Присъда по дело №549/2017 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 12
Дата: 15 май 2018 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Цветан Христов Петков
Дело: 20171810200549
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

Б., 15.05.2018г.

                    

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи  съдебен състав, в открито съдебно заседание на  петнадесети май през две хиляди и осемнадесета   година, в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. П.

                  

Секретар И.Т.

прокурор Р. Ц.

като разгледа докладваното от съдия П., наказателно общ характер дело № 549 по описа на БРС за 2017 година и за да се произнесе взе предвид:

  Производството е по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.

  Районна прокуратура – Б.  е повдигнала обвинение против подсъдимия В.Б.Р. с ЕГН **********, българин, български гражданин,  роден на ***г. в гр.Е., с постоянен адрес:***, с  висше образование,  безработен, за това, че на 12.12.2017г., около 10.10ч. в гр.Б. по ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство -  лек автомобил ”Волво” с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г.  - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

   Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и намира за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК. Счита, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл. Излага становището да бъде наложено наказание за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, на основание чл. 54, ал. 1 от НК – при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно - лишаване от свобода  в размер около средния размер на предвиденото в посочения текст, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер около средата на предвиденото.

        Защитникът на подсъдимия – адв.М. К. от САК пледира за оправдателна присъда, като счита, че обвинението по чл.343в, ал.2 от НК, повдигнатото на подзащитния й е недоказано.

        Подсъдимият не  се признава за виновен.

        Съдът, след като се запозна със събрания по делото доказателствен материал  намира от фактическа и правна страна за установено следното:

       Подс. В.Б.Р. не е правоспособен като водач на моторно превозно средство, същият е с невалидно СУМПС,  но въпреки това управлявал МПС, за което е наказан с наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г. 

                 На 12.12.2017г. около 10.10ч. св.Х.П.Х., св.М.Н.З.  и св.О.А.  Д. – всичките полицейски служител при  РУ – Б., изпълнявайки служебните си задължения,   се намирали  в гр.Б., в района на кръстовището на бул.“***“ и ул.”***”, в близост до хлебарница „Молтен“. Тримата били  със служебен автомобил „КИА“ с рег.№ ***. В този момент  по ул.“***“, от към светофара подс.В.Б.Р. управлявал  лек автомобил марка „Волво“ с рег.№ ***, който бил забелязан от тримата полицейски служители. Тогава полицейските служители последвали  със служебния автомобил  моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия.  Св.Х. веднага  подал светлинен и звуков сигнал на подс.Р., за да спре за проверка управлявания от него автомобил. Подсъдимият  не спрял автомобила веднага, а спрял пред входа на кооперацията  с  №15 на ул.“***“ в гр.Б.. При извършената проверка подсъдимият не  представил на полицейските служители – св.Х., св.З. и св.Д.  нито документи  за самоличност, нито такива за управлявания от него автомобил, поради което бил отведен в РУ-Б., където била установена самоличността му и извършена  справка, от която станало видно, че подс. Р. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, както и че е бил наказван по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление. Предвид установеното, св.Х.Х. съставил на подс. Р. акт за установяване на административно нарушение с бланков № 534714.   

        Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена  от показанията на свидетелите св.Х., св.З. и св.Д.,  от приобщените писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение, Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., Справка за съдимост, Характеристична справка, Справка нарушител/водач и справка от ОДМВР-София, писмо от Кмета на Община Б., становище от началник сектор КИС „София регион” при ОДМВР-София и писмо  от Началника на РУ – Б. от 20.04.2018г.

   Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители – свидетелите  св.Х., св.З. и св.Д., които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на тези свидетели съдът оценява като логични, непротиворечиви както вътрешно така и помежду им, и кореспондиращи с писмените доказателства, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка. Св.Х., св.З. и св.Д. са очевидци на извършеното престъпление. От техните показания  се установява,  че  на 12.12.2017г. в гр.Б. подс.Р. ***  лекия автомобил марка „Волво“ с рег.№ ***. Тогава подсъдимият, управлявайки автомобила е преминал в непосредствена близост до тях,  като св.З. и св.Х. са го познавали лично преди този случай и са знаели, че същият е неправоспособен като водач на МПС и именно това е била причината да го последват и да предприемат действия по спирането му и извършване на проверка.

  Съдът не даде вяра на  показанията, дадени от св.Ц. В. Р., като намира, че те  не се подкрепят от други доказателства, остават изолирани и  противоречат на показанията на св.Х., св.З. и св.Д., които се кредитират  изцяло. От друга страна св.Ралчева като дъщеря на подсъдимия е заинтересована от изхода на делото и съдът, намира, че показанията й са дадени, за да подпомогнат защитната версия на подс.Р..

  Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,  като същите възприема за защитна теза, която обаче не е подкрепена от доказателства.

           Въз основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че  подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона наказателна отговорност. От обективна страна, подс.Р. на 12.12.2017г., около 10.10ч. в гр.Б. по ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство -  лек автомобил ”Волво” с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г..

          В хода на производството се установи управлението на МПС от страна на подсъдимия, фактът, че е неправоспособен, както и че е извършил деянието в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние – управление на МПС без да е правоспособен водач – с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г.. 

       И тримата  свидетели – Х., З. и Д. лично са възприели /видели/, че на инкриминираната дата подсъдимият управлява лекия автомобил марка ”Волво” с рег.№ ***. В случая това обстоятелство е несъмнено установено – управлението на МПС от предаденото на съд лице – подс.Р.. По делото е установено, че към 12.12.2017г. подсъдимият е  неправоспособен като водач на МПС, като от справката от ОДМВР- София, с приложената справка  нарушител/водач  е видно, че издаденото на подс.Р. СУМПС е било валидно до 22.05.2005г.

       От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е желаел настъпването на общественоопасните последици. На първо място подсъдимият е съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС – т.е. че той не следва да управлява МПС и е знаел за издаденото против него наказателното  постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г. 

         С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, съдът намира следното:

       Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат предходните осъждания  на подсъдимия /голяма част, от който  са за извършени престъпления по чл.343в, ал.2 от НК/, както и многобройните  му, наложени  преди това наказания за нарушения на ЗДвП, а като  смекчаващи – затрудненото му социално и имуществено положение. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да определели на основание  чл.54 от НК наказание лишаване от свобода  в размер на 1 /една/ година и  2 /два/  месеца, което е  около  минималния предвиден  размер, определен по чл.343в, ал.2 от НК. В случая не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, предвид на това, че спрямо подсъдимия е  налице предходно осъждане с наложено наказание лишаване от свобода /в размер на 6 месеца, определено  по ЧНД 311/17г. по описа на БРС, влязло в сила на 26.09.2017г./, изпълнението на което не е било отложено, и той  го е изтърпял на 31.10.2017г. Поради това съдът, следва да  постанови  така определеното на подс.Р. наказание лишаване от свобода  в размер на 1 /една/ година и  2 /два/  месеца,  на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът следва да  наложи на подс.Р. и кумулативно предвиденото в чл.343в, ал.2 от НК наказание „глоба” в размер на 600.00/шестстотин/ лева, като счита, че с оглед, изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, посоченият размер, който е към минималния предвиден, е достатъчен за постигане целите на наказанието.

Съдът, счита тези наказания за най-справедливи  и че  съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и че са в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на престъплението  - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

Воден от горните съображения, Съдът

 

ПРИСЪДИ

 

ПРИЗНАВА В.Б.Р. с ЕГН **********, българин, български гражданин,  роден на ***г. в гр.Е., с постоянен адрес:***, с  висше образование,  безработен, ЗА ВИНОВЕН, за това, че на 12.12.2017г., около 10.10ч. в гр.Б. по ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство -  лек автомобил ”Волво” с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние - с Наказателно постановление № ***г., издадено от ВНД Началник група към ОДМВР-София, РУ-Б., влязло в законно сила на ***г., за което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”    в размер на 1/една/ година и 2/два/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване  и наказание „глоба” в размер на   600.00лв./шестстотин лева/,  платима по сметка на Републиканския бюджет.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: