Р Е Ш
Е Н И
Е № 170
гр. П., 16 октомври 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на
седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с
участието на секретаря Цветелина Диминова, като
разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 340/2018 г. по описа на ПАС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Ю.С. П. ЕГН
********** и Д.С.Д. ЕГН ********** ,двамата от с.П. ,обл.с.
з.,представлявани от адв.П.С. против решение №
1584/11.12.2017 г., постановено по гр.д. № 630/2014 г. по описа на П.ски
окръжен съд – 22 състав, с което
са отхвърлени исковете ,предявени от жалбоподателите против Д.С.С.,
ЕГН ********** *** ,представляван от адв.М.Т., за
заплащане на сумите от по 125 000лв., като обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени по повод смъртта на баща им С. Д.П., ЕГН **********,
настъпила след ПТП от 15.05.2010 г., причинено от ответника по непредпазливост
при управление на автомобил „М.” с рег.№ *, за което се е признал за виновен
със сключено споразумение по НОХД №576/10г. по описа на ОС С. З., ведно със
законната лихва от датата на увреждането-15.05.2010 г. и разноските в
производството.Жалбоподателите по съображения ,подробно изложени във въззивната
жалба и в с.з. на 17.09.2018 г. счита решението за неправилно
,незаконосъобразно ,необосновано поради допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуални правила ,поради което молят същото да бъде отменено
изцяло и вместо това се постанови друго, с което исковете им бъдат уважени
изцяло .Претендира присъждане на разноски
съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Въззимаемата страна Д.С.С. ЕГН ********** *** ,представляван от адв.М.Т., не е депозирал отговор на въззивната жалба. С молба ,постъпила за
с.з. на 17.09.2018 г. същият по същество взема становище ,че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде
потвърдено.Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Третото лице – помагач на ответника ,тук въззиваема страна ,З. „ Б.И.“АД не е депозирал отговор по въззиваната
жалба.От същия е постъпила молба вх.№ 7145/13.09.2018 г. ,с която прави искане
да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.
Постъпила е частна жалба от Д.С.С. ЕГН ********** *** ,представляван от адв.М.Т. против определение № 804/17.0.4.2018 г.
,постановено по същото гр.д. ,с което е оставено без уважение искане от частния жалбоподател за изменение на
решението в частта на разноските ,които
същият е осъден да заплати по
неразгледания обратен иск от него против З. „ Б.И.“АД. По съображения ,изложени
в частната жалба моли решението в тази част да бъде изцяло отменено ,а в
условията на евентуалност присъденото адвокатско възнаграждение да бъде
редуцирано до минималния му размер.
Ответниците по частната жалба Ю.С.П. и
Д.С.Д. ,както и третото лице помагач на
ответника и ответник по предявения срещу него обратен иск не са дапозирали
отговор по частната жалба и не вземат становище по нея.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови
изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е
сезиран с искове от Ю.С. П. ЕГН ********** и Д.С.Д. ЕГН **********
против Д.С.С. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди ,които същите са претърпели от смъртта на баща им С. Д.П. ,
починал в резултат на ПТП ,осъществило се на 15.05.2010 г. и причинено по
непредпазливост от ответника при управление на МПС ,за което същият се е признал за
виновен със сключено споразумение по НОХД №576/10г. по описа на ОС С. З..
Ответникът по тези искове Д.С.С. не е оспорил фактическата обстановка по настъпване на
ПТП ,както и че е признат за виновен за това ,че е причинил по непредпазливост смъртта
на С. Д.П. ,но е взел становище ,че към момента на ПТП същият и имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност „
при З. „ Б.И.“ АД ,поради което обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде понесено от застрахователя.Възразил е и срещу размера на претендираните обезщетения.
По искане на ответника С.З. „ Б.И. „ АД е
привлечен като трето лице помагач на
същия като против него ответникът е
предявил обратен иск ,в случай ,че исковете бъда уважени застрахователят да
бъде осъден да му заплати присъдените обезщетения.
Застрахователното дружество не оспорва, че за
лекия автомобил, управляван от Д.С., към датата на ПТП е имало сключена
задължителна застраховка ГО, но твърди, че в срока на действие на полицата, в
дружеството е заведена щета №119694 000002 за причинени неимуществени вреди на
Ю.С.П. и Д.С.Д., като на 01.06.11г. с тях, в качеството им на наследници на С.
П., са сключени споразумения за изплащане на застрахователни обезщетения от по
25000лв. за претърпените вследствие загубата на баща им болки и страдания.
Счита, че изплатеният размер е справедлив и затова оспорва исковете по размер,
с оглед прекомерност, алтернативно- като несъответни на реално претърпените от
ищците болки и страдания.
Във връзка с посоченото плащане на застрахователни обезщетения ищците са
направили възражения в следния смисъл : споразуменията са нищожни поради
противоречие на добрите нрави ,поради липса на съгласие ,поради липса на
преговори и отстъпки – неосъществен фактически състав по чл.356 от ЗЗД
,нищожност поради липса на идентичност между предявените пред застрахователя
претенции и уговореното в спогодбата доколкото вредите не са конкретизирани по
основание и размер ,недействителност на споразуменията поради направен отказ от
иск за бъдещи вреди, нищожност на споразуменията поради липса на валидно
застрахователно правоотношение,както и поради нищожност на застрахователната
полица поради липса на форма предвид липсата на посочени от същите
реквизити.Във връзка със застрахователната полица ищците в допълнителната си
искова молба са въвели и други възражения ,а именно че същата не покрива
отговорността на водача ответник ,тъй
като застраховано лице е собственикът на автомобила „Х. А.“ ЕООД ,както и че
липсват доказателства да е платена застрахователната премия ,а липсата на плащане е основание за
разваляне на застрахователния договор и отказ от страна на застрахователя да
плати. Заявяват също така дори и да се приеме ,че застрахователният договор покрива
отговорността на ответника и че премията
е платена ,то последният не е изпълнил задължението си за чл.270 ал.1 във
връзка с чл.224 ал.1 от КЗ/отм/ ,което също води до
неизпълнение на застрахователния договор
,както и че оспорват автентичността на представената застрахователна
полица като твърдят ,че същата не е подписана от надлежни представители на
дружествата ,посочени като страни по
застрахователния договор.
Ответникът Д.С.С. и З. „Б.И.“АД
оспорват всички въведени от
страна на ищците възражения за нищожност за споразуменията и на
застрахователния договор и по същество поддържат тезата на неоснователност на главния
иск ,а последният и за неоснователност на обратния иск ,предявен против
него.
С
решение № 1584/ 11.12.2017 г. ,постановено по гр.д. 630/2016 г. по описа на ОС
– П. съдът е отхвърлил исковете на Ю.П. и Д.Д. против
Д.С. ,осъдил е първите двама да заплатят на ответника С. направените от
него разноски ,оставил е без разглеждане предявения обратен иск на Д.С. против третото лице помагач З. „Б.И.
„АД и е осъдил С. да заплати на ответника по обратния иск направените от него
разноски.
С
определение № 334 /09.02.2018 г. ,постановено по същото дело съдът е оставил
без уважение искане на ищците по главния иск за изменение на решението в частта
на разноските , както и е оставил без разглеждане искането на С. за изменение
на същото решение в частта ,в която същият е осъден да заплати такива на
ответника по обратния иск,което определение ,във втората му част е отменено с определение на ПАС ,постановено по в.гр.д. 187 / 2018 г. и е
делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне на същество като с
определение № 804 / 17.04.2018 г. съдът е оставил това искане без уважение.
По
делото е безспорно ,че със споразумение
от 21.10.2010 г. ,постигнато и одобрено по НОХД 576 / 2010 г. по описа
на ОС – с. з.ответникът Д.С.С. е признат за виновен
за това ,че на 15.05.2010 г. при управление на МПС – лек автомобил марка
„М. МЛ с рег.№ ......е нарушил правилата
за движение по пътищата като с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта
на С. Д.П. и средна телесна повреда на
ищцата Ю.С.П.,изразяваща се в избиване на горните резци и изкълчване на долните
резци .На основание чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда и поради това същото е обвързващо за
гражданския съд по отношение факта на
извършване на деянието ,неговата противоправност
и виновността на дееца.
Безспорно
е съща така ,че ищците Ю.С.П. и Д.С.Д.
са наследници на починалия С. Д.П. и са
негови деца.
По
делото е представена в оригинал застрахователна полица МФ Серия А -2007 ,№
025 А0910288084960274720,видно от която
към момента на ПТП за автомобила ,управляван от ответника е сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ с посочен в същата собственик на автомобила
„Х. А.“ ЕООД и застраховател З. „ Б.И.
„АД .
Не
е било спорно между страните ,че на 01.06.2011 г. в гр.С. между ищците и застрахователното дружество са сключени два броя споразумения във връзка
с изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица А0910288084960274720.
С
казаните споразумения страните се съгласяват застрахователят да заплати на
всеки един от ищците обезщетение от по 25 000лв. ,представляващо
обезщетение за причинени вреди ,в резултат на ПТП ,настъпило на 15.05.2010 г. ,при което е настъпила смъртта на баща им С.
Д.П..С тези споразумения страните приемат ,че застрахователното обезщетение е
съобразено с обществения критерии за справедливост ,заложен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и е определен чрез взаимни преговори и извършени взаимни отстъпки ;че застрахователното обезщетение включва
всички имуществени и неимуществени вреди ,претърпени от ищците ,резултат на
описаното ПТП; че с изплащане на определеното обезщетение застрахователят
изпълнява изцяло задължението си посочената
застрахователна полица като от своя
страна ищците декларират ,че сключват това споразумение доброволно и без да е налице крайна нужда и / или явно неизгодни
условия ,както и че са съгласни с размера на обезщетението ,което покрива
изцяло претърпените от тях вреди и тези
,които евентуално биха търпели за в бъдеще
по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и нямат никакви други претенции към
застрахователя по посочената застрахователна полица А0910288084960274720.
Няма спор,
а и се установява от представените писмени доказателства ,че
застрахователното обезщетение ,предмет
на горното споразумение ,е изплатено на ищците.
Настоящите
искови претенции са насочени против деликвента Д.С.С. като се застъпва становището ,че фактът ,че
ищците са получили обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя не ги
лишава от възможността да търсят обезщетение от прекия причинител за
действително претърпените в по-голям размер неимуществени вреди .
По
въпроса относно правото на пострадалия да получи
обезщетение от деликвента над изплатеното от
застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска
отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което
увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда е постановено ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС
,с което се приема ,че при удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от
страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен
размер претенцията на пострадалия против деликвента
по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна. Приема се ,че увреденото лице
може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени,
а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид
и/или новонастъпили вреди, както и когато
споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената
застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на деликвента може да бъде ангажирана за разликата между
полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.
Във връзка с
горното ищците са направили
посочените възражения на
нищожност на споразуменията и за липса на валидно възникнало застрахователно
правоотношение въз основа за застрахователна полица А0910288084960274720,които
възражения се поддържат и във въззивната жалба
и с които аргументират релевираните оплаквания против решението на
първоинстанционния съд.
По възраженията за нищожност на споразуменията
,сключени на 01.06.2011г :
Първото възражение ,което се поддържа е за
нищожност на споразуменията поради
противоречие на добрите нрави ,тъй като е обезщетението е нееквивалентно на действително претърпените
от ищците неимуществени вреди.Същото е неоснователно.Принципът за
еквивалентност на насрещните престации е относим към
договорните правоотношения.В случая се касае за деликтно
правоотношение ,при което при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съблюдава принципа за справедливост ,залегнал в чл.52 от ЗЗД.В
случая обаче обезщетението не е определено по съдебен ред ,а посредством
договор за спогодба ,при който
договор страните разрешават съществуващ
или бъдещ спор чрез взаимни отстъпки , поради и което евентуалния по –нисък размер на определеното
с договора обезщетение в сравнение с
действително претърпените вреди ,както и в сравнение със съдебната
практика при определяне на обезщетението
по съдебен ред не съставлява само по себе си противоречие на добрите нрави.
Неоснователно е и възражението за нищожност
поради липса на съгласие доколкото атакуваните споразумения носят подписите на
ищците и тези подписи не са оспорени.
Неоснователно е възражението за нищожност
поради неосъществен фактически състав по
чл.365 от ЗЗД ,поради липса
доказателства за осъществени преговори и
направени отстъпки .Както е видно в текста на чл.2 от споразуменията
страните изрично са заявили,че размерът на обезщетението е определен след проведени преговор и взаимни
отстъпки .Що се отнася до липсата на доказателства за осъществените преговори и
направените отстъпки съдът счита,че липсва законово основание да се приеме ,че страните сключвайки договор
за спогодба имат вменено задължение да
съставят документи,които да обективират какво
точно е съдържанието на проведените
преговори ,както и кои точно са направените взаимни отстъпки и неизпълнението
на това задължение да рефлектира върху валидността на договора.
Неоснователно е възражението за нищожност поради липса на идентичност между предявените
пред застрахователя претенции и уговореното в спогодбата доколкото вредите не
са конкретизирани по основание и размер .В тази връзка ,както се отбеляза по-
горе, предмет на спогодбата ,както е посочени в същата ,е обезщетение за причинени вреди
в резултат на ПТП ,настъпило на 15..05.2010 г.
,при което е настъпила смъртта на баща на ищците С. Д.П..Единствените
вреди ,които са настъпили за ищците и
които са предмет на претенцията и пред застрахователя ,и по настоящия спор,са
неимуществени такива ,поради което и независимо от посоченото в спогодбата ,че
същото репарира всички имуществени и неимуществени вреди ,следва да се приеме,че предмет на спогодбата е единствено обезщетение за
претърпените такива ,които имат неимуществен характер.
Неотносимо приема съдът към спора да е
възражението за нищожност на споразуменията поради предварителен отказ от иск
за бъдещи вреди доколкото предмет на
делото са искове за претърпени вреди ,а не за бъдещи такива,а дори и да е нищожна тази клауза , това
на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД не влече нищожност на договора .
Ищците са направили и възражение за нищожност
на споразуменията поради липса на валидно застрахователно правоотношение и
нищожност на застрахователната полица поради липса на форма предвид липсата на
посочени от същите реквизити.
Съдът намира възражението за нищожност на застрахователната
полица поради липса на форма за изцяло неоснователно.Застрахователния договор е
търговска сделка от типа на абсолютните търговски сделки .Като такава ,а и
предвид препращащата норма на чл.183 ал.2 от КЗ/отм/ по отношение на тях са приложими и правилата
на ТЗ касателно
търговските сделки.Съгласно легалното определение ,дадено в чл.183 ал.1 от КЗ/отм./ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие
да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно
обезщетение или парична сума. В светлината на тази легална дефиниция договорът
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е договор в полза на трето лице ,в патримониума на което лице / лица настъпват правните
последици от настъпване на застрахователното събитие,а именно правото да получи
застрахователно обезщетение. В този ред на мисли,отчитайки спецификата на договора като такъв в полза на трето лице,съдът
приема разширително тълкуване на нормата на чл.293
ал.3 от ТЗ и счита ,че третото ползващо
се лице ,макар и да не е страна по
застрахователния договор не може да се
позове на нищожност поради липса на форма ако от поведението му може да се заключи,
че не е оспорвало действителността на изявлението.В случая ищците са се
възползвали от сега оспорената застрахователна полица ,удостоверяваща
възникването на застрахователното правоотношение ,поради което и предвид
горното същите не могат да се позоват на нищожност поради липса на форма.
Във връзка със застрахователната полица
ищците в допълнителната си искова молба са въвели и възражение , че същата не
покрива отговорността на водача ответник
,тъй като застраховано лице е собственикът на автомобила „Х. А.“ ЕООД. Това възражение е неоснователно.Видно от
застрахователната полица ,представена в оригинал застрахованото лице е „......„
ЕООД за лек автомобил марка „М. МЛ“ с рег.№ * ,който лек автомобил безспорно е
бил управляван от ответника , а съобразно разпоредбата на чл.257 ал.2 от КЗ/отм/ застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Направени са възражения от страна на ищците
,че липсват доказателства да е платена застрахователната премия ,а липсата на плащане е основание за
разваляне на застрахователния договор и отказ от страна на застрахователя да плати
,както и че деликвента не е изпълнил задължението си
за чл.270 ал.1 във връзка с чл.224 ал.1 от КЗ/отм/
,което също води до неизпълнение на застрахователния договор.Тези възражения са
иревелантни доколкото е безспорно ,че договорът не е
развален поради неизпълнение ,напротив,налице е валидно възникнало
застрахователно правоотношение и в крайна сметка изпълнение на поетото от
застрахователя задължение да плати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователното събитие.Този извод не се променя и от направеното
възражение от ищците ,че застрахователната полица не е подписана от надлежни
представители на дружествата ,посочени там.Същата действително носи подписи
и печати за дружеството,собственик на застрахования
автомобил ,и за дружеството застраховател без да е посочено които са подписалите
лица,за да се прецени доколко имат
представителна власт по отношение на тези дружества,но в същата тази полица е
отразен факта на плащане на застрахователна премия / ,който факт застрахователното дружество ,страна п
договора , не оспорва/ ,предвид което и
поради факта ,че застрахователят от своя страна е изпълнил задълженията си
,породени от този застрахователен договор
,то следва да се приеме , че са налице доказани действия по изпълнение
на задълженията по договора от двете страни по него ,поради което и на
основание чл.301 от ТЗ този договор
правно валидно ги обвързва дори и да е подписан от лица без
представителна власт по отношение на
същите.
Гореизложеното налага крайния извод ,че споразуменията ,сключени между ищците и застрахователното
дружество ,по силата на които първите са получили плащане на застрахователно
обезщетение са действителни и сключени въз основа на правно валидно възникнало
застрахователно правоотношение .Със
същите споразумения за репарирани всички претърпени неимуществени вреди
,последица от смъртта на лицето С. Д.П. ,баща на ищците ,починал в резултат на
ПТП ,причинено от ответника по непредпазливост при управление на МПС на
15.05.2010 г. , за което МПС е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ при третото лице помагач на ответника.Поради
казаното и в светлината на ТР № 1 / 2016 г. на ОСТГК на ВКС увредените лица не
могат да по получат обезщетение от деликвента за
същите вреди и така предявените искове против него се явяват неоснователни.
До същите изводи е стигнал и
първоинстанционният съд ,постановявайки обжалваното решение ,което по
гореизложените мотиви е правилно и следва като такова да се потвърди.
Предмет на обжалване е и определение №
804/17.04.2018 г. ,с което съдът е оставил без уважение искане на ответника
Д.С.С. да измени решението в частта на разноските
като отмени същото и остави без уважение искането на З.“Б.И.“АД за присъждане
на разноски.
Съдът намира обжалваното определение за
неправилно.З. „Б.И. „АД е трето лице помагач на ответника по исковете
,предявени против него от ищците Ю.С.П. и Д.С.Д. . В производството по тези искове е приет за
разглеждане на обратен иск на ответника против третото лице помагач, предявен
като евентуален – в случая ,че основните
искове бъдат уважени.До разглеждане и
произнасяне по обратния иск не се е стигнало нито пред първоинстанционния съд, нито по реда на
настоящето въззивно производство ,тъй като основните
искове са отхвърлени . На З. „Б.И.“АД в качеството му на ответник и с оглед изхода на спора биха му се дължали
разноски ,ако обратният иск беше разгледан и по същество отхвърлен.
Исковете,които са предмет на разглеждане и произнасяне са тези на ищците против ответника ,в рамките на което
процесуално правоотношение З. „Б.И. „АД има качеството на трето лице помагач ,а
не на ответник ,а на третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл.78 ал.10
от ГПК не се присъждат разноски.Доколкото в това си процесуално качество е и
във въззивното производство такива не му
се дължат и за последното ,в каквато връзка е
заявил искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение .
Предвид горепосоченото се налага извода ,че
обжалваното определение ,постановено по реда на чл.248 от ГПК като неправилно и следа да бъде отменено
,вместо което да бъде постановено друго ,с което решение ,в частта в която Д.С.С. е осъден да заплати на З. „ Б.И.“АД разноски в размер на
25 300 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение бъде отменено ,а искането за присъждате на
разноски – оставено без уважение.
Следва съща
така искането на З. „ Б.И. „АД ,заявено с молба вх.№ 7143/13.09.2018 г.
за присъждане на разноски за настоящата инстанция също да бъде оставено без
уважение.
На въззиваемата страна Д.С.С.
следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция ,които
са за заплащане на адвокатско възнаграждение за адв.Т..Направено
е възражение за прекомерност на заплатеното такова ,което съдът преценя за
основателно и счита ,че следва да бъде намалено
размера,предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно следва да
присъди в размер на 6 530 лв.
Предвид
гореизложените мотиви съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1584/11.12.2017 г., постановено по гр.д. № 630/2016 г. по описа на П.ски
окръжен съд – 22 състав,
с което са отхвърлени исковете на Ю.С. П.
ЕГН ********** и Д.С.Д. ЕГН ********** ,двамата от с.П. ,обл.с.
з.,представлявани от адв.П.С. против Д.С.С., ЕГН ********** *** ,представляван от адв.М.Т., за заплащане на сумите от по 125 000лв., като
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на баща им С.
Д.П., ЕГН **********, настъпила след ПТП от 15.05.2010 г., причинено от
ответника по непредпазливост при управление на автомобил „М.” с рег.№ *, за
което се е признал за виновен със сключено споразумение по НОХД №576/10г. по
описа на ОС С. З., ведно със законната лихва от датата на
увреждането-15.05.2010 г. и разноските в производството.
ОТМЕНЯ определение № 804/17.0.4.2018 г. ,постановено
по гр.д.630/2016 г. по описана ПОС ,22 гр.с. ,с което е оставено без уважение
искане от Д.С.С.
ЕГН ********** *** ,представляван от адв.М.Т. за
изменение на решението в частта на разноските
,които същият е осъден да заплати
по неразгледания обратен иск от него против З. „ Б.И.“АД.
ОТМЕНЯ решение
№ 1584/11.12.2017 г., постановено по гр.д. № 630/2016 г. по описа на П.ски
окръжен съд – 22 състав в частта ,в която
Д.С.С. ЕГН ********** *** ,представляван от адв.М.Т. е осъден да заплати на З. „Б.И.“АД разноски в
размер на 25 300 лв. в производството по неразгледания обратен иск.
Оставя без уважение искането на З. „ Б.И.“АД с
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление *** за присъждане на разноски
,направени в производството по гр.д. 630
/ 2016 г. по описа на ПОС ,22 състав ,както и направените такива пред
настоящата инстанция
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, а в частта ,в която е отменено решението в частта на
разноските има характера на определение
и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.