№ 1602
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ю. Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502341 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 437, ал. 2 вр. чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 16369/17.10.2022г., подадена от Ю. Г. С. с
ЕГН ********** – трето по изпълнението лице – срещу действие на ЧСИ по изп.д. №
20227120400509 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712 и с район на действие, този на ВОС
изразяващо се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
район „Аспарухово“, СО „Прибой“, представляващ ПИ с ид. 10135.5549.1378 по КККР на
гр. Варна, целият с площ от 1253 кв.м., попадащ в урбанизирана територия и начин на
трайно ползване „ниско застрояване“, посредством налагане на възбрана върху същия и
който към деня на възбраната се е намирал във владение на жалбоподателката.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
действие на ЧСИ с доводи, че имота, върху който е насочено принудителното изпълнение по
изп.д. се владее изцяло от жалбоподателката и съпруга й П.С.. Владението е установено
първоначално от покойния й баща още през 1965г., когато същият оградил имота и започнал
да го обработва и да се грижи за него в рамките на реалните му граници, такива, каквито са
и към настоящия момент. През 1977г. баща й изградил малка постройка в имота въз основа
на разрешение, издадено на името на съпругата му М.С.. След смъртта на баща й през
1990г., жалбоподателката, заедно със съпруга й продължили владението на имота;
декларирали собствеността и заплащали дължимите за имота данъци и такси. Владението
им продължава и към настоящия момент с ясното съзнание, че имота е техен. Длъжникът по
1
изпълнението не е упражнявал фактическа власт върху имота, нито е оспорвал правата на
жалбоподателката или на праводателите й. Въз основа на упражнявано непрекъснато
владение повече от 30 години, през 2015г. се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, провели успешна процедура по обстоятелствена проверка и се снабдили с КНА.
Актът бил вписан в нотариалните книги при СВп – Варна под № 161 на 01.04.2016г.
Независимо от последното, правните последици – придобиване на вещното право – се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ето защо
собствеността е придобита от нея и съпруга й много преди 2014г., а недействителността по
чл. 452, ал. 2 от ГПК е неприложима в случая. Длъжниците по изп.д. не притежават право на
собственост върху имота, а дори и да са притежавали такова, то на основание чл. 99 от ЗС са
го изгубили. При справка по партидите на длъжниците по изпълнението, жалбоподателката
установила, че на 31.01.2014г. е вписана възбрана върху ¼ ид.ч. от имота наложена за
обезпечаване вземането по изп.д. № 2005311040042 по описа на СИС при ВРС с взискател Г.
Н. А.. Това изп.д. е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
което и възбраната е изгубила действието си. Действието на тази възбрана не ползва
настоящия взискател и не обезпечава вземането по настоящото изп.д., доколкото последното
не е присъединено към това от 2005г., нито е противопоставимо на жалбоподателката.
Посочила също, че от представени по делото удостоверения е видно, че длъжниците П. С. и
Х. Д. са извършили отказ от наследството останало след смъртта на баща им В. Д.. По този
начин същите са се отказали и от имуществото придобито по наследяване на тяхната баба
П., което е допълнителен довод, че същите не са собственици на описания имот. Отправила
поради всичко изложено искане действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху
владян от тях имот посредством налагане на възбрана да се отменят с извод за
незаконосъобразност.
Длъжниците П. В. С. и Х. В. Д. в писмени възражения оспорват жалбата, както и
доводите за придобито от жалбоподателката право на собственост върху описания имот.
Оспорват валидността на съставения НА № 161/01.04.2016г. поради нарушение на
процедурата по констатиране на правото на собственост върху възбранен имот от
нотариуса. Оспорват също владението на жалбоподателката с твърдения, че многократно
през годините са влизали в парцела и са брали грозде. Що се отнася до наследството на баща
им В. Д., то същото приели с конклудентни действия, изразяващи се в продажба на негов
имот с договора по НА № 138 от 26.04.2002г. Ето защо вписаният впоследствие отказ от
наследство е недействителен. Отправят искане поради това жалбата да се остави без
уважение.
В писмено възражение взискателят Г. Н. А. оспорва качеството на
жалбоподателката на трето за изпълнението лице с аргумент, че НА № 161/2016г. е
нестабилен акт, издаден в полза на същата след вписване на възбраната по отношение на
имота, предмет на принудително изпълнение. Ето защо и в качеството му на взискател по
изп.д. същият му е непротивопоставим. От друга страна се позовава на разпоредбата на чл.
451 от ГПК, съгласно която от момента на налагане на възбраната длъжникът се лишава от
2
право да се разпорежда с вещта, а съгласно чл. 452, ал. 2 от ГПК недействителността има
действие за извършените след вписване на възбраната разпореждания. А на основание чл. 2
453 от ГПК на взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на
вещни права, които не са били вписани преди възбраната, какъвто е настоящият казус.
Отправя искане жалбата да се остави без уважение.
ЧСИ в изложени мотиви по обжалваното действие, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че изпълнителното дело, първоначално образувано
под № 20053110400042 в СИС при ВРС е идентично с образуваното пред нея под №
20227120400509, като правото на собственост върху имота, върху който е насочено
изпълнението е възстановено със Заповед № ФС-150/07.04.2005г., влязла в сила на
10.05.2005г. в полза на наследниците на С.П.С., сред които са и длъжниците по
изпълнението и жалбоподателката.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 14.02.2005г. първоначално под №
42/2005г. по описа на СИС при ВРС по молба на Г. Н. А., въз основа на издадени
изпълнителни листи по в.гр.д. № 1656/2004г. по описа на ВОС, в който е удостоверено
правото на принудително изпълнение в полза на взискателя срещу длъжниците П. В. Х.ва и
Х. В. Д. за парични вземания – сумата от 5000 лв., дължима на неосъществено основание,
ведно със законна лихва от 15.10.2003г., както и разноски в размер на 261.06 лв.
По искане на взискателя принудителното изпълнение с разпореждане на ЧСИ от
16.02.2005г. било насочено върху недвижим имот – лозе в гр. Варна, кв. „Галата“, м.
„Прибой“, с площ от 2010 кв.м., представляващо имот № 1186, върху който е наложена
възбрана до размера от ¼ ид.ч. Възбраната е вписана в СВп – Варна на 22.02.2005г. С
разпореждане на СИ от 29.01.2014г. е наложена същата възбрана върху ¼ ид.ч. от НИ №
1378 в землището на кв. Галата, гр. Варна. Тази възбрана е вписана в СВп – Варна на
31.01.2014г.
По отношение на възбраненият имот – лозе от 2.010 дка, в терен по § 4 на Галата, в
м. „Желе Боджа“, съставляващо имот № 1186 по КП/1959г. и описани стари граници,
заявено с пореден № 2 от заявление вх. № 50008/19.11.1991г. на Н.С.Н. е признато правото
на собственост на наследниците на С.Н.С. в съществуващи стари реални граници с Решение
№ 485 от 02.04.1998г. на ПК – Варна.
Със Заповед № ФС-150/07.04.2005г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община
Варна, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ на м.
„Прибой“, землище кв. „Галата“, одобрен със Заповед № РД-1-7706/387/03.11.2003г. на Зам.
областния управител с административен център Варна е наредено да бъде възстановено
правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
С.П.С., сред които и длъжниците П. В. Х.ва и Х. В. Д., и жалбоподателката – Ю. Г. С. върху
НИ с ид. № 1378, в кад. район 549 по ПНИ на м. „Прибой“, кв. Галата, с площ от 1253 кв.м.,
3
при граници: имоти с №№ 1386, 9545, 1377, 1374 и 1379. Заповедта е влязла в сила на
10.05.2005г. съобразно отбелязването направено в текста му, а съобразно приетите пред
настоящата инстанция писмени доказателства – заповедта се е стабилизирала на 15.10.2009г.
/Решение № 12089 от 15.10.2009г. по адм.д. № 4672/2009г. по описа на ВАС/.
Видно от Удостоверение за наследници на л. 47-48 от изп.д., С.Н.С. е починал на
07.08.1981г., като С.П.С. е негова съпруга, починала на 15.05.1983г.Длъжниците П. Х.ва и
Х. Д. се легитимират като наследници по закон на В. Х.в Д., п. на 16.03.2002г., син на
първите двама и който от своя страна е наследил своя дядо С.Н.С., п. на 07.08.1981г. Ю. Г.
С. от своя страна е налдила майка си М.С.С., п. на 25.08.1985г. – дъщеря на С.П.С., п. на
15.05.1983г. /Удостоверение на л. 164-167/.
С КНА № 74 от 31.01.2008г. на Нотариус Б. В., наследниците на С.Н.С., п. на
07.08.1981г., сред които и длъжниците по изпълнението и жалбоподателката са признати за
собственици на идеални части от НИ № 1493 с площ от 606 кв.м. в м. „Прибой“, гр. Варна.
С Удостоверения от 11.06.2018г. по ч.гр.д. № 9138/2018г. по описа на ВРС е
удостоверено, че в особената книга водена при ВРС е вписан отказ на П. В. С. от
наследството на В. Х.в Д., п. на 16.03.2002г.
С Удостоверения от 24.04.2019г. по ч.гр.д. № 6348/2019г. по описа на ВРС е
удостоверено, че в особената книга водена при ВРС е вписан отказ на Х. В. Д. от
наследството на В. Х.в Д., п. на 16.03.2002г.
След насрочен опис на имота, с Протокол от 02.06.2005г. по споразумение на
страните описът е отложен за друга дата. Принудителното изпълнение впоследствие е
спряно по искане на взискателя, а след това възобновено. По искане на взискателя делото е
изпратено за продължаване от ЧСИ Л.С., рег. № 895 под № 501/2018г. Върнато отново на
СИС при ВРС и преобразувано под № 1075/2018г., след това преобразувано под №
509/2022г. по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712.
С КНА № 55 от 31.03.2016г. на Нотариус Р.Т. Ю. Г. С. е призната за собственик на
недвижим имот с ид. 10135.5549.1378 в гр. Варна с площ от 1253 кв.м. на основание
придобивна давност при владение по време на брака й с П.П.С..
Съгласно писмо от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна от 10.11.2022г.
Ю. Г. С. декларирала имота с декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 23.06.1998г.
По инициатива на жалбоподателката по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Л.К. и В.Ф.. От показанията на първата – леля на
длъжниците и първа братовчедка на въззивнцата се установява, че имотът в м. „Прибой“ е
от баба им. Ю., заедно със съпруга й Паскал го работят цял живот. Преди повече от 10
години го оградили. Приживе баба им казала кое от децата кой имот да вземе. П. и Х. не са
имали претенции за имота, не са и посещавали същия. В имота има изградена барака преди
около 30-40 години. Свидетелката не знае Ю. да е казвала на Х. и П., че нямат дял от имота,
нито да ги е гонила.
Свидетелят В.Ф. установява, че към 2014г. имотът се е обработвал от П.С. и от него.
4
Последния е участвал в изграждане на оградата за имота.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК всяко трето лице, в чието владение
се намира недвижимия имот към момента на налагане на възбраната, може да обжалва
действията по принудителното изпълнение, които са насочени върху този недвижим имот,
като жалбата не се уважава, ако се установи, че към момента на възбраната имотът е бил
собственост на длъжника по изпълнението.
Предмет на производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител, а не решава въпроса за собствеността на имота.
Последният се изследва от съда само доколкото същото е необходимо, за да се изследва
процесуалното действие на съдебния изпълнител. Решението в производство по чл. 435 от
ГПК не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността върху имота и така,
ако жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК бъде отхвърлена за третото лице стои открита
възможността да предяви иск по чл. 440 от ГПК, ако са налице останалите предпоставки за
същото /в този смисъл т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай няма спор по делото, а и от писмените доказателства се
установява, че принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено и е висящо
върху идеални части от недвижим имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на С.Н.С. и съпругата му С.П.С.. Първата възбрана върху ¼ ид.ч. от
признатия за възстановяване имот № 1186 по КП/1959г., е вписана на 22.02.2005г., а
последващата – върху ¼ ид.ч. от НИ № 1378 по ПНИ в землището на кв. Галата, вписана на
31.01.2014г.
От съвкупността на доказателствата по делото, съдът приема, че не е установен по
категоричен начин факта към деня на възбраната жалбоподателят – трето лице да се е
намирал във владение на идеалните части от правото на собственост, по отношение на които
е предприето оспореното принудителното изпълнително действие. В тази насока по делото
са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Л.К. и В.Ф..
Първите, кредитирани при условията на чл. 172 от ГПК, са общи, неконкретни и не
установяват релевантния факт на установено от въззивницата владение върху идеалните
части на съсобствениците й към момента на налагане на възбраните върху имота.
Показанията на свидетеля Ф. от друга страна не установяват относимите по спорния факт на
владението обстоятелства. Същевременно декларирането на имота пред общинските власти
и плащането на данъци, както и снабдяването на третото лице с КНА за собственост след
датата на налагане на възбраната, не са достатъчни да установят твърдяното владение от
обективна и субективна страна. В случаите, когато владението се упражнява срещу
останалите съсобственици на имота, презумпцията на чл. 69 от ЗС не намира приложение,
доколкото се счита, че съсобственикът, който ползва целия имот, го държи освен за себе си
и за другите съсобственици – има качеството на владелец на своите ид.ч. и на държател на
5
ид.ч. на другите съсобственици. За да се превърне владението в самостоятелно, е
необходимо този съсобственик да отблъсне владението на съсобствениците, чиито идеални
части претендира да владее, като манифестира пред тях по явен и несъмнен начин своето
намерение да счита имота за изцяло своя собственост. По делото не са събрани категорични
доказателства нито за осъществявана само от въззивницата фактическа власт върху имота,
нито за явно манифестирано пред другите съсобственици /длъжници по изпълнението/
намерение за своене на имотите. Ето защо, не е доказано, че останалите съсобственици са
изгубили притежаваните от тях по наследство идеални части от имота. При така
установеното, съдът приема, че към момента на налагане на възбраната върху имота,
жалбоподателката не е установила владение върху идеалните части от правото на
собственост на съсобствениците си.
И към двата релевантни момента от друга страна, длъжниците по изпълнението –
П. В. Х.ва и Х. В. Д. са се легитимирали като собственици на идеални части от правото на
собственост върху имота на основание наследяване на своите родители, които от своя
страна са сред наследниците по закон на С.Н.С. и съпругата му С.П.С. и реституция по реда
на ЗСПЗЗ.
Вписаните от всеки от длъжниците през 2018г. и 2019г. откази от наследството на
баща им В. Х.в Д., п. на 16.03.2002г. не са породили предвидения в чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от
ЗН правен ефект, доколкото преди вписването на отказите същите са предприели действия,
несъмнено предполагащи намерението им да приемат наследството по смисъла на чл. 49, ал.
2 от ЗН. Така, към 31.01.2008г. заявили, наред с останалите наследници на С.Н.С. искане за
признаване право на собственост върху дял, получен според полагащата се на всеки
наследствена квота от недвижим имот, придобит по наследство и представляващ НИ,
находящ се в гр. Варна, кв. Галата, м. „Прибой“, с площ от 606 кв.м., съставляващ имот с ид.
№ 1493 при описаните граници пред нотариус. В тази връзка е съставен КНА № 74 от
31.01.2008г. на Нотариус Б. В.. Ето защо и доколкото преди вписване на отказите от
наследство, длъжниците по изпълнението са приели наследството на своя наследодател,
както и това на наследодателя на последния с изрични конклудентни действия, то
наследството е придобито с приемането му. А приемането е произвело действие от момента
на откриване на наследството съгласно чл. 48 от ЗН, поради което вписаните след този
момент откази от наследство не са произвели присъщия им правен ефект.
Следователно към момента на налагане на двете възбрани, длъжниците по
изпълнението – П. В. Х.ва и Х. В. Д. са били собственици на идеални части от недвижимия
имот, върху който е било насочено принудителното изпълнение по делото и правилно и
законосъобразно ЧСИ е предприел обжалваното действие по принудително събиране на
паричното вземане. А съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК,
жалбата на третото лице, владяло имота, върху който е насочено принудителното
изпълнение, в деня на възбраната, не се уважава, ако се установи, че имотът е бил
собственост на длъжника при налагане на възбраната.
Същевременно в рамките на настоящото производство, с предмет разглеждане на
6
жалба срещу действие на СИ, с оглед характера и последиците на постановения съдебен акт,
съдът не може да разреши спор за собственост между третото лице и длъжниците.
Доколкото въззивницата се позовава на придобито право на собственост върху реституиран
по реда на ЗСПЗЗ имот, предмет на принудително изпълнение на оригинерно основание, то
спорът за собствеността следва да се разреши по реда на общия исков състезателен процес
чрез предявяване на иск по чл. 440 от ГПК, за да може съдебното произнасяне да формира
СПН в отношенията между спорещите страни, както и да породи действие спрямо
взискателя по изпълнението. В случай на уважаване на иска по чл. 440 от ГПК, ако се
приеме, че длъжникът не е собственик, възбраната изобщо няма да породи действие, с оглед
принципа, че само имуществото на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му.
С оглед установеното, че имотът е собствен на длъжниците по изпълнението при
налагане на възбраната по отношение на взискателя, насочил изпълнението върху този
имот, то на основание чл. 435, ал. 4, пр. II от ГПК жалбата на третото лице се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК всяка от въззиваемите
страни има право на поискани разноски. Съгласно доказателствата по делото и списък на
разноските, на всяка следва да се присъдят разноски под формата на платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на
въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК жалба с вх. №
16369/17.10.2022г., подадена от Ю. Г. С. с ЕГН ********** – трето по изпълнението лице –
срещу действие на ЧСИ по изп.д. № 20227120400509 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712 и с
район на действие, този на ВОС изразяващо се в насочване на изпълнението върху
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО „Прибой“, представляващ
ПИ с ид. 10135.5549.1378 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1253 кв.м., попадащ в
урбанизирана територия и начин на трайно ползване „ниско застрояване“, посредством
налагане на възбрана върху същия и който към деня на възбраната се е намирал във
владение на жалбоподателката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю. Г. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. С. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю. Г. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Х. В. Д. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ю. Г. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Н. А. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от
7
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8