№ 1234
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. К.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110214826 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. И. с ЕГН **********, ЧРЕЗ АДВ. Кр. Ч. срещу
Наказателно постановление /НП/ № ******г., издадено от ***** – Началник сектор, отдел
ПП при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от
ЗДвП.
Чрез депозираната жалба се изразява несъгласие с наложеното административно
наказание, като се излагат доводи за това, че липсва пълно и ясно описание на нарушението
и коректна првна квалификация, както и недоказаност на извършено нарушение от страна на
жалбоподателя. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение по приложено
пълномощно.
Жалбоподателят И. и неговия процесуален представител, редовно призовани, не се явяват
в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище по фактите и приложимия по делото закон. Приложени са писмени бележки от
юрк.Пашунов с приложено пълномощно, в които изразява доводи за законосъобразност на
издаденото НП, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение
за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.
Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото
1
писмени доказателства, поотделно и в тяхната въвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание.
Препис от атакуваното НП е връчен на жалбоподателя на дата ****., като видно от датата на
жалбата пред СРС, същата е подадена на ****** с което се счита за спазен установеният
преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна - на дата *****. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с № ****** от Г. К. М. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, в
присъствието на свидетел очевидец Г. Б. Б. за това, че на *****. около 09:27 ч. в гр. София
по ул. ****** с посока на движение от бул. ******* към бул. *******, жалбоподателят е
управлявал л.а. „***** с рег. ****** СТ и използвал мобилен телефон без наличието на
устройство позволяващо употребата му без участието на ръцете, с което е нарушил чл. 104а
ЗДвП. В АУАН е отразено, че след съставянето му препис от същия е бил връчен на И., и е
отразено, че има възражение, без да са посочени такива. Не са постъпили и пред наказавщия
орган в установения седмодневен срок.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
било издадено атакуваното НП № ******г, с което е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104А ЗДвП за това, че
на *****. около 09:27 ч. в гр. София по ул. ****** с посока на движение от бул. ******* към
бул. *******, жалбоподателят е управлявал л.а. „***** с рег. ****** СТ и използвал мобилен
телефон без наличието на устройство позволяващо употребата му без участието на ръцете.
По делото са приобщени – справка – картон, издадена от МВР ОПП СДВР, относно
СУМПС, от която установява, че до дата *******. по отношение на жалбоподателя са
предприемани от наказващия орган редица санкционни мерки, като същия е наказван за
множество извършени нарушения по ЗДвП; копие от Заповед № 513з- 7271 от ********г.
издадена от Директора на СДВР, Заповед ********. издадена от министъра на вътрешните
работи и Заповед № *******1г. от Министъра на вътрешните работи за определяне на
длъжностни лица да съставят актове за установяване на административни нарушение, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
В съдебно заседание са изслушани свидетелски показания на лицето Г. М., който заявява,
че е актосъставител на горецитирания АУАН, върху същия е положен негов подпис, като при
извършената от него проверка на жалбоподателя е установил, че същия използва мобилен
телефон без наличието на устройство позволяващо използването без участие на ръце, като
няма спомен дали лицето е говорило по телефона или само го е държал телефона в ръцете
си, а свидетелят Б., потвърждава, че със см. М. са били екип в ОПП – СДВР и в този участък
от пътя на Околовръстен път спират много шофьори, които използват мобилни телефони без
устройства, позволяващи употребата им без участието на ръцете, потвърждава при
предявяване на акта подписа си на свидетел очевидец..
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм правна страна
следното:
АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно приобщените заповеди, в кръга на
правомощията му и в присъствие на свидетел очевидец. Актосъставителят е спазил срока по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в
6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 2 от
ЗАНН орган, оправомощен съобразно приобщената Заповед, цитирана по-горе издадена от
министъра на вътрешните работи, в кръга на правомощията му.
По отношение на наложеното административно наказание по чл. 104а вр. с чл. 183, ал. 4,
т. 6 ЗДвП е налице е пълно съответстве между установените фактически обстоятелства в
АУАН и НП и първият е годна основа за съставяне на втория. В АУАН и НП са описани
нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено – дата, час, място.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е детайлизирано в достатъчна степен, за да разбере
последният същността му. В тази част от НП и АУАН, съдебният състав, не намира да са
допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби чл. 42, т. 3 и т.5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита
на жалбоподателя, поради и което наведените възражения в тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно и несъмнено се установява, че
жалб. И. е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение на чл.
104а ЗДвП, поради и което правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл. 183,
ал. 4, т. 6 ЗДВП, съгласно, които се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Предвиденото
административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50 лева, поради
което за съда не съществува възможност да намали така определените наказания.
От субективна страна административното нарушение е извършени виновно – пряк
умисъл, поради това че жалбоподателят е следвало стриктно да спазва вменените му от
ЗДвП задължения, което не е сторил след като е използвал мобилен телефон докато
управлява МПС, без устройство позволяващо ползването му без участие.
С оглед изложеното по –горе, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на ИАЛ юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗППчл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение
3
от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на производството и неговата
сложност, съдът намира, че на ОПП СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на
80,00 лева. Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение предвид изхода на правния спор.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № ******г., издадено от ***** –
Началник сектор, отдел ПП при СДВР, с което на И. П. И. с ЕГН ********** на основание
чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН ********** да заплати на ОПП - СДВР сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнагарждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено на касационните
основания, предвидени в НПК, по реда на глава ХII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4