Решение по дело №654/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. чл. 145 и сл. АПК, образувано е по жалба от В.В.С. срещу Заповед № 365з-1354/ 27.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – *****, с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване в Република България“.

В жалбата се излагат съображения за издаване на оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при неотчитане на относимите факти и обстоятелства, в нарушение принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК и целта на закона. Не е отчетено и правото на личен и семеен живот на лицето, съгласно чл. 8 КЗПЧОС. Отправя се искане за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът – директора на ОД на МВР - *****, излага становище за неоснователност жалбата, като намира издадената заповед за законосъобразна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 06.10.2022 г. по НОХД № 3722 по описа за 2022 г. на Районен съд – Бургас, е одобрено споразумение, съгласно което обвиняемия В.С. е признат за виновен, за това че на 13.09.2022 г., около 22:45 часа, на път Е87 /1-9, в участъка между разклона за с. Ново Паничарево и разклона за с. Извор, общ. Созопол, обл. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал група чужденци - 7 лица, да преминават и пребивават в Република България в нарушение на закона - чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно, който: “Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза когато такава се изисква“, чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно, който: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 година” и чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, съгласно, който: „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. издадена виза по чл. 9а, ал.2; 2. Международни договори за безвизов или облекчен визов режим; 3. Разрешение на службите за административен контрол на чужденците“, като за извършване на деянието е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег.№ В 1129 ТС, собственост на В.С., извършено по отношение на лице, ненавършило 16 - годишна възраст и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице - 7 лица - престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК. Деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. 3а описаното престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на обвиняемия В.С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

На 26.08.2022 г. на В.С. е издадено разрешение № ********* за продължително пребиваване в Република България, със срок на валидност 12.09.2023 г.

Видно от приобщените на л. 7 и 8 от делото удостоверения за раждане, В.В.С. е баща на децата Е.В.С., родена на *** г. и Дмитрий Вячеславович С., роден на *** г.

Съгласно представената служебна бележка № 195/ 10.03.2023 г., за учебната 2022/ 2023 г., Е.В.С. е ученичка в осми клас в ПГГСД „Н. Хайтов“ – гр. *****.

Съгласно представената служебна бележка № 778/ 13.03.2023 г., за учебната 2022/ 2023 г., Д.В.С. е ученик в трети клас в СУ „Климент Охридски“ – гр. *****.

Видно от приобщеното на л. 11 удостоверение, считано от 31.08.2020 г., Е.В.С. е с регистриран настоящ адрес ***.

Съгласно приобщената справка от Търговския регистър, считано от 28.10.2020 г. В.С. е едноличен собственик на капитала и управител на „Новом“ ЕООД, ЕИК: *********.

С Решение № 191/ 26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 20213110116418 по описа на ВРС за 2021 г., е прекратен гражданския брак между В.В.С. и Е.С.С. – Н.. Видно от диспозитива на съдебния акт, титулярството на родителските права по отношение на Е.В.С. е предоставено на бащата В.С., при когото е определено и местоживеенето на детето. Постановен е и режим на личен контакт между В.С. и детето Дмитрий С..

Приобщена към доказателствения материал по делото е докладна записка от мл. пол. инспектор Сектор „Миграция“ при ОД на МВР – *****, съгласно която след извършена проверка, е с мнение че В.С. живее с едно от децата си – Е., на адрес ***.

Видно от приобщения на л. 31 протокол, на 09.02.2023 г. от полицейски инспектор при ОД на МВР – ***** е проведено интервюс лицето В.С., гражданин на ******.

Изслушана по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето e Е.В.С. – дъщеря на оспорващия, която излага следното: от 2020 г. по негово желание детето живее с баща си, в гр. *****, кв. „Чайка“. Разбира се с баща си много добре, той я разбира, помага и както в за обучението, така и за любими дейности (рисуване).

Видно от приобщеното на л. 29 уведомление, на 09.02.2023 . В.С. е уведомен за започнало производство по издаване на индивидуален административен акт „Отнемане правото на пребиваване в Република България“. Със същото на адресата е указана възможността да депозира писмени искания и възражения, в тридневен срок.

Постъпило е и становище от Директора на ТРНС, съгласно което действията на В.С., за които е признат за виновен, представляват заплаха за националната сигурност, съотносими към чл. 4, ал. 1, т. 14 от ЗДАНС, във връзка с чл. 281 НК, и в тази връзка спрямо чужденеца може да се приложи чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ „отнема се правото на пребиваване“, тъй като са налице данни за извършвана от него престъпна дейност.

Със Заповед № 365з – 1354/ 27.02.2023 г. на директора на ОД на МВР – *****, е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване в Република България“ на С.В. (SYCH VIACHASLAU), род. на *** г., гражданин на ******, ЛНЧ: **********. Видно от мотивите на заповедта, същата е издадена поради извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода.

За изясняване на делото от фактическа страна са ангажирани гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля Е.Н.. В показанията си свид. Н. излага, че отношенията с бившия и съпруг са нормални, двамата заедно възпитават децата си, взимат решения за развитието им. Децата нямат ограничения за общуване с родителите си. Определя г- н С. като добър баща, има добра и спокойно комуникация и с двете деца. По – малкото им дете, независимо че живее със свидетелката, често търси баща си. Децата са привързани към баща си. От 2018 г. г- н С. работи на територията на Република България, за чуждестранни фирми.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт, в установения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от директора на ОД на МВР ***** – компетентен орган, съобразно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ Спазена е формата по чл. 59, ал. 1 АПК, със задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК – посочени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, както и релевантното обстоятелство, съставляващо фактическо основание за издаването й – осъждането на В.С. за извършено умишлено престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ предвижда отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 20 – 22 и 26, както и в случаите по чл. 26, ал. 3. В случая, установено по делото е, че оспорващия е осъден за извършено на територията на Република България умишлено престъпление, което се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, която хипотеза формално субсумира нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Касае се самостоятелно основание по чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ за отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България. Това основание не освобождава административния орган от задължението му да изследва и други относими обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, а именно – продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.

В настоящата хипотеза, видно от приобщените доказателства, считано от 2018 г., оспорващият пребивава на територията на Република България, заедно с членовете на семейството си. Съпругата и двете му деца са български граждани. След прекратяване на брака си през 2022 г. , г- н С. упражнява родителските права по отношение на едно от децата, като има определен режим на личен контакт с другото. От ангажираните гласни доказателства, посредством показанията на разпитания свидетел, кредитирани като последователни и логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, се установява изградена и съхранена силна емоционална връзка между оспорващия и двете му деца. Нещо повече, безспорно установено по делото, че местоживеенето на по – голямото от двете деца е при неговия баща, който упражнява ежедневни и непрекъснати грижи за него. Същевременно, Тези обстоятелства се потвърждават и от самото дете, при изслушването му в съдебно заседание. Налага се извод за установени трайни семейни и социални връзки на оспорващия с Република България. Извод в обратна насока не се формира с оглед изнесените при интервюто данни, че лицето поддържа контакт по телефона с близки родственици в ****** (майка и брат), както и че притежава недвижим имот в тази държава. Всички тези релевантни факти и обстоятелства са констатирани от административния орган, но не са съобразени предвид при налагане на мярката.

Разпоредбата на чл. 8, § първи КЗПЧОС регламентира правото на всеки на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Според установения принцип на международното право, държавите имат правото, без да нарушават ангажиментите, произтичащи за тях от договорите, да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, но вмешателството в правото по отношение на семейния им живот следва да отговаря на изискванията на § втори на чл. 8 КЗПЧОС, предвиждащ намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази разпоредба са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата.

В случая, при преценка относно правото на лицето на личен и семеен живот във връзка с извършеното деяние и цялостното поведение на лицето след това (направено самопризнание, добро поведение, изразено отрицателно отношение спрямо деянието) се налага извод за нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК.

Необсъждането на всички релевантни за прилагане на мярката факти и обстоятелства обуславя извода, че оспореният акт постановен в нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението е съществено до колкото ако не бе допуснато, административния орган би направил друг извод и би издал акт с друго съдържание. Заповедта е издадена в и нарушение на материалния закон - чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, поради което и следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора, в полза на оспорващия следва да се присъди сумата от 460 лв., представляваща извършени по делото разноски.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-1354/ 27.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР – *****, с която Със Заповед № 365з – 1354/ 27.02.2023 г. на директора на ОД на МВР – *****, е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване в Република България“ на С.В. (SYCH VIACHASLAU), род. на *** г., гражданин на ******, ЛНЧ: **********.

ОСЪЖДА ОД на МВР - ***** да заплати на В.В.С., род. на *** г., гражданин на ******, ЛНЧ: **********, с адрес *** сумата от 460.00 лв. (четиристотин и шестдесет) лева, представляваща, сторени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: