№ 24
гр. Тетевен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100712 по описа за 2021 година
Предявени са искове за определяне издръжка на непълнолетни деца,съединени с
искове за заплащане на месечна издръжка за минало време.
Ищецът излага,че живее с ответницата на семейни начала повече от 15 години.От
съвместното им съжителство имат родени шест деца,от които Д.П. е непълнолетна,а
останалите малолетни.Семейното жилище било в хх.Преди две години ,м.април
2019г,ответницата,без да го уведоми напуснала семейното жилище и доколкото разбрал по-
късно е в Гърция,заживяла е с друг мъж.След като ги оставила се преместил да живее с
децата в село Голяма Брестница.Ответницата нито един път не си е дошла оттогава и не е
изпращала никакви средства за издръжка или предмети и подаръци.
Моли да бъде осъдена ответницата да заплаща за децата месечна издръжка в размер
на 200 лева или общо 1200 лева,начиная от 01.05.2019г до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
особения представител на ответника,в който се изразява становище за допустимост на
исковете,но за тяхната частична основателност.Моли исковете за издръжка,за бъдеще,да
бъдат уважени до размера на минималната издръжка за страната от 162.50 лева,а тези за
минало време до размер на сумата,обща сума,в размер на 1747.90 лева.
От Дирекция „Социално подпомагане”-град Луковит е депозирано становище,в което
е отразено,че не могат да предоставят информация по делото,тъй като децата и бащата не
живеят на посочения в исковата молба адрес в село Брестница,Лов.обл.
1
От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите
,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът П. Й. Г. и ответницата,са родители на децата Д.П. Й.,родена на ххг,Рхх
Живели на семейни начала в село Брестница,Лов.обл.,майката се грижела за децата с
помощта на бащата.От 2019г ответницата напуснала семейното жилище,изоставила ищецът
П.Г. и децата.След този момент грижата за децата се полага изцяло от бащата.
От приложената справка за задгранични пътувания на ответницата е видно,че е
регистрирано такова последно излизане от страната на 27.10.2021г,през ГКПП
„Кулата шосе“,като липсват данни за влизане обратно в страната.
При така изложената фактическа обстановка,съдът намира за основателни
предявените осъдителни искове,квалифицирани в доклада по делото по чл.143,ал.2 от СК-за
определяне на издръжка за в бъдеще за децата на страните,която следва да бъде заплащана
от ответницата-тяхна майка,както и съединените искове с правно основание чл.149 от СК-за
заплащане на издръжка за минало
време.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че
минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата,която към момента на постановяване на съдебния акт е в
размер на 650.00 лева.Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е
в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
От данните по делото се установява,че децата на страните живеят от 2019г с бащата и
той именно полага ежедневните грижи за тяхното отглеждане и възпитание.Този факт не се
оспорва от особения представител на ответника,а се установява и от гласните
доказателства.Ответникът,респ. особения му представител, не оспорва изложените факти в
исковата молба,че не участва в издръжка на децата си след напускането на семейното
жилище,нито сочения от ищците начален момент на раздялата-месец април 2019г.
Съобразно изложеното,съдът намира за основателни съединените искове за
определяне на издръжка, за в бъдеще, за децата на страните,която да бъде заплащана от
тяхната майка,съобразно и установените по делото данни ,че след раздялата на родителите
същата не осигурява месечна издръжка-в пари или натура,за отглеждането на децата
си.Основателността на този иск-с основание чл.143,ал.2 от СК, не се и оспорва от
2
ответника,респ. особения му представител.
Като съобразява от една страна възрастта на нуждаещите се от издръжка
деца,икономическите условия на живот в страната и протичащите инфлационни
процеси,броя на децата,за които се дължи издръжката и от друга материалните възможности
на родителите,съдът намира,че исковете за издръжка за всички деца следват да бъдат
уважени до размера на минималната издръжка за страната към момента-до сумата от 162.50
лева,за всяко от децата.До пълния претендиран размер от 200.00 лева,исковете подлежат на
отхвърляне.
Съдът приема,че ответницата има възможност да заплаща месечна издръжка за децата
си в горния размер,а и това задължение има безусловен характер,както и съдът го уважава
до размера,посочен в чл.142,ал.2 от СК.
По отношение на дължимата издръжка за минало време/за периода от 23.08.2020г до
23.08.2021г,съгласно чл.149 от СК,съдът намира,че такава се дължи от ответницата в
размер на също на минималната издръжка за страната,а именно:от 23.08.2020г до
31.12.2020г в размер на 152.50 лева за всяко дете,а от 01.01.2021г до 23.08.2021г в размер на
162.50 за всяко дете.Издръжката за минало време следва да бъде определена като обща сума
в размер 1866.67 лева ,за всяко от децата. По отношение възможността за определяне на
издръжката за минало време като глобална сума в.ж. Решение №280 от 28.09.2011г на ВКС
по гр.д. №1654/2010г,ІІІ г.о.,ГК и др./.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер
на 300.00 лева,а по сметката на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 1852.00
лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Р. П.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл. да заплаща,на основание 143,ал.2
от СК, на Д.П. Й.,ЕГН:**********,действаща лично и със съгласието на своя баща П. Й.
Г.,двамата от село Брестница,Лов.обл., ежемесечна издръжка в размер на 162.50/сто шейсет
и два лева и петдесет ст./лева,начиная от 23.08.2021г,. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска,а за разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата
от 200.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ИВ. Р. П.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл. да заплати,на основание чл.149
от СК, на Д.П. Й.,ЕГН:**********,действаща лично и със съгласието на своя баща П. Й.
Г.,двамата от село Брестница,Лов.обл.,сумата от 1866.67/хиляда осемстотин шейсет и шест
лева и шейсет и седем ст./лева,представляваща дължима месечна издръжка за периода от
месец август 2020г до 23.08.2021г,а за разликата до претендирания размер на иска, до
сумата от 200.00 лева месечна издръжка и за периода от 01.052019г и до
3
23.08.2020г.,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ИВ. Р. П.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл. да заплаща,на основание 143,ал.2
от СК, на П. Й. Г.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.,като баща и законен представител на
малолетните деца хЕГН:**********,хх Й.,ЕГН:**********,хх Й.,ЕГН:**********,хх
Й.,ЕГН:**********,Тхх,ежемесечна издръжка за децата ххх Й.,хх Й., хх Й. и Тхх,в
размер на 162.50/ сто шейсет и два лева и петдесет ст./лева,за всяко едно от петте
деца,начиная от 23.08.2021г,. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,а за разликата
до пълния претендиран размер на искаовете-до сумата от 200.00 лева издръжка за
дете,отхвърля исковете,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ИВ. Р. П.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл. да заплати,на основание чл.149
от СК, П. Й. Г.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.,като баща и законен представител на
малолетните деца хЕГН:**********,хх Й.,ЕГН:**********,хх Й.,ЕГН:**********,хх
Й.,ЕГН:**********,Тхх, сумата от 1866.67/хиляда осемстотин шейсет и шест лева и шейсет
и седем ст./лева за всяко едно от петте деца ххх Й.,хх Й., хх Й. и Тхх или обща сума от 9
333.35 лева ,представляваща дължима месечна издръжка за децата за периода от месец
август 2020г до 23.08.2021г,а за разликата до претендирания размер на исковете, до сумата
от 200.00 лева месечна издръжка за децата и за периода от 01.052019г и до
23.08.2020г.,отхвърля исковете,като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ИВ. Р. П.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл. да заплати на П. Й.
Г.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.,сумата от 300.00/триста/лева,представляваща сторени
разноски в производството.
ОСЪЖДА ИВ. Р. П.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл. да заплати по сметка на
Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 1 852.00/хиляда осемстотин петдесет и
два/лева.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението,в
частта на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок,считано от 21.03.2022 година,съгласно 315,ал.2 от ГПК,а в частта на допуснатото
предварително изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Ловеч,в едноседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4