РЕШЕНИЕ
№947/8.6.2020г.
Гр. Пловдив, 08.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Второ отделение, 10 състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря П.Ц. и с участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №223 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба на търговско дружество „Дериа Дениз“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. “Възход“ №44, представлявано от управителя си С.Я.,
подадена чрез процесуален представител адв. Г.Д., против Национална Агенция по
приходите – София за обезвреда за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1500
лева, дължащи се на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен
акт - Наказателно постановление №394904-F459983/07.01. 2019г., издадено от
Директора на ТД на НАП Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното
обжалване по образувани и водени дела разноски за изплатеното адвокатско
възнаграждение и за заплатена имуществена санкция, ведно със законна лихва от
датата на завеждане на молбата до окончателното изплащане на обезщетението.
Редовно
призован, ищеца в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител адв.Д., който поддържа предявеният иск
за обезщетение и ангажира писмени доказателства. По същество на спора дава
становище за основателност и доказаност на предявения
иск, като моли съда да присъди търсеното обезщетение в предявения размер.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
по иска - Национална Агенция по приходите - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.
изразява становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на
исковата претенция. Относно посочената в исковата молба причинена вреда на
дружеството за изплатено адвокатско възнаграждение, счита същата за недоказана
по размер. Прави възражение за прекомерност на претендираните
обезщетение и разноски от ищеца по настоящото съдебно производство. Моли
исковата молба да бъде отхвърлена и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за основателност на предявения иск.
Съдът, като
изслуша становищата на страните, на база събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори
между страните и това е безспорно изяснено от събраните по делото
доказателства, че ищецът е бил привлечен към административно наказателна
отговорност с посоченото в исковата молба Наказателно постановление.
С влязло в
сила съдебно решение № 1620 от 09.09.2019 г. по АНД №
2202 от 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив е отменено Наказателното
постановление № 394904- F459983 от 07.01.2019г. издадено oт
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което
за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от
ЗОПБ, на „Дериа Дениз“ ЕООД, с ЕИК: *********, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, е наложена имуществена санкция в размер от 4
950 лв.
Недоволен от
постановеният спрямо него административен акт ищеца ангажирал защитник - адв.Д., с който е сключил договор за специализирана правна
защита и съдействие от 23.04.2019г. за процесуално представителство и защита по
АНД № 2202 от 2019 г.
В този
договор е посочено, че в брой е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
850лева, като в хода на съдебното производство по АНД №2202/2019г. по описа на
Районен съд-Пловдив е бил приложен посоченият договор за правна защита и
съдействие /л.12/ и защитника участвал активно в неговото провеждане.
Със съдебно
решение № 1620 от 09.09.2019 г. по посоченото АНД
атакуваното НП е било отменено. По подадена от ТД на НАП-Пловдив касационна
жалба е било образувано касационно съдебно производство КАНД №3100/2019г по
опис на Административен съд- град Пловдив-ХХ състав. По него от страна на ищеца
отново е била ангажирана защита със сключване на договор за правна помощ от 11.11.2019г. с адвокат Д., като е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 650 лева.
С Решение №
2632 от 12.12.2019 г. по КАНД е било оставено в сила
първоинстанционното съдебно решение за отмяна на издаденият административен
акт.
При така
изяснената фактическа обстановка, в съответствие с обсъдените и приети
доказателства, съдът обоснова следните правни изводи:
Искът е
предявен от надлежна страна и в срок. Разгледан по същество в тази си част,
искът е основателен по следните за това съображения:
Предявен е
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с
чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание
чл.205 от АПК ответник по иска – Национална Агенция по приходите – гр. София.
Ответникът е юридическо лице, като в неговата структура е именно органа, издал
незаконосъобразния акт. С това се отговаря и на специфичната цел, поставена в
това производство – да се получи обезвреда от деликта, но този деликт не е
“административен”, а граждански, тъй като са увредени определени материални
правоотношения на съответното юридическо лице, чиято трайна уредба като
институти е на общото гражданско право.
В случая
твърдението е за накърняване имуществото на ищеца чрез намаляването на неговия
актив, свързано с плащането на определена сума пари по договор за правна помощ,
който е също институт на гражданското право.
В тази
връзка следва да се обобщи, че отговорността по ЗОДОВ е всъщност осъществяване
и понасяне от Държавата в най - общ план на една гражданска деликтна за нея
отговорност, при която тя овъзмездява накърняването
на субективните имуществени и неимуществени права на различните правни субекти
– физически или юридически лица, резултат от незаконосъобразната дейност на
нейни органи или длъжностни лица, реализирана при/или по повод на
административна дейност, от собствения си патримониум,
чрез обособеното имущество на определените юридически лица.
Условие за
допустимост на иска съобразно чл. 204, ал. 1 от АПК е административният акт да
бъде отменен по съответния ред, което също като обективна предпоставки са
налице. По своята същност предявеният иск следва да бъде съобразен с правната
рамка, определена с Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год., издадено по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС от Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно
постановеното с него, дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното й поле се ограничи само до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, по своя правен резултат е санкционираща административна дейност.
Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо и в настоящият случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт.
Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. В
случаят е приложим този ред, като настъпилото увреждане е преди последните
изменения в разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
определяща, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
Към момента
на приключване на устните състезания по КАНД №3100 от 2019г. законодателят не е
предвиждал ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Затова и
направените от ищеца разходи не биха могли да бъдат възстановени нито по реда
на ЗАНН, нито по реда на субсидиарно приложимият НПК, които нормативни актове
не предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното
производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на
жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като
незаконосъобразен.
В тази
връзка съдът съобрази и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на
ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища
не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни
дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в
рамките на административнонаказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по настоящият исков ред.
Настоящият
иск за обезщетения за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразни
актове, съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК се разглежда по реда на
Глава XI от АПК, а нормата на чл. 203 ал.2 АПК сочи, че за неуредените въпроси
за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. В тази връзка
определящо е обстоятелството, че редът по ЗОДОВ касае приложимост на материалноправни норми /макар и да съдържа редица
процесуални разпоредби – така например чл.7, чл.9а, чл.10/, с които е
регламентирана една специална деликтна отговорност на Държавата и Общините,
която има гражданско – правен характер. Тази отговорност не е административна,
защото същността и реда за прилагане на един такъв вид юридическа отговорност е
съвсем друг. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тези разпоредби
определят и съответните обективни предпоставки, за да възникне правото на иск
за обезщетение. Задължително условие е да са налице няколко кумулативно
определени предпоставки, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ.
Така на първо място това е да е налице причинена вреда, определена като
имуществена или неимуществена; да е налице незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, които да са
при или по повод изпълнението на административна дейност, а също така и наличие
на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и
незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната
административна дейност.
При липсата
на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не е възможно да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
настоящият случай безспорно е налице проявление на всички тези обективни
признаци, водещи до реализирането на отговорността за НАП. Това е така, защото
с плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с
издаденото незаконосъобразно НП, като същият е упражнил законното си право да
ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Нещо повече ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Безспорно е, че съдебното производство е средство за реализиране на
определени обществено значими интереси, в случаи на незаконосъобразно развитие
на обществените отношения, регулирани от правото, и в този смисъл процесът е
едно целесъобразно средство, призвано да брани от неправомерното осъществяване
на права и задължения. По този начин с оглед релацията средство – цел се
установява, че съдебното производство по същия начин обуславя и настъпването на
евентуалния благоприятен за ищеца изход – чрез отмяна на оспорения акт, като
тази отмяна също би се явила резултат на упражненото право на жалба. Всъщност
разноските като особено акцесорно облигационно правоотношение са на практика
първата и непосредствена последица от незаконосъбразността
на един административен акт по отношение на субекта, чието оспорване е уважено,
като до тях, както и до самото уважаване на жалбата се достига безспорно с
помощта на административния съдебен процес, който е едно целесъобразно средство
за постигане на генералната цел – законосъобразното осъществяване на
административните правоотношения. Налице е в случая пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда-
разходи по адвокатско възнаграждение, поради което и ответникът следва да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно издаденото НП. По тези съображения извода на съда е, че от
издаването на незаконосъобразното НП, отменено по съответния ред, за ищеца са
настъпили претендираните имуществени вреди за платено адвокатско
възнаграждение, поради което искът е доказан по своето основание.
В тази
връзка съдът съобрази и представените по делото Договори за правна защита и
съдействие от 23.04.2019 г. и 11.11.2019г., като
съобразно разпоредбата на чл.180 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Правото на
защита на гражданите и юридическите лица е едно от основните конституционни
права, гарантиращо и възможността да организират защитата на правата си с
използване помощта на адвокат. Затова изложената от ответника хипотеза, че в
настоящият случай липсват достатъчно и несъмнени писмени доказателства, като
обезщетението следва да се припокрива със счетоводните вписвания, не намира
правна опора и е в противоречие с посочените изисквания за обезвреда на вредите
и с константната съдебна практика. Ето защо с оглед на изложеното, съдът счита,
че предявеният иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ в тази си част е основателен и следва
да бъде уважен в предявеният размер, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева, касаещ направени разноски за адвокатско възнаграждение за
две инстанции. Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорното
искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от датата на завеждане
на исковата молба, поради което и следва да бъдат присъдени такива, в размер на
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба- 23.01.2020
година до окончателното им изплащане.
Настоящата инстанция
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното в исковото производство адвокатско
възнаграждение за всяка от съдебните инстанции. Минималните възнаграждения,
които са предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са за една инстанция. Съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 ( в редакцията съгласно ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр.
28 от 2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 предвижда, че при интерес от 1000 до 5000 лева
се дължи възнаграждение от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева. С оглед тази
съпоставка не може да се приеме, че платеното за защита от "Дериа Дениз" ЕООД адвокатско възнаграждение от 850
лева за една инстанция е прекомерно. То съответства и на обема на действително
извършената по делата правна работа.
В процесния случай пълномощника на ответника стеснително
тълкува разпоредбата на чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата, който текст
определя, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в посочената наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
С оглед на
изложеното, в полза на ищеца съдът следва да присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, както и разноски за заплатената
държавна такса в размер на 25 лева.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Национална Агенция по приходите да заплати на „Дериа
Дениз“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. “Възход“ №44, сумата в размер на 1500 лв./хиляда и петстотин/ лева за
претърпени имуществени вреди, дължащи се на отменен по съдебен ред
незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление
№394904-F459983/07.01.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив и
представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по образувани и водени
дела разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва
от датата на завеждане на молбата – 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Национална Агенция по
приходите-гр.София да заплати на „Дериа Дениз“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. “Възход“ №44 сумата в размер на 385 лв./триста
осемдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните за неговото изготвяне по реда на
АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: