№ 170
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500497 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба на В. Ж. Ж., чрез процесуалния му представител
адв.Т. против решение № 1008/23.07.2022г., постановено по в.гр.д. №
1310/2022г. на ОС - Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу
извършено от ЧСИ, рег. № 718, по изп.д. № 202071804010571 разпределение
от 22.03.2022г. на сумата от 66 550 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че неправилно съдът
не е отчел възможността длъжникът да оспорва като прекомерно
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, неправилно е
приел за доказано липсата на задължения за данъци за имота и че в полза на
държавата не следва да бъдат разпределяни суми. Твърди се също така, че
съдът не се е произнесъл по всички наведени възражения срещу начислените
в полза на взискателя и ЧСИ такси и разноски вр. относимостта им към
изпълнителния способ, сумата от който е предмет на разпределение. Иска се
от настоящата инстанция да отмени решението на окръжния съд и
обжалваното разпределение.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от взискателя Х. Н. М. и
присъединения по право взискател ТД на НАП – Варна.
1
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по в.гр.д. № 1310/2022г. на ОС – Варна е образувано по
жалба на настоящия жалбоподател, с която същият е обжалвал извършеното
от ЧСИ Данова, рег. № 718, по изп.д. № 202071804010571 разпределение от
22.03.2022г. на сумата от 66 550 лева, предявено му на 01.04.2022г.
Оспорванията досежно законосъобразността на същото са, че до този момент
данни за претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не са му
предоставяни, както и че същото се явява прекомерно; че няма информация за
представен по делото изпълнителен лист относно присъдени разноски по иска
по чл.135 ЗЗД, поради което и неправилно в ред първи са включили суми за
такива разноски; в следващите се за ЧСИ такси са включени такива, които не
са свързани с реализирания способ, в това число неправилно са включени и
бъдещи такси за заличаване на възбраната; не е посочено в каква поредност се
удовлетворява вземането на основания взискател /в какъв размер се погасява
вземането му за лихви и каква част от главницата/; неправилно не са заделени
суми за НАП, както и липсват безспорни доказателства относно евентуално
дължими вземания за данъци за имота.
От материалите по приобщеното в препис изп.д. № 202071804010571 е
видно, че принудителното изпълнение е образувано по молба на Х. М. против
В. Ж. Жебев за събиране на суми по три изпълнителни листа – изп.лист от
14.09.2018г., издаден по гр.д. № 8075/2016г. на РС – Варна за присъдени
съдебни разноски за три съдебни инстанции вр. уважен в полза на взискателя
иск с правно основание чл.135 ЗЗД, изпълнителен лист от 07.11.2018г.,
издаден по ч.гр.д. № 13641/2018г. на РС – Варна в производство по чл.410
ГПК за суми, представляващи лихва за забава върху предходното вземане и
изпълнителен лист от 05.11.2019г., издаден по гр.д. № 278/2019г. на АпС –
Варна за сумата от 251 448.81 лева, дължима на основание чл.155, ал.1 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от 24.04.2018г.
Съобразно направеното от взискателя искане изпълнението е насочено
върху недвижимия имот, отчуждаването на който от длъжника е обявено за
недействително на основание чл.135 ЗЗД с влязлото в сила решение по гр.д.
№ 8075/2016г. Предприети са и действия по налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника, които няма данни да се реализирани.
Досежно недвижимия имот са били насрочвани две публични продани,
първата от които е обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. При
втората публична продан, проведена в периода 17.05.2021г. – 17.06.2021г., с
протокол от 18.06.2021г. за купувач е обявен взискателят Х. М. за цена от
66 550 лева и на основание чл.495 ГПК съдебният изпълнител е изготвил
предварително разпределение от 12.07.2021г. Същото е било отменено по
жалба на длъжника с решение на ОС – Варна по в.гр.д. № 2549/2021г. поради
направени констатации за присъединен взискател – Държавата и липсата на
отредени за нея суми.
С оглед на това ЧСИ е изготвил обжалваното в настоящото
2
производство разпределение от 22.03.2022г. /погрешно в решението на ОС е
вписана като година 2021г./. С това разпределение съдебният изпълнител е
приел, че по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с привилегия следва да се
удовлетворят направените от основния взискател разноски за заплатени от
него такси по реализирания изпълнителен способ в общ размер на 1 897.30 лв.
с вкл. ДДС, подробно описани по пера и основание за дължимостта им,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1 965 лева, дължимите в полза на ЧСИ, но невнесени авансово
разноски, направени във връзка с приложения способ за изпълнение в размер
на 235.47 лева /също подробно посочени по пера и основание по ТТЗЧСИ/,
както и дължими разноски в размер на 108 лева за изготвяне и предявяване на
разпределението /т.5 и т.13 от ТТЗЧСИ/ и сумата от 29 лева, дължими
разноски за заличаване на възбраната върху продадения имот. Посочено е, че
с привилегия в този ред се ползват и направените от взискателя разноски в
съдебното производство по иска по чл.135 ЗЗД, предмет на първите двата
изпълнителни листа, визирани по-горе в мотивите на настоящото решение.
Относно вземането на Държавата, ТД на НАП, присъединен на основание
чл.458 ГПК за вземане в размер на 153.18 лева съдебният изпълнител е
приел, че не следва да бъде удовлетворявано, тъй като този взискател не може
да се ползва от решението по чл.135 ЗЗД. С остатъка от сумата, след
приспадане и на следващите се такси по т.26 ТТЗЧСИ е прието, че следва да
бъде отнесен за погасяване вземането по третия изпълнителен лист.
В съответствие с тези констатации и мотиви и на основание чл.495 ГПК
ЧСИ е постановил обявеният за купувач взискател да внесе сумата от 3 525.82
лева, представляваща дължими в полза на съдебния изпълнител такси и
разноски /сбор от сумите от 235.47 лева, 29 лева, 108 лева и определените
такси по т.26 ТТЗЧСИ/.
Настоящият състав намира, че направените от жалбоподателя
оплаквания срещу така извършеното разпределение на сумата от 66 550 лева
са неоснователни. Не се констатират и нарушения на императивни
разпоредби на материалния и процесуалния закон.
Доводите за удовлетворени в полза на взискателя М. и на ЧСИ разноски,
които не са свързани с изпълнителния способ – реализираната публична
продан, не се подкрепят от материалите по изпълнителното дело
/доказателства за внесени от този взискател суми, както и за направени от
съдебния изпълнител разноски/. Видно от направената в разпределението
детайлна разбивка същите касаят именно разноските вр. принудителното
изпълнение срещу имота /такса за налагане и вписване на възбрана, за опис,
за възнаграждение на вещо лице, за изпращане на съобщения и разноски за
разгласяване на двете публични продани, за изискване на справки от Имотен
регистър относно имота, за скици и справки от общината/. Към тях
законосъобразно и в пълно съответствие с дадените разрешения по т.6 от ТР
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС са включени и таксите за образуване на
изпълнителното дело и за изпращане на ПДИ, както и разноските на
3
взискателя за заплатено от него адвокатско възнаграждение. Относно
неоснователността на направеното възражение за прекомерност на
последното, заявено и с отделна жалба, подадена едновременно с жалбата
срещу разпределението, към настоящия момент е налице влязло в сила
решение по в.гр.д. № 1349/2022г. на ОС – Варна, което разрешение следва да
бъде зачетено.
Свързани с изпълнявания способ и за сметка на длъжника, поради което
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.79 ГПК, са включени като
дължими в полза на ЧСИ и следващите се такси за изготвяне и предявяване на
разпределението, както и за заличаване на вписаната възбрана. Именно
защото заличаването на възбраната е вменено задължение на ЧСИ, за
изпълнението на което той следва служебно да предприеме действия при
приключване/прекратяване на изпълнението, а в случая предвид действието
на решението по чл.135 ЗЗД това следва да стане поради продажбата на
имота, следващата се такса вр. заличаването на възбраната, макар и бъдеща
разноска, се явява свързана с реализирания изпълнителен способ. Само в
случай на невнасяне на определените с разпределението суми от страна на
взискателя-купувач и преустановяване на изпълнителните действия срещу
имота разноските за заличаване на възбраната ще са за негова сметка /арг.
чл.79, ал.1, т.1 и 2 ГПК/ и същият ще бъде задължен да ги внесе.
Неоснователни са и възраженията досежно неотреждане на суми за
удовлетворяване вземането на Държавата. Обстоятелството, че същата е
присъединен по право взискател не дерогира предметните и субективни
предели на действие на постановеното решение по иска с правно основание
чл.135 ЗЗД. Уважаването на този иск ползва единствено кредитора-ищец. По
отношение на останалите кредитори на длъжника извършената
разпоредителна сделка е противопоставима, независимо дали в
изпълнителния процес имат качеството на присъединени по право взискатели.
Съгласно изрично представеното по делото удостоверение, изходящо от
Община Аксаково длъжникът няма задължения за този имот, поради което и
доводите за незаконосъобразност на обжалваното разпределение поради
липсата на данни в тази насока са опровергани.
Неоснователни са и оплакванията за липса на изпълнителни титули
досежно дължимите от жалбоподателя разноски, направени в исковото
производство по чл.135 ЗЗД. Същите са предмет именно на два от
представените от взискателя изпълнителни титула.
Непосочването от съдебния изпълнител до какъв размер от
удовлетворяването на вземането по третия изпълнителен лист се погасява
дължимата по него законна лихва, респ. главница не съставлява порок на
оспорваното разпределение, доколкото същите се удоволетворяват в един ред
по см. на чл.136 ЗЗД, а поредността за погасяването им е определена в
нормата на чл.76 ЗЗД.
Ето защо жалбата на длъжника В. Ж. против изготвеното разпределение
4
от 22.03.2022г. по чл.495 ГПК е неоснователна.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
окръжния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1008/23.07.2022г., постановено по в.гр.д.
№ 1310/2022г. на ОС - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5