Р Е Ш Е Н И Е
№ 2298
Гр. Пловдив, 07, 12, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА,
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 703 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е чл.145 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
- „Холц“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ***, представлявано от И.П., чрез адв. М., оспорва писмо с изх. № КД-03-30(1)/28.02.2022 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"
/БДИБР/ – Пловдив, с което е дадено предписание на жалбоподателя в 30- дневен
срок от датата на издаване на предписанието да консервира тръбен кладенец, след
внесен и одобрен проект за консервация в БДИБР и в 10-дневен срок да се
демонтира оборудването е ел. захранването от тръбния кладенец и да се осигури
възможност за пломбиране на шахтата, както и в същия срок да се представят в
БДИБР копие на договора с ВиК за доставка на вода с питейни качества и за
отвеждане на отпадъчните води за обект: „Площадка за рециклиране на пластмасови
отпадъци“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1, общ.
Пловдив.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на издадено предписание, поради противоречието му с
материалния и процесуалния закон. Изложени са твърдения, че не са налице фактически
и правни основания за издаване на предписанието, като се излагат подробни
доводи в тази насока. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - Директорът
на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата, както и че предписанието е издадено
законосъобразно, по аргументи, изложени в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Началото на административното
производство е сложено с подаване на заявление за регистрация на водовземно
съоръжение от подземни води за стопански цели от И.П., управител на „Холц“ ЕООД
– Пловдив, вх. № РР-19-185/10.12.2021 г. (л.83). Заявлението е придружено от:
документация по чл.118г ал.5 т.3 от Закона за водите /ЗВ/; информация за
оборудването на съоръжението за експлоатация; декларация за годината на
изграждане на съоръжението; декларация за намеренията за ползване или за
консервиране на съоръжението и копие на документ за платена такса, съгласно
тарифата по чл.72 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/; приложени са
още: - обяснителна записка относно процедурата за регистрация на съществуващо
водовземно съоръжение за добив на подземни води; постановление за възлагане на
недвижим имот № 260052/13.09.2021 г.; скица на имота, протоколи за изпитване и
др. документи, приложени по административната преписка.
С писмо изх. № РР-19-185(1)/2021 г.
от 16.12.2021 г. (л.81)управителят на дружеството жалбоподател е уведомен, че е
необходимо да представи в БДИБМР – Пловдив резултати от заснемане със сондажна
камера на състоянието на ствола на съоръжението до пълната му дълбочина, като
му е указано, че при непредставяне на необходимите документи, заявлението няма
да бъде разгледано и водовземното съоръжение няма да бъде вписано в регистър.
С писмо вх. № РР-19-185(2) от
21.02.22 г. управителят на „Геострикт“
ЕООД е изпратил до директора на БДИБМР – Пловдив резултатите от заснемането със
сондажна камера на състоянието на ствола на съоръжението до пълната му
дълбочина.
По преписката липсва цитирания сигнал
от областна администрация с вх. № КД-03-30/11.02.2022 г., като за наличието му
се установява от отговора до областния управител от директора на БД ИБМР –
Пловдив.
На 16.02.2022 г. длъжностни лица при
БД ИБМР са извършили проверка, резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол № ПВ1-20.В протокола е отразено, че е извършен оглед на
един брой изградено и оборудвано водовземно съоръжение тръбен кладенец, разположен на територията
имот № 56784-539.490 в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1. Водовзема се
посредством потопяема помпа, има монтирано измервателно устройство за отчитане
на добитото количество подземна вода, като в момента на проверката е
констатирано, че не се водовзема подземна вода от тръбния кладенец. В момента
на проверката не е представен договор с
ВиК и няма издадено разрешително за водовземане от подземни води от директора
на БД ИБМР, както и няма издадени предписания, срокове и отговорни. Проверката
е извършена в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което е
подписало констативния протокол.
С писмо изх. № РР-19-185(3)/2021 г.
от 28.02.2022 г. директорът на БДИБМ – Пловдив уведомява управителят на „Холц“
ЕООД, че тръбен кладенец за водовземане от подземни води, за което е подадено
заявление за регистрация с вх. № РР-19-185/10.12.2021 г.е вписано в регистъра
на водовземните съоръжения за стопански цели на БД ИБМР под номер
35201305912/23.02.2022 г. В горния десен ъгъл на писмото обаче, се установява
наличието на резолюция от М.Д.от същата дата, насочена към В.У. и Д.Д., с която
се указва да се анулира регистрацията във връзка с постъпил сигнал №
КД-03-30/11.02.20022 от областния управител на Пловдив и да се прецизира след
извършване на действие по посоченото предписание и установяване на параметрите
на тръбния кладенец.
На 28.02.2022 г. директорът на БД
ИБМР изпраща до управителя на „Холц“ ЕООД предписания под изх. № КД-03-30(1),
като в същото се посочва, че за правото на водовземане от подземни води от
тръбен кладенец, към момента на проверката, няма издадено разрешително по ЗВ и
в БД ИБМР не е постъпвала преписка от дружеството „Марица полимер“ ООД или от
собственика на имота „Холц“ ЕООД за издаване на такова. Посочено е също така,
че в БД ИБМР има подадено заявление за регистрация на 1 р. ТК с вх. №
РР-19-185/10.12.2021 г.
На 02.03.2022 г. директорът на БД
ИБМР – Пловдив изпраща до областния управител на Пловдив писмо изх. №
КД-03-30(3), с което го уведомява, че е извършена проверка, като излага
констатациите от КП № ПВ1-20/16.02.2022 г., посочва, че е поискана допълнителна
информация, както и, че след изясняване на фактите и обстоятелствата областният
управител ще бъде информиран своевременно, а на дружеството „Холц“ ЕООД са
издадени предписания във връзка с функционирането на ТК. Към писмото са
приложени: копие на констативния протокол; копие на писмото с което са дадени
предписанията на „Холц“ ЕООД и копие на писмо изх. № КД-03-30(2) от 02.03.2022
г. до управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив. С последното
е поискана информация , която да включва: копие от договор, сключен между „ВиК“
ЕООД – Пловдив и „Холц“ ЕООД за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчните води;
справка за периода от сключване на договора до момента, за инкасираните месечни
водни количества по измервателни устройства от ВиК мрежата и отведените
отпадъчни води в градската канализация на ВиК- Пловдив; в коя точка на
канализационната система на ВиК – Пловдив заустват отпадната вода и по какъв
начин се измерват тези количества; информация за осъществения контрол на
емисионните норми на обект: „Площадка за рециклиране на пластмасови отпадъци“,
намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1.
На 09.03.2022 г. в БД ИБМР – Пловдив
е входирано писмо от управителя на „ВиК“ ЕООД – Пловдив с № КД-03-30(4), с
което е изпратена исканата информация, включително и писмо до областния
управител, с което го уведомяват, че продължава обследването на цялата
площадкова ВиК мрежа на обекта.
С писмо изх. № АСД-03-54#6/17.03.2022
г. на заместник областния управител до директора на БД ИБР – Пловдив е изпратено
становище относно проверката на процесния обект, в което се посочва, че по
отношение на площадката за третиране и съхранение на отпадъци, не са
констатирани нарушения на националното и европейското законодателство досежно
нерегламентирано замърсяване на околната среда с найлонови отпадъци. Посочено
е, че от страна на БД ИБР – Пловдив, като компетентна институция, която
съгласува ИП, е дадено заключение за неговата допустимост, но с поставени
условия за изпълнение (писмо изх. № ПУ-01-838/31.08.2021 г., като в този смисъл
дирекцията е издала предписания с краен срок за изпълнение на възложителя, след
изтичането на които срокове, следва да бъде дадена нова преценка.
На 06.04.2022 г. е извършена нова
проверка, резултатът от която е обективиран в констативен протокол № ПВ1-72, и
в който са отразени следните констатации – в момента на проверката не се
водовзема подземна вода от тръбния кладенец; извършен е оглед с камера за
наблюдение на водовземното съоръжение при което е замерено СВН 2.72 м. на ТК,
дълбочина 10.72 м., след тази дълбочина има нанос.; на обекта не е установено
друго водовземно съоръжение; в БД ИБМР е подадено заявление за регистрация на
ТК; обектът няма издадено разрешително за водовземане от подземните води от
директора на БД ИБМР; обектът не е снабден с питейна вода от ВиК оператор и се
използва вода от диспенсери. ; представено е копие на договор №
38369/21.02.2022 г. аз предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператора – гр. Пловдив с дружеството „Холц“ ЕООД.
На 27.04.2022 г. от младши експерт в
отдел „РР“, дирекция „ПР“ при БД ИБМР – Пловдив на М. Д.е постъпил доклад вх. №
РР-19-185(4), с който се изисква информация от дирекция „Контрол“ във връзка и
изпълнението на издадени предписания, както и разпореждане за последващи действия.
Предмет
на настоящото съдебно производство е предписание за консервиране на тръбния
кладенец и демонтаж на помпеното оборудване и ел. захранването от тръбния
кладенец на основание чл.155 ал.1 т.22 от Закона за водите във връзка с чл.118г
ал.3 от с. з. и чл.109 ал.3 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води.
Оспореното предписание е съобщено на
жалбоподателя на 02.03.2022 г., а жалбата е подадена на 16.03.2022 г.
От данните по делото е видно, че два
месеца преди процесното административно производство, жалбоподателят е подал
заявление с вх. № РР-19-185 на 10.12.2021 г. за регистрация на водовземно
съоръжение от подземни води за задоволяване нуждите на „Марица полимер“ ООД,
ЕИК по булстат *********. В заявлението е посочено, че водовземното съоръжение
се намира в ПИ с ИД 56784.539.490 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен
адрес: - гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1, чийто собственик е
заявителят „Холц“ ЕООД. Към заявлението, посочи се по-горе, са приложени редица
документи, между които са и декларация от 10.10.2021 г. на заявителя, че
водовземното съоръжение – тръбен кладенец е било налично при придобиването на
имота през 2021 г. чрез постановление за възлагане № 260052/13.09.2021 г. на
Софийски градски съд, търговско отделение и не му е известна годината на
изграждането му, както и такава, че съоръжението ще бъде предоставено за
ползване от „Марица полимер“ ООД съоръжение), като е декларирано, че в тази
връзка ще бъде подготвено и внесено в БД ИБМР заявление за издаване на
разрешително за водовземане.
Каза се, налично е писмо изх. №
РР-19-185(3)/2021 г. от 28.02.2022 г., с което жалбоподателят е уведомен, че е
извършено вписване на съоръжението в регистъра на водовземните съоръжения за
стопански цели в БД ИБР - Пловдив под № 35201305912/23.02.200 г., на което е
сложена резолюция: „Да се анулира…Да се прецизира след извършване на действия
по посоченото предписания..“
На същата дата – 28.02.2022 г. е
издаден и оспореният в настоящото производство административен акт –
предписания от директора на БД ИБР – Пловдив, обективирани в писмо изх. №
КД-03-30(1).
При така установената фактическа
обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна
срещу годен за оспорване административен акт в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предписанието е издадено от
компетентен орган, предвид нормата на чл. 155 ал.1 т.22 от Закона за водите,
която е надлежно цитирана в оспорения акт, и която предвижда възможността
директорът на басейнова дирекция, на когото е възложено да изпълнява държавната
политика на басейново ниво, да издава и предписания в рамките на
компетентностите си по този закон. Съответно, чл.109 от Наредба № 1/10.10.2007
г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, определя случаите, в
които се извършва консервация на водовземни съоръжения. В този смисъл
предписанието за консервация на процесния кладенец е издадено от компетентен
орган.
Оспореното предписание е издадено в
нарушение на изискванията за форма на административните актове, тъй като не
съдържа мотиви, в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон.
Според ал.3 на чл.118г от ЗВ,
директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения
за подземни, включително минерални, води на територията на съответния район за
басейново управление, включително на съоръженията, които са: 1. оборудвани за
експлоатация; 2. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) необорудвани за експлоатация,
включително определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в
находищата на минерални води; 3. консервирани; 4. ликвидирани; 5. за
задоволяване на собствените потребности на гражданите, а според ал.5 на същия текст,
водовземни съоръжения, вписани в регистъра за собствени потребности на
гражданите, може да се впишат като водовземни съоръжения за стопански цели,
когато: 1. не се увеличава максимално допустимото количество до 10 куб. м за
денонощие; 2. не се нарушават изискванията към водите, предназначени за
питейно-битово водоснабдяване – ако водовземното съоръжение ще се ползва за
самостоятелно питейно-битово водоснабдяване; 3. е налице документация: а) за
конструктивните характеристики на водовземното съоръжение и състоянието му,
включително: аа) диаметри и дълбочина на разполагане на прикриващите колони и
филтрите, наличието и качеството на задтръбната циментация; бб) резултати от
заснемане със сондажна камера на състоянието на ствола на съоръжението до
пълната му дълбочина; вв) резултати от проведени за целите на вписването
опитно-филтрационни изследвания; гг) пълен химичен анализ на подземните води по
всички показатели, за които са определени стандарти за качество на подземните
води, съгласно наредбата по чл.135 ал.1 т.2, извършен за целите на вписването
на съоръжението при акредитирано пробовземане в акредитирана лаборатория; б) че
водовземното съоръжение разкрива само едно водно тяло, включително
геолого-хидрогеоложка колонка и геоложки профили; в) за местоположението на
водовземното съоръжение, включително геодезически координати и надморска
височина на устието на съоръжението или на характерни точки от линейните
съоръжения; 4. не са налице основания за отказ за издаване на разрешително за
водовземане по чл.68.
По административната преписка, каза
се по-горе в настоящото изложение са представени: обяснителна записка относно
процедурата за регистрация на съществуващо водовземно съоръжение за добив на
подземни води, включваща – интерпретация на резултатите от проведени
опитно-филтрационни изследвания; хидрогеоложки замервания, определяне на
хидрогеоложките параметри; протоколи от проведени лабораторни изпитвания;
геоложка колонка и чертеж на съоръжението с означени: дълбочина на статичното
водно ниво, надморската височина на земната повърхност и на статичното водно
тяло; протокол за заснети координати на устието на съоръжението; топографски
карти с нанесено съоръжение; технически характеристики на помпеното оборудване.
С оглед анализа на изложените по-горе
факти, съдът намира, че в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният
орган не е посочил в акта, какви са фактическите основания за издаване на акт
от вида на процесния. От съдържанието на предписанието е видна констатация, че:
„В момента на проверката не се водовзема подземна вода от тръбния кладенец.“,
както и констатация, че: „За правото на водовземане от подземни води
посредством ТК към момента на проверката няма издадено разрешително по ЗВ и в
БД ИБР не е постъпвала преписка от дружеството „Марица полимер“ ООД или от
собственика „Холц“ ЕООЗ за издаване на такова.“. На практика, в оспорения акт
липсват констатирани нарушения – не се водовзема подземна вода; налице са и
противоречиви данни – в предписанията е посочено, че: „До извършване на
регистрация на водовземното съоръжение в регистъра на БД ИБР по чл.118г ал.3 от
Закона за водите и издаването и влизане в силана разрешителното по реда на ЗВ,
на основание чл.109 ал.3 от Наредба 1 от 10.10.2007 г…“, а всъщност към датата
на издаване на предписанията вече е била налице регистрация на водното
съоръжение, каза се по-горе под № 35201305912/23.02.2022 г.
Или иначе казано, горното
противоречие препятства не само дружеството, но и съда, да установи каква
всъщност е действителната воля на административния орган, при липсата на
констатирани нарушения, както правилно е посочил жалбоподателят в жалбата си до
настоящата инстанция. Това, от една страна.
От друга страна, разпоредбата на
чл.46 ал.1 б."ж" от Закона за водите установява разрешителен режим за
водовземане от повърхностни или подземни води. За издаване на разрешително за
ползване на воден обект компетентните органи отчитат наличните водни ресурси,
потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло,
целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и
мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на
речните басейни. В този смисъл следва да се посочи, че, от една страна,
административният орган не е изследвал въпроса дали няма налично издадено
разрешително за процесния обект на предишен собственик, предвид факта, че
имотът е възложено на жалбоподателя през 2021 г., от друга страна, липсват
данни, административният орган да е изискал представяне на допълнителна
информация по този въпрос.
В подкрепа на този извод е и
констатацията в протокола от 16.02.2022 г., която гласи, че „Водомер тип
„Powogaz“, MWN 100- NKOP, с Q3 = 160 m3/h, с фабричен № 21357220, с показание
към момента на проверката 026586 m3“.
Видно е, че позоваването на
горепосочените норми не внася яснота относно фактическите и правните основания
за издаване на предписание за консервация на кладенеца.
Ако фактическото съображение на
административния орган е установено ползване на водите от кладенеца, то в
оспореното предписание не се съдържа правното основание за издаване на подобно
предписание за консервация на водовземното съоръжение.
На следващо място, разпоредбите на
чл.109 ал.1 и ал. 2 от Наредба № 1/2007 г. определят, че консервиране на
съоръжения за подземни води се извършва, когато собственикът им предвижда
същите да не бъдат ползвани (ал.1) или за съоръжения, в които не е монтирано
или от които е демонтирано помпеното оборудване (ал.2). От данните по делото е
видно, че собственикът на кладенеца, жалбоподателят е заявявил изричното си
желание да ползва водите му, поради което консервацията на съоръжението не е по
реда на чл.109 ал.1 от Наредбата. От данните в констативния протокол е видно,
че не е налице и хипотезата на чл.109 ал.2 от Наредбата, понеже кладенецът има
монтирано помпено оборудване, които пък две обстоятелства изключват изцяло
възможността за приложение на чл109 ал.3 от Наредбата, на което основание са
издадени предписанията.
Така твърдяното по делото фактическо
основание за издаване на оспореното предписание, не е обосновано със съответно
правно основание за нареждане консервация на кладенеца.
Освен това, към момента на издаване
на предписанията 28.02.2022 г. е бил наличен и договор с ВиК оператор за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите, което определено прави
незаконосъобразно предписанието по т.3 от същото, както и очевидно е бил
наличен и инвестиционен проект, с възложител „Марица полимер“ ООД, което става
ясно от писмото на заместник областния управител до директора на БД ИБР –
Пловдив от 17.03.2022 г., който въпрос също не е изследван от административния
орган при издаване на акта.
Горните констатации формират крайният
извод на този състав на съда, а именно: - оспореният акт е издаден и в
нарушение на чл.9 и чл.35 от АПК.
Липсата на конкретни и ясни фактически
и правни съображения в оспорения акт и в документите, свързани с неговото
издаване, съдът определя като съществено нарушаване на изискването за форма на
индивидуалния административен акт, което е самостоятелно основание за неговата
отмяна по чл.146 т.2 от АПК.
Освен че липсата на фактически и
правни съображения възпрепятства съда да извърши необходимата проверка за
законосъобразност, то тя нарушава съществено правото на защита на адресата на
акта, който е поставен в невъзможност да разбере въз основа на кой законов
текст му се нарежда да консервира тръбния кладенец, изграден в собствения му
имот.
Предписанието е издадено в нарушение
на процесуалните правила. Лисва задължителното уведомяване на адресата на акта
по чл.26 от АПК. Няма данни, че на жалбоподателя е дадена възможност да
представи доказателства, да изрази становище. В нарушение на чл.34 от АПК не е
осигурено правото на участие на страната в производството. Липсват данни
жалбоподателят да е запознат със сигнала, както и да даде становище по него,
вкл. по преписката, каза се по-горе, липсват документи – писмо вх. №
КД-03-30/11.02.2022 г. и писмо изх. № ПУ-01-838/31.08.2021 г., с което, от
страна на БД ИБР – Пловдив е съгласуван инвестиционния проект с възложител
„Марица полимер“ ООД, като е дадено заключение за неговата допустимост, но са
поставени условия за изпълнение, което подкрепя извода за нарушение на
процесуалните правила.
Нормата на § 41, ал. 7 от ПЗР към ЗИД
на Закона за опазване на околната среда, обн. ДВ бр. 98/2018 г. определя, че
собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на
гражданите, разположени в границите на населените места и селищните
образувания, за които до влизането в сила на този закон не са подадени
заявления за вписване в регистъра по чл.118г ал.3 т.5 от Закона за водите, в
срок до две години от влизането му в сила подават в съответната басейнова
дирекция заявление за вписване в регистъра, което съдържа информацията за
регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл.135 ал.1 т.2 от
Закона за водите.
В изпълнение на това свое законово
задължение жалбоподателят е заявил в посочения законов срок, на 10.12.2021 г.
пред БД ИБР съществуването на водовземното съоръжение, намерението си да го
предостави за ползване на „Марица полимер“ ООД за стопански цели и е поискал
вписването му в регистъра на основанието по чл.118г ал.3 от ЗВ, като е
декларирал и намерението за ползване за нуждите на друго дружество.
Разпоредбата на чл.118г ал.3 от ЗВ
определя, че директорите на басейновите дирекции водят регистри на водовземните
съоръжения за подземни, включително минерални, води на територията на
съответния район за басейново управление, включително на съоръженията, които
са: 1. оборудвани за експлоатация; 2. необорудвани за експлоатация, включително
определените като съоръжения за мониторинг и наблюдателни сондажи в находищата
на минерални води; 3. консервирани; 4. ликвидирани; 5. за задоволяване на
собствените потребности на гражданите.
Според чл.118г ал.4 от Закона за
водите, вписването в регистрите по ал. 3 се извършва при условия и по ред,
определени в наредбата по чл.135 ал.1 т.2. Алинея пета предвижда възможността
водовземни съоръжения, вписани в регистъра за собствени потребности на
гражданите, да се впишат като водовземни съоръжения за стопански цели, ако
отговарят на определени изрично посочени в същата норма условия.
А съгласно чл.118г ал.6 от Закона за
водите, водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра
по ал.3, следва да се ликвидират.
орган е издал акт в нарушение на
принципа за последователност и предвидимост, установен в чл.13 от АПК.
При изрично заявено от жалбоподателя
намерение за ползване на водния обект, от данните в административната преписка
не става ясно процесния кладенец вписан ли е в регистъра по чл.118г от ЗВ и на
кое от посочените в нормата пет основания е вписан, предвид резолюцията на
писмото, с което е уведомен жалбоподателят за вписването, че регистрацията
следва да се анулира. Не става ясно признато ли е правото на жалбоподателя за
ползване на кладенеца или е необходимо издаване на разрешително по чл.52 от ЗВ.
Затова съдът приема, че административния Предписанието е издадено в нарушение
на материалния закон и поради обстоятелството, че по делото не се установяват
основанията на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2007 г. за консервация на
водовземното съоръжение, които са посочени по-горе.
На следващо място, § 41 от ПЗР към
ЗИД на Закона за опазване на околната среда, обн. ДВ бр. 98/2018 г., определя
реда и начина за вписване на водовземните съоръжение в регистъра по чл.118г
ал.3 от ЗВ, като в ал.4 е указано, че в срок до два месеца от подаването на
заявлението директорът на басейнова дирекция проверява документите по ал.2 и,
ако са изпълнени изискванията на ал.3, вписва съоръжението в съответния
регистър по чл.118г ал.3 от Закона за водите. От своя страна, ал.5 указва, че
когато не са изпълнени изискванията на ал.3, директорът на басейнова дирекция
отказва вписване в съответния регистър по чл.118г ал. 3 от Закона за водите и
предписва ликвидиране на съоръжението. В случая липсва подобна хипотеза, а е
налице „анулиране“ на регистрация, каквото понятие не съществува по отношение
на тази процедура.
Отделно от това, действително,
сроковете указани от закона за инструктивни, но буди недоумение фактът, какви
процедурни правила е спазила администрацията при издаване на акта, при
положение, че след изтичането на двумесечния срок от подаване на заявлението за
регистрация от „Холц“ ЕООД – 10.02.2022 г., по повод постъпилия сигнал, на
16.02.2022 г. е извършена проверка от длъжностни лица на същата тази
администрация, които са констатирали „нарушения“, но, независимо от това, на
23.02.2022 г. е направено вписване в регистъра на водовземните съоръжения по
чл.118г ал.3 от ЗВ процесния ТК, и с писмото, с което дружеството е уведомено
за регистрацията, тази регистрация е анулирана. Очевидно, налице е нарушение,
както на производствените правила, така и на материалния закон, тъй като, в
случай, че са констатирани нередности, то приложение е следвало да намери
разпоредбата на ал.5 от §41 от ПЗР на ЗИЗООС.
В заключение настоящата инстанция
намира, че издаденото предписание е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора и претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя на основание чл.143 ал.1 от АПК и същите се
констатираха в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляващи
50.00 лв. заплатена държавна такса и 600.00 лева, заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Холц“ ЕООД, ЕИК
по булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,
представлявано от И.П., управител, писмо с изх. № КД-03-30(1)/28.02.2022 г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"
/БДИБР/ – Пловдив, с което са дадени предписания на жалбоподателя за
консервиране на тръбен кладенец, находящ се в ПИ с ИД 56784.539.490 по КК и КР
на гр. Пловдив, с административен адрес: - гр. Пловдив, бул. „Асеновградско
шосе“ № 1, собственост на заявителя „Холц“ ЕООД.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" – Пловдив да заплати на „Холц“ ЕООД, ЕИК по
булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,
представлявано от И.П., сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: