изрично
задължение да извърши „проектни и строително-монтажни работи“, при спазване на
действащото законодателство, която дейност включва и действия по съгласуване на
изработените проекти с компетентните органи и незапочване на СМР без наличие на
съответните разрешения, необходими по закон или най-малкото надлежно
уведомяване при наличие на неподходящ проект с оглед правилното изпълнение на
работата.
Ищецът твърди, че съгласно чл.163, ал.3 ЗУТ,
строителят носи имуществена отговорност за причинени щети или пропуснати ползи
от свои виновни действия или бездействия, като безспорна за него тези щети се съизмеряват с реално заплатените суми по договора. Съгласно
чл.5, ал.2 от Кодекса за професионална етика на строителя, последният е длъжен
да познава и спазва нормативните документи, регламентиращи неговата дейност.
Ищецът твърди, че при извършена проверка на
мястото на строежа от длъжностни лице на
район „Младост“ – Столична община, е установено, че СМР се извършват без
одобрен инвестиционен проект и без да е издадено разрешение за строеж, поради
което строежът е квалифициран като незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2,т.2 ЗУТ. Съгласно чл.137, ал.1,т. 3, б.“д“ ЗУТ и чл.6, ял.3, т.2 и чл.7,
ал.1 от Наредба №1/30.06.2003 година на МРРБ, незаконният строеж е от трета
категория – факти, които следва да са били известни на изпълнителя и за които
пропуски той не е уведомил възложителя.
Ищецът е платил всички изискуеми суми по договора,
съгласно издадените фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да
съблюдава строителния процес и да спазва действащото законодателство,
включително да не започва извършване на СМР без издадено разрешение за строеж,
с което е нарушил задължението си във връзка с чл.260 ЗЗД и е станал причина за
разваляне на договора.
С нотариална покана от 22.08.2018 година
изпълнителят е уведомен, че считано от датата на получаване на нот. покана, а именно от 28.08.2018 година, договорът се счита развален и в 7-дневен срок
следва да върне заплатената сума, общо в размер на 284 648,88лв, по
посочената банкова сметка.***тение за надлежно
развален, поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и
претърпени от ищеца имуществени вреди, във връзка с чл.260, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.1 и 2 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на осъдителната претенция. Моли съда да уважи иска, ведно
със законната лихва.Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „М.С.“ ООД, ЕИК********,
прави възражение относно редовността на исковата молба.
В тази връзка твърди, че ответникът не е посочил
обстоятелствата, на които основава претенцията си – тъй като не става ясно
обезщетение за какви точно дири – на договорно или на извъндоговорно
основание.
Прави възражение по допустимостта на претенцията и
това е така, тъй като за страната липсва интерес от предявяването и. Не е
налице неизпълнение на процесния договор, поради
което ищецът няма право да развали същия или да го прекрати. Не е налице
увреждане на негово право, поради което иск за вреди е недопустим.
Прави възражение и по основателността на
предявения иск.
Не спори относно следните факти: наличие на
договорна връзка между страните; издаване от ответника на посочените в исковата
молба фактури; плащане на сумите по тези фактури; установяване, че строежът на
ищеца е незаконен, поради липса на одобрен проект и разрешение за строеж;
изпращане от ищеца и получаване от ответника на нот.
покана рег.№ 21795/22.08.2018 година, том 8, №35 по регистъра на нотариус И.Д.,
рег.№039 на НК.
Оспорва твърдението на ищеца, че е налице
неизпълнение на договора от страна на ответника. Изпълнението на задълженията
на изпълнителя по договора за изработка е прието без забележки от страна на
възложителя.
Относно твърдението, че ответникът като изпълнител
не е съгласувал и одобрил проекта за сградата и не е получил разрешение на
строеж, което според ищеца е нарушение на нормата на чл.260 ЗЗД- то ответникът
твърди, че според закона процедурата за съгласуване и одобрение на инвестиционнния проект и получаването на разрешение за
строеж е пряко и лично задължение на възложителя и ищец в това
производство.Такова задължение за ответника, произтичащо от закона или
договора, не е налице, поради което и няма как да бъде изпълнено от негова
страна. Ето защо оспорва твърдението, че одобряването на строителните книжа и
получаването на разрешение за строеж са задължения за изпълнителя, произтичащи
от закона или договора. Оспорва обстоятелството, че строежът е незаконен поради
неизпълнение на договора или поради неизпълнение на някакво други задължение на
ответника. Оспорва обстоятелството, че ответникът е нарушил или неизпълнил
нормата на чл.260 ЗЗД. Проектът и доставените за изпълнението материали не са
негодни или неподходящи за правилното изпълнение на възложената работа, във
фактическо или техническо отношение. Ето защо хипотеза на чл.260 ЗЗД не е
налице.
Оспорва обстоятелството, че е налице надлежно
разваляне на договора, тъй като такова право има изправната страна по договора,
а ищецът не е изправна страна, защото не е изпълнил законовите си задължения да
получи одобрение на проекта и разрешение за строеж. С поведението си ищецът е
поставил ответника в обективна невъзможност да продължи работата по договора и
така му е нанесъл вреди, изразяващи се в пропуснати ползи да получи остатъка от
договореното възнаграждение, в преки вреди – извършване на разходи по
демонтирането и съхраняването на конструкцията, изградена в изпълнение на
договора. Ето защо не са налице и последиците от прекратяването на договора –
основание за връщане на платената сума по договора/ за заплащане на обезщетение
за неизпълнение.
В обобщение ответникът твърди, че заплатената сума
не подлежи на връщане защото: ответникът не е в неизпълнение на договора и е
получил тази сума при наличие на основание за това, което не е отпаднало или
неосъществено; ответникът не е нарушил право на ищеца, което да дава основание
на последния да претендира обезщетение за неизпълнен договор или обезщетение на
някакво друго основание; обявяването на строежа за незаконен не е в резултат на
неизпълнение на договора или друго противоправно
поведение на ответника.
В срока за допълнителна искова молба ищецът
оспорва възраженията по редовност на исковата молба и допустимост на
предявените искове.
Оспорва и твърденията на ответника касателно това, че в исковата молба не е посочено кое
неизпълнение на договора е налице, а това е именно: ответникът по
административен ред не е съгласувал и одобрил проекта за сградата и не е
получил разрешение на строеж, с оглед на което не е изпълнил сключения договор
и строежът е бил обявен за незаконен; ответникът не е изпълнил задължението си
да съблюдава строителния процес и да спазва действащото законодателство на
Републиката, включително да не започва извършване на СМР без издадена
разрешение за строеж, с което е нарушил нормата на чл.260 ЗЗД, като е бил
длъжен да поиска извършването на нужните промени в проекта и съответно
доставяне на подходящ материал.
Ищецът оспорва и твърдението на ответника, че
изпълнението е прието без забележки и това е така, тъй като липсва приемане (
изрично – чрез протоколи) или конклудентно (чрез
действия от страна на възложитeл). Извършените плащания са осъществени
много преди започване на монтажните дейности, което е изпълнение на
задължението за авансово плащане в уговорените срокове по договора. В момента,
в който възложителят е разбрал, че изпълнителят нито може да изпълни в срок
възложената работа, нито може да я изпълни по уговорения и надлежен начин, е
упражнил правото по чл.262 ЗЗД да развали договора, с което свое действие ясно
и категорично е изразил възраженията си по отношение на осъществената към този
момент работа и е показал на ответника, че не я приема.
Оспорва твърдението на ответника, че последният е
изпълнил договореното си задължение като е предал на възложителя годен за
съгласуване проект.
Оспорва твърдението на ответника, че съгласно
закона процедурата по съгласуване и одобрение на инвестиционния проект и
получаване на разрешение за строеж е пряко и лично задължение на
възложителя.Твърди, че строежът е класифициран като незаконен именно поради
неизпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от сключения договор и
от закона.
Твърди, че договорът е търговска сделка по смисъла
на закона и з него приложими са правилата на търговски сделки, включително и
нормата на чл.302 ТЗ относно дължимата грижа. Ответникът, като изпълнител, е
бил длъжен да знае, че проектът не е годен за одобрение и изпълнение, бил е
длъжен да уведоми възложителя за това и да иска нужните промени в проекта, за
да може той да бъде одобрен и изпълнен. При договора за изработка изпълнителят
осъществява възложената му работа на свой риск и поради това в тежест на
изпълнителя е да уведоми поръчващия за негодността на проекта при констатиране
на несъответствие между даденото задание и очаквания резултат, като липсата на
предупреждение е основание за ангажиране на неговата отговорност за причинени
вреди на възложителя.
Ищецът оспорва, че не бил изпълнил законовите си
задължения да получи одобрение на проекта и разрешение за строеж. Оспорва да е
вярно твърдението, че неодобрението по законния административен ред на проекта
и неполучаване на разрешение за строеж, не прави проекта и доставените материали
за неговото изпълнение негодни, респ. неподходящи за правилно изпълнение на
работата във фактическо и техническо отношение. Напротив, твърди страната, само
проект, който е одобрен е годен за изпълнение и отговаря на законовите
изисквания.
Твърди, че надлежно е развалил договора с
изявлението, обективирано в нотариалната покана и
това е така, тъй като е изправна страна по договора.
Оспорва твърдението, че с поведението си е
поставил ответника в обективна невъзможност да продължи работата, както и че му
е нанесъл имуществени вреди под форма на пропуснати ползи и претърпени
имуществени вреди – разходи по демонтирани е съхранение на конструкцията,
изградена в изпълнение на този договор.Твърди, че ако такива вреди са налице,
то те са пряка и непосредствена последица от поведението на самия
ответник-виновното неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора и
закона.
Ищецът твърди, че наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника от имуществен характер са налице:
ответникът е в неизпълнение на договор, получил е сума въз основа на развален
договор, поради виновно неизпълнение от негова страна; ответникът е нарушил
правата на ищеца, като възложител, като не е изпълнил задълженията си съгласно
договора и чл.260 ЗЗД, поради което за ищеца е възникнало право да дири обезвреда за неизпълнение на договорни задължения на
ответника; налице е обявяване на строежа за незаконен, което е в резултат на
неизпълнение на процесния договор и разпоредбите на
ЗЗД и ЗУТ от страна на ответника.
Конструкцията, чиято изработка е уговорена в
договора не е уникална и би могла да бъде демонтирана и/ или използвана от
ответника, за който и да е негово обект, като не се пораждат каквито и да са
вреди за ответника от развалянето на договора.Оспорва и твърдението за наличие
на пропусната полза, тъй като липсва гарантирана печалба за ответника.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответникът сочи, че дадените от ищеца пояснения са неоснователни.Твърди,
че ищецът все още не сочи какво точно претендира- изпълнение с обезщетение за
забава, обезщетение вместо изпълнение, обезщетение на договорно основание или
на някакво друго.
Оспорва твърдението, че неизпълнението на договор
от страна на ответника е основание за неговото разваляне. Именно ответникът е
изпълнил договора, а не обратното.Поддържа тезата за недопустимост на
предявения иск.
Твърди, че ищецът спекулативно смесва две
абсолютно различни неща-техническо изпълнение на договора и административна
процедура по одобряване на инвестиционния проект и снабдяване с разрешение за
строеж.Оспорва всички твърдения, отново повтаряйки вече заявените свои
твърдения и възражения. Относно конструкцията, изпълнена от ответника, то тя е
уникална в смисъл, че е изработена въз основа на архитектурен план с размери,
предоставени от ищеца. Предвид това, тя няма как да бъде използвана по някой
друг обект. Ето защо ответникът търпи вреди от разваляне на договора.Твърди, че
би получил възнаграждение, ако договорът не е била развален, ето защо възнаграждението включва и гарантираната
печалба на търговеца.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
По възраженията на ответника за нередовност на
исковата молба, поради липса на яснота какво е основанието за настоящата
осъдителна претенция.
С определение №5592/22.10.2019 година съдът се е
произнесъл по тези възражения, дал е указание на ищеца на основание чл.129,
ал.4 във връзка с чл.129, ал.2 ГПК.
Във връзка с тези указания ищецът е депозирал
молба с вх.№139090/12.11.2019 година, с която твърди, че неизпълнението на
ответника са изразява в следното: (i) ответникът по
административен ред не е съгласувал и одобрил проекта за сградата и не е
получил разрешение за строеж, с оглед на което не е изпълнил сключения договор
и строежът е бил обявен за незаконен (обстоятелство, което не е спорно между
страните); (ii) ответникът не е изпълнил задължението си да съблюдава
строителния процес и да спазва действащото в Република България
законодателство, включително да не започва извършването на СМР без издадено
разрешение за строеж; (iii) ответникът е нарушил законовото си задължение,
съгласно чл. 260 ЗЗД, като е бил длъжен да поиска извършването на нужните
промени в проекта. В исковата и допълнителната искова молба твърди, че изрично е
посочил от къде произтича всяко едно от тези задължения на ответника. Твърди,
че надлежно е развалил договора с изявлението, направено в приложената към
исковата молба нотариална покана. Доколкото ищецът е изправна страна по договора,
за него е възникнало правото да развали същия, поради неизпълнение на
задълженията на ответника.
В
срока за становище по тази молба ответникът депозира такова под
вх.№147875/29.11.2019 година, с което оспорва за него да са възникнали такива
задължения било от договоря, било от закона. Оспорва да са налице посочените от
ищеца неизпълнения на договора, поради което не е възможно и за тази страна да
възникне право да развали договора.Ето защо претенцията на ищеца се явява
недопустима, респективно неоснователна.Заявява, че поддържа всички възражения,
които е изложил в отговора, допълнителния отговор на исковата молба.Моли съда
да прекрати, респ. да отхвърли претенцията. Претендира разноските по делото.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им,
намери за установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, а това се установява и от събраните в процеса
доказателства, че на 30.01.2018година страните по делото са сключили договор за
проектиране и СМР. По силата на постигнатото съгласие ищецът „К.“ ООД, като
възложител и ответникът „М.С.“ ООД, като изпълнител, са приели, възложителят да възложи, а
изпълнителят да извърши проектни и СМР за обект в кв.Младост, София, съгласно
оферта от 15.01.2018г., явяваща се неразделна част от договора, представляваща
Приложение 1. Съгласили са се договорът да е със срок за предаване на завършени
СМР до 28 седмици от възлагане и превод на аванс, съгласно т.4.1 от договора.
Страните
са се съгласили общата стойност на договора да е сума в размер на
337 234лева без ДДС, като в тази стойност са включени всички разходи за
проектиране, производство, доставка, монтаж и остъкляване за посочените в
офертата позиции, като в тази стойност не са включени разходи за ел. енергия на
обекта, охрана, складово помещение, както и посочените в договора изключения.
Относно
плащане на възнаграждение страните са приели, че се дължи аванс в размер на 15%
от стойността на договора, платим в срок от 3 дни от подписване на договора,
която сума е в размер на 50 585, 10лева без ДДС. Междинни плащания по
съгласуван финансов график за поръчки и доставки на материали и СМР за обекта – съгласно приложение №2 към
договора и окончателно плащане в размер на 10% от стойността на договора в срок
от три дни от завършени СМР и подписване на приемо-предавателен
протокол, чиято стойност е сума от 33 723,40лева без ДДС.
Страните
са уговорил конкретните права и задължения за всяка от страните, породени от
този договор, имуществени последици от неточно изпълнение на задълженията и
основания за освобождаване от имуществена отговорност.
Съгласно
приложение №1 към договора- офертата на изпълнителя, са описани конкретните СМР
за обекта, като е определена и програма за изпълнение на договор в т.3 от офертата
„програма“, съгласно която изпълнителят е поел задължение да следва
архитектурната и проектна програма, като е посочено, че изпълнението ще
зависи от осигуряване на цялата архитектурна и инженерингова информация,
като е посочена предварителна времева рамка, включваща проектна фаза :
старт на проекта – 25 януари 2018г.; поръчка материали за конструкция – 25
януари -02 февруари 2018 година; 100% развитие на проектирането, включително
заснемане и съгласуване – 25 януари – 23 февруари 2018 година (4 седмици) –
всичко за проектната фаза – 4 седмици; строителната фаза – 24 седмици, начиная от 05 февруари до 25 юни 2018година.
Офериран
обем работи в част проектиране са следните дейности: участие в стартовата среща
в архитекта и клиента, за постигане на техническата страна на процеса за
проектиране; график за материали, подготовка и стартиране на поръчките за
материали; оразмеряване на фасадните системи върху архитектурните планове и
разрези, разпределяне на позиции върху чертежите на частичните фасадни разрези;
разработване на частични разрези и секции от предоставените архитектурни
чертежи; разработване CAD детайли за фасадните
системи. Резултатите от проектирането са на две части – 50% пакет, който
включва общият дизайн на повечето системи и типични повтарящи се детайли + предварително
обобщение на спецификацията, предоставена на клиента и архитекта за преглед и
пакет от 100%, който ще включва всички одобрени детайли от предишния пакет и
обновените детайли, съгласно коментарите на клиента и архитекта; участие в
работни срещи; типични фасадни детайли на основните системи и типично свързващи
детайли; производствени чертежи основание на опита на изпълнителя и неговото
разбиране на производствените процеси и монтажни чертежи.
В
офертата е посочено какво включва фазата на строителство.
Уговорени
са изключенията от предмета на възложената работа на изпълнителя: детайлни
инженерингови изчисления над нужното да основа на документа за проектиране;
термично моделиране и изчисляване на и-стойностите, както и препоръки за зоните
за изолиране; всяка промяна в дизайна, във всеки етап от проекта е изключени;
очаква се един одобрен вариант за всички системи и елементи; архитектурни коти,
планове, крос-секции на стени са изключени, тъй като се осигуряват от
архитекта; офертата не включва разрушаване, извозване на съществуващи
стоманобетонни конструкции, временна хидроизолация, временен склад на обекта и
електрозахранване на същия; всеки елемент може да се достави след уточнена
спецификация и допълнително заплащане.
На
28.05.2018г. страните сключват анекс към договора, съгласно който се допълва и
променя вида СМР и се увеличава стойността на договора със сумата от
77 482лева без ДДС. Към този анекс е приложена офертата на изпълнителя –
настоящ ответник по делото, в която е посочен оферирания обем на работа, който
включва част проектиране: участие в стартовата среща на клиента и архитекта, за
да се постигне съгласие за техническата страна на процеса за проектирате, която
е идентична като съдържание с предходната оферта; посочени са и изключенията от
предмета на възложена работа, които включват идентични позиции с предходната
оферта, към които е добавено, че не са предвидени строителни и довършителни
работи извън описаните, почва, растения, системи за поливане за кашпите, временна хидроизолация, временен склад на обекта,
електрозахранване, като всеки от тези елементи може да се достави след уточнена
спецификация и допълнително заплащане.
По
делото е представено и Приложение№2, неразделна част от договора, касаещо график на плащания към този анекс, двустранно
подписано от страните по договора.
По
делото не се спори, че ищецът е заплатил на ответника сумата, чието
възстановяване дири в размер на 284 648,88лева, за което са издадени пет
броя фактури.
По
делото не се спори и относно това, че управителят на ищеца е уведомен от
Столична община, район „Младост“, с писмо, че след извършена проверка на обекта
е установено, че на седмия подпокривен етаж на
сградата се извършва преустройство на складови и стопански помещения, при което
са премахнати съществуваща стоманобетонна покривна конструкция, стоманобет, колони и стени. На тяхно място е започнал
монтаж на нова стоманена такава. Строителните и монтажни работи се извършват
без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж –
установена е незаконен строеж по чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ.
Съгласно
чл.137, ал.1, т.3 ЗУТ и чл.6, ал.3, т.2 и чл.7, ал.1 от Наредба №1/30.06.2003г.
на МРРБ, незаконният строеж е от трета категория. В тази връзка е съставен
констативен протокол.
По
делото не се спори и относно това, че ищецът е изпратил на ответника нотариална
покана, която е връчена на адресата на 09.10.2018 година, с която разваля
договор и претендира възстановяване на платените по него суми.
В
отговор на тази нотариална покана ответникът изпраща друга на ищеца, получена
от последния на 17.09.2018г., в която изпълнителят твърди точно изпълнение на
договора, прието от възложителя и заплатено от него. Обявяването на строежа за
незаконен не в вследствие на виновно поведение на изпълнителя по договора, нито
в резултат на негово неизпълнение. Твърди се, че възложителят няма право да
развали договора. Заявяват се претърпени от изпълнителя вреди от имуществен
характер, сочи се сума за обезщетение, което се претендира да бъде платено от
възложителя в седмодневен срок от получаване на поканата.
В
хода на съдебното дирене са допуснати и изслушани свидетелски показания на Д.П.
и Н.К..
Свидетелят
Д.П. дава показания, че е архитект със собствена фирма, който е бил ръководител
на архитектурния проект, на който ответникът е правил конструкцията. Проектът е
бил в „движение“ не е бил завършен. Този проект представлява преустройство на
тавански етаж. Проектът не е реализиран. Процесът е спрял, поради липса на виза
за проектиране, строежът е спрян, поради липса на строителни книжа.Проектът е
бил в напреднала фаза, вкл. Архитектурна, конструктивна част, електро, ОВК.
Ищецът му е възложил изработване на проекта. Не е имал задължение за провеждане
на процедура по одобряване на архитектурния проект и за получаване на
разрешение за строеж. С ответника са били във връзка по координация на
проектите – на архитектурния с конструктивния проект. Ответникът е изготвял
проект на конструкцията, но и този проект не е бил финализиран,
тъй като не е имало виза за проектиране. Идейната фаза на проекта е била
премината и са били във фаза на техническия проект. Съгласували с проектанта,
който е от страна на изпълнителя.
Свидетелят
Н.К. дава следните показания, че е монтажник в ответното дружество. При
изпълнение на възложената работа са имали план за монтаж на конструкцията,
имали са проект, който им бил предоставен от шефа му и изготвен от
проектантския отдел или някакво друго архитектурна бюро- не знае точно. Имали
са конструктивен проект. Дава пояснения относно монтажа и демонтажа на
конструкцията.
От
допусната по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Б.Т., се установява, че
работният проект – част конструктивна, представен от ответника, не представлява
проект по част „Конструктивна“ и съдържа само чертежи, показващи как да се
произведат отделните метални елементи като вид, профил и размери и тяхната разположение на покрива. Липсват детайли за
монтаж към стоманобетонната конструкция на сградата, липсва проект за начина на
монтаж на покрива с подемна техника, липсват детайли за изпълнение на
покривното покритие, липсват детайли за изпълнение на алуминиевата конструкция
за остъклената част и монтажа и към металната и др. Този приложен проект към
част „Конструктивна“ не е достатъчен за техническа изпълнени на конструкцията.
Вещото лице дава отговори и на други въпроси, поставени от страните, които се
явяват неотносими към релевантните за спора факти.
Останалите
доказателства се явяват неотносими към спора и поради
това съдът не ги обсъжда.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Предявена
е осъдителна кондикционна претенция за връщане на
платени от ищеца на ответника суми, поради това, че договорната връзка е
преустановила своето действие.
По
делото е спорен въпросът налице ли е разваляне на договора и това е така, тъй
като е налице спор е ли ищецът изправна страна по договора, в чиято правна
сфера се е породила потестативно право да преустанови
действието на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Тезата
на ищеца е, че е бил изправна страна по договора и това е така, тъй като
ответникът, като изпълнител на възложените му с договора за изработка
задължения, не е изпълнил свое основно задължение да изготви проект на реконструкцията
на таванския подпокривен етежа
и да се снабди с разрешение за строеж, а това е довело да спиране на работа,
поради незаконност на строежа.
Тезата
на ответника е, че с договора не му е възложена работа по изготвяне на
инвестиционен проект, а само на конструктивен, работен проект и ищецът е този,
който е следва да се снабди с разрешение за строеж, при наличието на което договорът
би бил изпълнен.
По
делото няма спор, че се касае за строеж трета категория.
Съгласно
закона определенията за „строежи" и „реконструкция“ са легални и се съдържат в ДР на ЗУТ, съгласно
които норми строеж представляват надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна
на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите. Съгласно разпоредбите на ЗУТ
строителството се извършва въз основа на одобрени строителни книжа -
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж в общия случай, въз основа
на издадено разрешение за строежи в случаите по чл. 147, или без да се изисква
разрешение за строежи в случаите по чл. 151 от ЗУТ.
Инвестиционните проекти се изработват при спазване разпоредбите на ЗУТ и на
подзаконовите нормативни актове от проектанти - физически лица, които
притежават техническа правоспособност, съобразно придобитата специалност, или
от юридически лица, ако в състава им са включени физически лица със съответната
техническа правоспособност. Проектантите е нужно да докажат и притежавана
проектантска правоспособност с удостоверение, издадено от Камарата на
архитектите в България (КАБ) и от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), които поддържат регистър на
правоспособните лица.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява (св. показания на Д.П.), че
изготвяните проекти не са били финализирани и причина
за това е липсата на строителна виза. Нормата на чл.140, ЗУТ сочи, че възложителят или упълномощено
от него лице
може да подаде
заявление за издаване на виза
за проектиране (ал.1). Визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ
подробен устройствен план с обхват поземления
имот и съседните му поземлени имоти,
с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането
в сила на подробния устройствен план, визата се
издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план(ал.2). За строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51,
58, 59,
чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 и 7, както и за
обекти - недвижими културни ценности издаването на виза
е задължително. Визата за проектиране се съобщава на
заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите,
когато са представени декларации за съгласието им
с нотариална заверка на подписите или
заинтересувани лица са само лицата,
по чиято инициатива се издава
визата (ал.3 в редакцията и към момента на сключване на договор- ДВ бр.101 от 2015 г.). Поради неизпълнение от страна на възложителя по договора за
изработка на възложеното му със закон правомощие лично той или оправомощено от него лице може да се снабди с виза за проектиране,
започнатите проекти не са били довършени. Това е така, тъй като визата за проектиране е основание за изработване
на инвестиционен
проект. Идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект
на общината въз основа на
предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал.
2 – чл.141, ал.1 ЗУТ съгласно ал.9 на цитираната норма съгласуването на идейния
проект е основание за продължаване на проектирането в следващи фази. От своя страна инвестиционният проект подлежи на съгласуване и одобряване и
е основание за издаване на разрешение за строеж – чл.142, ал.1 ЗУТ.
Наредба №4/2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
очертава фазите на инвестиционния
проект. Съгласно този нормативен акт фазите са: идеен проект; технически проект
и работен проект.
Идейният проект дава начало на проектирането. Тази фаза е концептуална и
в нея се изготвят множество варианти на инвестиционното намерение за
строителство. Включва част архитектурна, която представя решения за
функционално-пространствената композиция на обекта (сградата) в съответствие с
предвижданията на действащия ПУП или визата за проектиране;.
архитектурно-художествения образ на обекта (сградата); вписването на обекта в
околната архитектурна и ландшафтна среда; създаването
на устойчива, здравословна, безопасна, хигиенична и достъпна за всички
архитектурна среда. Тази част осигурява основа и предпоставки за подходящо
строително-конструктивно решение, решение на
техническата инфраструктура и сградните инсталации и
оптимално и безопасно протичане на технологичния процес. Съгласно показанията
на свидетеля П., тази част е била пред финализиране, но е останала недовършена,
поради липса на строителна виза.
Задължението
за снабдяване с тази виза е на възложителя или на упълномощено от него лице,
както е посочено и по- горе. Това задължение за възложителя произтича от
нормата на закона. Нормата е диспозитивна и от това
следва, че при наличие на упълномощаване от страна на възложителя на друго
лице, същото може да изпълни задължението за снабдяване със строителна виза.
От
събраните по дело доказателства – договор и гласни доказателствени
средства не се установява, че ищецът като възложител да е изпълнил това си
задължение или да е оправомощил друго лице, в случая
– изпълнителят по договора за изработка. Нещо повече, в самия договор за
изработка не съществува поето от страна на изпълнителя подобно задължение.
Поетите от него задължения са за изработване на работни проекти и извършване на
СМР. Изпълнението на задължението за снабдяване с виза е израз на необходимото
от възложителя съдействие и въздържане от това да пречи на другата страна да
изпълни поетите с договора задължения. Съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД всяка от страните по договора
трябва да изпълнява задълженията си по него
точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да
не пречи на другата страна
да изпълнява и тя своите задължения
по същия начин. В случая възложителят е бил длъжен да даде
необходимото на изпълнителя съдействие и да не пречи на другата страна да изпълни
своите задължение. Това съдействие (чрез снабдяване със строителна виза) е
предпоставка за изпълнение на задължението на изпълнителя за изготвяне на
работни проекти, като част от инвестиционните проекти, наличието на които, от своя страна, е
предпоставка за издаване на разрешение за строеж. Аргумент за това е нормата на
чл.95 ЗЗД, съгласно която кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното
му от длъжника
изпълнение или не даде необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си.
Неизпълнението
на законовото задължение за снабдяване със строителна виза, представлява неоказване
на необходимо съдействие и пречка за изпълнение на задължението за изготвяне на
работни проекти от страна на изпълнителя (св. П. изрично сочи, че проектантът е
бил от страна на изпълнителя), а последното е довело да невъзможност за
снабдяване с разрешение за строеж.
Тези
факти водят съда да извод, че ищецът, като неизправна страна по договора не е
могъл да преустанови действието на облигационната връзка, която е обвързвала
страните.
Съобразно Решение №13 от
07.03.2012г., постановено по т.д.№15/2010г. на Второ т.о. на ТК на ВКС
разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД (съобразно която, ако стане явно, че изпълнителят няма да може
да изпълни в срок работата или
че няма да
я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора,
като има право на обезщетение
по общите правила) препраща към
нормата на чл.87 ЗЗД и не се намира в съотношение на специална към обща норма.
Настоящият състав изцяло споделя даденото от касационната инстанция разрешение
на този въпрос. Това означава, че при разваляне на договора на основание
чл.262, ал.2 ЗЗД, каквото по виждане на състава е настоящата хипотеза, са
приложими правилата за разваляне на договора, уредени в общите разпоредби на
ЗЗД, съобразно които право да развали договора има само изправната страна по
него и при спазване на законовите разпоредби – наличие на съществено
неизпълнение и даване на допълнителен срок за изпълнение.
По виждане на състава ищецът
няма качество на изправна страна по договора, поради което не е легитимиран да
направи изявление за разваляне на същия. Това е така, тъй като от събраните по
делото доказателства са установява, че
същият не е изпълнил своевременно задължението си за снабдяване със строителна
виза. Липсата на точно изпълнение се установява от събраните доказателства. Забавата
на ищеца е станала причина за неизпълнение на задължението на ответника, в
качеството му на изпълнител, поради което това неизпълнение за възложителя не е
възникнало потестативно право да развали договора,
тъй като собственото му неизпълнение, изразяващо се в неоказване на
необходимото съдействие, е довело до
неизпълнението на изпълнителя. Следва изрично да бъде посочено, че дължимата
грижа по чл.302 ТЗ, която според ищеца се дължи от изпълнителя по договора за
изработка, се отнася в пълна сила и за ищеца, тъй като обвързващата страните
сделка е двустранна търговска сделка и ищецът също действа като професионалист
при осъществяване на дължимото поведение, за постигане на целения с договора
правен резултат. Не може да бъде възприета тезата на страната за неизпълнение
от страна на ответника на нормата на чл.260 ЗЗД, тъй като с тази законова
разпоредба урежда задължението на изпълнителя да укаже на възложителя негодност
на проект или материал, необходим за точното изпълнение на възложената работа.
Действително по делото не са събрани доказателства, че изпълнителят е потърсил
съдействие от възложителя касателно строителната виза
и е започнал директно да осъществява възложените му СМР, без да са налице
предпоставките за това. В този смисъл той също е неизправна страна по договора,
но първопричината за неговото неизпълнение е липсата на положена грижа на
добрия търговец от страна на възложителя, която да направи възможно дължимото
от страна на изпълнителя и да осигури необходимите документи за изпълнение на
възложените проектни дейности. Към предявяването на иска собственик на процесния имот
е ищецът и той е носител на правото
да поиска издаване на виза
и разрешение за строеж. Съгласно
чл.140, ал.1 и чл. 148, ал.
4 изр.1 ЗУТ виза за проектиране
и разрешение за строеж се издават на възложителя, какъвто е настоящият ищец. Тази процедура би могла да
се инициира и движи пред съответните
органи от трето лице, каквото
е ответното дружество, само ако то бъде овластено
за това от
собственика; ищецът не е снабдил ответника
с такова пълномощно, при което поради
липса на оказано му съдествие
той е в невъзможност да изпълни поетото
по договора задължение да изпълни възложените му проектни работи, поради
което същите не са станали изискуеми. Поради това съдът не възприема и тезата
на ищеца, че след като изпълнителят не е изключил от своите задължения (чрез
изричната норма в договора) дейности, свързани с подготовка, извършване и
съгласуване на проектите, то той носи отговорност за тях и следователно е в
неизпълнение.
Освен това, дори и да се приеме теза, че
възложителят е изправна страна по договора и за него е породено потестативното право да развали същия, то това право не е
надлежно упражнено и това е така, тъй като възложителят не е дал подходящ срок,
допълнителен, за изпълнение от страна на възложителя на дължимия трудов
резултат, което изпълнение е било възможно, макар и закъсняло, тъй като процесният договор не представлява фиск
сделка.
Както е посочено по- горе
разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД препраща към общата норма на чл.87 ЗЗД. С
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД са уредени предпоставки за разваляне на
договора, като едната от тях е възможността за разваляне да е обвързана от
предоставяне на изправната страна на допълнителен (подходящ) срок за
изпълнение, с изричното предупреждение, че след изтичане на този срок договорът
ще се счита развален. Тъй като ответникът, в качество на възложител, не е дал
подходящ срок, то същият не е упражнил надлежно правото си, поради което дори и
да се приеме, че възложителят е изправна страна по договора (което не се
споделя от настоящия състав), липсата на надлежно упражняване на неговото
преобразуващо право е довело до невъзможност да се преустанови действието на процесния договор. В настоящия случай не е налице хипотеза
по чл.87, ал.2 ЗЗД, за да се приеме, че за възложителя е възникнало безусловно
право да развали договора. Това е така, тъй като цитираната разпоредба на
закона предвижда две хипотези на безусловното разваляне на договора, което е
приложима само тогава, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която
длъжникът носи отговорност или при наличие на безполезност на изпълнението,
която е настъпила в резултат на забавата на длъжника, или когато е уговорено,
че ще се изпълни в точно определено време. Както е посочено и по- горе
договорът не попада в категория на фикс сделките, не
е установена безполезност на изпълнението, тъй като възложителят е сключил нов
договор с друго лице, за изпълнение на останалите недовършени от ищеца работи.
Липсата на надлежно
упражняване на това право не е довело до преустановяване на договорната връзка
в резултат на направеното едностранно изявление от страна на възложителя.
Но дори и да се приеме, че
развалянето на договор е извършено от ищеца с предявяване на настоящата искова
молба, то съдът не приема, че за него е възникнало потестативно
право да развали договора. Поради това той не може да претендира и последиците
от развалянето, регламентирани с нормата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че
предявеният иск се явява неоснователно предявен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Изводът на съда за
неоснователност на предявената осъдителна претенция предпоставя
приложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК- разноските по делото, сторени от
ответника да му бъдат заплатени от ищеца.
Ответникът „М.С.“ ООД е
представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендираната
сума за разноски е общо 12 150лев, от които адвокатско възнаграждение в
размер на 12 000лева и депозит за СТЕ в размер на 500лева. Към списъка са
представени доказателства за реалност на тези разходи.
Ищецът е направил
своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно
адвокатското възнаграждение.
Цената на иска е сума от 284 648,88лева.
Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г. на ВАС при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв. Съобразно тази норма
размерът на адвокатското възнаграждение 7 192,98лв. Уговорената и платена
от ответника сума е 12 000лева. Преценявайки фактическата и парна сложност
на делото и броя на проведени заседание съдът намира, че следва да редуцира
размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 10 000лева, приемайки
частична основателност на възражението за прекомерност на ищеца. Поради това
приема, че размерът на дължимите от ищеца на ответника разноски са общо
10 500лева.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Н., срещу „М.С.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
офис 6, чрез адв.Е.О., иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД за възстановяване от ответника на ищеца на платена по договор от
30.10.2018г. и последващ го анекс, сума от
284 648,88лева, поради неоснователност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, „К.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***********, да заплати на „М.С.“ ООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски по водена на делото в размер на
10 500лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: