Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 10.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Д.Д.
и
в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело
№ 371 по описа за 2016 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Предявени са иск
с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
В
исковата си молба ищцата П.Д. С. - К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, офис 10, твърди че на 02.04.2015г. предоставила
паричен заем на ответника С.К.И., с
ЕГН **********, с адрес *** в размер на 10 000.00лв. съгласно договор за
паричен заем с нотариална заверка на подписите с рег. № 2003/02.04.2015г. на
нотариус с рег. № 100 на НК, Петранка Куцарова. Съгласно чл.2 от този договор
ищцата предала на ответника С.И. сумата в размер на 10 000.00лв., като
същият се задължил да върне заетата сума в срок до 02.04.2016г./чл.3 ал.1 от
договора/. Поради неизпълнение на чл.3 ал.4 от договора за заем, оттегляне на
даденото и пълномощно за реализиране на правата за получаване на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди при ПТП от 12.03.2013г. по
заведеното гр.д.№16601/2013г., Іг.о., 17-ти състав на СГС, било налице
основание за предсрочно връщане на заетата сума в размер на 10 000 лв., както и уговорената неустойка при неизпълнение
на задълженията по този договор, в размер на 500.00лв.
Ищцата
твърди в исковата молба, че провела многократни разговори с ответника С.И., но
същият отказвал да и заплати дължимите суми по договора за заем, вкл. и
дължимата неустойка, поради което на основание чл. 417 от ГПК поискала от
РС-Нова Загора да издаде срещу ответника заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, като по ч.гр.д.214/2016г.
по описа на РС-Нова Загора съдът уважил искането на ищцата и издал изпълнителен
лист. Въпреки това ищцата твърди, че до настоящия момент ответника не бил
погасил задължението си, като с подаденото възражение целял осуетяване на
изпълнителния процес по реализиране връщането на заетата сума.
Твърди
се, че сумата по договора за заем била получена реално от ответника Освен това
изрично в подписания от страните договор за заем чл. 2 ал.2 било посочено, че служи като разписка за
предадената/получената сума в размер на 10 000.00лв. Предвид реалния
характер на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД разписката служи като
доказателство не само за неговото сключване, но и за изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Налице била
съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава по реда на чл. 290 от ГПК, в
която било възприето разбирането, че обективираното в договора за заем
изявление, че при подписването му заемателят е получил заеманата сума изцяло, е
достатъчно доказателство, за да се приеме факта на реалното и предаване. Освен
това било видно от депозираната от
ответника частна жалба по ч.гр.д № 214/2016г. по описа на РС-Нова
Загора, в която ответника признавал, че е получил сумата по договора за заем на
части.
Ищцата, моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответника С.К.И. дължи
на ищцата П. Д. С. – К. сумата 10 000.00 лева - главница, 500.00лева – неустойка по чл. 5 от Договор за
заем, 948.87лева– законна лихва /по чл. 5 от договора/ върху главницата от
02.04.2015г. до 07.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.03.2016г. до изплащане
на вземането, както направените по заповедното производство разноски в размер
на 228.97/двеста двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/лева –
държавна такса. Претендира разноски по настоящото производство.
Ответникът представя
писмен отговор по предявения срещу него иск чрез назначения му особен
представител – адв. Христина А. ***, с
който заявява, че иска е допустим, но неоснователен и го оспорва изцяло по
основание и размер като твърди, че вземането, което е предмет на предявения иск
не съществува, тъй като искът бил основан на нищожен договор, по който реално
предаване на парична сума в заем не било имало, поради което счита, че искът следва да бъде отхвърлен,
договорът за заем да бъде прогласен за нищожен, а доколкото нищо не било дадено
при сключването му, то нямало нищо подлежащо на връщане между страните.
С допълнителна молба по делото ответника С.К.И.,
заявява че счита, че искът е неоснователен, незаконосъобразен и противоречащ на
добрите нрави. Твърди, че претендираната сума в договорът за заем от
02.04.2015г. е недължима. Твърди, че
изложеното в исковата молба от ищцата, че била провела многократни разговори с
него не било истина, а ищцата изпратила единствено свои двама души от нейната
кантора – адв. Ангел Боев и едно момче на име Борис Стоянов Ангелов. С отговора
си ответника заявява, че поддържа направеното от особения му представител
възражение за нищожност на документа.
В с.з. страните поддържат становищата
си по иска и респ. писмения отговор на ответника. Страните претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 214/2016 г. по описа на
РС-Нова Загора, на основание Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед № 138/11.03.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
С.К.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адв. П.Д.К., с код по БУЛСТАТ:
*********, с адрес/седалище/адрес на управление/ - ********сумата
10 000.00/десет хиляди/лева - главница,
500.00/петстотин/лева – неустойка по чл. 5 от Договор за заем,
948.87/деветстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/лева–
законна лихва /по чл. 5 от договора/ върху главницата от 02.04.2015г. до
07.03.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от 09.03.2016г. до изплащане на вземането, както
направените по заповедното производство разноски в размер на 228.97/двеста
двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/лева – държавна такса. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, на 11.03.2016
г. е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя и ищец по настоящото дело,
като последния е получил изпълнителният си лист на 14.03.2014г..
В законоустановения срок е постъпило
писмено възражение от длъжника С.К.И. срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 214/2016 г. по описа на РС-Нова Загора, което е обусловило правния
интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл.
422 ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице -
заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са
основателни.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин
неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния случай съществуването на
вземането на ищцовата страна, произтича от Договор за заем, сключен между страните на
02.04.2015г. с който ищцата
П.Д.К. е дала паричен заем в размер на 10 000 лева на ответника С.К.И.. Съгласно
чл.3/1/ от договора за заем от 02.04.2015г между страните: Заемателят е
длъжен да върне заетата сума в срок най-късно от една година, считано от днес –
02.04.2015г. Заетата сума ще бъде върната в брой на адреса на заемодателя или
по банковата сметка на заемодателя”, поради което за ответника е възникнало задължение да върне
заетата сума до 02.04.2016г.
Видно от представения и приет като писмено
доказателство документ, озаглавен като Договор за заем от 02.04.2015 г. ищеца в
качеството си на заемодател се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата 10000 лв.,
наричана за краткост заемна сума, а ответника в качеството си на заемател се е
задължил да върне сумата от 10000.00лв. в срок до 02.04.2016 г.
Съгласно чл. 5 от Договора за заем от
02.04.2015г. между страните по делото: „Ако заемателят не изпълни задълженията
си по настоящия договор, той дължи неустойка в размер на 500.00лв., както и
законна лихва върху заетата сума от датата на сключване на договора до
окончателното връщане на сумата.”
Съдът намира така приложения договор за заем от 02.04.2015г. сключен между страните за издаден съобразно изискванията на закона, породил произтичащите от неговото сключване
правни последици, обвързващи страните.
Съгласно чл. 1/1/ от договора за заем потребителски
заем от 02.04.2015г. между страните, заемодателят се задължава да предаде в
собственост на заемателя парична сума в размер на 10000лв., наричана по-долу
„заета сума”, съгласно чл.2/2/ от същия договор заемателят се задължава при
условията и сроковете на този договор да върне заетата сума.
Договорът влиза в сила при подписването му
от заемодателя и заемополучателя.
Оспорен е факта, че отпечатъка на палец
върху договора за заем принадлежи на ответника – заемополучател, но това
оспорване остана недоказано, поради което макар и частен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответника, че отразените в
него, неизгодни за страната, факти са верни. С оглед на таза изложеното
безспорно се установя наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, както и
неговото съдържание.
Оспорва се валидността на договора от
страна на ответника, като се навеждат доводи за нищожност на същия поради
непредаване на сумата от 10000лв. от заемодателя на заемателя.
При въведеното възражение от ответника, че не дължи
сумата по процесния договор за заем, тъй като не е получавал сумата, следваше
ответника да докаже по категоричен начин твърдението си което в настоящото
производство същият не направи, напротив в съдебно заседание ответника направи
частични признания че е получавал суми от ищцата, без да уточни точния размер.
Тези му твърдения се потвърдиха и от свидетеля разпитан в хода на съдебното
производство.
Съдът намира възражението на ответника за
недействителност на договора за неоснователно. Видно от представения по
приложеното ч.гр.дело № 214/2016 г. Договор за заем от 02.04.2015г., сключен
между П.Д.К., *** и С.К.И., който договор е подписан от страните, като за
заемател, вместо подпис има поставен пръстов отпечатък. Договорът за заем от
02.04.2016г. между страните е нотариално заверен на 02.04.2015г. при Нотариус
Петранка Куцарова, с рег. № 100 на НК, с район на действие РС-Казанлък.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на С.К.И. с ЕГН **********,***,
че вземането на ищеца П.Д. С. – К., с ЕГН **********, с адрес ***, ** за сумата 10 000.00/десет хиляди/лева -
главница, 500.00/петстотин/лева –
неустойка по чл. 5 от Договор за заем от 02.04.2015г., 948.87/деветстотин
четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/лева– законна лихва /по
чл. 5 от договора/ върху главницата от 02.04.2015г. до 07.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от
09.03.2016г. до изплащане на вземането, съществува, за
изпълнение на което парично задължение е издадена заповед № 138/11.03.2016 г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последният разноски
в настоящото производство и в заповедното такова – ч.гр.д. № 214/2016г. по
описа на РС-Нова Загора.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение С.К.И. с ЕГН **********,*** И П.Д. С. – К., с ЕГН **********, с адрес ***,
** ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на П.Д. С.
–
К., с ЕГН **********, с адрес ***, ** за сумата 10 000.00/десет хиляди/лева - главница, 500.00/петстотин/лева
– неустойка по чл. 5 от Договор за заем
от 02.04.2015г., 948.87/деветстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и
седем стотинки/лева– законна лихва /по
чл. 5 от договора/ върху главницата от 02.04.2015г. до 07.03.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от
09.03.2016г. до изплащане на вземането СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА С.К.И. с ЕГН **********,*** ДАЗАПЛАТИ на П.Д. С. – К., с ЕГН **********, с
адрес ***, *** сумата 228.97/двеста двадесет и осем лева и деветдесет и седем
стотинки/лева – държавна такса по ч.гр.д. №
214/2016г. по описа на РС-Нова Загора и 1402.97/хиляда
четиристотин и два лева и деветдесет и седем стотинки/лева – разноски по настоящото производство, от които, както следва: 228.97/двеста двадесет и осем лева и
деветдесет и седем стотинки/лева – държавна
такса, 300.00/триста/лева –
възнаграждение за особен представител и 874.00/осемстотин седемдесет и
четири/лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: