М
О Т И
В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу подс.И.Е.Н. е по
чл.196 ал.1 т.1, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.26 ал.1, във връзка
с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„б” от НК, затова, че в периода от 26.05.2012г. до 14.06.2012г. в град Казанлък, общ.Казанлък, в
условията на продължавано престъпление сама и в съучастие като извършител с Т.Е.Ж.
е отнела чужди движими вещи- 1бр. рекламен чадър с надпис „Кока Кола” на
стойност 20.00лв., 1бр. рекламен чадър с надпис „QUEENS” на стойност 50.00лв., 5 бр. алуминиеви маси с височина 70см и Ф60см. на
стойност 300.00лв. и 1бр. метална маса с верзалитов плот с Ф70см и височина
60см на стойност 60.00лв., или всичко на обща стойност 430.00лв. /четиристотин
и тридесет лева/, от владението на В.И.Л., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата
представлява опасен рецидив.
Обвинението срещу
подс.Т.Е.Ж. е по чл.194 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във
връзка с чл.20 ал.1 от НК, затова, че на 26.05.2012г.
в град Казанлък, общ.Казанлък, в съучастие, като извършител, с И.Е.Н. е отнел
чужди движими вещи- 5бр. алуминиеви маси с височина 70см и Ф60см на стойност
300.00лв. и 1бр. метална маса с верзалитов плот с Ф70см и височина 60см на
стойност 60.00лв., или всичко на обща стойност 360.00лв./триста и шестдесет
лева/, от владението на В.И.Л., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В
с.з. двамата подсъдими се признават за виновни, а представителят на РП поддържа
обвиненията срещу тях.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото доказателства,
установени със следните доказателствени средства: справка
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(лист 28), протокол за доброволно предаване (лист 30), разписка (лист 31),
заключение на изготвена по делото оценителна експертиза и показания на
свидетелите Л., К. и Ч., кореспондиращи изцяло помежду си и с обясненията, дадени
от подсъдимите на досъдебното производство и с изявленията им в с.з., че се
признават за виновни, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 26.05. 2012г. И.Е.Н. и Т.Е.Ж.
влезли в двор, използван за складово помещения на кафе- аперитив „Европа”,
находящ се в град Казанлък, на ул.„Искра” №16, като проникнали през отвор в
стената от съседния двор. Двамата подсъдими взели 5бр. алуминиеви маси и 1бр.
метална маса. В двора на съседната къща ги разглобили и начупили. На същия ден
отишли в пункт, на „Алфа Стийл” ООД, за изкупуване на черни и цветни метали, в
град Казанлък, където с договор за покупка-продажба № 14832/ 26.05.2012г. на
името на Т.Ж. били продадени на св.Ч., за което подсъдимия Ж. получил сумата
13.37 лева.
От
заключението на назначена съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността
на откраднатите 5бр. алуминиеви и 1бр. метална маси, към датата на деянието, е
360.00лв.
На
неустановена дата в първата половина на месец юни 2012г. подсъдимата Н. по
същия начин проникнала в двор, използван за складово помещения на кафе-
аперитив „Европа”, находящ се в гр.Казанлък, на ул.„Искра”№16,откъдето
извършила кражба на 2бр. рекламни чадъри- 1бр. с диаметър 1.50м. с надпис на
него „Кока Кола” и 1бр. с диаметър 2.50м. с надпис на него „QUEENS”. Рекламният чадър „QUEENS” Н.
продала на св.Н. И. К. за сумата от 5.00 лева. С протокол за доброволно
предаване от 21.06.2012г. последният предал чадъра, който на същия ден с
разписка е върнат на собственика му- св. В.Л..
От
заключението на назначена съдебно-оценителна експертиза е видно, че общата стойност
на двата броя чадъри възлиза на 70.00 лева.
Действайки
по горния начин подсъдимата Н. е осъществила, от обективна и субективна страна,
престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с
чл.26 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„б” от НК, а подсъдимият Ж.- на чл.194
ал.1, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.20 ал.1 от НК.
От
субективна страна същите са действали умишлено, при условията на пряк умисъл- съзнавали
са общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са техните обществено-опасни
последици и са искали настъпването им.
Предвид
изложеното съдът намира, че подсъдимите Н. и Ж. са осъществили деянията, за
които са им повдигнати обвинения, поради което счита, че същите следва да бъдат
признати за виновни и наказани.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна двамата
подсъдими са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови части- прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението
и са установили своя трайна такава
върху тях.
Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
Н. и Ж., по време на съвместната им престъпна дейност, са
действали в съучастие, като извършители и всеки един от тях е участвал в
изпълнителното деяние на кражбата. По отношение на същите е налице чл.20 ал.2,
във връзка с чл.20 ал.1 от НК.
С присъди по НОХД№ 801/ 2005г. по описа на РС Казанлък
и по НОХД№ 977/ 2005г. по описа на РС Сливен, кумулирани по ЧНД№ 115/ 2011г. на
РС Сливен, И.Н. е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като
на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на това наказание е отложено за
срок от три години. По НОХД№ 551/ 2010г. по описа на РС Сливен тази подсъдима е
осъдена на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието
е изтърпяно на 11.02.2011г. Настоящото престъпление Н. е
извършила в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.„б” от НК, т.к. не са
изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по горните присъди. Следователно
по отношение на тази подсъдима е налице квалифицираният състав на чл.196 ал.1
т.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„б” от НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера
на наказанието на И.Е.Н. съдът отчита
като смекчаващи вината й обстоятелства: критичното отношение към извършеното
деяние и тежкото й материално състояние, а като отегчаващи вината й такива: обремененото
съдебно минало и лошите характеристични данни. При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на тази подсъдима следва
да се реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността й
обстоятелства, при които условия следва да се определи вида и размера на
наказанието, а именно- три години лишаване от свобода, при първоначален строг
режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. При обсъждане на така
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата Н. обстоятелства
съдът приема, че това наказание отговаря, както на обществената опасност на
деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства
поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите
членове на обществото, поради което то бе определено в този размер.
Налице са основанията на чл.58а ал.1
от НК за намаляване на така определеното наказание на И.Е.Н. с една трета- до две
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Налице са и основанията на член 59
ал.1 от НК за приспадане, от така определеното наказание на тази подсъдима, на времето,
през което последната е била с наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 26.10.2012г.
При определяне на вида и размера
на наказанието на Т.Е.Ж. съдът отчита като смекчаващи вината му обстоятелства: критичното
отношение към извършеното деяние, тежкото му материално състояние, добрите
характеристични данни и чистото съдебно минало, а доказателства за отегчаващи
вината му такива не се събраха. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на този подсъдим също следва да се
реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му
обстоятелства, с приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК, при които условия
следва да се определи вида на наказанието, а именно- пробация. При обсъждане на
така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на Т.Е.Ж. обстоятелства
съдът приема, че пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година, два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен
служител за срок от една година отговарят както на обществената опасност на
деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК да се въздейства
поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите
членове на обществото, поради което те бяха определени в този вид и размер.
Налице
са основанията на чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК за съразмерното заплащане,
от страна на двамата подсъдими, на направените по делото разноски в размер на 30
/тридесет/ лева, по сметка на Районен
съд гр.Казанлък.
Причината
за извършване на деянието, предмет на наказателното производство, е стремежа на
двамата подсъдими към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: