РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501790 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД – гр.София против Решение № 278/ 24.03.2021 г. постановено
по гр.д.№ 11716/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХII гр.с., с
което е уважен предявеният от Г. Г. ТР. от с.К. К., обл.Пловдив отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че същият не
дължи сумата 8 620 лева- просрочена главница по договор за кредит за
текущо потребление и поръчителство от 13.04.2007г., 1094,46 лв – лихва,
дължима за периода 19.05.2009г. до 05.02.2010г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.02.2010г. до окончателното изплащане,
както и 207,39 лв- разноски по делото, за които суми е издаден ИЛ по ч.гр.д.
№ 1431/ 2010г. по описа на РС-Пловдив и образувано изп.д.№ 299/ 2010г. по
описа на ЧСИ М.Обретенова, като погасени по давност. По изложени доводи
в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски по делото.
1
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна
Г.Т. чрез проц.си представител адв.Д.К.. Оспорва се жалбата като
неоснователна моли да се потвърди обжалваното решение и се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, във връзка с доводите на страните на основание чл.269
ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Предявени са обективно съединени искове по чл.439, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 и сл ГПК от Г. Г. ТР. от с.К. К., обл.Пловдив за недължимост на
сумите: 8 620 лева- просрочена главница по договор за кредит за текущо
потребление и поръчителство от 13.04.2007г., 1094,46 лв – лихва, дължима за
периода 19.05.2009г. до 05.02.2010г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2010г. до окончателното изплащане, както и
207,39 лв- разноски по делото, за които суми е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 1431/
2010г. по описа на РС-Пловдив и образувано изп.д.№ 299/ 2010г. по описа на
ЧСИ М.Обретенова , като погасени по давност.
С ИМ ищецът правоизключващото възражение за погасителна
давност се основава на доводите и обстоятелствата: По влязла в сила ЗИ по
ч.гр.д.№ 1431/ 2010г. по описа на ПРС кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД въз
основа на издаден по заповедта ИЛ на 02.03.2010г. е образувал изп.дело №
299/ 2010г. по описа на ЧСИ М.Обретенова ; на 16.03.2010г получил ПДИ и
наложен запор на ТВ, получавано от работодателя на ищеца „Сантинели –
2007“ ЕООД до прекратяване на ТПО на 27.02.2015г., до който момент
ежемесечно били удържани суми , постъпвали по ИД. Твърди се, че от датата
на прекратяване на ТПО – 27.02.2015г. – до 28.03.2018г. взискателят не е
поискал, съответно СИ не е предприел принудителни действия, с които да
прекъсне течението на двугодишния срок по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
, поради което на 27.02.2017г. делото е прекратено по силата на Закона, а
давността на паричното вземане по ИЛ – изтекла на 27.02.2020г, съобразно
ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. От момента на прекратяване на ИД по
силата на Закона, извършените впоследствие процесуални действия нямат
2
правно значение и те не могат да прекъснат давността. Поради погасяване на
главницата, погасени са и акцесорните задължения – лихви, разноски, такси и
юриск. възнаграждение по ИД.
С постановеното по делото решение при уважаване на така
предявения иск районният съд след определяне отделянето на спорните от
безспорните факти и обстоятелства, е отчел периодът на действие на
приложимостта на Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС,
съгласно което давност по време на изпълнителното производство не тече,
отменено впоследствие с постановеното на 26.06.2015г ТР №2/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, с правния извод, че до 26.06.2015г. давност по
изпълнителното дело не е текла. Независимо от това е отчетена също
необходимостта от изследване в този период дали са налице предприети
такива изп.действия, които да препятстват перемпцията. Безспорно е също по
делото и видно от процесния ИЛ, че по претендираните вземания са налице
двама длъжници, сред които ищецът по материалното правоотношение в
качеството на поръчител по договор за кредит.
Прието е, че първото такова действие е подаването на молбата за
образуване на изп.дело на 01.03.2010г. с оглед възлагането на ЧСИ по реда на
чл.18 ЗЧСИ извършване на изп.действия и посочване на изпълнителните
способи за това – налагане на възбрана и запор на имуществото на двамата
длъжници; на 10.03.2010г. – подаване на молба от взискателя за налагане на
запор на ищеца върху трудовото възнаграждение; с разпореждане от
24.03.2010г. на ЧСИ – налагане на запор върху ТВ на ищеца, връчен на
третото задължено лице на 08.04.2010г.; на 19.10.2010г. – поискано
насрочване на опис на движими вещи; по разпореждане на ЧСИ от
15.03.2011г. е проведен опис на движими вещи на ищеца на датата
27.07.2011г.; на 02.08.2012г. ответникът конституиран като взискател по
изп.дело.
Прието е въз основа на комплектованото изп.дело наличие на
постъпили плащания от третото задължено лице -работодателят на ищеца /
„Сантинели 2007“/ от датите – 14.03.2013г., 30.04.2013г. и 31.03.2016г., които
са изпълнявани в рамките на посочения от взискателя изп.способ и които
всяко от тях е прекъсвал срока по чл.433, ал.1 ГПК за перемпцията, в
съответствие с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС; на 28.03.2018г. поискано от
3
взискателя налагане на конкретен изп.способ спрямо ищеца.
Въз основа на тези констатации съдът е приел, че доколкото в
периода от 30.04.2013г. до 31.08.2016г. – последното плащане от
работодателя „Сантинели 2007“ - не са налице данни да са извършвани или
искани други изпълнителни действия, както и прието също, че единствено
плащанията , извършени за сметка на длъжника Г.Т. в изпълнение на
наложения срещу него изпълнителен способ-запор, водят до прекъсване на
срока по чл.433, т.8 ГПК; разпределението на плащанията не е изпълнителен
способ, поради което не води до прекъсване на давността по чл.433, т.8 ГПК.
С оглед на което е наложен изводът, че в цитирания период не са
предприемани и извършвани действия по изпълнението, които да водят до
прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК, поради което считано от 01.05.2015г./
към този момент все още не е било постановено ТР №2/2013г./
изпълнителното производство е прекратено по силата на Закона, като от тази
дата започнала да тече нова давност за вземането, изтекла на 01.05.2020г. , не
е била прекъсвана или спирана, поради което вземанията по изп.лист се
явяват погасени по давност.
С въззивната жалба жалбоподателят оспорва като неправилен
извода в обжалваното решение относно приетото, че в периода 30.04.2013г. –
31.08.2016г. не е имало плащания от работодателя на ищеца „Сантинелли
2007“ с довода, че видно от комплектованото изп. дело плащанията на
работодателя на ищеца са регулярни, а и посочено в ИМ, че ежемесечно са
удържани суми.
Доводът е основателен. С ИМ ищецът е посочил, че ежемесечно са
били превеждани суми по изпълнителното дело от трудовото му
възнаграждение от страна на работодателя „Сантинелли 2007“ в резултат на
наложения запор на вземането му , което е продължило до 27.02.2015г.,
когато трудовото правоотношение е било прекратено. Така в периода от
30.04.2013г. до 27.02.2015г. поради наличие на постъпващи плащания за
погасяване на дълга в резултат на наложения запор на вземането на длъжника
от третото задължено лице, не може да се приеме, че са били налице причини,
съответно основания, предпоставящи необходимост от активни действия с
цел събиране на вземането, вкл. чрез възлагане на ЧСИ за реализиране на
съответен изпълнителен способ за това. В последващия период от
4
27.02.2015г. до постановяване на тълкувателното решение от 26.06.2015г. по
ТД №2/ 2013г. давност не е могла да тече, поради действието на
Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което по време
на висящ изпълнителен процес погасителна давност не тече. Постановление
№3/ 1980г. е отменено с постановеното ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/ 2013г ,
с оглед на което условия за съобразяване на разгледаните в него въпроси
относно давността са налице считано от датата 26.06.2015г. насетне.
Независимо от това в периода след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца 27.02.2015г. установява се по комплектованото ИД
, че последното плащане по предходна вноска, постъпило от работодателя на
ищеца е на 31.08.2016г. / л.281/, от който момент следва да се изследва
наличието или липсата на извършени изп. действия по смисъла на ТД №2/
2013г., прекъсващи срока за перемиране на делото, съответно водещи до
започване на течащ срок за погасяване на вземанията. В случая двугодишен
срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК в случай на бездействие от страна на взискателя,
считано от 01.09.2016г. би се явил изтекъл на 01.09.2018г. В този период
обаче от комплектованото изп.дело се установява наличие на постъпили
плащания по сметка ЧСИ по настоящото изп.дело № 299/ 2010г. на длъжника
Г.Т., направени от солидарния длъжник С. Т. А., което се релевира към
изпълнение на дълга и не създава условия за проява на активни изп. действия
по събиране на вземанията от страна на взискателя / напр. вносна бележка от
09.09.2016г / л.333/, каквито плащания се установяват и в предходния период
преди 31.08.2016г. Независимо от това, както е отчетено и от районния съд,
на 28.03.2018г./ л.337/ е проявено активно действие от страна на цесионера
ОТП Факторинг чрез поискване на извършването изпълнително действие чрез
прилагане на изпълнителен способ – запор върху трудово възнаграждение, с
което е прекъснат срока за перемиране по изп.производство. Съответно от
29.03.2018г. следва да започне да се отчита нов срок за перемиране на делото,
съответно начало на давностен срок. Видно от изп.дело от страна на
взискателя с молба вх.№ 5878 / 24.06.2019г. е поискано след справка относно
декларирани данни на името на длъжниците за движимо и недвижимо
имущество, налагане на възбрана/запор върху това имущество, наред с
алтернативно искане насрочване на опис, което искане е било подновено с
молби вх.№ №2608 / 02.04.2020г. и 5496/ 14.08.2020г. / л.336 – 374/ Исковата
молба за установяване недължимост на вземанията на основание чл.439 ГПК
5
е предявена на 14.09.2020г, към който момент давността е прекъсвана
многократно, както се описа по-горе, с инициирани действия чрез възлагане
на ЧСИ от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия,
прекъсващи давността, поради което не е налице период, в който поради
липса на постъпили плащания по изпълнение на дълга или бездействие на
взискателя да се явява изтекъл давностният срок по чл.110 ЗЗД за погасяване
на процесните вземания на длъжника Г.Т.. Отделно от това съгласно чл.3, т.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /
Загл. изм. – ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ за срока от
13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
|По така изложените съображения въззивният съд намира, че така
предявеният отрицателен установителен иск се явява недоказан, поради
което и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а обжалваното
решение с така постановения правен резултат подлежи на отмяна изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника за
първоинстанционното производство се следва присъждане на разноски по
списък по чл.80 ГПК от 10.03.2021г., в общ размер 324 лв, а за въззивното
производство – заплатената ДТ в размер на 194,29 лева , както и
юриск.възнаграждение по чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 250 лева
По гореизложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.I
ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 278/ 24.03.2021г. постановено по гр.д.№ 11716/
2020г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХII гр.с. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. ТР., ЕГН: ********** от с.К. К.,
Пловд.област против „ ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********
отрицателно установителни искове на основание чл.439 във вр. с чл.124 , ал. 1
6
ГПК за признаване недължимост на сумите в размер на 8 620 лева-
просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 13.04.2007г., 1094,46 лв – лихва, дължима за периода
19.05.2009г. до 05.02.2010г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.02.2010г. до окончателното изплащане, ведно със сумите -
207,39 лв - разноски по делото, за които суми е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 1431/
2010г. по описа на РС-Пловдив и образувано изп.д.№ 299/ 2010г. по описа на
ЧСИ М.Обретенова, като погасени по давност, КАКТО И В ЧАСТТА на
разноските.
Осъжда Г. Г. ТР., ЕГН: ********** от с.К. К., Пловд.област да
заплати на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 768,29
лв/ седемстотин шестдесет и осем лв и 29 ст./ - направени разноски за такси и
за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7