Р Е Ш Е Н И Е
№ …………. / …………….. 2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова
въззивно гражданско дело №
1182 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на член 307,
алинея 3 от ГПК във връзка с член 258
- член 273 от
ГПК.
Настоящото
разглеждане на делото е след след отмяна, на
основание чл.303 ГПК на Определение № 657/20.05.2015г., допълнено с
Определение № 2873/05.08.2015г., постановени по в. гр. дело № 1087/2015г. по
описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане и продължаване на
съдопроизводствените действия.
Образувано
е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД - Варна, против Решение № 520/03.02.2015
год.,постановено по гр. дело № 10258/2014 год. по описа на РС – Варна, Седми
състав, с което “Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, ,
прехвърлил спорното право в хода на процеса с договор за цесия от
23.10.2014г. на „Интейк” ЕООД, ЕИК **********, сумата от 308,75 лева, представляваща придобито вземане по силата на договор
за цесия сключен между „КНМ Груп” ООД и К.М.Д.на 12.05.2014г., за заплатена без
основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 20.02.2010 г.
- 04.08.2010 г. за обект, находящ се в гр. Добрич, ул. „Осъм” №18, клиентски
№**********, аб. №**********, платена по силата на договор за продажба на
електроенергия и начислена с фактура №**********/ 06.12.2010 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда –
08.08.2014г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 570, 00 лева съдебни разноски.
Претендира се отмяна на
решението и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, в който е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и
за законосъобразност на обжалваното решение. Претендира се неговото
потвърждаване, както и направените по делото разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
При новото разглеждане на делото въззивникът е направил възражение по
допустимостта на производството, като е изложил, че с молба , ищецът е направил
отказ от иска, което изявление е неоттегляемо и десезира съда по правния
спор.
Няма спор между страните, че е постъпила молба от „КНМ груп“ ООД,
представлявана от управителя К.Д., в която молба е направено изрично изявление
за отказ от иска на основание член 233 от ГПК.
С влязло в сила решение № 764 от 25.10.2016 г., постановено по т.д.№ 762
по описа за 2015 г. на Окръжен съд – Варна е прието за установено
по иска на П.Н.К. с
правно основание член 29, алинея 1, предложение трето от ЗТР срещу „КНМ груп”
ЕООД, представлявано от К.Д., че вписаните обстоятелства в търговски регистър
със заявление 020150511170328, вписано под № 20150515113446 на АВп, по
партидата на „КНМ груп” ЕООД относно
увеличаване капитала на дружеството, приемане като нов съдружник на К.Д.;
приемане на нов дружествен договор; вписване на К.Д. като управител и
заличаване на П.Н.К. като управител, въз основа на протокол от общо събрание на
съдружниците от 08.05.2015 г., са несъществуващи. С оглед на така изложеното
отказът от иска се явява направен от лице, което не е разполагало с
представителна власт по отношение на дружеството съобразно разпоредбата на член
30, алинея 1 от ГПК във връзка с член 141, алинея 2 от Търговския закон. Съгласно
член 101,
алинея 1 от ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на
процесуалните действия на страните, като при установена нередовност е длъжен да
я укаже на страната, да посочи начина на отстраняването и да определи срок за
поправката.
В съдебно заседание, след
връщане на делото от ВКС, изрично е
заявено от страна на ищеца, че не поддържа депозирания отказ от иска. С оглед
на така изложеното следва да се приеме, че нередовността на обективирания в
молбата отказ от иск не е отстранена, поради което и настъпват предвидените в член 101,
алинея 3 от ГПК неблагоприятни последици - процесуалното действие се
смята за неизвършено. Отделно от това - с оглед влязлото в сила решение по
иска с правно основание член 29 от ЗТР Д. не е разполагала с надлежна
представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от иска не е
могло да обвърже с правни последици дружеството-молител.
Наведеният
довод, че вписаното несъществуващо обстоятелство е имало и има действие по
отношение на третите добросъвестни лица, каквото се явява и ответното
дружество, от вписването до заличаването му, е неоснователен. Уредбата в член
141, алинея 6 от ТЗ относно действието на вписването на управител в търговския
регистър за трети добросъвестни лица е неприложима, тъй като същата се прилага
в материалноправните отношения – предмет на регулиране в ТЗ – и има за цел
гарантиране сигурността на търговския оборот, но е неотносима към липсата на
надлежно представителство при извършване на процесуални действия пред съд,
което правоотношение има публичноправен характер. С оглед влязлото в сила
решение по иска с правно основание член 29 от ЗТР Д. не е разполагала с
надлежна представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от
иска не е могло да обвърже с правни последици дружеството-молител. В този
смисъл е и практиката на ВКС - решение № 103 от 15.05.2018 г., постановено по
т.д.№ 146 по описа за 2018 г. на второ ТО; решение № 46 от 21.05.2018 г.,
постановено по т.д.№ 222 по описа за 2018 г. на второ търговско отделение;
решение № 100 от 01.06.2018 г., постановено по т.д.№ 349 по описа за 2018 г. на
второ търговско отделение.
С оглед изложеното, въззивната жалба следва да се разгледа по същество.
Настоящият въззивен състав като взе
предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от
ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите
на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в
отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
В исковата молба ищецът
твърди, че праводателят му, който му е прехвърлил вземането си по договор за
цесия, е потребител на електроенергия на посочения адрес, където ответникът
претендира, че е констатирано неточно отчитане от СТИ и е начислил процесната
корекция. В резултат на това праводателят на ищеца е заплатил цялата дължима
сума. Счита се, че тази сума поначало не се дължи, като се оспорва извършената
проверка от служителите на „Е.ОН България Мрежи” АД, справката за извършената
корекция. Поради това, с получаването й ответникът се е обогатил за сметка на
праводателя на ищеца без правно основание.
Ответникът е депозирал в
срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на исковете. Твърди, че е извършена проверка от служители на
„Е.ОН България Мрежи” АД, които са констатирали, че СТИ на ищеца е извън класа
си на точност, защото е констатирана намеса в СТИ . Поради това и съгласно член
38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция на потребената електроенергия за
периода. Ответникът твърди, че начислената корекция не е санкция срещу
потребителя, а доставка. Също така се навеждат доводи за нищожност на
извършената цесия, както и за ненадлежното й съобщаване на ответника.
Настоящият въззивен
състав счита за неоснователни направените от въззивното дружество възражения по
договора за цесия.
Предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен
източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност или спорни.
Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В този смисъл
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание
вземането по член 55, алинея 1, изречение първо от ЗЗД е изискуемо
от момента на престацията, като от този момент възниква и е определено
основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентична на
даденото. Поради това и настоящият състав приема, че към датата на прехвърляне
на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена надлежно
на въззивника /ответник/ съобразно
изискванията на член 99, алинея 3 от ЗЗД. Съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /предишния кредитор/, като в настоящият случай е сторено
от пълномощник на цедента по силата на изрично упълномощаване и тъй като не се
касае до лично и незаместимо действие,
няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Следва да се отбележи, че съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
Възраженията на
ответника, че в представения по делото споразумителен протокол е обективирано
извънсъдебно признание от страна на ищцата относно дължимостта на процесните
суми, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установи, че
споразумителният протокол е подписан с оглед уреждане на отношенията между
страните във връзка с извършената от ответника корекция на дължимата цена на
потребена електрическа енергия. В текста на протокола не се съдържа нито
изрично, нито имплицитно признание на дължимостта на сумата, чието разсрочено
плащане е уговорено в него. При преценка на това споразумение съдът приема, че
волята на страните е била да договорят разсрочване на плащането на поисканата
от ответника сума, без да е налице признание от страна на ищеца на задължението
му по основание и размер.
При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата
молба е носител
на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Не се спори между
страните, че праводателят на ищеца е потребител на електрическа енергия за посочения
обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.
От представения по
делото заверен препис от констативен протокол / л.25/, съставен от служители на ”Енерго-про
мрежи ” АД ,който не е подписан от праводателя на ищеца- К.М.Д., се установява
че на посочената в протокола дата е извършена проверка на посочения адрес, при
която е констатирано, че е извършена намеса в СТИ
Видно от представените
по делото писмени доказателства е, че на ищеца е начислена корекция на
потребената електроенергия, обективирана в издаденото дебитно известие от 06.12..2010
г.
Не се спори между
страните, а и се доказва от събраните по делото писмени доказателства, че
процесната сума е заплатена от ищеца на ответника.
От заключението по
назначената съдебна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че е налице неправомерно вмешателство в СТИ,
количеството на консумираната електроенергия е математически вярно изчислена.
Предявеният иск е с
правно основание член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В процесния случай съдът
намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума
като корекция. Спорен в отношенията между страните е въпроса доколко са били
налице предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България продажби” АД /тогава,
сега преименувано на „Енерго-про продажби”/, издадени на основание член 98б от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г.,
действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител без изрично писмено
приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на член 298,
алинея 1, точка 1 от Търговския закон, поради което следва да се приеме, че
ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Дори при осъществена по
реда на ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да бъде
едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да
породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер, разпоредбата на член 38 от Общите условия предвижда ред за
санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение
на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.
Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за
търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно
съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по
член 9 от ЗЗД, а именно – императивните правила на закона. Обсъжданите правила
на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на член 82 от ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в
цитирания текст. Поради изложеното и на основание член 26, алинея 1, изречение
първо от ЗЗД клаузите на ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този
смисъл са решенията на Върховен касационен съд, постановени по реда на член 290
от ГПК и имащи задължителна сила за съдилищата, които съдът следва да съобрази
при постановяване на съдебния акт. Решенията са постановени след допускане до
касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос дали едностранната
корекция на сметки е допустима и дали клаузата е нищожна, поради което
разрешението, дадено от ВКС е задължително за съда.
Настоящият въззивен
състав, приема,че ответникът не е установил дължимостта на претендираната от
ищеца парична сума – че същата представлява точния размер на дължимото
обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на задълженията на потребителя
на електроенергия, свързани с необходимото съдействие за точно изпълнение на
задълженията на доставчика на стоката, включително и чрез надлежното търговско
мерене на количеството на потребяваната електроенергия. Едностранното
определяне от ответника на срока за корекция при липсата на точен момент на
предходна проверка за този имот на ищеца, се явява произволно, а това пък
предопределя и невъзможността за установяване на точния размер на вредите от
неточното изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Нарушава се и
цитираната преди разпоредба на член 82 от ЗЗД, че обезщетението на вредите от
виновното неизпълнение на договорните задължения следва да съответства на обема
на тези вреди – дори и при недобросъвестност на длъжника. Последното определя и
извода за основателност на предявения иск.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените
пред настоящата инстанция разноски, както и тези сторени пред ВКС на основание
член 294, алинея 2 във връзка с член 308 от ГПК, съгласно която норма при
новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите
правила.
На
ищеца /въззиваем/ следва да бъде заплатена сумата общо от 995
лв,представляваща направените по делото разноски ,включително пред ВКС и
ВРС,съобразно представения по делото списък.
В
отменителното решение на ВКС изрично е посочено, че спрямо дължимостта на тези
разноски следва да се приложи точка 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк.д.№ 6/2012 г., като същите се присъдят с постановяването на
решението, с което спорът се разглежда по същество. Доводите, наведени на
основание член 78, алинея 2 от ГПК във връзка с това, че ответното дружество не
е станало причина за разглеждане на спора във ВКС, поради което и не дължи
разноски за тази инстанция са неприложими в конкретния случай.
По изложените
съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
520/03.02.2015 год.,постановено по гр. дело № 10258/2014 год. по описа на РС –
Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на „КНМ груп“ ЕООД ЕИК *********, сумата от 995 / деветстотин деветдесет и пет /
лева, представляваща сторени в производството о делото разноски на основание
член 78 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.