№ /08.02.2021 год., гр.
Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на четвърти август през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1305 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.166 от ДОПК и е образувано по жалба от Е.Д.А., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Е.Е. ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане №03/112/02074/04/01 от 01.04.2020г на директора на ОД на ДФ
«Земеделие» - Варна, в частта по т. III, с която на жалбоподателя е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446
лв., представляващо първо плащане съгл.т.2.3 от Договор №03/112/02074 от
08.10.2009г. Жалбоподателят твърди допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон при издаване на оспорения ИАА.
Първата група възражения визират неуведомяването на Е.А. за започналото
производство за издаване на АУДВ, както и аргументи за неприложимостта, респ.
неизтичането на сроковете за уведомяването му към 31.03.2020г с оглед обявеното
през м.03.2020г извънредно положение, вкл. и на липсата на доказателства за
връчване на уведомителното писмо до него в условията на социална дистанция и
ограничено придвижване. Втората група възражения се обосновават на два факта,
изключващи отговорността на жалбоподателя за заплащане на посоченото публично
държавно вземане – настъпили форсмажорни обстоятелства (претърпяна катастрофа и
продължително влошаване на здравословното му състояние, довело до обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по Договора), както и изтекла
погасителна давност за определеното с ИАА вземане, считано от 11.12.2012г (ден
след крайната дата, на която е следвало да подаде заявка за второто плащане) до
01.04.2020г - датата на издаване на
АУДВ, чийто срок не е прекъсван и не е възобновяван. С тези съображения
претендира отмяна на оспорения акт, както и присъждане на сторените в
производството разноски. В съдебно заседание по същество и с писмени бележки
адв.Е. поддържа изцяло и допълнително мотивира така формулираните си искания.
С
придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена до съда, ответникът
чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д.Б. оспорва жалбата с аргумент, че документите за
претърпяната от Е.А. злополука са представени в ДФ „Земеделие“ две години след
катастрофата вместо в рамките на 10 работни дни според т.8.3 от Договора;
представеното експертно решение на ТЕЛК е издадено година след катастрофата и
според вписаното в него жалбоподателят е работещо лице, поради което липсват
основания да се приеме, че в случая са налице форсмажорни обстоятелства,
изключващи отговорността му по Договора. С тези съображения настоява за
отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждание, и прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Идентична позиция
ст.ю.к. Б. поддържа и в съдебното заседание по същество на спора.
След преценка
на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По силата на Договор
№03/112/02074 от 08.10.2009г ДФ „Земеделие“ предоставя на Е.А. в качеството му
на ползвател (бенефициент) безвъзмездна финансова помощ в размер на
48 892лв за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели,
заложени в бизнес плана по проект №03/112/02074 и включени в Приложение №1, и
конкретно – такива, свързани с закупуване и отглеждане на овце. Според т.1.1. и
т.2.2. от Договора безвъзмездната финансова помощ в общ размер от
48 892.00лв. се изплаща на два етапа – първо плащане в размер на
24 446.00лв. и второ плащане в размер на 24 446.00лв. Според т.3.1 от
Договора ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в бизнес плана, до годината на проверката и предмет
на настоящия договор по Приложение 1) в срок до 08.10.2012г., т.е. 3 години
след подписване на договора. Съгл.т.5.1. от Договора заявката за второ плащане
след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от един
месец след изтичане на срока по т.3.1, а в случаите, когато се подава в края на
петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди
изтичане на срока по т.3.1. (т.5.2.). Съгл.т.4.4.е/
от Договора, Фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови
цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него,
когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока,
определен в Наредба №9/03.04.2008г за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова полощ по мярка «Създаване на стопанства на млади
фермери» по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г -2013г.
Според т.4.7. от Договора Фондът изисква връщането на вече изплатени суми –
както по първото, така и по второто плащане, заедно със законната лихва върху
тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато той
не изпълни свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ. Сключеният Анекс към договора от 28.12.2009г не променя същностните
му клаузи, а е с технически характер.
Първото плащане
в размер на 24 446.00лв. е наредено с Писмо за оторизация на плащането от
05.01.2010г. Получаването му е безспорно между страните, каквото е и
неподаването на заявка за второ плащане от ползвателя.
Според отразеното в Епикриза от 20.05.2011г., издадена
от началника на отделението по Неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД,
на 14.05.2011г жалб.Е.А. е претърпял гръбначно-мозъчна травма, в деня на
инцидента е приет във болничното заведение, където е претърпял оперативно
лечение на 16.05.2011г. Видно от приложените към жалбата доказателства (л.25-27
по делото), в деня на операцията Е.А. е закупил транспедикулярна гръбначна
стабилизация, която е поставена като стабилизиращо средство за гръбначния му
стълб. Според Експертно решение №2318/19.09.2013г на ТЕЛК за общи болести, ІІ
състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, в резултат на претърпяното ПТП,
счупване на 12-ти торакален прешлен и проведеното оперативно лечение – метална
стабилизация, към датата на освидетелстването на жалбоподателя е призната 50%
трайно намалена работоспособност поради оплакванията от болки и ограничени
движения в областта на гръбначния стълб; походката му е самостоятелна и
стабилна, щадяща кръста. В констатацията на ТЕЛК е посочено също, че към
19.09.2013г А. е работещо лице и може да работи настоящата си професия –
механик, при спазване условията на труд в т.14. На 04.09.2015г Е.А. е претърпял
операция – пластика на предна коремна стена с оперативна диагноза Вентрална
херния, и е изписан с подобрение (л.32-33 по делото). С Експертно решение №719/08.03.2016г
на ТЕЛК за общи болести, ІІ състав при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (л.30-31),
на Е.А. е призната 51% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години –
до 01.03.2019г, поради счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и
таза, идентична с диагнозата по предходното Експертно решение от 2013г.
Според показанията на св.Д. А. – баща на жалбоподателя, в о.с.з. на
04.08.2020г, катастрофата синът му е закупил и отглеждал повече от 100 овце.
След катастрофата през м.май 2011г е пролежал във болница повече от месец, там
са го оперирали и са му сложили импланти в гърба. След изписването му за
домашно лечение бил лежащо болен вкъщи за 5-6 месеца, след което започнал да се
изправя, но не можел да стои дълго време на крака. За него се грижели баща му и
приятелката му, като повече от година след катастрофата жалбоподателят ползвал инвалидна
количка. Първоначално след катастрофата за животните се грижели 2-3 човека, но
постепенно те измрели или били откраднати. Според св.А. още месец-два след инцидента
синът му изготвил молба и той като негов пълномощник я представил в ОД
„Земеделие“ – Варна, заедно с епикризата от болницата за претърпяната
катастрофа и проведеното лечение. Свидетелят описва и следващите пъти, когато е
представил експертното решение от ТЕЛК през 2013г, като изрично сочи, че още
преди първото представяне на доказателства пред административния орган вече са
били получили покана за подаване на заявление за второто плащане.
Със Заповед №03-030-РД/23 от 21.01.2013г на директора
на ОД на ДФ „Земеделие“- Варна, на осн.чл.20а ал.2 от ЗПЗП и чл.33 ал.1 от
Наредба №9/03.04.3008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване стопанства на млади фермери“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г, на жалбоподателя като
регистриран земеделски производител с УРН 387574 е отказано изплащането на
финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договора от 08.10.2009г.
Мотив за отказа е, че към 08.11.2012г – крайната дата съгл. горецитираната
т.5.1. от Договора, А. не е изпълнил задължението си да подаде заявка за второ
плащане, окомплектована с изискуемите документи. Договорът е прекратен на осн.горецитираната
т.4.7. предл. второ и т.6 б.“г“ вр.чл.87 ал.2 от ЗЗД и чл.33 ал.1 от Наредба
№9/03.04.2008г, като на осн.т.4.4. б.“е“ и т.4.8. б.„а“ от Договора, чл.8 ал.1
т.6 и чл.33 от Наредба №9/03.04.3008г и чл.55 ал.1 от ЗЗД е посочено, че
ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по Договора, ведно със
законната лихва от датата на получаване на заповедта. Заповедта е връчена лично
на жалб.А. на 03.02.2013г (л.140 по делото), и не е обжалвана от него; баща му
- св.Д. А.,*** епикризата от
20.05.2011г, входирана в администрацията с вх.№01-033-6500/80 от 22.02.2013г;
Експертното решение на ТЕЛК от 19.09.2013г пък било представено при тях с
вх.№02-033-6000/383 от 08.10.2013г.
Въз основа на влязлата в сила Заповед №03-030-РД/23 от
21.01.2013г административният орган се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №4212/22.05.2013г,
и изпълнителен лист от 28.02.2014г по ч.гр.д.№7230/2013г на ВРС, по който било
образувано изп.д.№ 201471304000219 на ЧСИ с район на действие ВОС. По същото до
А. била изготвена покана за доброволно изпълнение изх.№2606/08.10.2014г (л.37
по делото), за сумата 24 446.00лв., представляваща главница по Договора от
08.10.2009г, за която липсват данни да е връчвана на А.. Според изложеното от
самия него в молба вх.№02-033-6500/29#1 от 22.01.2016г до ДФЗ – Варна
(приложена по административната преписка), ПДИ му била връчена на 06.01.2016г.
С молбата Е.А. уведомява администрацията за претърпяната от него на 14.05.2011г
ПТП и причиненото му трайно физическо увреждане, довело до драстично намаляване
на трудоспособността му, и тъй като Договорът от 08.10.2009г е сключен с оглед
личността му счита, че то представлява форсмажор по см.т.8.1,. съответно той не
дължи връщане на полученото преди злополуката първо плащане. Формулирал е
искане вземанията по Заповедта от 21.01.2013г да бъдат отписани като недължими,
както и администрацията да не предявява установителен иск във връзка с
възражението му по ч.гр.д.№7230/2013г на ВРС. С разпореждане №9447/09.03.2016г
по делото (л.35-36) са обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителния лист за сумата 24 446.00лв., представляваща
главницата по Договора от 08.10.2009г, с мотив, че след постъпило възражение от
длъжника, заявителят, т.е. ДФЗ, не са предявили иск за установяване на
вземането в указания им законен срок. Според изявлението на процесуалния
представител на ответника ю.к.Б. в
о.с.з. по настоящото дело от 04.08.2020г (л.143 гръб), съобразявайки ТР
№8/11.12.2015г на ВАС на РБ, че актовете, издадени от органите на
Разплащателната агенция на ДФЗ по чл.26 ал.1 т.3 и чл.33 от Наредба
№9/03.04.2008г, са ИАА и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК,
административният орган е приел, че не следва да предявява положителен
установителен иск за същото вземане по реда на ГПК пред гражданския съд.
Разпореждането за обезсилване на ИЛ е влязло в сила на 08.04.2016г (л.36), и на
15.06.2016г ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело (л.34).
Началото на настоящото административно производство е
поставено с писмо изх.№01-03306500/9 от 30.01.2020г за откриване на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
приложено по административната преписка. В него е изложено гореустановеното –
че към дата 10.12.2012г (съгл.§26 от ПЗР от Наредба №9/2008г) бенефициентът не
е изпълнил договорното и нормативно установено свое задължение да подаде заявка
за второ пращане, окомплектована с всички изискуеми документи, представляващо
нарушение по т.5.1. от Договора от 08.10.2009г и чл.24 ал.2 от Наредба
№9/03.04.2008г. Посочено е, че на осн.т.4.4 б.“е“, т.4.7 и т.4.8. б.“а“ от
Договора и чл.33 ал.1 вр.чл.24 ал.2 от Наредба №9/2008г му е определено
задължение в размер на първото плащане от 24 446.00лв, което има право да
възстанови доброволно в 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, а
при несъгласие с констатациите му е указана възможността да представи писмени
възражения и доказателства пред административния орган в същия срок. Писмото е
адресирано до Е.А., но по делото липсват доказателства да е било връчено на
адресата си. Писмото му е изпратено за връчване на 31.01.2020г и на неустановена
дата през м.02.2020г с известие за доставяне до адреса на жалбоподателя – ул. **********в
гр.Варна, но е върнато като непотърсено на 17.03.2020г. С констативен протокол
от 17.03.2020г на осн.чл.18а ал.10 от АПК уведомителното писмо е поставено на
таблото за уведомления на ДФ „Земеделие“ - ОД – Варна, откъдето е свалено като
непотърсено на 31.03.2020г.
Актът за установяване на публично държавно вземане е
издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна на 01.04.2020г. съобразно
правомощията, делегирани му със Заповед №03-РД/2700/24.07.2019г на Изп.директор
на ДФ „Земеделие“ (л.39-40 по делото). В него е цитирано уведомителното писмо
за откриване на производството, и са изложени обстоятелствата относно
неподаването в срок до 10.12.2012г на заявка за второ плащане от А. по Договора
от 08.10.2009г, както и размера на определеното задължение в размер на
24 446.00лв., представляващо първото плащане по Договора. С т.І. на АУПДВ
е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляваща второто плащане
по Договора; с т.ІІ. Договорът е прекратен, и с оспорената понастоящем т.ІІІ. на жалбоподателя е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
24 446.00лв., представляващо първото плащане по Договора, ведно със
законната лихва от 11.12.2012г (ден след крайната дата, на която е трябвало да
подаде заявката за второ плащане). Влязлата в сила Заповед №03-030-РД/23 от
21.01.2013г, с която на същите основания (по Договора от 08.10.2009г и по
Наредба №9/03.04.2008г) са извършени същите правни действия
– отказ за второто плащане, прекратяване на договора и установяване на
задължение в размер на първото плащане в тежест на бенефициента, не е цитирана
в АУПДВ и административният орган не се е позовал на нея. Напротив – в акта се
съдържа изричен текст, че в случай на налична дължима сума към датата на
издаването му, той представлява и акт за нередност по см.чл.14 ал.1 от
Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата
писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти,
че е извършена нередност, и подлежи на незабавно вписване в регистъра за
нередности по чл.14 ал.3 от същата Наредба.
АУПДВ е надлежно връчен лично на А. на 28.05.2020г на горепосочения
му адрес – гр.Варна, **********Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, въз основа на които е издаден
оспореният ИАА, тези, приобщени в хода на съдебното дирене и показанията на св.Д.
А. в относимите им части, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и
основателна.
Оспореният ИАА е издаден от компетентен орган и в
предвидената за редовността му писмена форма, поради което не е нищожен.
В хода на
административното производство обаче е допуснато твърдяното от жалбоподателя
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неуведомяването
му за започналото производство за издаване на АУПДВ, както и за неизтичането на
сроковете за уведомяването му към 31.03.2020г с оглед обявеното през м.03.2020г
извънредно положение в страната.
На първо място следва да бъде посочено, че административният
орган не е спазил разписаната в чл.18а от АПК (в сила от 19.10.2019г) процедура
за съобщаване на Уведомителното писмо от 30.01.2020г за откриване на
производството по издаване на АУПДВ на адресата му. Тази процедура предвижда
като първи по ред начин на връчване устното уведомяване, удостоверено писмено с
подпис на извършилото го длъжностно лице и приложено към преписката (ал.7); като втори
начин, при липса на електронен адрес на страната и пълномощника й и
невъзможност за връчване по реда на ал.1-6, е предвидено съобщаване чрез
връчване на последния физически адрес, посочен от страната, или при липса на
такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била
призована за последен път в производството (ал.8); като трети по ред начин, когато
страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, е предвидено съобщаването да се извърши чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не
е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има
достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се
посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на
съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се
смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на
органа или на съда (ал.9); и едва когато съобщаването в
производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на
предходните алинеи, като последна възможност за връчване е предвидено, че съобщението
се поставя на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния
орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се
смята за връчено (ал.10). Така установеният от законодателя
ред за надлежно съобщаване на Уведомителното писмо от 30.01.2020г на жалб.А. обаче
не е спазен в конкретния казус. След двукратно изпращане на същото с обратна
разписка на актуалния адрес на жалбоподателя съгл.чл.18а ал.8 от АПК и
връщането му като непотърсено на 17.03.2020г, по делото липсват твърдения и
доказателства за връчване на уведомителното писмо по описания в ал.9 начин - чрез
пускането му в пощенската кутия или чрез залепване на уведомление на вратата
или на пощенската кутия, или на входната врата или на видно място около нея.
Надлежно документираното неуспешно връчване по този начин е абсолютна
предпоставка за пристъпване към последната възможност за съобщаване – тази по
ал.10 от текста – чрез поставяне на съобщение на информационното табло на ОД –
Варна на ДФ „Земеделие“. След като на 17.03.2020г Уведомителното писмо от
30.01.2020г е поставено на това табло, без преди това да е било залепено
уведомление на адреса на Е.А., то липсва основание да се приеме, че с изтичане
на 7- или 14-дневен срок до 31.03.2020г същото му е било редовно връчено.
Идентичен извод се налага и предвид факта, че с оглед
характера на производството – такова по чл.162 от ДОПК, връчването на писмото
от 30.01.2020г за откриването му е следвало да стане по реда на Глава шеста на този
специален закон съгл.изричното предвиждане на неговия чл.33. Съгл.чл.28 ал.1
т.1 от ДОПК адресът за кореспонденция за физическите лица е постоянният им
адрес, ако не е посочен писмено друг адрес. В случая постоянният адрес на Е.А. ***,
на който му е връчена както Заповед №03-030-РД/23 от 21.01.2013г на 05.02.2013г
(л.140 по
делото), така и АУПДВ
на 28.05.2020г (по административната преписка). Съгл.чл.29 ал.1 от ДОПК връчването
на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта, от органа по приходите или от друг служител
(връчител) съгл.ал.2, чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез
лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие (ал.3),
като съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава
лично от лицето или от негов представител (ал.9). Съобразно чл.30
ал.3 от ДОПК съобщението,
изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която
обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл.29 ал.6, 7 и 8. Това
условие не е изпълнено в случая, тъй като на 17.03.2020г обратната разписка, с
която е изпратено Уведомителното писмо от 30.01.2020г, се е върнала с
отбелязване „непотърсен“. Особения ред за връчване по чл.32 от ДОПК – чрез
прилагане към досието, е приложим в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, член на орган на управление или служител,
определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни (ал.1); тези
обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за
кореспонденция (ал.2), какъвто не се изисква само при безспорни доказателства,
че адресът за кореспонденция е несъществуващ (ал.3). Едва при документирана по този ред
невъзможност за връчване на съобщението, то се поставя на определено за целта място –
информационното табло в ОД – Варна на ДФ „Земеделие“, и едновременно с това се публикува в интернет,
като отново се изпраща и писмо с обратна разписка на физическия адрес и
електронно съобщение, ако е посочен електронен адрес (ал.4 и ал.5). Съгл.ал.6
на чл.32 от ДОПК в случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок
от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към
преписката и се смята за редовно връчен. Очевидно е, че в настоящият случай и
тази процедура не е спазена, тъй като адресът на Е.А. е съществуващ, а
протоколи за посещението му с цел връчване на Уведомителното писмо от
30.01.2020г двукратно, в интервал от 7 дни, не са съставени и не са представени
като доказателства по делото. Поради това – съобразно константната и
безпротиворечива практика на административните съдилища по този въпрос – и
поставянето му на информационното табло на ОД – Варна на ДФ „Земеделие“ на
17.03.2020г, и свалянето му като непотърсено на 31.03.2020г не представляват
основание Уведомителното писмо от 30.01.2020г да се приложи към преписката и да
се смята за редовно връчено, респективно – основание за продължаване на
административното производство чрез издаване на АУПДВ.
Освен неспазена процедура по връчване на писмото,
поставящо началото на производството по издаване на АУПДВ, в случая всички
гореописани процесуални действия по съобщаването му са извършени от
административния орган и при спрени процесуални срокове за това. Ноторен факт
е, че на 13.03.2020г на територията на РБ бе обявено извънредно положение във
връзка с пандемията от Коронавирус -19, в резултат на което в периода до
13.05.2020г действаха значителни рестрикции за придвижване, държавните
институции работеха изключително ограничено с граждани и предимно дистанционно,
с оглед стриктното спазване на мерките за социална дистанция. В тази връзка със
специален Закон бе временно спряно и течението на процесуалните срокове в
административните и съдебните производства. Разпоредбата на
чл.3 ал.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020г, в сила от 14.05.2020г), визира давностни срокове, докато тези
в хода на административното производство по реда на ЗПЗП, респ. това по ДОПК и
АПК, са преклузивни, т.е. тази норма е неприложима в случая. Съгл.чл.4 ал.1 от
Закона се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение (т.е. от
14.05.2020г) сроковете, определени в закон, извън
тези по чл.3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с
упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Според ал.2 на текста (Нова – ДВ, бр. 34 от 2020г, в сила от 17.04.2020г) ал.1
не се прилага за производствата по Закона за подпомагане на земеделските
производители, както и за производствата по съответните подзаконови нормативни
актове. Или съгл.чл.4 ал.1 от Закона сроковете в административното производство
по ЗПЗП, свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправните субекти, са били спрени и изобщо не са текли в периода от 13.03.2020г
до 17.04.2020г, когато е влязла в сила ал.2, изключваща производствата по ЗПЗП,
и течението на сроковете по тях е възобновено. Изложеното означава, че в
периода от 13.03.2020г до 31.03.2020г, когато административният орган е
предприел безуспешни и процесуално невалидни опити за връчване на
Уведомителното писмо от 30.01.2020г на Е. А. , сроковете за него не са текли. Затова
дори в противоречие с наличните доказателства по делото и с приложимите
процедури по АПК и ДОПК за връчването на съобщения да се приеме, че поставянето
на писмото на информационното табло на ОД-Варна на ДФ „Земеделие“ на
17.03.2020г представлява редовно връчване, то 14-дневният срок за уведомяване
на Е.А. изобщо не е започнал да тече за него – този срок би започнал да тече от
17.04.2020г, след влизане в сила на чл.4 ал.2 от специалния Закон.
Тези релевантни факти обаче не са били съобразени от
административния орган, който е издал оспорения си АУПДВ още на 01.04.2020г –
след като адресатът на акта изобщо не е бил уведомен за започване на
производството и след като му е отнета възможността да участва като страна в
него преди приключването му и да представи писмени възражения и доказателства във
връзка с констатациите в Писмото от 30.01.2020г. Изложеното съставлява съществено
процесуално нарушение по см.чл.168 ал.4 от АПК (Нова, ДВ бр.77 от 2018г, в сила
от 01.01.2019г.), установяването на което съгл.ал.5 поражда задължение за
административния съд да отмени АУПДВ в оспорената му част и да изпрати
преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява
основанията по чл.146 т.4 и т.5 от АПК, вкл. твърденията за наличие на
изключващи отговорността на А. форсмажорни обстоятелства и за изтекла давност
спрямо установеното в негова тежест задължение. Изпълнението на това задължение
не е дерогирано поради характера на оспорения в случая акт за установяване на
публично държавно вземане по см.чл.162 ал.1 т.8 и т.9 от ДОПК, понеже той не е
РА и чл.160 ал.4 от ДОПК е неприложим, а съгл.чл.166 ал.2 и ал.3 от ДОПК актът
се издава и обжалва по административен ред по правилата на АПК, т.е.
обжалването му по административен ред не е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на съдебното обжалване, в което пък се преценява спазването на
процесуалните правилата именно на АПК.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в доказания им
размер от 10лв. ДТ за съдебно обжалване; доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, както и списък по чл.80 от ГПК, не са представени по делото.
Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане №03/112/02074/04/01 от 01.04.2020г на
директора на ОД на ДФ «Земеделие» - Варна, в
частта по т. III, с която на Е.Д.А., ЕГН **********,***, е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446
лв., представляващо първо плащане съгл.т.2.3 от Договор №03/112/02074 от
08.10.2009г, и ВРЪЩА делото като
преписка на директора на ОД – Варна на ДФ «Земеделие» за продължаване на
производството от фазата на връчване на Писмо изх.№01-033-6500/9 от 30.01.2020г
на адресата му.
В останалата си
част АУПДВ е влязъл в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ: