№ 612
гр. Варна, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20223100900373 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:31 часа се явиха:
Ищците: Е. И. Н. и З. И. Н. , редовно уведомени от предходно съдебно
заседание, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат В.
Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът „НОВОТЕХ-95“ ООД, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от адвокат Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Вещите лица: Ж. Г. Т. и Н. К. М., редовно уведомени, явяват се лично
в съдебно заседание, депозирали заключение по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 23381 от 28.09.2023 г. от
Н.И.Н., с искане да бъде конституиран като необходим другар на ищците.
СЪДЪТ докладва и депозирана молба с вх.№ 23365 на 28.09.2023 г. от
ищците: Е. И. Н. и З. И. Н., чрез адвокат В. Ц., с която се солидаризират с
молбата на Н.И.Н. за конституирането му като необходим другар по
настоящото дело.
Съдът връчва преписи от молбите на процесуалния представител на
ответника.
Адв. Р.: По отношение на молбата за конституиране, отправено от Н.Н.
считам, че е неоснователна. Спорното материално право в настоящият
1
случай, считам, че е делимо, доколкото на всеки един от наследниците се
дължи припадаща съобразно наследствената квота част от дружествения дял.
Н.Н., както е посочено и в неговата молба, е инициирал производство за
присъждане на неговата идеална част от дружествения дял, което е на
съответния етап – действително е на този, който е посочено в молбата.
Поради което считам, че не са налице предпоставките и основанията,
разписани в закона и в цитираното тълкувателно решение.
По отношение на молбата, отправена от ищците чрез адвокат Ц. за
спиране на производството - считам, че не е налице преюдициален спор по
отношение на настоящото производство, доколкото, както вече споменах на
всеки един от наследниците му се дължи приспадаща му се част, съобразно
наследствената квота и доколкото ищците-наследници са предпочели да
претендират своите права в две отделни производства, то считам, че
приключването на производството по иска на Н.Н. не се явява преюдициално
по нито един от правопораждащите спорното материално право факти по
отношение на настоящия иск.
СЪДЪТ намира за неоснователна молбата на третото неучастващо в
спора лице за конституирането му като ищец в производството поради
липсата подобен процесуален способ за встъпване на трети лица като главна
страна, извън хипотезата на чл.225 от ГПК, каквато не е разглежданата
хипотеза.
На следващо място наличието на общи факти само по себе си не
предпоставя непременно неделимост на правоотношението, нито необходимо
другарство. Материалноправното положение на молителите на наследници на
титуляра на спорното право по дефиниция обуславя качеството им на
обикновени, а не на необходими другари. Това е така, тъй като всеки от тях
участва в самостоятелно правоотношение с насрещната страна по спора,
което може да се развие различно за всеки от тях.
По изложените съображения в случая не се касае за съвместна
процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск. Пропускът на молителите да
предявят исковете си с обща искова молба не може да бъде саниран
впоследствие, тъй като би се стигнало до недопустимо последващо обективно
2
и субективно съединяване на искове. С направения от тях избор те са поели
риска от установяването на общите факти по различен начин.
Образуваното по искова молба на Н.Н. срещу ответника търговско дело
№ 1132/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд не се явява преюдициално
по отношение на настоящото производство, доколкото касае друга част от
включеното в наследство вземане на общия наследодател, поради което
искането на ищците за спиране на настоящото производство също следва да
бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , обективираното в молба с вх.№ 23381 от
28.09.2023 г. на Н.И.Н. искане за конституирането му като ищец в настоящото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , обективираното в молба с вх.№ 23381 от
28.09.2023 г. на Н.И.Н., поддържано и в молба с вх.№ 23365 от 28.09.2023 г.
на ищците: Е. И. Н. и З. И. Н., искане за спиране на производството по
настоящото дело, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Адв. Ц.: Никога не сме искали Н.Н. да се конституира като ищец по
това дело (няма такова изписано искане), а като необходим другар сме искали
конституирането му и нищо повече. Необходим другар на ищците.
СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ищците, че
необходимото другарство е основание за участие в процеса като ищец или
ответник, но не и за конституиране като самостоятелна процесуална фигура.
Адв. Ц.: Няма други пречки по хода на делото.
Адв. Р.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
3
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено в
предходно съдебно заседание за изслушване на назначената комбинирана
съдебно - счетоводна и икономическа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 7511 на 23.03.2023 г.
по допуснатата комбинирана съдебно- счетоводна и икономическа
експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключенията на комбинирана
съдебно - счетоводна и икономическа експертиза, с оглед на което снема
самоличността на вещите лица, както следва:
Ж. Г. Т. - 57 годишна; българка; българска гражданка; неомъжена;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК.
В.л. Т.: Поддържаме представеното писмено заключение.
Н. К. М. - 62 годишна; българка; българска гражданка; омъжена;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК.
В.л. М.: Поддържаме представеното писмено заключение.
В.л. Т.: На стр. 8 само искам един уточняващ елемент да посоча, на
трети абзац отдолу-нагоре, където е записано: „Резерв от последващи оценки
е отчитан към неразпредЕ.та печалба от минали години, като са спазени
разпоредбите…“, уточнявам, че резервът се отчита към неразпредЕ.та
печалба, когато отписваме дълготрайния материален актив. В цялото
изложение това става ясно, но тук искам още веднъж да конкретизирам.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л. Т.: По отношение на въпроса по т.1 - редовно ли е водено
счетоводство на ответното дружество, имаме и две пояснителни точки: едната
е за проверените публикувани Годишни финансови отчети (ГФО), като за
редовно водено счетоводство - не говорим за данъчна ревизия, а за спазване
на счетоводни стандарти и основното е: на първо място Стандарт 1 - как
изглеждат ГФО и дали е правилно попълнен ГФО. Той се попълва въз основа
на обобщен регистър - оборотна ведомост. Така или иначе в частта:
Проверени документи на заключението са цитирани проверените документи и
4
регистри, конкретно касаещи предмета на това дело. Тоест имаме баланси,
имаме оборотни ведомости и документи пряко свързани (поне така считам аз)
с дълготрайните активи на ответното дружество. И втората подточка, това
мнение е дадено конкретно към т.1 и във връзка с това как е създаден
преоценъчният резерв.
На въпроси на съда:
В.л.Т.: В случая по-скоро не е необходимо да се извършват проверки с
първични счетоводни документи, за да се даде това заключение. Тъй като
Законодателят е регламентирал в какви срокове следва да бъдат съхранявани
тези първични счетоводни документи, по-дълъг е срокът на регистрите, които
всъщност в голяма част от тях са запазени и първичните счетоводни
документи са по-скоро предмет на изследване, както на одиторски контрол,
така и на данъчно - финансов контрол. Сега, ако беше в порядъка на
регламентираните срокове и бяха запазени всички първични счетоводни
документи и ние имахме за задача, може би някаква друга задача, напр.
конкретни фактури дали са осчетоводени - тогава би било предмет на
изследване първичните документи, но за редовно водено счетоводство -
приемам дали са спазени счетоводните стандарти.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л. Т.: На стр.6, справка 1 - в справка 1, колона 2 написаното: „номер
на подаденото заявление за вписване“ е номерът, когато дружеството подава
ГФО. В колона 4 е: „номер на вписване на страница в „обявени актове““,
тоест след миналия контрол, какъвто и да е там, който на мен не ми е
известен. Тоест дружеството си е изпълнило разпореждането на Закона за
счетоводството (ЗСч) кога следва да обяви своите ГФО. В тази връзка пак ще
повторя, че считам, че няма нарушение на законодателството, както по
отношение на обявяването на ГФО, така и на отчитането на дълготрайните
материални активи, за които имаме първични счетоводни документи,
навсякъде цитирани по изложението и в проверени документи и книжа, които
са били предоставени и на двете страни да се запознаят. В тази връзка считам,
че необходимите документи предмет на спора, касаещи капитал и
дълготрайни материални активи, са налични първични счетоводни
документи, независимо от законовите срокове за тяхното унищожаване. Това,
че Законодателят е предвидил кои документи, как дружествата да съхраняват
5
сме длъжни да го изпълняваме. По-скоро при неизпълнение на законови
разпоредби, както на Закона за счетоводство, така и данъчните закони -
национални счетоводни стандарти, бих изразила мнение, че е нередовно
водено счетоводство.
Доколкото си спомням е имало откази за вписвания, но тези откази по-
скоро са свързани с липса на подписи, но може би Вие сте по-запознат. Тоест
аз гледам имаме ли ГФО и спазен ли е срокът за публикуването му. В случая
ГФО е внесен и е спазен срокът.
Проследила съм дали има съпоставимост на данните, както казах
изпълнява се национален счетоводен стандарт 1 - съпоставимост края на
отчетния период дали е начален за следващата година, този принцип е спазен.
Същото е и за величините – приходи и разходи. Когато се съставя един
ГФО, да вземем като пример: баланс - има описание на балансовите позиции,
или балансови пера, следва колона, да речем: към 31.12.1996 г., и следващата
колона е към 31.12.1995 г. Това е за счетоводен баланс към 31.12.1996 г.
Когато гледаме баланса за 1997 г., данните след балансовите пера, трябва да
бъдат за текущата 1997 г. и до нея да стоят данните, които са били по
предходния баланс за 1996 г. Съгласно стандарт 1 данните за предходна
година трябва да съвпадат с данните от предишния баланс. Всичко, което е
нужно като проверка съм го направила. Проверявала съм тази съпоставимост
на тези величини. Когато съм писала заключението съм го проверявала.
Посочените на стр.9 стойности на краткотрайните активи на
дружеството са данни, извлечени от счетоводните регистри, баланс и
оборотни ведомости. Аз съм го описала кое точно как се изменя. На стр.9 и
стр. 10 цялата промяна на дълготрайни и краткотрайни активи е описана.
Посочената в справка 2, на стр. 10 стойност на краткотрайните активи е
70884.98 - тази сума е изчислената и установена, съобразно счетоводните
регистри на дружеството към 30.11.2018 г.
В.л. М.: Разликата в посочената на стр.11, справка 3, т.2 квадратура на
земя 5760 кв.м. и посочената на стр.21, втори абзац квадратура на земя 5990
кв.м., се дължи от кадастрално заснемане и регулационни технически
дейности по отношение имота в годините. Тоест той е бил с по-малка
квадратура, която впоследствие с около 200 кв.м. бива е увеличена
Приложена е регулацията.
6
Всъщност аз разбрах какъв е въпросът на адв.Ц.: С какви стойности към
кой момент е заведена земята. Тоест, ако регулацията е била, както е 2008 г.
се изготви новата карта за гр. Варна, дали към 2008 г. завишената стойност
има една стойност на земята, а тази, която е през 1995г. има друга стойност на
земята. Аз така разбрах въпроса, за да се отговори. Идентична ли е стойността
от 1995 г. към 2008 г., след като има разлика в квадратурата?
В.л. Т.: Земята на имота в ЗПЗ като квадратура е била заведена 5760
кв.м. (като това е масово в дружествата, които са стари дружества, наследени
от държавните структури, приватизираните) и вече с кадастралната карта се
прави едно по-точно замерване - 5990 кв.м., но това не представлява някакъв
риск - това не е грешка на счетоводството в никакъв случай. Това е
установяване след правилно замерване от страна на Кадастъра на всеки един
от имотите, тоест нямаме безвъзмездно получен имот, нямаме квадратура,
която от някъде е придошла без документ - вярно е осчетоводено.
На въпроса аналитично ли е водено счетоводството, уточнявам - да,
използвана е двустранна форма за водене на счетоводството.
На въпроса налице ли е аналитична информация по видове на
дълготрайни материални активи, посочвам, че от стр.10 до стр.17 е цялото
проследяване на дълготрайните материали активи как са се изменяли. Тоест,
може ли да ми конкретизирате в моето изложение, което представлява
отговор на зададен въпрос, къде считате, че нещо не е съобразено, защото
иначе аз не мога да разбера къде точно да търся. По отношение на въпроса
дали има аналитично заведени дълготрайни материали активи – да, има
аналитичност. Дори в приложение 1 съм дала справка. После в приложение 2
има извършена детайлна справка на дълготрайните материални активи как те
са заведени и съответно преоценени в дружеството.
Цялото ми изложение е изградено въз основа на счетоводните баланси,
оборотни ведомости, допълнителни справки и документи. Принципно има
оборотна ведомост на синтетично ниво, която е основание, за да се създаде
баланса. Включително отчет за приходи и разходи и всички отчети. Всяка
една от сметките има аналитичности. Тоест един сметкоплан на едно
дружество дава информация дали всяка от сметките има изградена
аналитичност. Ако Вие от оборотна ведомост искате да търсим
аналитичности, това няма как да стане дори и по Закона за счетоводството.
7
Но да, има аналитичности.
При изготвяне на заключението съм процедирала по следния начин:
първо гледам балансите - основният отчет е счетоводен баланс, и от баланса
тръгвам да търся какви са стойностите по оборотна ведомост и оттам да правя
засечка с всички документи за собственост. Не установявам несъответствия.
Не мога да отговоря кой програмен продукт е използван в
счетоводството на дружеството. Ползването на програмен продукт стана на
много по-късен етап за всички счетоводители. Преди това се водеха ръчни
журнали. С навлизането на компютрите, естествено започнахме с колегите да
работим на компютри. Счетоводната документация ми я предостави г-жа Г.Г..
На стр. 27 при изчисляване на дяловете на И.Н. съм се позовала на
концепция за поддържане на капитала - това е направено по счетоводни
стандарти. Това е начин на изчисление на собствения капитал. Националните
счетоводни стандарти, освен теоретичните познания, натрупани в
университетите - те дават правила как дадена стопанска операция да бъде
отразена в счетоводството на дадено дружество. На стр.25, в т.1 е написано:
„В общите разпоредби на националните счетоводни стандарти“ и за удобство
съм посочила текста. Това са цитати на норма, която е следвало да бъде
приложена и въз основа на която давам и заключението.
Принципно, когато едно дружество има само инвестиционна дейност и
само отдава под наем и не осъществява друга дейност, тогава може да
прилага счетоводен стандарт 40 и да си отчита приходите от наеми по сметка
за дълготрайни активи, но тя не е с номерацията, примерно: 203 и 201, и е 221.
Но така или иначе това не изменя отчитането на тези дълготрайни активи,
правилното им отчитане на дълготрайни материални активи в баланса. Тоест,
те дали са инвестиционни имоти или са такива, които са на дружеството с цел
тяхната експлоатация и за осъществяване на неговата дейност, не изменя
характера да бъдат дълготрайни активи. Инвестиционните активи са
дълготрайни активи, но не материални активи.
Адв. Ц.: Има ли отделно представяне на имоти и какво е тяхното
осчетоводяване, което е за инвестиционни цели?
В.л. Т.: Моля кажете на кой въпрос считате, че е трябвало да правя
такъв анализ. Ако пак цитиране въпрос 1, има конкретика: 1.1 и 1.2.
Адв. Ц.: Нали има продадени имоти на лизинг, нали и към момента
8
имотите, които се отдават под наем са точно с инвестиционна цел и те
съществуват. Отделени ли са в счетоводството и как са осчетоводени? Цялата
Западна промишлена зона (ЗПЗ) се отдава под наем, например. Продадени са
на лизинг два имота, по мои спомени.
Адв. Р.: Няма твърдения в тази връзка. Би следвало да проведем едно
доказване кои имоти, в какъв период от време как са служили и дали са
давани под наем. Защо - защото имота в ЗПЗ, изключително дълго време е
служил за дейността на дружеството, не е бил отдаван под наем или под
каквато и да е друга форма. Другите имоти също така. И при липса на каквито
и да е обективни данни по тази теза, считам, че най-малкото не е коректно да
задаваме тези въпроси на вещото лице.
Адв.Ц.: Колегата не е прав, тъй като ако беше направено обективно
обследване по този въпрос, вещото лице щеше да отбележи в своята
експертиза, че например от 2002 г. имотите в ЗПЗ се отдават под наем и това
са инвестиционни имоти, които следва да се подчинят на принципите на
счетоводния стандарт, за който говорих няколко пъти, те съответно имат
друго значение при даване на обща оценка на дела, който оценявате.
В.л. Т.: Независимо дали имотът се отчита като дълготраен материален
актив или дълготраен нематериален актив, има начисляване на амортизация.
Тоест резултат, различен от това, което се получава като стойности в начина
на изчисление, няма в никакъв случай да се получи. Идентични са
изчисленията и в двата случая. Първоначално всички активи в едно
дружество се заприхождават по тяхната първоначална стойност, тоест
придобивна стойност - или историческа цена, съобразно документа за
собственост. Оттам насетне дружеството преценява актива дали ще го отчита
като дълготраен нематериален актив, където попадат и инвестиционните
имоти, или като дълготраен материален актив, като и в двата случая
амортизационните отчисления са едни и същи, съобразно Закона за
корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО), където е посочено какви
следва да бъдат признатите данъчни норми и съответно и за счетоводни цели
се прилагат същите коефициенти за амортизиране.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л.Т.: Всички имоти така, както са придобити още 1995 г., се водят
като дълготрайни материални активи. Управителят може би така е преценил,
9
защото това е решение на ръководството дали даден имот ще се отчита като
материален или нематериален актив. Трябва да има изрична заповед на
ръководителя на дадено дружество как счетоводството да се съобразява с
отчитането на придобитото имущество. Не ми е предоставена такава заповед.
Очевидно няма такава, защото няма изпълнение. Тоест, ако има някаква
такава заповед и счетоводителят, който и да е той, не се е съобразил, тогава
вече той не е приложил някакво вътрешно нормативно разпореждане.
По вариант 2 и вариант 3 се получава идентичен размер на дела. Това се
дължи на това, че когато се налага увеличение на даден актив, както в случая
с оценка от оценител, счетоводната статия, която се съставя е увеличение
стойността на дълготрайния актив срещу други резерви, или преоценъчен
резерв - това е кореспонденцията. И това естествено рефлектира по начина на
изчисляване на капитала. Тоест, няма как да увеличим само актива на
баланса, без пасива, защото тогава ще имаме неравнение на баланса. В пасива
се отбелязва същата стойност, защото няма с какво друго да кореспондира.
Каквото и да направим ефектът ще е един и същ.
Всъщност вариант 3, справка 19 е собственият капитал по пазарни цени
на имотите.
На въпроси на адв.Р.:
В.л. Т.: При увеличаване в лявата страна на баланса на отчетната
стойност на опреден дълготраен материален актив, в дясната част операцията,
която намира отражение, е: преоценъчен резерв, така както е било и с
револаризациите и всички тези преоценки. Тоест колкото увеличаваме актива,
толкова трябва да увеличим и пасива - една и съща е стойността, иначе ще
има неравнение на баланса. Дори не мога да си го представя как би
изглеждало.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л.Т.: Има една компонента, която не участва в собствения капитал на
дружеството и това е преоценъчният резерв, но когато правим преоценка на
даден дълготраен актив, тя винаги кореспондира със сметка 112 –
преоценъчен резерв. Посочете ми с коя друга сметка не кореспондира - то
няма с коя друга да кореспондира. Другите са, примерно: 101 - капитал, 102 -
допълнителни вноски и така.
На въпроси на адв. Р.:
10
В.л. Т.: Отписване на преоценъчен резерв става, когато се продаде или
бракува даден дълготраен актив. По този начин пак имаме изравнен баланс.
Преоценъчният резерв отива в ляво. Когато продаваме един дълготраен
материален актив, ние имаме приход. Преоценъчен резерв отива в
неразпредЕ. печалба, но само тази стойност за този актив, който го
продаваме. Това съм го написала в заключението.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л. Т.: Максимално подробно съм описала, защото материалът е много.
Не знам - ако можете да ми цитирате какво точно не съм написала и какво
точно не е приложено от пар.38 от ЗСч. Когато имаме продажба на
дълготрайни активи, резервът е отнасян в неразпредЕ. печалба. Тоест, не
говоря само за преоценъчния резерв на актива, който продаваме. Когато се
продаде един дълготраен актив, преоценъчнияъ резерв, натрупан вследствие
на проведени револаризации за периода 1997г., 1998 г. и 1999 г., както и със
задължителната преоценка от 2002 г. и 2003 г., се прехвърля в неразпредЕ.
печалба и е прехвърлен от ответното дружество тогава и само тогава, когато
даден дълготраен актив е продаден. И затова имаме тези таблици.
Активът си е актив. Собственият капитал си е капитал, но намира място
в пасива на баланса. Изваден е собственият капитал. Тоест активи минус
пасиви, дават собствен капитал - това е основно балансово правило.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Адв. Р.:Нямам въпроси към вещите лица. Моля да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комбинирана съдебно - счетоводна и икономическа
експертиза е от съществено значение за изясняване на спора и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на комбинирана съдебно - счетоводна и
икономическа експертиза, ведно с приложените към него справки -
декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Ж. Г. Т.
11
в размер на 1600 лева, съобразно представената справка-декларация, което да
бъде изплатено от внесения от страните за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б.
от 13.12.2022г. за 200лв.; по вн.б. от 21.12.2022г. за 1000лв. /от 1300 лв./; и по
бележка ПОС Терминал от 23.01.2023г. за 400лв.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Н. К. М.
в размер на 1240 лева, съобразно представената справка-декларация, което да
бъде изплатено от внесения от страните за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б.
от 21.12.2022г. за 300лв.; вн.б. от 07.04.2023г. за 470лв.; по вн.б. от
27.06.2023г. за 400лв. и по вн.б. от 12.07.2023г. за 70лв.)
Адв. Ц.: Аз Ви моля да приемете, че оспорвам експертизата в нейната
счетоводна част, като на първо място считам, че се установи, пък и самото
вещо лице в своите изложения подсказа, че счетоводството не е водено
редовно. Това би довело до съвсем други изводи при определяне на
стойността на дела. Никак не е достоверно всичко това, което се съобщи и е
написано по отношение на редовността на счетоводството, предвид на – като
почна отзад напред: липса на осчетоводяване на инвестиционни активи.
Липса на анализ още в самото начало на първични счетоводни документи,
които са липсвали по неизвестно за нас основание. Намирам, че направеният
анализ по отчетите е много изкуствен и абсолютно недостоверен и не може да
покрива критериите за приемане на заключението на такава експертиза и на
величините, които са дадени в нея, тъй като те не касаят въпросите, които сме
поставили и нашите претенции. Всичко това, което беше казано по
отношение на тези отчети не е така - просто не отговаря на самата истина.
Друго много важно и сигурно съм направил впечатление с настойчивостта си
по изясняване на този въпрос и това го правя неслучайно, защото същото
използване на една академична концепция, която засяга ритъма на печалбата
и загубата в дружество – не може тази концепция за поддържане на капитала,
която се твърди и е използвана в настоящата експертиза, да се свързва с
понятието: „финансов капитал“ собствен или несобствен. Изчисленията на
дяловете не могат да имат връзка с тази концепция по отношение на чл.125,
ал.5 от ТЗ. Счетоводният баланс е друго понятие. Разликата е, че посочването
на методиката – определяне на капитала към определен момент, де факто тази
концепция задължава в такива случаи, но не и в тоя, да бъде прилагана. Няма
12
връзка с методиката, която да определя, което е и значението на тази
концепция дали предприятието работи на печалба или на загуба. Това са
изкуствено внесени за мен понятия в работата на тази експертиза, чиято цел
не е момента - в момента да изяснявам, поради което аз Ви моля да имате
предвид и друго. Пак ще прибавя нещо: тази игра на стойности –
несъответствията, за които Ви говорих, както и за повърхнините, които се
оказа, че другият експерт обясни за какво се отнасят, в счетоводството са
записани по начина, по който се твърди, че са били представени, но най-вече
това, което вещото лице-счетоводител е сторило в експертизата, в своите
изчисления и поднасянето вече в конкретния вид в таблицата, за която стана
дума преди малко, е едно изкуствено пресъздаване на величините и
стойностите от счетоводството и при посочената стойност от оценителя от
1 209 857 лв. не беше обяснено защо в поредицата от представяне на
обследване се стига така или иначе до една значително по-ниска стойност,
върху която ние да имаме възможност да търсим последиците при
изчисляване на нашия дял. Ето защо, аз Ви моля да имате предвид, че тези
неточности, както и някои неща, които може да Ви се стори, че са
предвидени, но всъщност това, което съм имал предвид преди предпоследния
ми въпрос и той е много важен, че не е даден отговор на въпроса:
преоценъчният резерв, формиран в резултат на револаризацията на активите
към края на 1997г. в какъв размер е и използван ли е съгласно изискванията
на пар. 38 от ПЗР от ЗСч, бр.21 от 1998 г. Всичко това ме мотивира да
поискам повторна експертиза, на този етап моля Ви за работата на един
счетоводител, който предвид на опитни знания във връзка с изготвянето на
тези експертизи, Ви моля да отправите искане към Стопанската академия в
гр.Варна за посочване на подходящи лица, които са и в списъка на
счетоводителите - експерти към Окръжния съд. Моля Ви точно за такъв
специалист да отговори на същите въпроси, които сте разпоредила да бъдат
предмет на експертизата в счетоводната част по това дело.
Адв. Р.: Аз от своя страна ще Ви помоля да не уважавате искането на
колегата за назначаване на повторна експертиза. Повторна експертиза се
назначава тогава когато възникне съмнение по правилността на изслушаното
заключение. Макар пространното изложение на колегата, аз не чух абсолютно
нито един конкретен аргумент, по който и да е от въпросите, по който и да е
от пунктовете на това заключение. Твърдят се несъответствия, но в крайна
13
сметка такива не се установиха в нито един стойностен размер, а положихме
всички усилия да ги открием. Моето искане за отхвърляне искането на
колегата не е самоцел. В рамките на отношенията между дружеството и
наследниците са проведени шест или седем експертизи по различните дела. В
крайна сметка, считам, че се цели едно изкуствено забавяне на
производството, а не установяване на обективната истина и действителния
размер на задължението. По отношение на аргумента за това, че по вариант 2
и по вариант 3 на заключението по счетоводна част заключението е едно и
също - да, вещото лице обясни защо стойностният размер е този, като посочи
ясно причините и се аргументира от нормативната база. При оценката, която
е касаела периода 1997 г., 1998 г. и 1999 г. вещото лице отговори, че тази
преоценка също е намерила отражение в счетоводството на дружеството и са
приложени стандартите, поради което не считам, че и този аргумент е
валиден и правилен. Нещо повече, съвсем ясно става в днешното съдебно
заседание, че вещото лице е проверило цялата документация от периода 1995
г. до настоящия момент, включително и фирмените дела и счетоводството на
общинското, да го наречем, дружество „Новотех“. Съвпадения има по
отношение на всяка една стойност. Не констатирахме в днешно съдебно
заседание нито едно разминаване. По отношение на ГФО - смятам, че е
излишно да споменавам на настоящата аудитория, че има съществена разлика
между подаване за вписване и ефективното вписване на конкретен отчет.
Нещо повече, повечето от отчетите са вписани, именно от колегата Ц..
Адв.Ц.: Няма такова нещо - това не е вярно. Нищо не съм вписвал.
Адв. Р.: И да се черпят аргументи от това, че същите не са вписани по
някаква причина не може да доведе до довод за нередовно водено
счетоводство. И последен аргумент по отношение на искането за назначаване,
евентуално на вещо лице. Държа това вещо лице да бъде определено от съда.
Считам, че списъкът с вещи лица - счетоводители е достатъчно дълъг в
Окръжен съд- Варна и не се налага то да бъде посочвано от друго лице -
държа на това.
Адв. Ц.: Преди малко се казаха и неверни неща, които аз не съм
заслужил подобни работи да слушам. Въпросът дали това счетоводство е
водено правилно, дали е водено последователно, дали изобщо е водено както
трябва, съгласно закони и стандарти е много важен, тъй като ако това се
14
окаже, че не е така, а ние твърдим, че има абсолютно всички най-малко
индиции да приемете, че счетоводството не е водено редовно и то по
причините, поради които уважаемото вещо лице пред Вас Ви съобщи в
защита на противен аргумент, то тогава би възникнал въпросът, че ние следва
да търсим определянето на нашия дял по една справедлива цена. В противен
случай, ако останат нещата във варианта, в който ни се поднасят и то с тези
противоречия и с тази липса на достоверност, защото забележете -
експертизата не е работила по първични документи, и то при положение, че
ако някой ги е поднасял тези документи - той е имал възможност да ги
подрежда и да постъпва с тях, както да кажем цели, без да казвам нищо
повече. Беше абсолютно установено, че в това счетоводство няма разделяне и
отчитане по характера на дълготрайните материални активи, че всъщност
един цял стандарт 40 не е използван, както е задължително в счетоводното
законодателство. Представят се и противоречиви стойности. Говорих преди
малко за тази концепция за поддържане на капитала, която колегата Ви
говори за тези седем или осем експертизи, които заедно с него сме изслушали
и сме се борили по тях. Тази концепция се появи не за първи път по делото,
което е на вашето внимание. Тази концепция няма нищо общо с определяне
на дяловете. Това е финансова концепция. Тя се отнася за загуби и за печалби,
за темпа им. Тя има съвсем друго значение. Тя Ви беше поднесена като една
сплав, която да даде някакво друго значение на това обследване, което е
направено. Експертизата в счетоводната и част не е достоверна - възникват
̀
много въпроси по нея. Моля Ви да удовлетворите моето искане.
Адв. Р.: Това е по същество дали да се цени заключението.
СЪДЪТ намира, че приетото в днешно съдебно заседание заключение
на комбинираната съдебно - счетоводна и икономическа експертиза е пълно,
ясно и обосновано и не възникват съмнения относно неговата правилност,
поради което не са налице предпоставките на чл. 201, във вр. с чл. 200, ал.3 от
ГПК за допускане на повторна съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
допускане на повторна едночленна съдебно-счетоводна експертиза с
15
идентични задачи.
Адв. Ц.: При това положение, аз ще Ви помоля да назначите
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следните
въпроси:
1.При липса на достатъчно документи, представени в счетоводството на
ответното дружество възможно ли е и при наличието на тази неритмичност и
непроследимост на приходи и разходи и други величини в периода на
изследванията, възможно ли е при липсата на достатъчно документи и при
наличието на представените отчети, във вида, в който са приети при
изследванията - дали може да бъде прието, че счетоводството е било водено
редовно.
2. Моля вещото лице по допълнителната експертиза да отговори на
въпроса дали в счетоводството на дружеството е съобразен стандарт 40, дали
в счетоводството е прието отчитане на инвестиционни имоти, кои, в кои
периоди и как са представени получаваните приходи от наем или от лизинг.
3. Вещото лице да изготви баланс до 30.11.2018г., съобразно задачите,
които сте представили, при който да бъде съобразен и определен делът, върху
който е изградена нашата претенция.
4. Моля да има и следната допълнителна задача - тъй като в
представената пред Вас и приета преди малко съдебно-счетоводна
експертиза, по-скоро нейната част, заедно с другата, е представено, че в
сметка 201 земята, притежание на дружеството има стойност 199400 лв., като
не е посочено тази стойност към кой от двата имота: на Западна промишлена
зона или на ул. „Александър Дякович”, за кой от двата има отношение или за
двата взети заедно - вещото лице да провери в счетоводството как е
осчетоводена земята за тези два имота и на каква стойност.
Адв. Р.: Така или иначе считам, че не са налице предпоставките за
допускане на тези поставени допълнителни задачи. Въпросите, с които се
цели установяването на посочените факти, според мен нямат отношение по
отношение на отговора на този въпрос, а именно: какъв е стойностният размер
на дружествения дял, именно по аргументи, изложени от вещото лице, че
инвестиционни или не тези имоти се оценяват по стойността, за която са
придобити, начислява се амортизация и намират отражение в счетоводството
16
на дружеството.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на
ищцовата страна за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. Поставените допълнителни въпроси по т.1 и т.3 всъщност
предполагат преразглеждане на приета първоначална експертиза, при вече
формирани мотиви на съда, че повторна експертиза в тази насока не се
налага. Досежно въпроса по т.2 съдът счита, че се касае за новонаведени
твърдения за първи път в днешно съдебно заседание, поради което искането
за установяването им се явява преклудирано. По отношение на въпроса по т.4
съдът намира, че е ирелевантно за кой от двата имота е дадена стойността,
доколкото данните са взети от счетоводството на дружеството и касаят
отразените в него дълготрайни материални активи в цялост.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ констатира, че приетите в предходно съдебно заседание
заверени преписи на решения от търговско дело № 497/2019 г. по описа на
Варненски окръжен съд, търговско отделение, не са били изготвени в цялост,
тъй като е представен единствено заверен препис от решението по чл.250 от
ГПК, но не и първоначалното решение по съществото на спора, поради което
е разпоредено в закрито заседание изготвянето на заверен препис от Решение
№ 141 от 13.02.2020 г., което следва да бъде прието като доказателство по
делото, доколкото несвоевременното му приемане се дължи на технически
пропуск.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заверен препис
от Решение №141 от 13.02.2020 г. по търговско дело № 497/2019 г. по описа
на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
17
Адв. Ц.: Нямам други искания по доказателствата.
Адв. Р.: Аз също нямам други искания. Но констатирах, че исковата
молба не притежава съществен реквизит, а именно банкова сметка на ищците.
Моля да им дадете възможност да я представят.
Представям списък с разноски и договори за правна защита и
съдействие, като моля да ми дадете възможност да представя единствено
доказателство за заплатената стойност, тъй като е по банков път заплатено
възнаграждението, доколкото имах проблеми с банковата си сметка - наложи
се да сменя същата и в рамките на днешния ден не можах да се снабдя с
банковите бордера.
Адв. Ц.: Аз имам същия проблем - не съм готов със списъка за
разноските, поради затруднение с извлечението от банковите сметки.
СЪДЪТ предоставя за сведение на процесуалния представител на
ищцовата страна, представените списък по чл.80 от ГПК и договори за правна
защита и съдействие от процесуалния представител на ответната страна.
Адв.Ц.: Всъщност Вие сте получил два еднакви хонорара, така ли?
Адв. Р.: Те са еднакви по стойност - по двата иска.
Адв. Ц.: В такъв случай правя възражение, че има прекомерност.
СЪДЪТ намира, че представеният от ответната страна списък по чл.80
от ГПК и два броя договори за правна защита и съдействие следва да бъдат
приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ответната страна списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно договор за
правна защита и съдействие № ********** от 14.07.2022г. и договор за
правна защита и съдействие № ********** от 19.01.2023г.
18
СЪДЪТ намира, че е недопустимо събирането на доказателства след
края на устните състезания по делото, поради което искането на ответната
страна за предоставяне на допълнителна възможност за представяне на
доказателства за сторени разноски следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
продължаване на срока за представяне на доказателства за реално заплащане
на разноски за адвокатски хонорар.
Адв. Р.: Моля за възможност за представяне по електронен път в
рамките на днешния ден. Има и практика, която споделя това, което искам.
Адв. Ц.: То свършва делото, доколкото разбирам.
Адв. Р.: Има и практика, която споделя това, аз иначе не бих го пискал.
Тогава може ли за момент да ми дадете представените договори по делото.
СЪДЪТ отново предоставя за сведение на процесуалния представител
на ищцовата страна, приетите по делото договори за правна защита и
съдействие след връщането им от процесуалния представител на ответната
страна.
Адв. Ц.: Не съм подготвил списък на разноски, но моля същите да ми
бъдат присъдени в пълен размер - държавна такса, депозити за вещи лица и
адвокатски хонорар, съобразен с наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Предвид поведението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Ц.: Правя искане за присъждане на разноски. Правя искане за
19
представяне на писмена защита, като Ви моля за един малко по-дълъг срок, в
който да мога да я изготвя. Искането ни е да уважите иска, както сме го
предявили. Доказването му считам, че се постарахме да сторим това, което е
по нашите възможности и Ви моля да имате предвид това, което ще изложа в
писмената защита.
Адв. Р.: Моля да отхвърлите предявения иск, съобразно приетото в
днешното съдебно заседание заключение. Моля да присъдите сторените
разноски. Моля за срок за писмени бележки, където да развия аргументите си
по същество на спора.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна, като
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
ищцовата страна в 10- дневен срок и на процесуалния представител на
ответната страна в 14- дневен срок, считано от днес да развият
съображенията си по същество на спора в писмена защита по делото, след
което съдът ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:06
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
20