№ 101
гр. Търговище, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Гражданско дело №
20243500100112 по описа за 2024 година
Производството е по предявени в условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 26 ,ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - нищожност на договор за
продажба на дружествени дялове, поради накърняване на добрите нрави и иск
по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮРЛНЦ.
Образувано е по искова молба на П. И. Ш. ЕГН **********, със
служебен адрес: гр.София, бул. „Шипченски проход”, № 65, ет. 2, офис 210, с
която против ответниците К. И. Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул.
„О.П.П.”, № 115, ет. 9, ап. 15 и Е. Х. Ш. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.
„С.К.“, № 2, ет. 2, ап. 3 е предявен иск за обявяване нищожност на Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове в „Зора 2000“ ЕООД. В условията
на евентуалност против ответника „ЗОРА 2000“ ЕООД ЕИК ********* е
предявен иск за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство-
„прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала“ на „ЗОРА 2000
ЕООД“ гр.Търговище, ЕИК *********, извършено въз основа на Договор за
покупко-продажба на дружествени дялове в „Зора 2000“ ЕООД рег.№
1667/28.04.2016г. по описа на Нотариус рег.№ 223 - Г.Г., както и
обстоятелство- „приемане на нов съдружник и увеличаване на капитала" на
„ЗОРА 2000 ООД“-гр.Търговище, ЕИК *********.
Твърди се, че ищецът и ответниците К. Ш. и Е. Ш. са наследници по
1
закон И.П.Ш.., б.ж. на гр.Търговище, поч.на 24.06.2016 г. Наследодателят
И.Ш.. е бил собственик на капитала на „ЗОРА 2000“ ЕООД гр. Търговище. На
28.04.2016 г. между него и първият ответник К. Ш. е сключен по реда на
чл.129 от ТЗ Договор за покупко-продажба на дружествени дялове в „ЗОРА
2000“ ЕООД, с нотариална заверка на подписите на страните. По силата на
този договор И.Ш.. прехвърля дружествените си дялове на К. Ш. за сумата от
5 000 лв. Прехвърлянето е вписано в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията по предвидения за това ред с вписване индивидуален №
********. След прехвърлянето е приет нов съдружник - „КЕЙ ИНВЕСТ
ЕООД“- гр. В., с ЕИК ********* и дружеството е преобразувано в „ЗОРА
2000“ ООД- гр.Търговище. Към момента на сключване на договора пазарната
стойност на двете търговски предприятия е много пъти над платената по
процесния договор цена от 5 000 лева. И двете дружества към 28.04.2016 г.
притежават значителни активи. Двете дружества притежават дълготрайни
материални активи в размер на 259 000 лева, в т.ч. земи и сгради в размер на
250 000 лева, притежават и текущи краткотрайни активи в размер на 878 000
лева, в т.ч. парични средства в безсрочни банкови сметки, в размер на 877 000
лева. Пазарната стойност на дружеството като търговско предприятие е още
по-висока. Поради това ищецът твърди, че пазарната цена на дружествените
дялове на „ЗОРА 2000“ ЕООД, към 28.04.2016 г. е несравнимо по-висока от
тази, по която са прехвърлени, което прави прехвърлителната сделка
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, с оглед нееквивалетнастта на
престанциите по него.
Ищецът твърди, че процесният договор е в противоречие с добрите
нрави и на друго основание. Неговият баща е бил безнадеждно болен от
онкологично заболяване, с което е бил запознат ответника К. Ш..
Заболяването е било продължително, съпроводено с тежко лечение, като м.май
2015 г. здравословното му състояние се е влошило значително. Прехвърлянето
било извършено единствено с цел търговското дружество да не бъде
прекратено със смъртта на неговия баща. По този начин другите двама
наследници- той и ответницата Е. Ш. са лишени от тази част от
наследственото имущество. Договорът, сключен с този мотив противоречи на
добрите нрави, тъй като и двете страни по сделката са знаели за това и
съзнателно са действали неморално.
Евентуалният иск, предявен против ответника „ЗОРА 2000“ ЕООД са
2
обусловени от изхода по главния иск, при условие, че бъде уважен. По
евентуалния иск изложените твърдения са следните: договор за прехвърляне
на дружествени дялове в полза на първия ответник е нищожен. Поради това и
вписването по партидата на „ЗОРА 2000“ ООД на това обстоятелство,
представлява вписване на несъществуващо такова. С решение на едноличния
собственик на капитала на „Зора 2000“ ЕООД от 25.05.2016 г. е приет нов
съдружник „Кей Инвест ЕООД“-гр.В., с ЕИК ********* и е увеличен капитала
по реда на чл.148, ал.1, т.З от ТЗ. Тези две обстоятелства също за заявени и са
вписани в ТР по партидата на „ЗОРА 2000“ ООД. Тези решения са невалидни,
тъй като самият договор за прехвърляне на дружествените дялове от И.Ш.. на
ответника К. Ш., е недействителен.
С молба с вх. № 3551 от 16.09.2024 година ищецът допълни исковата си
молба, като наведе и друго основание за нищожност на договора от 28.04.2016
година- противоречие с добрите нрави, поради това, че ответникът К. Ш. няма
никакъв принос към запазването на „ЗОРА 2000“ ООД и „ЗОРА 2002“ ЕАД.
Твърденията в тази насока са, че ищецът е този, който в качеството си на
адвокат е защитавал интересите на двете дружества и е помогнал за
развитието на дейността им. В периода от 1999 година до 2004 година.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на дружествени
дялове в „Зора 2000“ ЕООД от 28.04.2016 г., Рег.№ 1667/28.04.2016г. по описа
на Нотариус рег.№ 223 - Г.Г., с район на действие PC-Търговище, по силата на
който И.П.Ш.. с ЕГН ********** е продал на К. И. Ш. с ЕГН **********
собствените си 100 /сто/ дяла по 50 /петдесет/ лева всеки, представляващи
100% /сто процента/ от дружествения капитал на „ЗОРА 2000“ ЕООД ЕИК
*********, заедно с всички следващи се от тях права и задължения, поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
При уважаване на така предявения иск моли съда да постанови решение,
с което да се признае за установено, че обстоятелството „прехвърляне на
всички дружествени дялове от капитала“ на „ЗОРА 2000 ЕООД“-
гр.Търговище, с ЕИК *********, вписано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията по партидата на същото търговско дружество,
посредством вписване индивидуален № ******** по описа на агенцията,
както и обстоятелството „приемане на нов съдружник и увеличаване на
3
капитала“ на „ЗОРА 2000 ЕООД“-гр.Търговище, с ЕИК *********, вписано в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията по партидата на същото
търговско дружество, посредством вписване индивидуален № *********, не
съществуват, на основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ. Претендират се
и разноски.
Ответницата Е. Ш. не упражни правото си на отговор.
Ответниците К. Ш. и „ЗОРА 2000“ ООД с отговора си оспорват
предявените против всеки един от тях искове.
Ответникът К. Ш. оспорва твърденията, че сключения договор за
прехвърляне на дружествени дялове е нищожен като противоречащ на
добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации.
Изложените в подкрепа на тези твърдения доводи са, че договорът е сключен
при свободно договаряне на условията по него между страните.
Дружествените дялове са придобити от него за продажна цена от 5 000 лева,
равна на вписания капитал па дружеството към тази дата. Договорът е
сключен в предвидената от закона форма и е вписан в ТРРЮЛНЦ към
Агенция по вписванията. Договорът за прехвърляне на дружествен дял е
консенсуален - сключва се с постигане съгласие за преминаване на
собствеността върху дружествения дял от продавача към купувача срещу
договорена - определена или определяема цена. Цената, която купувачът
дължи за придобиването на дружествените дялове, се определя между
страните, като цената на дружествения дял следва да бъде определена по
номинална стойност съобразно частта от вписания капитал, в случая - от
целия капитал. Позовава се и на съдебна практика, съгласно която цената за
прехвърляне на дружествен дял, е предмет на пряко договаряне между
продавача и купувача, без да е обвързана от пазарната или балансовата
стойност на активите на дружеството към датата на прехвърлянето. Като
търговска сделка по отношение на продажбата на дружествени дялове
принципите на нееквивалентност на престациите, са неприложими. Ищецът
не сочи и доказателства страните да са прикрили договор за дарение чрез
договор за възмездно прехвърляне на дружествен дял, което да води до
нищожност на сделката.
По отношение на твърдението, че сделката противоречи на добрите
нрави, с оглед мотива за сключването - лишаване на ищеца от наследство,
4
ответникът сочи, че П. Ш. е получил при делба апартамент с площ от 91.83 кв.
м., находящ ее в гр. Търговище, чиято оценка е 137 900 лева- получил е в дял
имущество на значителна стойност. Е. Ш. пък е получила в дял недвижими
имоти на стойност 100 000 лв. Освен тях през 2016 г. тя е получила и сума в
размер на 60 000 лв. от съпруга си, като в нейна полза е учредено и право на
ползване върху недвижим имот.
В заключение твърди, че преценката относно това накърнява ли добрите
нрави сделката следва да се извършва към момента на сключването и с
оглед съществуващите към този момент конкретни обстоятелства. Ако
престациите са нееквивалентни и страните ясно съзнават това, явно е налице и
някакъв допълнителен дарствен елемент, който обаче е проявление на добрите
нрави, а не тяхно накърняване. През последните години ответникът К. Ш.
неотлъчно е бил до баща си и му е помагал в управлението на бизнеса, който
той е имал. В периода от 2003 г. до 2016 г. той е организирал и осъществявал
всички оперативни дейности в дружествата на баща си И.Ш... С негово
участие са реализирани редица успешни сделки. Личните отношения между
тях винаги са били отлични. Тези факти също следва да бъдат съобразени при
преценката относно това дали сделката накърнява добрите нрави.
Оспорва се и евентуалния иск, като съображенията се покриват с тези по
главния иск. Ответниците молят да бъде постановено решение, с което,
предявените искове бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Съгласно удостоверение за наследници № 5193 от 12.06.2020 година
ищецът и ответниците К. Ш. и Е. Ш. са наследници по закон на И.П.Ш..-
негови деца и негова съпруга. Наследодателят е починал на 24.06.2016 година.
Не се спори, че към 2016 година наследодателят е бил едноличен собственик
на капитала на „ЗОРА 2000“ ЕООД. Приживе, на 28.04.2016 година И.Ш.. с
договор за покупко-продажба на дружествени дялове, продава на К. Ш.,
притежаваните от него 100 дружествени дяла, по 50 лв., всеки,
представляващи 100% от дружествения капитал. Дружествените дялове са
продадени за сумата от 5 000 лв.
С решение на едноличния собственик на капитала на „ЗОРА 2000“
ЕООД, на 25.05.2016 година- К. Ш., като съдружник в дружеството е прието
5
„КЕЙ ИНВЕСТ“ ЕООД и е увеличен капитала на „ЗОРА 2000“ ЕОД от 5 000
лв. на 25 000 лв. Тези обстоятелства са били заявени и вписани в ТР с вписване
№ ******** и № *********.
От представените доказателства- нотариални актове за собственост
дружеството е притежавало имоти на значителна стойност, който са включени
в дълготрайните материални активи.
За определяне пазарната стойност на един дружествен дал на „ЗОРА
2000“ ЕООД към момента на продажбата, с оглед наведеното основание за
нищожност нарушение на добрите нрави, поради нееквивалентност на
насрещните престации, беше назначена комплексна експертиза. При
изготвяне на експертизата вещите лица на вещите лица не е била представена
цялата счетоводна документация- счетоводни регистри и първични
документи, удостоверяващи придобиването на активите на дружеството и
формиране на задълженията. Към 28.04.2016 година счетоводен баланс на
дружеството не е бил публикуван, поради това експертизата е ползвала
последния такъв към 31.12.2015 година. Въз основа на представените
документи експертизата е изготвила четири варианта относно стойността на
дружествения дал.
Експертизата следва да бъде приета и ценена, без оглед на това, че не са
били предоставени от страните всички нужни за това счетоводни документи и
други доказателства във връзка с изготвянето , от страните по делото.
Въпреки това вещите лица са отчели данните от наличните такива, като при
определянето на балансовата стойност на дела са приложили метода на
„Справедливата пазарна стойност“, отчели са промените които са настъпили
преди всичко в имотите, включени в баланса и са остойностили дела.
Съгласно първи вариант по баланса към 31.12.2015 г. чистата стойност
на активите е 561 000 лв., като делът на И.П.Ш.., като едноличен собственик
на капитала (общо за притежаваните от него 100 дяла, всеки с номинал 50 лв.)
е в същия размер- 561 000 лв.;
при вариант 2 - по баланс към 31.12.2015 г. - като към балансовите
стойности на активите са добавени неотчетените инвестиции в дъщерно
предприятие „Зора 2002" ЕАД (дългосрочни финансови активи в размер 291
х.лв) - в този случай чистата стойност на активите е 852 000 лв., съответно
делът на И.П.Ш.., като едноличен собственик на капитала за притежаваните от
6
него 100 дяла, всеки с номинал 50 лв., е в размер - 852 000 лв.;
при вариант 3 - по баланс към 31.12.2015 г. - при който балансовата
стойност на земи и сгради е отписана и вместо нея е посочена справедлива
пазарна стойност на оценяваните по съдебно оценъчна експертиза обекти,
собственост на „Зора 2000" ЕООД и към тях са добавени неотчетените
инвестиции в дъщерно предприятие „Зора 2002" ЕАД (дългосрочни
финансови активи в размер 291 000 лв.). В този случай чистата стойност на
активите е 2 115 000 лв. Делът на И.П.Ш.., като едноличен собственик на
капитала (общо за притежаваните от него 100 дяла, всеки с номинал 50 лв.) е в
размер на 2 115 000 лв.;
съгласно вариант 4 - по баланс на „Зора 2000" ЕООД към 31.12.2015 г. -
при който балансовата стойност на земи и сгради е отписана и вместо нея е
посочена справедлива пазарна стойност на оценяваните по съдебно оценъчна
експертиза обекти, собственост на „Зора 2000" ЕООД и към тях са добавени
неотчетените инвестиции в дъщерно предприятие „Зора 2002" ЕАД (при
изчислена стойност на дългосрочни финансови активи в размер 1 831 000 лв.)
- в този случай чистата стойност на активите е 3 655 000 лв., като дела на
И.П.Ш.., като едноличен собственик на капитала (общо за неговите 100 дяла,
всеки с номинал 50 лв.) е в същия размер - 3 655 000 лв. Прибавена е и
пазарната стойност на обекти собственост на дъщерното дружество „ЗОРА
2002“.
Съдът намира, че следва да се възприеме четвърти вариант на
заключението, тъй като в този вариант е взета справедливата пазарна цена на
дела, като са отчетени и инвестициите в дружеството „ЗОРА 2002“ ЕАД,
включени са и имоти на двете дружества. Този вариант следва да се ползва и
поради това, че съдебната практика е възприела становището, че при
продажба на дружествен дял, следва да се има предвид пазарната стойност на
дяловете към момента на сключването на сделката. Под пазарна стойност
следва да се има предвид цената, за която може да бъде реализиран
дружествения дял. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 125 ал. 3 ТЗ,
доколкото тя касае прекратяване на участието на съдружник в дружество
поради някоя от хипотезите на чл. 125, ал. 1 от ТЗ. С оглед изложеното следва,
че стойността на дела И.П.Ш.., като едноличен собственик на капитала, към
момента на сключване на договора за покупко-продажба е била 3 655 000 лв.
7
За установяване на наведеното от ищеца основание за нищожност
поради противоречие с добрите нрави, а именно липсата на принос от страна
на ответника К. Ш. за запазването и съществуването на търговското дружество
на наследодателя, са представени писмени доказателства. От доказателствата
е видно, че ищецът е участвал в дейността на дружеството, окозвал е и правна
помощ в качеството си на адвокат. През 2003 година както той, така и
ответника К. Ш. са били част от съвета на директорите на дружество „ЗОРА
2002“ АД, чиито собственик на капитала е било дружеството „ЗОРА 2000“
ЕООД.
Ищецът твърди, че процесната сделка противоречи на добрите нрави и
поради това, че с нея се цели да се избегне прекратяването на дружеството
поради смъртта на съдрижника, притежаващ 100% от капитала, като по този
начин останалите наследници, а именно той и ответницата Е. Ш. да бъдат
лишени от тази част от наследственото имущество, представляваща
дружествения дял на наследодателя. Прехвърлянето било извършено
единствено с цел търговското дружество да не бъде прекратено със смъртта на
неговия баща. Излагат се аргументи, че наследодателят е бил неизличимо
болен и към момента на изповядване на сделката състоянието му е било
изключително тежко. В подкрепа на това се представя медицинска
документация, която действително удостоверява, че през месец май 2015
година на И.Ш.. е установено заболяване декомпенсирана чернодробна
цироза. Поради влошаване на здравословното му състояние, през месец март
2016 година му е било проведено лечение в клиники в Република Турция.
Въпреки проведеното лечение, е починал на 24.06.2016 година. От
медицинската документация се установява също, че независимо от
физическото състояние на наследодателят, последният е бил в съзнание и
контактен.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства-
показанията на свидетелите П.С. и П.П., сочени от ответника К. Ш..
Показанията на свидетелите са относно отношенията между наследодателя и
неговите синове. Свидетелката С. дълги години е живяла на семейни начала с
наследодателя и познава отношенията в това семейство. Семейството на
И.Ш.. познава и другия независим свидетел Петров. От показанията се
установява, че от 2007 година до смъртта си наследодателят е разчитал изцяло
и само на сина си К. Ш., както в личен план, така и във връзка с управлението
8
на притежаваното от него дружество. Решенията са ги взимали заедно,
работили са заедно, затова И.Ш.. е взел решение да прехвърли дяловете си на
него. За другия си син- ищеца не говорил и не желаел да говори, те не
поддържали контакт.
Свидетелката С. е живяла дълги години, до смъртта на наследодателя с
него на семейни начала. Поради това нейните показания се ценят по правилата
на чл.172 от ГПК. Показанията бяха последователни и логични. Съдът
съобразява и факта, че свидетелката е била от най-близките хора на
наследодателя и би следвало по пътя на житейската логика, да има
непосредствени впечатления относно отношенията между бащата и неговите
синове. За да бъде преценена способността и желанието вярно да възприеме
фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си, то те бяха
съпоставени с показанията на незаинтересования свидетели, както и
писмените доказателства, представени от ищеца, отнасящи се до
здравословното състояние на И.Ш... В този смисъл, съдът приема показанията
за достоверни, въпреки заинтересоваността на свидетелката, последната е
възприела вярно посочените факти, значими за спора и ги възпроизвежда
добросъвестно в показанията си. Отчитайки всичко това, както и практиката
на върховен съд в тази насока /Решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г.
на четвърто ГО на ВКС; Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г.
на ВКС; Решение №159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на второ ТО на
ВКС; Решение №141/11.10.2019 по дело №3719/2018 на ВКС, ГК, I г.о./,
показанията на този свидетел следва да се приобщят към доказателствата по
делото.
Това са установените факти по предявеният иск с правно основание чл.
26 ,ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прави следните
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за
обявяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави:
Предявеният иск е установителен. С оглед на това и съгласно нормата на
чл. 124, ал. 1 ГПК наличието на правен интерес е задължителна процесуална
предпоставка за неговата допустимост. Посочената предпоставка следва да е
налице както към момента на завеждането на иска, така и към момента на
9
постановяване на решение по него.
Предявеният иск против ответника К. Ш. е допустим, като правния
интерес на ищеца произтича от евентуалното накърняване на неговите
имуществени права като наследник на едноличния собственик на капитала на
дружеството, който е починал. В този смисъл при евентуално уважаване на
предявеният иск за нищожност на договора, би могъл да реализира права, а
именно наследяване на дружествен дял, като имуществено право, но не и
членствено. Поради горното има интерес от такъв иск насочен към купувача
на дела- ответника К. Ш. и прехвърлителя, едноличен собственик на капитала
на съответното дружество, който е починал след сключване на договора за
продажба.
По отношение на ответницата Е. Ш. за ищеца липсва правен интерес от
търсената с установителния иск защита. В случая съобразно обстоятелствата,
на които се позовава в исковата молба, без да излага каквито и да е такива
обуславящи правният му интерес против този ответник до приключване на
делото, не би могло да се приеме, че за него съществува интерес от предявени
иск. Е. Ш. не е страна по договора за покупко-продажба и в този смисъл нито е
извършила действия, нито е получила права по тази сделка, които да са
засегнали правната сфера на ищеца. Поради горното, съдът намира че
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД против този
ответник е недопустим и производството в тази част следва да бъде
прекратено.
По основателността на иска, съдът намира следното: Разпоредбата на
чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД предвижда, че сделката е нищожна, когато
противоречи на добрите нрави. Като основание за нищожността на първо
място се сочи неравностойност на престациите по договора. И.Ш.. е продал
дружествените си дялови на К. Ш. за сумата от 5 000 лв. Твърдението е, че
пазарната стойност на дяловете към момента на продажбата- 28.04.2016
година е много по-висока.
Принципът по чл. 9 от ЗЗД, установява свобода на договарянето, при
което страните могат да определят свободно съдържанието на договора.
Автономията на волята и свободата на договарянето, обаче не са
неограничени- съдържанието на сделката, т.е. постигнатата договорка не
може и не следва да противоречи на повелителните норми на закона и на
10
добрите нрави. Законът не предвижда ограничения при договарянето на
цената по договора, в случая стойността на дружествените дялове, но тя
трябва да е такава, че да не засяга добрите нрави. Добрите нрави съществуват
като общи принципи или произтичат от тях. ВКС - ОСТК е с ТР № 1/2010 г. е
дефинирал понятието "добри нрави" като морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона - чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който
в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от
законовите разпоредби интерес. Добрите нрави не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и
справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Така с решение № 615
от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г. на ВКС, III г. о. е прието изрично, че
нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в
който случай, сключената сделка е нищожна. Еквивалентността на
престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния
правен интерес, доколкото не противоречи на забраната по чл.9 от ЗЗД. В
съдебната практика е възприета като такъв критерии изключително голямата
разлика в престациите, което се получава при много ниска продажна цена.
Добрите нрави предполагат известна равнопоставеност на насрещните
престации. В практиката си ВКС приема, че тази неравностойност би следвало
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева.
Който и да е от вариантите изготвени от съдебно-счетоводна
експертиза да се приеме е видно, че стойността на дружествените дялове на
прехвърлителя към 28.04.2016 година надхвърля стойността, за която са
продадени. Спорният въпрос е представлява ли тази неравностойност в
престациите нарушаване на добрите нрави. Тук на първо място следва да се
има предвид вида на сделката. Договорът за прехвърляне на дружествен дял е
консенсуален – сключва се когато страните по него постигнат съгласие за
прехвърляне на дружествения дял и цената, за която това да се случи. Цената,
11
която купувачът дължи за придобиването на дружествените дялове, се
определя съобразно свободно формираното съгласие между страните.
Обичайна практика е цената на дружествения дял да бъде определена по
номинална стойност съобразно частта от регистрирания капитал.
Прехвърлянето на дружествения дял обаче може да бъде и безвъзмездно. Това
зависи от волята на страните по договора.
Преценката дали сделката е в отклонение от разбирането за добри
нрави, се прави към момента на сключването , като не следва да се
ограничава само до нейното формално съдържание, изразяващо се в случая до
неравностойни по размер престации, а следва да се прецени дали тя е
съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност.
Когато сделката е сключена между роднини по права линия, еквивалентността
се преценява наред с други морално етични съображения и имуществени
отношения. Преценката относно това накърнява ли добрите нрави сделката
следва да се извършва към момента на сключването , спрямо
съществуващите към този момент конкретни обстоятелства. В случая
сделката, чиято нищожност ищецът иска да бъде прогласена е сключена
между близки роднини - между баща и син. Като желанието на прехвърлителя
е било да се разпореди в негова полза, тъй като е бил убеден, че има
необходимите качества да продължи дейността на дружеството. Синът му-
ответникът К. Ш. е бил неизменно до него през последните 15 години, както в
личен план, така и в професионален. Навлизал е в дейността на дружеството
постепенно през годините, за да се стигне до там, че баща му се е съветвал с
него по всички въпроси и решенията са взимани от двамата. През последните
години от живота си прехвърлителят е разчитал единствено и само на сина си
К. и очевидно прехвърлянето на дяловете като краен резултата не може да се
квалифицира като действие несъвместимо с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. В тази насока е съдебната практика, част от
която е Решение № 465 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3894/2023 г. на
четвърто г.о. на ВКС. Тези обстоятелства, също следва да бъдат съобразени
при преценката нарушени ли са нормите за справедливост и добросъвестност.
Изложеното води до извод, че независимо от това, че дружественият дял е
прехвърлен за цена много по-ниска от действителната му стойност към
момента на сделката, това не влече недействителност, обусловена от
несъответствието с добрите нрави.
12
Не са налице доказателства и за другото сочено от ищеца основание за
недействителност поради противоречие с добрите нрави, а именно целения
краен резултат- прехвърлянето е извършено единствено с цел търговското
дружество да не бъде прекратено със смъртта на собственика на капитала
/наследодателя/, като по този начин другите двама наследници- ищецът и
ответницата Е. Ш. да бъдат лишени от тази част от наследственото
имущество. Твърдението от страна на ищеца е, че договорът е сключен с този
мотив, тъй като здравословното състояние на собственика на капитала е било
изключително тежко и двете страни по сделката са знаели за това и
съзнателно са действали неморално. В този смисъл реализираното намерение
да се избегне прекратяване на дружеството по чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ следва
да бъде доказано от този, който твърди, че единствения мотив на договора за
покупко-продажба на дружествения дял, е именно този, поради което то е
извършено в противоречие с добрите нрави. В конкретния случай такова
твърдение е налице, но то не е подкрепено с доказателства, което е в тежест на
ищеца. По делото няма доказателства и за това страните да са прикрили
договор за дарение чрез договор за възмездно прехвърляне на дружествен дял.
Няма съставено обратно писмо, свидетелите не установяват съгласие на
страните за сключване на договор за дарение. Ако действително това е целта,
то сделката би била нищожна, но на съвсем различно основание от тези, на
които ищецът с исковата молба се е позовал. От друга страна с оглед на това,
че договорът за прехвърляне на дружествен дял може да бъде и безвъзмезден
прикритата сделка (ако се предположи такава) не би била нищожна.
Доказателствата по делото сочат, че прехвърлянето на дружествените дялове
на ответника К. Ш. е последица от участието му в дейността и управлението
на дружеството през дълъг период от време. Период, през който неговия баща
е стигнал до извода, че той може да продължи дейността на дружеството и
след него. В крайна сметка правото на собственика на капитала на ЕООД да се
разпореди с притежаваните от него дружествени дялове приживе не е
ограничено или забранено, стига да са спазени нормите в ТЗ, уреждащи това.
В кориците на делото се съдържат доказателства, че ищецът П. Ш. е
помагал на баща си в управлението на дружеството към момента на неговото
създаване. Оказвал е и правна помощ когато това е било необходимо, но това
се е случвало до 2003-2004 година. През 2003 година както той, така и брат
му К. Ш. са били част от съвета на директорите на дружество „ЗОРА 2002“
13
АД, чиито собственик на капитала е било дружеството „ЗОРА 2000“ ЕООД.
Доказателствата също сочат и че поради една или друга причина П. Ш. през
последните 15 години не е бил част от живота на баща си, не му е помагал при
осъществяване на дейността на дружеството. Това е правил ответника К. Ш..
Соченото от ищеца в този смисъл основание за нищожност- липсата на принос
в развитието на дружеството и дейността му, само по себе си не би могло да
влече недействителност поради противоречието с добрите нрави, в случай
че съдружникът се разпореди с дяловете си в полза на лице, което няма
съответния принос.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че не са доказани и
другите две сочени основания за нищожност поради противоречие с добрите
нрави.
В хода по същество ищецът релевира още едно основание водещо до
нищожност на договора, а именно основанието по чл. 26, ал. 2, предл.
последно- привидна сделка, с твърдението че процесният договор за покупко-
продажба прикрива договор за дарение. Съдът не дължи произнасяне по така
наведеното основание за нищожност. Задължението на съда да се произнесе за
нищожността на дадена сделка следва от общите принципи на гражданския
процес, т.е. съдът е длъжен да се произнесе от наведените от страната
основания за нищожност, освен когато тя произтича от формата или
съдържанието на договора. Само в тези случай съдът е длъжен да ги
констатира служебно, а правото на страната да се позове на нея не е обвързано
със срок. Изключение от това правило е нищожността по чл. 146 от Закона за
защита на потребителите, при която съдът е длъжен служебно да следи за нея.
В случая не става въпрос за отношения, регулирани от ЗЗП и доколкото това
основание не е заявено с исковата молба, то не следва от формата и
съдържанието на договора, съдът не дължи произнасяне. Това следва от
указанията дадени в ТР № 1 от 27.04.2022 по т.д. № 1/20 на ОСГТК на ВКС.
Съдът не дължи произнасяне и по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮРЛНЦ, тъй като
същият е обусловен от уважаване на главният иск.
По разноските: В съответствие с принципа за възмездност на
адвокатския труд, възнаграждението на адвоката се определя от страните в
сключения между тях договор за правна защита и съдействие. Съгласно
14
представения по делото договор за правна защита и съдействие, ответниците
К. Ш. и „ЗОРА 2000“ ООД са договорили с упълномощения от тях адвокат,
възнаграждение за правна защита и съдействие по договора, в размер на 3 500
лв. без ДДС и по 350 лв. без ДДС за всяко съдебно заседание по делото.
Представени са доказателства, че договореното възнаграждение за
процесуално представителство по делото, в размер на 4 200 лв. с ДДС е
заплатено от „ЗОРА 2000“ ООД, а ответникът К. Ш. е заплатил
възнаграждението за участието в проведените две съдебни заседания на
17.12.2024 г. и на 09.09.2025 година, в размер на по 420 лв. с ДДС за всяко. С
оглед направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, следва да се прецени то адекватно ли
е на оказаната по делото защита. Установеният в закона критерий относно
това, дали заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно,
е единствено фактическата и правна сложност на делото. За преценката на
същата от значение са видът на претенцията, обемът на събраните
доказателства, броят на проведените съдебни заседания, извършените по
делото процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране
нормативна уредба и съдебна практика и други обстоятелства, свързани с
развитието на съдебното производство. В случая процесуалният представител
на ответниците е провел задълбочено проучване на възникналия спор,
издирил е относимата към спора съдебна практика и с оглед характера на
търсената защита, спорът може да се квалифицира като такъв с висока степен
на правна и преди всичко фактическа сложност. Съдебната практика е
безпротиворечива, че в хипотезата на евентуално субективно съединяване на
искове, при която уважаването на главния иск води до оставяне без
разглеждане на евентуалния иск, приложение намира процесуалното правило
на чл. 78, ал. 3 ГПК и на евентуалния ответник. Това е така, защото всички
процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в
едно производство без последователност или разграничение във времето.
Възнаграждението за защитата му се, ако са налице останалите предпоставки
на процесуалния закон. С оглед на това ищецът следва да понесе отговорност
за сторените от тези ответници разноски за правна защита, съгласно
договореното и заплатено възнаграждение. На ответника „ЗОРА 2000“ ООД,
следва да заплати разноски за оказаната правна помощ в размер на 4 200 лв. с
ДДС, а на ответника К. Ш. разноски в размер на 840 лв. с ДДС.
15
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта в която е предявен от П.
И. Ш. ЕГН **********, със служебен адрес: гр.София, бул. „Шипченски
проход”, № 65, ет. 2, офис 210 против Е. Х. Ш. ЕГН ********** от гр.
Търговище, ул. „С.К.“, № 2, ет. 2, ап. 3 иск за прогласяване нищожност на
Договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „ЗОРА 2000“ ЕООД,
сключен на 28.04.2016 година, поради накърняване на добрите нрави, на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Ш. ЕГН **********, със служебен
адрес: гр.София, бул. „Шипченски проход”, № 65, ет. 2, офис 210, против К. И.
Ш. ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „О.П.П.”, № 115, ет. 9, ап. 15 иск за
прогласяване нищожност на Договор за покупко-продажба на дружествени
дялове на „ЗОРА 2000“ ЕООД, сключен на 28.04.2016 година, поради
накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. И. Ш. ЕГН ********** да заплати на К. И. Ш. ЕГН
**********, разноски по делото в размер на 840 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА П. И. Ш. ЕГН ********** да заплати на „ЗОРА 2000“ ЕООД
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Търговище,
Индустриална зона, разноски по делото, в размер на 4 200 лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която производството по делото е прекратено
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – В., в останалата част подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – В..
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
16