Р Е Ш Е Н И
Е
София, 22.04.2020 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Р. А., с участието на прокурор Д., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 192 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по
въззивна жалба на адвокат И.Д.Б. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия Х. Д.
С. ***, срещу присъда № 59 от 13.04.2017 г., постановена по НОХД № 551 по описа
за 2016 г. на Районен съд И..
С обжалваната присъда, съдът е
признал подсъдимия Х. Д. С. *** за виновен в това, че на 03.09.2016 г. около 09
часа и 27 мин. В гр. И., обл. С., по ул. „С. К.“ е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка/модел „БМВ 525“ с регистрационен номер .с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.32 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с
фабр. номер 0173, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три
месеца, както и „глоба“ в размер на 200 лева.
С
присъдата е определено изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от
открит тип при първоначален „общ“ режим.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от
свобода“, наложено на Х. Д. С. по НОХД№ № 202/2016 г. на РС И., за срок от 3
/три/ месеца, като е определено изтърпяването да се извърши в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален „общ“ режим.
Недоволен
от присъдата е останал упълномощения защитник – адвокат Б. от САК, който на
113.04.2017 г. е подал жалба, допълнена на 30.03.2018 г., с които иска отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
С
допълнението към жалбата твърди, че постановената присъда е неправилна поради
необоснованост, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че съдът е придал превратно значение при необективна и едностранчива
преценка на по-голямата част от събраните доказателства, поради което приетата
фактическа обстановка няма допирни точки с действителността. Изразява становище
за опровергаване на доказателства, установени от показания на свидетелите Л., Ц.
и М., позовавайки се на противоречия между изложеното от тези свидетели и отразеното в протокол за медицинско
освидетелстване на подсъдимото лице,
както и такова противоречие с писмени доказателства – АУАН.
Счита,
че подсъдимият е управлявал МПС с друга концентрация на алкохол, изтъквайки
липса в неговото поведение и състояние на белези, съответстващи на алкохолно опИ.е
с концентрация, каквато е описана от обвинението. На основание същото тълкуване
изразява становище за недоказаност на деянието и от субективна страна, а именно
при пряк умисъл.
В съдебно заседание подсъдимия С. не се явява.
Явява се упълномощения защитник – адвокат Б., който поддържа жалбата, като не излага възражения, различни от посочените в жалбата. Иска оправдаване на подсъдимия.
Представителят на С.о.п. оспорва подадената жалба, като я счита за неоснователна и иска потвърждаване на присъдата. Счита, че цитираните от защитата противоречия са несъществени и обясними с многократната повтаряемост на такъв вид действия. Твърди, че субективните възприятия на различните свидетели за наличие на мирис на алкохол не опровергават установеното с техническо средство съдържание на алкохол в кръвта, като се позовава и на изявление на подсъдимия пред медицинското лице, че е употребил алкохол
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 319 от НК от надлежна страна, като е администрирана по съответния ред от първия съд.
По същество е неоснователна.
Съдебното следствие пред РС И. е протекло по общия ред, макар и започнато като производство по Глава двадесет и четвърта от НПК, като са проведени разпити на свидетели, приобщено е заключение на вещи лица по назначена в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, а така също са приобщени и събраните в хода на ДП и съдебното следствие писмени доказателства.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновано изводи за относимите фактически обстоятелства, описал ги е надлежно, като са изложени и съответните фактически изводи и правни съображения.
При извършения собствен прочит на събраните доказателства и преценка поотделно и в съвкупност въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно приетата от първия съд фактическа обстановка, която накратко е следната:
На 03.09.2017 г., около 09.27 часа, подсъдимия Х. Д. С. е управлявал лек автомобил марка/модел „БМВ 525“ с регистрационен номер ., движейки се по ул. „С. К.“ в гр. И.. В същото време и по същата улица свидетелите И. С. Л., В. С. Ц. и Г. Д. М., и тримата служители на РУ на МВР И. са извършвали обход на града в изпълнение на служебните си задължения. Служебният автомобил, с който са се движили посочените свидетели е бил управляван от св. Ц., като св. М. се е намирал на предната дясна седалка, докато св. Л. е стоял на задната седалка. Посочените свидетели са забелязали криволичещо движение, извършвано от автомобила, управляван от подсъдими, поради което са предприели действия по спирането му за проверка. Служебният автомобил е изпреварил автомобилът, управляван от подсъдимия при което са му подали звуков и светлинен сигнал – св. Ц., както и сигнал със стоп палка – св. М..
При извършената проверка свидетелите Ц., Л. и М. са усетили миризма на алкохол, идваща от подсъдимият, който е бил сам в управлявания от него автомобил, поради което същият е бил изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер 0173, който отчел положителен резултат, а именно 2.32 промила алкохол в издишания от подсъдимия въздух.
Подсъдимият е бил отведен в РУ на МВР И., където му е съставен АУАН, както и талон за медицинско изследване, след което е отведен във ФСМП И., където свидетелката П.А. Д., в качеството си на медицинско лице у извършила медицинското освидетелстване, при което в протокола за това действие е отразила запазена координация, активен словесен контакт, ясно съзнание, както и липсваща миризма на алкохол. Медицинското лице отразило и данните, съобщени от подсъдимия за употреба на алкохол – 300 мл. водка до 03 часа на 03.09.2016 г. Пред присъстващите – свидетелите Д., Ц., М. и Л., подсъдимия е отказал да даде кръв за изследване.
При медицинското освидетелстване подсъдимият не е посочил, че приема някакви медикаменти, а така също е отрекъл налични заболявания, като едва в хода на съдебното следствие е посочено, че има страхова невроза и пие предписаното лекарство – антидепресант „Ципралекс“, а така също и „Валидол“. От страна на защитата са представени също така и медицински документи за предписани в периода 2012-2015 г. лекарства „Атакакс“, „Оропрекс“ и „Грандаксин“. Посочените лекарства обаче не съдържат алкохол, с изключение на лекарството „Валидол“, което съдържа ментолов етер, който може да бъде отчетен при тестване с техническо средство, но резултатът от прием на такова лекарство реално не се е отразил на установената с техническото средство концентрация на алкохол 2.32 промила.
При така описаните факти, установени в хода на съдебното следствие по надлежния ред от разпити на свидетели – И. С. Л., В. С. Ц., Г. Д. М. и П.А. Д., изслушаното заключение по съдебно-медицинска експертиза, както и от приобщените писмени доказателства – копия от амбулаторна карта, амбулаторни листове, фишове за спешна медицинска помощ, рецепти, разпечатка от памет на техническо средство, акт за установяване на административно нарушение, справка РУ на МВР И., фиш за спешна медицинска помощ и копие от медицински журнал, справка за последващ контрол, справка за съдимост, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско освидетелстване, справка за водач и заповед за задържане, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за осъществяване на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 343б НК от страна на подс. С.. По делото не са установени доказателства, противоречащи на така описаните, като обясненията на подсъдимия се отнасят до употребен алкохол от негова страна до 03 часа на 03.09.2016 г., за две погрешни отчитания от техническото средство, за донасяне на документи от страна на негов роднина и отвеждането му до ФСМП И. от двама от полицейските служители.
Не могат да бъдат счетени за основателни твърденията на защитата за съществени противоречия между показанията на свидетелите Ц., Л. и М. с останалите доказателства по делото. Обяснима са противоречията що се отнася до брой съставени актове за установяване на административни нарушения /в случая са съставени два отделни, съответно за управление на МПС след употреба на алкохол и за непредставяна на документи, което водачът на МПС е длъжен да носи при управление/, както и за точния брой на служителите, отвели подсъдимия до ФСМП И. за медицинско освидетелстване. Тези факти са несъществени за конкретното обвинение и обяснимо могат да са налице неточности при описание на отделните факти от свидетелите. Няма противоречие и относно начинът на описание от отделни свидетели на външните прояви в поведението на подсъдимия що се отнася до несигурност в равновесието и миризмата на алкохол. Тези описания са плод на субективни възприятия на свидетелите, от една страна служителите на МВР, а от друга медицинското лице, което обяснява и възможността да не бъде усетена миризмата на алкохол. Следва да се отчита също така, че миризмата на алкохол е усетена от свидетелите Л. и М., съответно първия при сваляне на стъклото на автомобила, а втория при излизане на подсъдимия от автомобила, докато възприятията на св. Д. са от медицинското заведение, тоест в различни условия. Няма противоречия относно основните факти по обвинението, а именно управлението на моторно превозно средство от страна на подсъдимия, а така също и по установяване на концентрацията алкохол в кръвта, след като с техническото средство, преминало надлежно последваща проверка, е установено съдържание от 2.32 промила на алкохол издишаният въздух, след което по неясни причини /според обясненията/, подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване, поради което на основание чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /отменена на 29.09.2017 г./, меродавни са показанията на техническото средство.
Предвид установените факти основателно съдебният състав при РС И. е приел, че от обективна страна са осъществени обективните признаци на престъпното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като на 03.09.2016 г., в гр. И. подсъдимият С. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „БМВ 525“ с регистрационен номер ., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.32 на хиляда, което е установено по надлежния ред – с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. номер 0173.
Основателно е направен изводът за осъществяване на деянието при пряк умисъл, изразяващ се в съзнание и представи у подсъдимия, за факта, че управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, тъй като формалният характер на деянието изисква съзнание за осъществяване само на тези обективни признаци, без да е необходимо желание за настъпване на вредни последици, тъй като такива не са предвидени в състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, в каквато насока е неоснователно възражението на защитата.
Правилно и законосъобразно съставът на РС И. е определил наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия С., при превес на отегчаващите обстоятелства, след като е отчетено предходното осъждане, няколко месеца преди извършване на деянието, а като смекчаващо /но с малка тежест/ е факта, че действително подсъдимият има незначителен брой отразени нарушения на правилата за движение.
Поради това законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 1 от НК съдът е определил размера на кумулативно предвидените наказания в размер близък да минималния, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца и „глоба в размер на 200 лева, като е направена и преценка.
Правилно първият съд е привел в изпълнение наказанието, наложено на подс. С. с присъда по НОХД № 208/2016 г. по описа на РС И., в сила от 11.04.2016 г., след като в това наказателно производство, за умишлено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение така определеното наказание, след като в изпитателния срок подс. С. е извършил престъпното деяние, за което е ангажирана отговорността му в настоящото наказателно производство. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, е определен „общ“ режим на наложеното наказание, както и на приведеното в изпълнение, след като сборът на този вид наказание не надвишава две години.
Налице е процесуално нарушение, извършено от първия съд, изразяващо се в неналагане на кумулативно, предвиденото с чл. 343г от НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. Налагането на този вид наказание е било задължително, след като не са налице основанията за приложение на чл. 55 от НК, но това нарушение не може да бъде отстранено от настоящото инстанция поради липса на съответен протест от прокурора и невъзможност да бъде утежнявано положението на подсъдимия в такъв случай. В този смисъл са Решение № 98 от 4.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2363/2012 г., II н. о., НК и Решение № 379 от 1.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1164/2013 г., I н. о., НК.
Извън посоченото нарушение на материалния закон, което не може да бъде отстранено, въззивният съд не констатира основания за изменение или отмяна с постановяване на нова присъда, респективно за отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което следва да бъде потвърдена присъда № 59 от 13.04.2017 г., постановена по НОХД № 551 по описа за 2016 г. на Районен съд И..
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 59 от 13.04.2017 г., постановена по НОХД № 551 по описа за 2016 г. на Районен съд И..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков