РЕШЕНИЕ
№ 678
Стара Загора, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 624 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на А.С.А., ЕГН **********,***,
срещу Решение № 251 от 26.09.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална
агенция по приходите (ТД на НАП)
Пловдив, с което жалбата му с вх. № 94-00-5529 от 28.06.2023 г. по регистъра на
ТД на НАП Пловдив срещу Разпореждане № С230024-137-0004956 от 14.06.2023 г., издадено
от главен публичен изпълнител А. А., в частта й относно задължението за лихви
върху дължим ДДС за данъчен период 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. в общ размер на 1 513.77
лв. е оставена без разглеждане, съответно – производството е прекратено в тази
му част, а в останалата й част е оставена без уважение, като неоснователна.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решението на Директора на ТД на НАП Пловдив
по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Според жалбоподателя директорът на ТД на НАП Пловдив не е
съобразил, че съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с
изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, което е дало отражение върху
размера на дълга му. Твърди, че задълженията, на които се позовават органите на
приходната администрация, за които е отказано да бъдат погасени по давност, не
са установени и изискуеми. Отделно от това поддържа, че в случая вземанията са
погасени с изтичането на 5-годишен давностен срок, тъй като няма данни
давността да е спирана или прекъсвана при някоя от хипотезите на чл. 172 от ДОПК. Смята, че при налагането на обезпечителните мерки не е коригиран размера
на дължимата сума, въпреки че по изпълнителното дело публичният изпълнител е
продал и внесъл в полза на НАП сумите, получени от собствени на жалбоподателя
апартамент, магазин и камион. Във връзка с това обосновава, че публичният
изпълнител не е спазил условията на чл. 195, ал. 7 от ДОПК за съразмерност на
предприетите обезпечителни мерки, както и че стойността на запорираните МПС и
възбранени имоти на жалбоподателя многократно надвишават размера на твърдяното
му задължение. С оглед на изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна
на оспореното Решение № 251 от 26.09.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив
и на потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител.
Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на процесните
публични вземания – предмет на изп. дело № 24150003526/2015 г. по описа на ТД
на НАП Пловдив, не е изтекъл законово регламентирания давностен срок, съответно
– че тези вземания не са погасени по давност. Излага подробни съображения, че с
оглед на предприетите и извършени действия по принудителното събиране на
задълженията, които прекъсват, респективно спират давността, за тези публични
задължения давността не е изтекла.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
003526/2015/000001 от 19.03.2015 г. (л.
148-гръб)
А.С.А. на
основание чл.221 от ДОПК е уведомен, че в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора,
срещу него е образувано изпълнително дело № 3526/2015 г. за неплатени публични
вземания за глоба по влязло в сила наказателно постановление (НП) и
за данък върху добавената стойност (ДДС) по
ревизионен акт (РА), като длъжникът е
поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението доброволно да плати
задължението си ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на
главницата.
С 13 броя разпореждания за
присъединяване, издадени съответно на 22.06.2015 г. (л.
155-гръб),
13.07.2016 г. (л.
142),
04.10.2016 г. (л.
138),
19.10.2016 г. (л.
137),
25.11.2016 г. (л.
135),
16.01.2017 г. (л.
133),
21.04.2017 г. (л.
128),
11.07.2017 г. (л.
118),
10.08.2017 г. (л.
115),
29.09.2017 г. (л.
114), 22.01.2018
г. (л.
110),
03.07.2018 г. (л.
108) и
на 16.09.2019 г. (л.
97)
от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, по изп. дело №
24150003526/2015 г. на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е допуснато
присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за вземания за
ДДС по справки-декларации, за задължителни осигурителни вноски и данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр. 6, за
данък върху доходи на физически лица по
ГДД и декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ и вземания за глоби по влезли в сила НП и
електронни фишове (ЕФ). В цитираните разпореждания
присъединените към изпълнителното дело вземания са подробно описани по
основание, размер и период, за който се отнасят, съответно с посочване
изпълнителния титул.
По съображения, че ще се затрудни събирането на
установените и изискуеми публични вземания по изп. дело № 24150003526/2015г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, са били предприети редица действия
по обезпечаване на дълга.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки (ПНОМ) изх. № 3526-000002 от 08.04.2015
г. (л.149-гръб),
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, е наложен запор върху
движими вещи – МПС, представляващо товарен автомобил „Форд Карго“ с рег. № ***.
Изпратено е било и Запорно съобщение изх. № 3526-122-000004 от 08.04.2015
г. (л.
150-гръб)
до ОД на МВР Стара Загора, въз основа на което на 09.04.2015 г. е наложен запор
върху описания товарен автомобил с рег. № ***
(л.
153-гръб).
С ПНОМ изх. № 3526-000010 от 22.06.2015
г. (л.
158-гръб),
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, на
основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки.
На основание чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ДОПК е
изпратено запорно съобщение изх. № 3526-000011 от 22.06.2015
г. (л.
159-гръб),
като от доказателствата по делото се установява, че на 23.06.2015 г. е наложени
запор върху налични или постъпващи суми по банкови сметки на А.А. в „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД (л. 160-гръб).
С ПНОМ изх. № С170024-022-0057853 от 11.10.2017
г. (л.
113), издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис
Стара Загора, по съображения, че ще се затрудни събирането на установено и
изискуемо публично вземане по изп. дело № 24150003526/2015 г. в общ размер на
220 106.61 лева, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2 във връзка
с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето задължено
лице – работодател – „А и П 2017“ ЕООД, ЕИК *********. На основание чл. 202,
ал. 2 във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изпратено запорно съобщение №
С170024-119-0013990 от 11.10.2017 г. (л.
112), получено от третото задължено лице на 12.10.2017
г. (л.
111).
Междувременно на 07.08.2017 г., видно от
Протокол за провеждане на таен търг изх. № С170024-102-0001388 от 07.08.2017 г.
(л. 116), е продаден търговски
обект (магазин), собственост на
длъжника, находящ се гр. ***.
С ново ПНОМ изх. № С190024-022-0040429 от 23.05.2019
г. (л. 104), издадено от публичен
изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, на основание чл. 200 от ДОПК
и чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху
вземане от трето задължено лице – Национален осигурителен институт. На
основание чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изпратено
запорно съобщение № С190024-119-0007347 от 23.05.2019
г. (л.
103), като от приложеното писмо от ТП на НОИ Стара Загора (л.
102)
се установява, че запорът е наложен на 28.05.2019 г.
На 15.07.2019 г. по изпълнителното дело е
извършена продажба на недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ апартамент,
находящ се в гр. ***, което се установява от приложения Протокол за провеждане
на таен търг с изх. № С190024-102-0001888 от 15.07.2019
г. (л.
99).
На 18.09.2020 г. с ПНОМ № С200024-022-0063459
от 18.09.2020 г. (л.
89),
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, е
наложена възбрана върху недвижими имоти – 1/2 идеална част от поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 68970.502.301, находящ се в с. ***, и 1/8 идеална част от
търговски обект (магазин), КИД
68850.503.75.1.14, находящ се в гр. ***. Възбраната е вписана от Служба по вписванията
гр. Стара Загора на 24.09.2020 г.
(л.
87).
На 08.06.2021 г. е била проведена и публична
продажба на 2 бр. запорирани МПС на длъжника, видно от Протокол за провеждане
на таен търг изх. № С210024-102-0001390 от 08.06.2021
г. (л.
82).
Впоследствие с ПНОМ изх. № С210024-022-0096592
от 20.12.2021 г. (л. 81),
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на А.А. в ТБ
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. На основание чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 215, ал. 1,
т. 1 от ДОПК е изпратено запорно съобщение изх. № С210024-003-0074476 от 20.12.2021
г. (л.
80),
като от приложеното писмо изх. № 0204/213450 от 23.12.2021
г. (л.
78)
се установява, че запорът е наложен.
С ПНОМ изх. № С220024-022-0059973 от 07.09.2022
г. (л.
77)
на публичен изпълнител е наложен запор върху вземане от трето задължено лице –
ТД на НАП Пловдив, произтичащо от присъдени разноски. Изпратено е било Запорно
съобщение е изх. № C220024-119-0009356 от 07.09.2022 г., съответно и
разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК (л.
76
–
75).
Предвид на обстоятелството, че по
изпълнителното дело е останало за събиране публично вземане в общ размер на
19 021.77 лева, допълнително с ПНОМ № С230024-022-0030385 от 03.05.2023 г. (л.
74)
на
публичен изпълнител е наложена възбрана върху собствени на длъжника недвижими
имоти, а именно: 3/8 идеални части от търговски обект (магазин),
КПД 68850.503.75.1.14, находящ се в гр. ***, и търговски обект (магазин),
КПД 68850.515.286.1.23, находящ се в гр. ***. Възбраната е вписана от Служба по
вписванията гр. Стара Загора на 03.05.2023 г. (л.
72).
На 30.05.2023 г. е извършен и опис на посочените недвижими имоти, видно от
Протокол за опис изх. № С230024-028-0001734 от 30.05.2023
г. (л.
69).
В срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК А.С.А. е
обжалвал цитираното ПНОМ от 03.05.2023 г. по административен ред с подадена до директора
на ТД на НАП Пловдив жалба с вх. № 66-05-873 от 16.05.2023
г. (л.
67
–
68).
С Решение № 116 от 30.05.2023
г.
директорът на ТД на НАП Пловдив (л.
65-гръб – 66) в
производството по чл. 197 от ДОПК, след като е разгледал жалбата по същество, е
потвърдил обжалваното ПНОМ. Със същото решение преписката е изпратена на
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив за произнасяне по съдържащото се в
жалбата възражение за изтекла давност.
В изпълнение на това решение с Разпореждане с
изх. № С230024-137-0004965 от 14.06.2023 г. (л.
50
–
61),
издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането
на публичните вземания по изп. дело № 24150003526/2015г. в общ размер на
17 357.48, произтичащи от два броя фишове на МВР, РА № ********* от 20.08.2012
г., справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди през 2015 г. и 2016 г.,
данъчни декларации по ЗДДФЛ, както и декларации обр. 6 за 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г. За да постанови посочения резултат, публичният изпълнител е
приел, че по отношение на посочените публични вземания не са изтекли
предвидените в закона давностни срокове. Изложени са съображения, че с оглед на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни действия в хода на
производството за принудително събиране на задълженията са налице
обстоятелства, обосноваващи спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.
172 от ДОПК. Предвид това е направен извод, че за нито едно от вземанията,
включени в изпълнителното дело, не е изтекла абсолютната 10-годишна давност
съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Разпореждане изх. № С230024-137-0004965 от 14.06.2023 г. (л.
50
–
61) е
било връчено по електронен път на 15.06.2023 г. (л.
62).
Срещу това разпореждане от А.С.А. е била
депозирана жалба, която е била подадена по пощата на 27.06.2023 г. и
регистрирана в ТД на НАП Пловдив с вх. № 94-00-5529 от 28.06.2023
г. (л.
47). Същата
обаче е била оставена без разглеждане, като просрочена с решение № 162 от 04.07.2023
г. на директора на ТД на НАП Пловдив (л.
46).
Това решение е било обжалвано с жалба вх. № 94-00-6641
от 14.08.2023 г., подадена от А.А., по повод на която е било образувано адм.
дело № 493/2023 г. по описа на АС Стара Загора. С Определение № 527 от
29.08.2023 г., постановено по цитираното дело, съдът е отменил оспореното решение
и жалбата на А.А. против Разпореждане изх. № С230024-137-0004965 от 14.06.2023 г. (л.
50
–
61)
на главен публичен изпълнител е била върната на директора на ТД на НАП Пловдив
за произнасяне с решение по същество.
Във връзка с това е било постановено и
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 251 от 26.09.2023 г. на
директора на ТД на НАП Пловдив, с което жалбата на А.А. с вх. № 94-00-5529 от
28.06.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив срещу Разпореждане №
С230024-137-0004956 от 14.06.2023 г. на главен публичен изпълнител А. А. е
оставена без разглеждане в частта й относно задължението за лихви върху дължим ДДС
за данъчен период 01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. в общ размер на 1 513.77
лв. и е прекратено производството в тази му част. За да постанови този резултат,
решаващият административен орган е приел, че към момента на постановяване на
решението за жалбоподателя вече не е налице интерес от обжалване на действията
на органа по принудително изпълнение за посочените в оспореното разпореждане
задължения за лихви по РА № ********* от 20.08.2012 г. Посочено е, че
междувременно с Разпореждане № С230024-035-0295587 от 08.09.2023
г. (л.
37)
публичният изпълнител е прекратил частично производството по изп. дело № 24150003526/2015
г. за тези задължения, поради изтекла погасителна давност.
В останалата й част жалбата срещу разпореждане
№ С230024-137-0004956 от 14.06.2023 г. на публичен изпълнител е оставена без
уважение, като неоснователна. Според решаващият орган от представените по
преписката доказателства в образуваното производство по реда на чл. 266 от ДОПК
се установява по безспорен начин, че по изп. дело № 24150003526/2015 г. в
тежест на жалбоподателя А.А. са налице установени и изискуеми публични вземания,
които не са платени доброволно. Отбелязано е, че посочените в разпореждането
задължения, произтичат от подадени от самия жалбоподател декларации с изчислени
от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които
представляват изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. В
мотивната част на решението са потвърдени фактическите констатации на публичния
изпълнител, обективирани в оспореното разпореждане, относно датата, на която е
започнала да тече давността по чл. 171 от ДОПК за всяко едно от публичните
вземания. Изтъкнато е, че от включените в разпореждането задължения, за които
се претендира да са погасени по давност, това, което е възникнало най-рано, е
за ДДС по справка-декларация с вх. № 24001657758 от 14.04.2015 г., чийто срок
за плащане е 14.04.2015 г. и следователно давността за това вземане е започнала
да тече от 01.01.2016 г. Въз основа на представените по преписката
постановления, протоколи и запорни съобщения, са споделени и доводите на публичния
изпълнител, че давността е била спирана и прекъсвана с наложените обезпечителни
мерки, съответно с предприетите действия за принудително изпълнение. С оглед на
това е прието, че към настоящия момент по отношение на посоченото вземане по СД
по ЗДДС от 14.04.2015 г. не е изтекла нито кратката 5-годишна давност, нито
предвидената в чл. 171, ал. 2 от ДОПК 10-годишна давност. Обосновано е заключение,
че абсолютната 10-годишна давност не е изтекла и за всички други посочени в
разпореждането вземания, срокът за плащане и респективно началото на давностния
срок за които е започнал да тече след горепосоченото задължение. По тези
съображения е направен извод, че оспореното разпореждане на публичния
изпълнител, с което е отказано прекратяването поради изтекла погасителна
давност на принудителното събиране на публични вземания в общ размер на
17 357.48 лева по изп. дело № 24150003526/2015 г., е законосъобразно и
правилно.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в законово
установения срок от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното Решение №
251 от 26.09.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е издадено от материално
и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1
във връзка с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като е
подписано при условията на заместване от Заместник-директора на ТД на НАП
Пловдив – И. В. В., надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-20 от 13.06.2023
г. на Изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на Директор на ТД
на НАП Пловдив при негово отсъствие.
При извършената
служебна проверка съдът не установява допуснати в хода на административното
производство нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност
на оспорения акт.
Обжалваният акт не
противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в
хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Въпреки че
жалбоподателят е заявил оспорване на решение № 251 от 26.09.2023 г. на Директора
на ТД на НАП Пловдив в неговата цялост, в случая не е изложил конкретни
възражения и доводи в частта, с която на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК
административният орган е приел, че същият няма правен интерес от обжалване на
разпореждане с изх. № С230024-137-0004956 от 14.06.2023 г., издадено от главен
публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, в частта относно публично вземане по РА № ********* от 20.08.2012 г. в общ
размер на 1 513.77 лева за лихви върху дължим ДДС за данъчен период
01.02.2011 г. – 28.02.2011 г. и производството в тази му част е прекратено.
Независимо от това, съдът смята за нужно да посочи, че изводът на решаващия
орган за липса на правен интерес от обжалване на процесното разпореждане на
публичен изпълнител в посочената част е правилен. Това е така, тъй като с
разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № С230024-035-0295587 от 08.09.2023
г. (л. 37), издадено от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, частично е прекратено производството
по изп. дело № 24150003526/2015 г. за задължение за лихва в общ размер на
1 513.77 лева по РА № ********* от 20.08.2012 г. на НАП, поради изтекла
давност. Цитираното разпореждане е било съобщено на длъжника на 14.09.2023 г.,
видно от приложеното известие за доставяне
(л.
38). Следователно,
към момента на постановяване на решението
(26.09.2023
г.)
не е било налице публично вземане в посочения размер, за чието погасяване е
предявена претенция. Още повече, че правния резултат от едно такова обжалване
вече е постигнат – задължението е погасено по давност. След като е констатирал,
че за подателя е отпаднал правния интерес от обжалването на действията на
органа по публичното изпълнение, правилно и в съответствие с приложимия
процесуален закон решаващия орган е упражнил правомощията си по чл. 267, ал. 2,
т. 6 от ДОПК да остави жалбата без разглеждане, като недопустима.
Извън изложеното, основният
спорен въпрос по делото е правен, като предмет на преценка във връзка с така
заявеното оспорване е изтекла ли е погасителната давност по чл. 171 от ДОПК по
отношение на задълженията, предмет на изп. дело № 24150003526/2015 г.,
образувано срещу А.А..
Не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че по съществото си задълженията, за
които е отказано погасяване по давност, представляват публични държавни
вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 7 и т. 9 от ДОПК. Според цитираната
разпоредба публични са държавните и общинските вземания за данъци, задължителни
осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за тях,
включително и вземанията по влезли в сила НП. Видно от процесното разпореждане
на публичен изпълнител, задълженията произтичат от два броя влезли в сила НП,
както и от декларации, подадени от самото задължено лице – справки-декларации
по ЗДДС за данъчни периоди 2015 г. и 2016 г., декларации по ЗДДФЛ и декларации
обр.6.
В случая неоснователно
се възразява, че тези задължения, с изключение на вземанията за глоби, не са били
установени и следователно не са изискуеми. Напротив, тези задължения са
установени по размер, именно с подадените декларации, които съставляват валидно
изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и въз основа
на тях законодателят допуска да се извърши принудителното изпълнение на изчислените
в тях данъци и задължителни осигурителни вноски. По делото са представени и
самите декларации (л. 145
–
147 и л.
165
–
217),
удостоверяващи наличието на изискуеми публични вземания, от което следва, че е
доказано съществуването на годно изпълнително основание.
Относно твърденията в
жалбата, че по отношение на процесните вземания не е провеждано принудително
изпълнение, следва да се посочи, че същите са необосновани. Видно от
съобщението за доброволно изпълнение (л.
148-гръб),
сложило началото на изпълнителното производството, и приложените по делото 13
бр. разпореждания за присъединяване на публични взискатели, всяко едно от
вземанията е било включено и е част от изп. дело № 24150003526/2015г. В този
смисъл и всички действия на публичния изпълнител, които са били насочени за обезпечаване
и погасяване на така формирания публичен дълг, свидетелстват за проведено
принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, а според ал. 2 на същата разпоредба с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато: задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; е подадена
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
В разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ДОПК са предвидени следните основания за спиране на давността: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Според ал. 2 на същата разпоредба
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
В случая обосновано и
законосъобразно е прието от страна на органите на приходната администрация, че
задълженията за данък върху доходите на физическите лица, за осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК и за ДДС, установени с подадени от самото задължено
лице декларации, не са погасени по давност.
Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в
сроковете, определени в съответния закон. В тази насока с оглед на вида на
отделните декларации и съответния материален закон, който ги урежда, следва да
се посочи, че съгласно чл. 89. ал.1 във връзка с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС дължимият
ДДС по справка-декларация по ЗДДС следва да бъде внесен в срока за подаването й
за съответния данъчен период – до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. Според чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ данъкът,
който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са
задължени да удържат по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4, се внася в срок до края
на месеца, следващ тримесечието на придобИ.е на дохода, а на основание чл. 67
от ЗДДФЛ за задълженията по годишна данъчна декларация срокът е до 30 април на
годината, следваща годината на придобИ.е на дохода, като в същия срок са
дължими и окончателните осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО осигурителните вноски
за ДОО и здравно осигуряване се внасят от осигурителите до 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а съгласно разпоредбата на
чл. 158 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7, т. е. до 25-то число на месеца,
следващ месеца, през който е положен трудът.
Съответно на изложеното
давностните срокове по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК започват да текат от 1
януари на годината, следващата годината на възникване на изискуемостта на
процесните вземания, определена в съответния материален закон.
В случая от подробно
изброените в разпореждането на публичния изпълнител изпълнителни основания (декларации), както
правилно е отбелязал и решаващият административен орган, се установява, че най-рано
възникналото (най-старото) задължение е това по
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 24001657758 от 14.04.2015
г. (л.
147-гръб) за данъчен период 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. Това задължение
за ДДС за м. март 2015 г. е следвало да бъде платено до 14.04.2015 г. съгласно
чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, поради което при прилагането на чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишният
давностен срок за това задължение е започнал да тече от 01.01.2016 г. и би
изтекъл на 31.12.2020 г. Тази давност обаче, на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК многократно е била прекъсвана с предприетите в хода на производството по
принудително изпълнение действия по налагане на обезпечителни мерки, както и действия
по продажба на възбранено и запорирано имущество, което се потвърждава както от
цитираните по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки, така и от
приложените протоколи за извършени описи на имущество и за продажби чрез търг
на движими и недвижими вещи. При съобразяване на представените по делото
запорни съобщения до банки и трети задължени лица, ведно с доказателства за
връчването им, се установява, че запорите са действително наложени, така както
изискват разпоредбите на чл. 201, ал. 3, съответно чл. 202, ал. 3 от ДОПК.
Налице са и доказателства за вписване на наложените възбрани на недвижими имоти
съгласно чл. 205, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл, противно на твърденията в
жалбата, съдът приема, че са налице категорични доказателства за спиране и
прекъсване на давността. Освен това, предприетите действия по принудително
изпълнение по аргумент от разпоредбата на чл. 217, ал. 4 от ДОПК прекъсват
давността и за присъединените вземания. С оглед на това несъмнено към датата на
постановяване на процесното разпореждане на публичен изпълнител дори по
отношение на най-старото задължение по това изпълнително дело – за ДДС за
данъчен период м. март 2015 г., давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е била
изтекла. По отношение на това задължение не е изтекла и абсолютната 10-годишна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т. е.
считано от 01.01.2016 г. След като спрямо най-рано възникналото и изискуемо
публично задължение, установено по цитираната справка-декларация, предмет на
изп. дело № 24150003526/2015 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, не е изтекъл погасителният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК,
нито абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, следва извод, че не са
погасени по давност и всички останали, по-късно възникнали (изискуеми)
задължения на А.С.А., установени с подадени от него декларации и предмет на
посоченото изпълнително дело, поради което давността за събирането на публичните
вземания за тях не е изтекла, както правилно е прието в обжалваното решение.
В допълнение и за
пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че изложените в
жалбата доводи за несъразмерност на наложени обезпечителни мерки с размера на
публичния дълг не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото актът, с
който те са наложени, не е предмет на разглеждане по същество в настоящето
производство. Възраженията в тази насока са неотносими към въпроса за прилагане
на давността.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.
143, ал. 3 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната
помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.
268 от ДОПК
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А., ЕГН
**********,***, срещу Решение № 251 от 26.09.2023 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,***,
да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив
сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: