Р Е Ш Е Н И Е
№ 260174/9.4.2021г. 09.04.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 30.03 2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №2401 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от
Е.Г.Т. против ЗАД“АРМЕЕЦ“АД , с която се
претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 8200 лв., представляваща – незаплатено
застрахователно обезщетение по
застраховка „Пълно каско“ за вреди по МПС, настъпили в резултат на покрит
застрахователен риск – ПТП от 26.02.2018 г.,
както и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен
договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на 10.04.2017 год., със срок на действие една година при
съответните клаузи и неразделни ОУ. На 26.02.2018 год. при управление на
застрахованото МПС по пътя Г. – С. при лоши метеорологични условия и при движение
със скорост 40 – 45 км.ч. върху
автомобила връхлита снежна суграшица, ищецът изгубва контрол и колата попада в
крайпътна канавка. Малко след това участъкът е затворен поради лоши атмосферни
условия. Ищецът твърди, че веднага се обадил на тел. 112 , като бил уведомен,
че ПТП няма да бъде посетено на място. Ищецът повикал пътна помощ да транспортира
автомобила до гр. Я., за което заплатил 300 лв. В следствие на ПТП по
автомобила настъпили подробно описани увреждания. Ищецът предоставил автомобила за оглед и при
ответника образували щета. В последствие автомобилът бил транспортиран в сервиз
в гр. С. и отново огледан от служител на застрахователя. С писма, получени на
ръка ответникът уведомил ищеца, че отказва да заплати обезщетение по щетата,
т.к. застрахованият не е уведомил незабавно компетентните държавни органи в
деня на настъпване на събитието. Това твърдение било неоснователно. Ищецът
поискал удостоверение за подадения сигнал, което му било издадено и отново
подал молба до застрахователя, който отново отказал да заплати със същите
доводи.Иска се уважаване на иска, присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба, както и разноски в производството.
Ответникът, оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли за отхвърлянето му. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че в
образуваната преписка по щета липсвал документ удостоверяващ дата, час,
обстоятелствата и фактите по настъпване на ПТП. Било налице неизпълнение на
клауза от ОУ към договора за застраховка. Посочва, че водачът е нарушил технически
правила за експлоатация на МПС, управлявал е с несъобразена скорост, като
поведението му представлява груба небрежност, управлявал е след употреба на
алкохол или под въздействието на упойващи вещества. В ОУ изрично били
предвидени изключения от застрахователното покритие. На самостоятелно основание
били нарушени клаузите на т. 50.2 и т.50.3 от ОУ. Освен това застрахованият бил
предоставил неверни данни. В условията на евентуалност се твърди, че
неизпълнението на договорните задължения води до намаляване на
застрахователното обезщетение с поне 50 %. Иска се оспорва и по размер.
Претендираната стойност била завишена, за което се излагат съображения.
Неоснователен бил и искът за лихва, т.к. срокът за дължимостта й не бил
започнал да тече.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния
представите на ищеца.
Ответникът не изпраща представител в с.з.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява
от приложените писмени доказателства, че страните са били обвързани от валиден
договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ с период на
действие от 15,00 часа на 10.04.2017
год. до 23,59 ч. на 09.04.2018 год. Обект на застраховката е собствено на ищеца МПС/според представеното
копие от свидетелство за регистрация от 15.05.2013 год./ – лек автомобил *** с посочена застрахователна
сума – 12 000 лв. договора е уговорено като допълнително
покритие – асистанс, не е уговорено самоучастие във всяка щета, включително
като начин на обезщетяване – експертна оценка, доверен сервиз.
Ищецът
е представил още ОУ към договора, както и Специални условия за автомобилен
асистанс за чужбина и на застраховка „Злополука на места в МПС“.
По
повод процесното застрахователно събитие
е образувана преписка по щета №*** год., приложена в цялост от ответното
дружество. В процесната преписка се съдържа изискуемото уведомление за
настъпило застрахователно събитие от 27.02.2018 год., декларация от 27.02.2018 год., копие от
свидетелство за регистрация на МПС, талон за преминат годишен технически
преглед, СУМПС на ищеца, Опис – заключение по щета от 08.03.2018 год., Опис –
заключение по щета от 15.03.2018 год., Опис – заключение по щета от 19.03.2018
год., Удостоверение за банкова сметка ***, Фактура от 07.03.2018 год. на
стойност 192 лв., Фактура от 08.03.2018 год. на стойност 300 лв.- транспорт от
гр. Г. до гр. Я. и от гр. Я. до гр. С. , калкулация – ремонт номер ***. С писмо от 17.04.2018 год. ответното
дружество е изискало информация за постъпил сигнал по процесното МПС, като с
писмо от същата дата е уведомил ищеца за това, както и че ще се произнесе по
претенцията след получаване на необходимата информация. Установява се от
приложените копия от писма от РУ – К. и РУ – Т., че след извършени справки в масивите
на МВР не се е установило да е подаден сигнал за процесното ПТП. С доклад по
щета от 28.05.2018 год. преписката е приключила с мнение за отказ.
На
05.06.2018 год. застрахователят е уведомил писмено ищеца, че предвид липсата на
документ, който да удостоверява изпълнение на задължението на застрахования по
чл. 58.1 от ОУ не са налице обстоятелства за изплащане на обезщетение.
На
08.062018 год. ищецът е подал жалба – възражение, в която е посочил, че след
настъпване на ПТП незабавно е уведомил тел. 112, които му дали номер и го
уведомили, че предвид бедственото положение не могат да изпратят екип на КАТ.
Моли за преразглеждане на решението.
След
повторна проверка по преписката, с писмо от 29.06.2018 год. ответникът отново е
уведомил ищеца, че потвърждава решението за недължимост на застрахователно
обезщетение.
В
преписката се намира и копие от писмо с
вх. №*** год. на РУ – Т. до Е.Т., видно от което на 26.02.2018 год. , в 19, 35
ч. на тел. 112 е регистрирано повикване от лице, което се е представило като Т.,
регистрирано под № ***.
С
писмо от 11.01.2019 год. застрахователят отново е потвърдил становището си за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Във
връзка с изискана справка от НС 112 , РЦ – Бу. 112 е потвърдил, че на дата
26.02.2018 год. в 19, 35 ч. е регистрирано обаждане от лице, което се е
представило като Т..
От
Писмо на ОПУ – С. става ясно, че на 26.02.2018 год. , по път *** Г. – С. ,
предвид вложени метеорологични условия – силен снеговалеж, бурен вятър и
ограничена видимост е въведена забрана
за движение на всички ППС в участъка от С. З. до с. Б. Ограничението е въведено
в мобилното приложени „***“ в 18, 05 часа.
По
делото е назначена и изслушано заключението на САТЕ. В заключението, а и при
изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че експертизата е направена по
писмени данни, като се е запознало с пълната преписка по щетата и извършения от
самия застраховател непосредствен оглед и изготвен снимков материал. В
експертизата са посочени настъпилите увреждания по лекия автомобил, като според
вещото лице описаните от застрахователя
при трите извършени огледа щети е възможно да настъпят по начина описан
в ИМ и се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП. Според
вещото лице описаните от застрахователя
щети по МПС не съответстват на наличния по делото снимков материал, като не
всички щети документирани на снимките са описани в опис – заключението, но всички
описани щети са в причинно – следствена връзка с ПТП. Действителната стойност на щетите по опис –
заключението на застрахователя е 5 686 лв.- части, труд, боядисване,
материали, репатриране. Себестойността на причинената щета според опис –
заключението е 4449, 20 лв. по цени на компетентен сервиз. Разликата в цената
определена в предходните точки от експертизата се дължала на вида сервиз, който извършвал ремонта, като компетентен
сервиз е такъв , който има възможност да
осъществи ремонт от подобен характер, а доверен сервиз е такъв, който има
договорни отношения с дадена застрахователна компания, както и че в отговора на
задача 6 вещото лице е взело предвид всички увреждания по автомобила, които е
констатирало от представения снимков материал, като счита че всички те са в
пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото произшествие, а по задача 7
само елементите, които застрахователят е преценил. Вещото лице е определило
скоростта на движение на МПС на 40 – 50 км/ч, както и е посочило, че не е
налице „тотална щета“. От инженерно – техническа гледна точка причините за
настъпване на ПТП са изключително усложнената пътна и метеорологична
обстановка, което прави МПС трудно управляемо, както и че при избрания от
водача режим на скоростта , той не успял да контролира поведението на МПС.
Съдът
счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена от
лице разполагащо със съответните специални знания.
Във
връзка с оспорвания на процесуалния представител на ответника по делото е
назначена допълнителна САТЕ, вещото лице по която посочва, че скоростта на
движение на МПС при настъпване на ПТП е била в границите на 45-50 км/ч. Вещото
лице счита, че не възможно МПС да се е движело с несъобразена скорост и с по-висока
от посочената, което да е в пряка връзка с настъпване на ПТП – то. Посочило е
каква е пазарната цена на застрахованото МПС, поради което и приема, че в
случая не е налице тотална щета.
По
делото са събрани и гласни доказателства.В показанията си св. Т. посочва, че
познава ищеца, който му е ***. Инцидентът се случил на 26.02.2018 год. , когато
ищецът отишъл да прибере от гр. Р. свидетелят, с неговата кола – *** .В колата
били четири човека. Било в тъмната част , към 6- 7 часа вечерта, обстановката
била нормална зимна, на около след километър от бензиностанция ***, по пътя Г.
– С. много силен облак сняг се извил, снежна върхушка и нулева видимост.Движели
се с не повече от 40 км/ч. и просто
вятърът и цялата обстановка ги избутала в канавката. Знаел, че пътят не бил
затворен, затворили го след тях. Избутала ги в лявата канавка. Според свидетеля
водачът не можел да предотврати това. Ищецът се обадил на тел. 112 да ги
уведоми. Никой не им обърнал внимание, въпреки, че чакали 2- 3 часа Пътна
помощ. Не знаел какви увреждания са настъпили по автомобила. Преди инцидента си
бил редовен, в движение, поддържана кола. След инцидента нямало как да излезе
от канавката. Не знаел дали автомобилът може да тръгне на собствен ход, но
двигателят работел. Поуплашили се и затова тръгнали с Пътна помощ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл.405,ал.1
от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не
може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл.386,ал.1
от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната
сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.
Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност.
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже
в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение със
сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди за МПС, размер на вредата към деня
на събитието, като докаже претенцията си за обезщетение и по размер.
В случая между страните не е спорно и по делото е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение
между страните по имуществената застраховка
"Каско" и „Злополука“ относно процесното МПС,
покриваща и щети в следствие на природно бедствие – буря , както и аварии произлезли
от сблъсък с неподвижни предмети, препятствия на пътното платно и др. Не се спори и относно изпълнението на задълженията на
застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – на 27.02.2018 год. застрахованият ищец
се е явил пред застрахователя, уведомил го е за настъпилото ПТП и е предоставил
увредения автомобил за оглед и опис на щетите/видно от изготвените три описа/.
Действително, по делото не е установен точния механизъм на ПТП, но при
положение, че застрахователят не е направил възражение за умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахованото лице и като се има предвид, че
са касае за ангажиране на отговорност по имуществената застраховка
"Каско", а не по застраховката "Гражданска отговорност",
без правно значение е поведението на водача на лекия автомобил при настъпването
на ПТП, неговата противоправност и вината му, т.е. механизмът на ПТП. /така
решение от 25.11.2019 год. по в.гр.д. № *** год. на ОС – Я./. От значение за
случая е обстоятелството, че причинените на застрахования лек автомобил вреди
са резултат именно от ПТП, настъпило при описания в исковата молба механизъм,
доколкото вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка е
възможно вредите да са настъпили като резултат именно от пътно-транспортно събитие при конкретната
усложнена метеорологична обстановка,
и че съпоставяйки увредените части и елементи по лекия автомобил, същите биха могли да бъдат в причинно-следствена
връзка с механизма на настъпване на произшествието. Или налице е причинна
връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите по
застрахования автомобил, като е установен и размерът на
вредите.
Спорът по делото се свежда до това налице ли са основанията предвидени в закона, респ. в Общите условия на застрахователя, даващи му право да откаже възстановяване на вредите поради
неизпълнение от застрахования на задължението
за регистриране на ПТП, както и
наличието на уговорка, задължаваща застрахования да представи документ от
надлежен държавен орган, установяващ настъпилото увреждане, като в отговора на
исковата молба ответникът е релевирал и други многобройни възражения, а именно
– нарушаване на т. 14.11 от ОУ – управление на МПС в участък забранен за
движение, т. 14.5 от ОУ – допусната груба небрежност, т. 14.9 – управление след
употреба на алкохол или упойващи вещества, неизпълнение на задълженията по
т.50.2 и т.50.3 от ОУ, както и предоставяне на неверни данни, включително
настъпване на „тотална щета“.
Застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на
признатата с чл.9 ЗЗД свобода
на договаряне. Предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение са посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ и се свеждат до: умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение (т.1); умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице (т. 2); неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие (т.3); в други случаи, предвидени със закон (т. 4).
Неоснователно е възражението на отвеника, че липсват документи, удостоверяващи
застрахователното събитие и настъпилите вреди. Освен,че за настъпилото застрахователно събитие и вредите
от него, по делото са събрани съставените от застрахователя три броя опис-заключения и заключението на САТЕ,
приетото писмо на "Национална система
112" установява факта, че застрахованият ищец добросъвестно е изпълнил
задълженията си по сключения застрахователен договор, като непосредствено след
настъпване на ПТП е направил необходимото да уведоми органите на полицията за
събитието. Няма спор, че местопроизшествието не е посетено от полицейските
органи и за него не са съставени документи, като съдът приема и че не
се установи по делото посещението да е било задължително. В процесния случай е налице
забраната на
чл.106, ал.5 КЗ застрахователят да изисква от застрахования доказателства, с
които той не може да се снабди поради нормативни пречки, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 6, т.4 от Наредба № *** от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР
– "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. В случая застрахованият е заявил, че участник в ПТП
е само засрахованият автомобил. По делото не са ангажирани
безпротиворечиви доказателства МПС да не е можело да се придвижи на собствен
ход. Такива твърдения не са релевирани от ищеца в исковата молба, не са били
предмет на назначената САТЕ, не се установяват и от показанията на разпитания
по делото свидетел, който посочва, че двигателят на автомобила е работел. Освен
това съдът приема, че при установената изключително усложнена метеорологична
обстановка, несъставянето на протокол за настъпилото
ПТП от органите на пътна полиция, не може да се вмени във вина на
застрахованото лице и не представлява
неизпълнение на задължение от страна на застрахования, даващо основание на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Освен гореизложеното по
делото не са ангажирани каквито е и да е доказателства ищецът да е управлявал
МПС след употреба на алкохол или упойващи вещества, включително да е управлявал
МПС с несъобразена скорост. И първоначалната и допълнителната САТЕ са
категорични, че скоростта на движение на МПС е била не повече от 45-50 км/ч. ,
както и че посочената скорост на движение не е в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП. Съдът не счита и , че с поведението си ищецът е
нарушил т.50.2 и т.50.3 от ОУ, включително липсват данни умишлено да е причинил увреждането.
По отношение възражението,
че ищецът е управлявал МПС по участък затворен за движение, с което е нарушил
т.14.11 от ОУ - действително от
изисканата от АПИ информация става ясно, че процесния участък от пътя е бил
затворен за движение на ППС, което обстоятелство е въведено в мобилно
приложение „***“ в 18.05 часа на 26.02.2018 год. Сигналът за ПТП е бил подаден
в 19, 35 ч., което ищецът твърди да е направил веднага след настъпването му. Според
съда горепосочените обстоятелства не установяват безспорно, че ищецът е
навлязъл в пътния участък след затварянето му от компетентните органи и е
управлявал МПС със знанието, че шофира по затворен пътен участък. Наличието на
горепосоченото мобилно приложение според настоящия съдебен състав не вменява в
задължение на водачите по време на шофиране да извършват постоянни проверки за
състоянието на пътния участък , по който управляват МПС. Ответникът, чиято е и
доказателствената тежест не е установил, че на място конкретния пътен участък е
бил по надлежния ред сигнализиран и затворен от компетентните органи, така че
това да става ясно за водачите при навлизането в него. Освен това в показанията
си св. Т. изрично е посочил, че пътят е
бил затворен за движение след настъпване на ПТП и докато са чакали.
Не се доказа и твърдението
на ответника за настъпила тотална щета.
В обобщение ЯРС приема, че предявената
от ищеца претенция се явява основателна и доказана. По отношение размерът й - застрахователното обезщетение възлиза в
размер на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
се сочи, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Като такава стойност съдът счита, че следва да бъде
взета сумата от 5686 лв.- стойността определена от вещото лице по
първоначалната САТЕ , като действителна стойност на щетите причинени по
автомобила, по цени на доверен сервиз/каквато е и уговорката между страните в
договора/ и която стойност не надвишава застрахователната такава. Върху сумата
следва да бъде присъдена законна лихва от датата на исковата молба, така както
е поискано от ищеца. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от
8 200 лв., претенцията като недоказана,
следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
На
основание чл. 78,ал. 1 от ГПК и с оглед частичното уважаване на претенцията, ищецът
има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 970, 78 лв. – заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице. На основание чл. 78,ал.3 в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията в размер на 256, 57 лв. – юрисконсултско възнаграждение и депозити
за вещи лица.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ЕИК *** да заплати на Е.Г.Т., ЕГН **********
, сумата от 5686 лв., представляваща обезщетение по покрит
застрахователен риск настъпил на 26.02.2018 год. по договор за застраховка
„Каско“ и „Злополука“ от 10.04.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 21.09.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 8200 лв.,като
неоснователни - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ЕИК *** да заплати на Е.Г.Т., ЕГН **********
сумата от 970, 78 лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Г.Т.,
ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Армеец“АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., ЕИК *** сумата от
256, 57 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: