Решение по дело №994/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Ентъртеймънт 16“ ЕООД, гр. Казанлък, против Решение № 240/24.09.2024 г., постановено по АНД 730/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №24-2700065 от 21.05.2024 г., с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 76, ал. 3 ЗТМТМ.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай, което не било обсъдено от съда. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Поддържа мотивите изложени в него, като счита, че въззивният съд е събрал всички необходими доказателства, преценил ги е в своята съвкупност и е постановил законосъобразен съдебен акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС-Казанлък за правилно и законосъобразно, като споделя мотивите, изложени в него за материална и формална законосъобразност на наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „Ентъртеймънт 16“ ЕООД против Наказателно постановление № 24-2400065/21.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 76, ал. 3 от ЗТМТМ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ, за това, че при извършена проверка на 20.03.2024 г. на обект: кафе-сладкарница „Белеза Байкари“, гр. Казанлък, [улица], стопанисван от дружеството-жалбоподател и на 25.03.2024 г. и 26.03.2024 г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, било установено, че дружеството, в качеството на работодател, е сключило трудов договор №24/21.02.2024 г. с чужденеца-гражданин на трета държава /Филипини/ Д. М. Т., продължително пребиваваща в страната като „член на семейство на български гражданин“, с разрешение за пребиваване №70132622 със срок 13.12.2024 г., без да е декларирал с декларация по образец съгласно приложение №7 заетостта на чужденеца-гражданин на трета държава /Филипини/ Д. М. Т. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Казанлък /по месторабота на работника, гражданин на трета държава/ в седмодневен срок от началото на заетостта 22.02.2024 г. /датата на постъпване на работа в горепосочения обект/, в нарушение от 01.03.2024 г., съгласно изискванията на чл. 36, ал.1, т.1 и чл.36, ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд е приел, че извършването на нарушението от санкционираното дружество е доказано по безспорен начин, като при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. При ясно описана фактическа обстановка и изложени, съответни на същата и приложимия материален закон мотиви, районният съд е формирал извод за законосъобразност на санкционния акт, в т.ч. и досежно размера на наложената имуществена санкция.

Решението на Казанлъшкия районен съд е неправилно, по следните съображения:

По делото, както във въззивното съдебно производство, така и пред касационна инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление и установена въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка няма, а именно че “Ентъртеймънт 16“ООД, в качеството си на работодател, не е подал в Дирекция "Бюро по труда" - Казанлък декларация по образец /съгласно приложение № 7 към Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ за заетостта на чужденеца – гражданин на трета държава /Филипини/, в 7-дневен срок от началото на заетостта – 22.02.2024г., съгласно изискванията на чл.36, ал.1, т.1 и ал.5, с което е допуснал нарушение на чл.9, ал.2 от ЗТМТМ.

Спорният въпрос се свежда до това може ли допуснатото нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.76, ал.3 от ЗТМТМ. Установените по делото смекчаващи обстоятелства, определящи случая като маловажен, се изразяват в това, че нарушението е отстранено на 20.03.2024г., в сравнително кратък срок след изтичане на законоустановения, в хода на извършваната проверка за спазване на трудовото законодателство и преди съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Отделно от това санкционираното дружеството, в качеството му на работодател, е изпълнило задълженията си, произтичащи от Кодекса на труда, като в срок е регистрирало трудовия договор, сключен с чужденеца Д. М. чрез подаване на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, както и уведомление за действителното започване на работа на гражданин на трета държава, съобразно изискването на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Следователно в случая работодателят по никакъв начин не е укрил наемането на работа на лице – гражданин на чужда държава, имащо право на достъп до пазара на труда. Тези факти, както и обстоятелството, че нарушението е за първи път /липсват данни за предходни нарушения от същия вид/, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, поради което представлява маловажен случай по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Вярно е, че при всяко формално нарушение, каквото е процесното, засегнатите с него обществени отношения са елемент от състава му, именно поради което то е общественоопасно – извършването му е съставомерно, но това не означава, че такова нарушение по дефиниция не би могло да представлява маловажен случай, ако и от него да не са настъпили други (извън засегнатите обществени отношения) вредни последици. Напротив, именно защото последните не са съставомерни – не са елемент от състава на нарушението на просто извършване, настъпването на такива или липсата им може и следва да бъде отчетено като отегчаващо, съответно като смекчаващо отговорността обстоятелство, което с оглед на неговата тежест (вида и/или размера на вредните последици) или пък преценно в съвкупност с останалите налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства би могло да обоснове маловажност на извършеното нарушение. В това се изразява и различието им с т. нар. "резултатни" нарушения, при които липсата на включен в състава им вредоносен резултат би довела до липсата въобще на нарушение, поради несъставомерност на извършеното деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а не до маловажност на случая. Ето защо, когато законодателят прецени, че засягането на обществените отношения с простото извършване на дадено нарушение само по себе си е достатъчно общественоопасно, за да бъде санкционирано с предвиденото за него наказание, независимо дали са настъпили или не други вредни последици, той изрично изключва възможността за квалификацията на това нарушение като маловажно – например чл. 29 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 189з от Закона за движението по пътищата. Не такъв обаче е разглежданият случай. Нещо повече - от значение за тежестта на нарушението е не само значимостта на засегнатите с извършването му обществени отношения, но и степента на тяхното засягане, която в случая, видно от изложеното по-горе, е незначителна.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че като не е приложил чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразно НП и същото следва да бъдат отменено, като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 227, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от ЗАНН

ОТМЕНЯ Решение № 240 от 24.09.2024 г., постановено по АНД № 730/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2400065/21.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на основание чл.76, ал. 3 от ЗТМТМ на „Ентъртеймънт 16“ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, [улица], ет.6, ап.9, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.9, ал.2 от ЗТМТМ, като незаконосъобразно.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Ентъртеймънт 16“ООД с ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.