Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 32

гр. Видин, 30.06.2020г.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на единадесети юни

през две хиляди и двадесета година в състав :

 

               

                                          Председател: В.В.

                                                  Членове: Л.Л.

                                                                  Г.Й.

                                                                

 

при секретаря              А.А.               и в присъствието на

прокурора           В.Н.             като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.        НОХД  №  27  по описа

за 2020г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 13/15.01.2020г. по НОХД №758/2019г., по описа на Районен съд-Видин, подсъдимия С.В.С. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, за това че на 23.09.2018г., около 02.10 ч. в с. Н., обл. Видин, чрез заливане с горима и лесно запалима течност - бензин и използване на източник на открит огън - запалка, запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил марка „******“, модел „*****“ с рег. табели № ********, собственост на В. А. Ф.от с. Н., обл. Видин на стойност 2120 /две хиляди сто и двадесет/ лева - престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимия С. е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства: пластмасова бутилка с жълт цвят и надпис на латиница „***, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 23.09.2018 г. в с. Неговановци, обл. Видин; чифт спортни обувки, тип „маратонки", предадени с протокол за доброволно предаване на 23.09.2018 г. от подсъдимия С.В.С.; стъклен буркан с вместимост от 680 гр., съдържащ бензин - след изследване от НИК - МВР, запечатан и облепен с лепенки на НИК -МВР.

            Вещественото доказателство - чифт спортни обувки, предадени с протокол за доброволно предаване на 23.09.2018г. от К.В. С. са върнати на собственика К. В. С..

            Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия С., чрез защитника му адвокат Г.Г.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са нарушени разпоредбите на материалния закон, а постановеното наказание е завишено с оглед разпоредбите на закона. Иска се да бъде изменена атакуваната присъда, като се намали наказанието до минимум, съгласно чл.55 от НК, ИЛИ подсъдимият бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че оспорва жалбата, която следва да бъде оставена без уважение, а  присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, включително и досежно наказанието, което е справедливо.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, освен в частта относно санкционната част на присъдата.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение, ВРС правилно е приложил закона, респ. направил е верен извод за съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 330, ал. 1 от НК.

            Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са следните:

 Подсъдимият С.В.С., на 23.09.2018г., около 02.10 ч. в село Н., обл. Видин, чрез заливане с горима и лесно запалима течност - бензин и използване на източник на открит огън - запалка, запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил марка **********“, модел „********“ с рег. табели № ******** собственост на В.А. Ф. от с, Н., обл. Видин на стойност 2120 /две хиляди сто и двадесет/ лева.

Горната фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите от ДП- В.Ф., Р. Ф., К. С., К. Л., М. К., Й. С., С. М. и Р.Р.; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.09.2018г., с фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване от 23.09.2018г.- 2 бр.; заключение на съдебно оценъчна експертиза от 25.09.2018г.; справка в централна база КАТ от 25.09.2018г.; свидетелство за регистрация на МПС- част първа, л. 56 от ДП; протокол за личен обиск на лице от 23.09.2018г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 28.09.2018г., ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на веществени доказателства от 02.10.2018г., ведно с фотоалбум към него- 2 бр.; протокол за извършена физикохимична експертиза; експертно пожаротехническо заключение от 19.10.2018г.; заключение № М-19 от 22.11.2018г. на извършена трасологична експертиза; заключение на съдебно оценъчна експертиза от 23.11.2018г., както и веществените доказателства- пластмасова бутилка с жълт цвят, два чифта спортни обувки и стъклен буркан с бензин. Няма противоречия между тези доказателства. Гласните напълно кореспондират с писмените, веществените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС. От горните доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, безспорно се доказва, че подсъдимия, на процесните дата и място, е извършил палежа за който е обвинен.

            От обективна и субективна подсъдимият С. е осъществил състава на 330, ал. 1 от НК.     

            За престъпление по 330, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до осем години. Относно размера на индивидуализираното наказание „лишаване от свобода“, оплакването в жалбата против атакуваната присъда, е основателно. ВРС неправилно е завишил размера на наложеното на подсъдимия наказание, спрямо този които вече е бил определен при предишно разглеждане на делото от първата инстанция. Ограниченията при санкционирането на подсъдимия, което не е спазил първоинстанционния съд при новото гледане на делото, не трябва да се смятат за отпаднали по аргумент, че новото разглеждане на делото в първата инстанция е станало по реда на чл.371, т.1 от НПК, а при първоначалното му разглеждане пред същата инстанция, неправилно е приложен чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК и размера на наложеното наказание е намалено с една трета. Процеса е продължил единствено по жалба на подсъдимия. При това положение,  забраната да се влошава положението на обжалвалия /reformatio in pejus/ не би могла да отпадне. Тя важи независимо от неправилно приложение на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК /арг. от чл. 313 НПК/ при постановяване на предишната отменена само по жалба от подсъдимия присъда на ВРС. ВОС, както и първата инстанция при ново разглеждане на делото, въз основа само на жалба на подсъдимия, няма правомощия да коригира присъдата в неблагоприятна насока за привлечения към отговорност, с оглед правилото reformatio in peus /забраната за промяна на положението в по – лошо за лицето, вследствие на упражненото му право на жалба/. От друга страна, по посочените сдъображения, настоящата въззивна инстанция следва да коригира размера на наложеното наказание, като го намали от 1 година и 8 месеца на 1 /една/ година „лишаване от свобода”, което в случая е минималното по регламент за стореното деяние. По делото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, по смисъла на чл.55, ал.1 от НК

            Другите оплаквания в жалбата, както и тези, които защитата обективира в с.з. пред въззивния съд, са неоснователни.

            Безспорно е установено авторството на деянието, респ. че същото е извършено от подсъдимия. В тази насока са свидетелските показания на С., Л. К., които, през процесната нощ на 21.09.2018г. са били с подсъдимия в село Н., където е извършен палежа, а пред първите двама, подсъдимия предварително е заявил намерението си да го извърши. Свидетелката С., работеща на бензиностанция в същото село, е посочила как преди инцидента е сипала бензин в пластмасово шише /съвпадащо по описание с шишето- веществено доказателство, намерено на местопрестъплението/, дадено и от подсъдимия. Пред свидетеля Р. подсъдимият подробно е описал как е извършил процесния палеж. Тези показания кореспондират помежду си, с показанията на останалите свидетели, както и с писмените и веществени доказателства по делото. В същата насока са и заключенията на изготвените по делото експертизи.

            Неоснователно е и оплакването за липса на съставомерност на деянието по чл. 330, ал.1 от НК, тъй като размера на щетата е около 950 лева. В противовес на тезата на защитата, следва да се има предвид, че по смисъла на цитираната норма от НК, който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж. Определящ е не размера на вредите, а значителната стойност на обекта на палежа. За разлика от разпоредбите на особената част на НК, изискващи „големи“ и „особено големи размери“, които обстоятелства имат парична стойност, и „голямо количество“, очертаващо количествен критерий на съответния предмет, в нормата за палежа се акцентира върху вида на имота или имуществото, типично за чл. 330 НК - сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гори, машини, рудник или друго имущество на значителна стойност. Тя се свързва не само с паричната равностойност, но и с характера на запалените имот или имущество. Преценката е конкретна във всеки случай. В настоящия случай е запалено МПС /което е и машина/, респ. лек автомобил марка „**********“, модел „*******“. Видно от показанията на свидетелката Флорова автомобила е бил в движение и напълно годен по предназначението си. Видно от заключението на СОЕ, пазарната му стойност, към момента на извършване на деянието, е 2120 лева, а видно от фотоалбума към протокола за оглед, процесното МПС /като се изключи горялата част/ е с приличен външен вид, съобразно датата на производството му и продължителността на експлоатацията му. В крайна сметка, налице е значителна стойност на запаленото имущество. В тази насока, относно преценката на този обективен критерии, през призмата на чл.330, ал.1 от НК, са и решения №№ 234/28.05.2012г. на ВКС по н.д. № 600/2012г., трето н.о./предмет на делото е и палеж по чл.330, ал.1 от НК на МПС на стойност 2000 лева/ и 339/12.11.2020г. на ВКС по н.д. № 364/2010г., второ н.о. ./предмет на делото е и палеж по чл.330, ал.1 от НК на МПС на стойност 1036 лева/.   

            С оглед визираното по- горе, жалбата е основателна и следва да бъде уважена, само досежно присъдата в санкционната й част. В останалата част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

            С оглед горните съображения, присъдата на ВРС следва да бъде изменена относно размера на наложеното наказание, както е посочено по – горе, като в останалата част е правилна и следва да бъде потвърдена.

            Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т. 1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

            Р    Е    Ш    И :

            ИЗМЕНЯ присъда № 13/15.01.2020г. по НОХД №758/2019г., по описа на Районен съд-Видин,В ЧАСТТА в която подсъдимия С.В.С. с ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 8 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” от 1 година и 8 месеца на 1 /една/ година „лишаване от свобода”.

                ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

            Решението e окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: