№ 168
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000592 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение № 21032 от 10.05.2021 г., постановено от Смолянския
окръжен съд по т. д. № 1278/2020 г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, да заплати на Г.. М. К.,
ЕГН **********, сумата 7 000 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, оток и кръвонасядане на дясно бедро, дифузно гнойно
възпаление (флегмон) в областта на дясно бедро и коляно и преживяна остра
стресова реакция, непреминала в посттравматично стресово разстройство,
претърпени от ПТП, настъпило на 19.08.2019 г., по вина на водача на
автомобил У. ****, рег. № ***, със сключена застраховка Гражданска
отговорност по полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7 000 до предявения от 50 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
1
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на адв. Р.
М. разноски за адвокатско възнаграждение от 284,20 лв. без ДДС, или 341,06
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Смолян дължимата
за производството държавна такса в размер на 280 лева и сумата от 774 лева
разноски по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.. М. К., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД,
ЕИК *********, разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 258
лева“.
В осъдителната му част, но само „в частта за разликата над 2 500 лева до
присъдените 7 000 лева“ (или относно присъдената сума от 4 500 лева), това
решение се обжалва от ответника ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, с подробно развити
съображения за неговата неправилност.
Ответницата по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на
страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Спорните понастоящем въпроси са:
- относно размера на дължимото от ответника обезщетение, в предявения
пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и
- дали пострадалата при инцидента ищца е допринесла за причинените и
увреждания.
1. Относно характера и степента на уврежданията, които Г.К. е получила
при удара, причинен от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, заключението по подробната съдебно медицинска експертиза
на вещото лице д-р М. Б. (л. 148 и сл.) е съвсем категорично: това са тежки
увреждания, изразени в „оток и кръвонасядане на дясно бедро, които са се
усложнили в дифузно гнойно възпаление (флегмон) в областта на дясното
бедро и коляно“. Наложила се е радикална оперативна интервенция и
лечение, като пострадалата е трябвало да претърпи „от леки до умерени по
сила и интензитет болки и страдания“, при продължаващото „около 15 – 20
дни“ възстановяване. В случая обаче, предпоставка за по-продължителен
2
възстановителен период е бил и фактът, че пострадалата жена страда от
диабет тип 2 и затлъстяване 2 – 3 степен.
Разпитаните в съдебното заседание от 25.02.2021 г. (л. 179 и сл.) свидетели Ч.
Ю. М. (съпруг на сестрата на Г.ен) и Д. Ф. М. (сестрата на Г.ен) са установили
притесненията на пострадалата жена за това, кой ще гледа 6-те и деца, докато
тя е в болница и е трябвало да се лекува, описали са силните и болки след
операцията, появили се и затруднения при придвижването на вече не младата
жена, особено при необходимостта за качване по стълбите.
Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищцата свидетели, не трябва да
се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл.
172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на
неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса
доказателства поставя емоционални, но рационално неоправдани пречки към
разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано
предубеден, но и процесуално недопустим.
А подробното заключение по назначената психологична експертиза на
вещото лице Н. Г. - В. (л. 160 и сл.) е констатирало, като пряко следствие от
произшествието, настъпилите негативни „промени в личните навици;
промени в условията и качеството на работа и дейности в ежедневието;
промени в автономността; промени в активността и промени в социалните
взаимоотношения“, които са продължили „за период от 1, 1,6 месец до 4
месеца“.
При тези доказателства преценката на Апелативния съд е, че като предвидена
и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и
доказани от ищцата нейни неимуществени вреди, причинени от настъпилите
вследствие на пътния инцидент от 19.08.2019 г. тежки увреждания,
паричното обезщетение за тези вреди трябва да е в размер на сумата 7 000
лева и преценката на окръжния съд е била правилна..
2. Относно възражението на „ЗАД Д. Б. Ж. З.” по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Възражението е било неоснователно.
Според приетото в процеса заключение по автотехническата експертиза на
вещото лице инж. Г. Т. (л. 132 и сл.), нелепият инцидент е бил предизвикан от
невниманието на водача на автомобила, който, оглеждайки се при
3
извършената маневра да не удари близката къща, се е приближил
непосредствено до пейката, на която двете жени стояли.
В случая, никаква пряка или косвена причинна връзка между поведението на
пострадалата жена и причинените и увреждания не е била установена. Нито
тя, нито седящата до нея са можели да предположат, че водачът на
маневриращия автомобил този път няма да успее да вземе завоя по начина, по
който това често е ставало, били са сигурни, че той ги вижда, че няма
опасност и че не е необходимо да стават от пейката – вж. и подробните
разяснения на вещото лице инж. Г. Т., дадени в съдебното заседание от
25.02.2021 г. (л. 179 и сл.).
Изводът е, че посоченото по-горе в т. 1-ва обезщетение, в размер на сумата 7
000 лева, не е подлежало на намаляване, на твърдяното от ответника
основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Заключението на Апелативния съд е, че – в обжалваната му част –
първоинстанционното решение е законосъобразен и правилен отговор на
поставения по делото спор и на осн. чл. 271 ГПК ще следва да се потвърди,
със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на
Смолянския окръжен съд.
3. Разноските.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 6 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, жалбоподателят „ЗАД Д. Б. Ж. З.” ще следва да
бъде осъден, да заплати на адвокат Р. М., като процесуален представител на
Г.К., адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер
на сумата 654 лева с включен ДДС.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21032 от 10.05.2021 г., постановено от
Смолянския окръжен съд по т. д. № 1278/2020 г., в частта му, с която съдът е
решил следното:
„ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 432, ал. 1
4
КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, да заплати на Г.. М. К.,
ЕГН **********, сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, оток и кръвонасядане
на дясно бедро, дифузно гнойно възпаление (флегмон) в областта на дясно
бедро и коляно и преживяна остра стресова реакция, непреминала в
посттравматично стресово разстройство, претърпени от ПТП, настъпило на
19.08.2019 г., по вина на водача на автомобил У. ****, рег № ***, със
сключена застраховка Гражданска отговорност по полица № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на адв. Р.
М. разноски за адвокатско възнаграждение от 284,20 лв. без ДДС, или 341,06
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Смолян дължимата
за производството държавна такса в размер на 280 лева и сумата от 774 лева
разноски по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на
уважената част от исковете.“
В останалата му част Решение № 21032 от 10.05.2021 г., постановено от
Смолянския окръжен съд по т. д. № 1278/2020 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Р. И.
М., личен номер **********, като процесуален представител на Г.. М. К.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 654
(шестстотин петдесет и четири) лева с включен ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5