Р Е Ш Е Н И Е
№ град Айтос 07.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти наказателен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми НОЕМВРИ две хиляда и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: М. Дучева
секретар:
Яна Петкова
прокурора:……….
като
разгледа докладваното
от съдия Дучева АНД №422 по описа на
АРС за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на „А. 1990“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: общ.Н.,с.О., с
което е обжалвано е Наказателно постановление № 57 /18.06.2020г. на Директора
на ОДБХ-гр.Б., с което за нарушение на чл.101,т.1 от ЗЗР, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв / две
хиляди лева/.
Недоволна
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя „А. 1990“
ЕООД, представлявано от адв.К., поради което обжалва същото
в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. По
същество - оспорва се достоверността на фактическите констатации, възприети от
АНО в НП, като жалбоподателя поддържа твърдение да не е извършила вмененото административно
нарушение. С жалбата се претендира,
съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В
с.з. жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на ОДБХ-гр.Б., редовно призована не изпраща
процесуален представител.
РП –Айтос, призована с оглед правомощията си по общ
надзор за законност на адм.актове, не изпраща процесуален представител в
с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че
жалбоподателя „А. 1990“ ЕООД е собственик на агроаптека и се занимава с
продажба на препарати за растителна защита .
На 04.06.2020г около
11,30ч. свид. А.Л. и М. С. посетили агроаптека в с.П., стопанисвана от жалбоподателят.продавачката
в обекта попитала свидетелите какво ще желаят, а те се идентифицирали и
започнали проверката. По време на проверката свид.Л. намерил по рафтовете
следните препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност: Сулфо 80
ВГ-3бр.по 1кг. /година на производство 2019,срок на годност 3г/;
Фалкон-6бр.50гр./годни до 01.2020г./ ;Фюрм 10ЕК-8бр.по 20мл./годни до
02.2020г/;Систан Екозом ЕВ-1бр.по 500мл./годен до 02.2020г/; Нисофан 5ЕК-1бр.
по 500мл./годен до 01.2020г/.
При тази фактическа обстановка и при липса на спор
относно авторство на нарушението свид.С. пристъпила към издаване на Констативен
протокол № 0003160/04.06.2020г, в който описала констатираните нарушение.
По-късно на 10.06.2020г въз основа на КП бил издаден АУАН № 0018/10.06.2020г ,
който бил получен лично от жалбоподателя Г.. В графата за възражения такива не
били вписани.
Бъз основа на АУАН на 10.06.2019г, Директорът на ОДБХ
– Б. издал обжалваното НП №33 /10.06.2019г, с което на управителя на „А. 1990“
ЕООД . В графата за възражения такива не били вписани. Видно от съдържанието на санкционния акт, неговата
обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както фактическите констатациите,
така и правната квалификация на нарушението, дадени от контролния орган- вписани
в АУАН и същите са възпроизведени по напълно идентичен начин. Като нарушена е
посочена нормата на чл.101,т.1 ЗЗР и на
жалбоподателя
е наложено административно наказание -„Имуществена санкция” в размер 2000 лв, на основание чл.155, ал.2 ЗЗР, за
извършено нарушение по чл.112 ЗЗР.
НП е редовно
връчено на жалбоподателя по пощата на 06.10.2020г (с писмо с обратна разписка )
От правна
страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема следното:
Подадената жалба е процесуално допустима,
като депозирана в преклузивния срок за обжалване и от легитимирано лице –
санкционираният субект нарушителя Валентин Г.. Преценена по същество, същата е неоснователна,
за което съдът излага следващите правни съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия
орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като
именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва
да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните
предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и
обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,
съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия. НП е редовно
връчено лично на нарушителя.
При издаването на Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) са спазени предвидените от
разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
Спазена е изцяло
административно-наказателната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП, като неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушение при съставяне и връчване на АУАН, както и при
издаването на самото НП. Актът е съставен в присъствието и връчен лично на управител
на нарушителя.
Съдът намира още, че при съставянето
на АУАН са спазени изискванията на чл.42
от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. Налице са всички
задължителни реквизити на АУАН и на НП, посочени в ЗАНН.
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
административно нарушение.
Разпоредбата на чл.101, т.1 от ЗЗР забранява
съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/или
негодни продукти за растителна защита. Видно от доказателствата по делото, по
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е съхранявал в търговския
обект,изложени за продажба наред с продукти за растителна защита, които са в
срок на годност, и такива, които са с изтекъл срок.
Административно-наказателната отговорност за този вид
нарушения е уредена от законодателя в разпоредбата на чл. 155, ал.2 от ЗЗР,
съгласно който когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Алинея
първа, към която разпоредба препраща алинея втора, предвижда санкция за този,
който наруши забрана по чл. 52, чл. 101, т. 1 или 2, чл. 107, т. 1 или не
изпълни условие или задължение по чл. 48 от ЗЗР, извършването на каквото
нарушение от жалбоподателя съдът прие за установено.
Що се отнася до наложената с наказателното
постановление имуществена санкция – 2000 лева, съдът намира, че размерът на
същата е съобразен с тежестта на извършеното нарушение, в минималния размер,
предвиден в Закона, поради което и не може да бъде изменяна от съда.
Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен
случай на извършеното нарушение. За този си извод съдът взе предвид както
обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение, така и
обстоятелството, че се касае за разпространяване на голямо количество продукти
за растителна защита.
Предвид
гореизложеното, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и
правилно Наказателно постановление №57 /18.06.2020г. на Директора на ОДБХ-гр.Б.,
с което на „А. 1990“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: общ.Н.,с.О.
за нарушение на чл.101,т.1 от ЗЗР, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд- Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: