Р Е Ш Е Н И Е
260508 / 3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при секретаря П.Великова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 4382 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.С.М. от гр.София, чрез адв.Б.Р. против
Наказателно постановление № 20-0819-003199/08.09.2020 год. издадено от Началник
група към ОД МВР - Варна, С-р Пътна полиция Варна, с което за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца.
В жалбата бланкетно
се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на процесния акт. Формулирано е искане за отмяна на обжаваното постановление.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и направеното
с нея искане, като претендира присъждане на разноски.
Представител на административнонаказващия
орган не се явява. В писмени
бележки изразява становище
за неоснователност на жалбата
и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Правото на обжалване
е упражнено в законоустановения
срок от легитимирано лице, поради
което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 381395/11.08.2020 год. е констатирано, че
на 11.05.2020 г. около 09:55 ч. в гр.Варна по бул.“Княз Борис І“ в посока бул.
„Цар Освободител“ , жалбоподателят управлява лек автомобил „ БМВ 640 ДХ драйв“с рег*, който е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 17.02.2020 год. Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на
чл. 140,ал.1 от ЗДвП. Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който в
графата за възражения не вписал такива. В
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не
са депозирани писмени възражения пред административно наказващия
орган.
Въз основа на така съставения акт
АНО издал НП № 20-0819-003199/08.09.2020 г ., с което за нарушение на
чл.140,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни
наказания: „ глоба“ в размер на 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Свидетелят Г.П., актосъставител
потвърди констатациите в АУАН, като посочи,
че го е издал въз основа на писмените материали от извършен видеоконтрол,
съдържащи се в преписката, която му била възложена служебно да обработи и
Постановление на РП-Варна за отказ да се
образува наказателно производство. От
информацията извлечена от базата данни
за регистрираните ППС било установено, че това МПС е със служебно прекратена
регистрация, поради настъпила
смяна на собственика и липса на регистрация от новия в законовия срок.
Видно от Постановление на РП Варна
от 21.07.2020 г., с което е отказано да се образува на наказателно производство
за престъпление по чл.345,ал.2 от НК, автомобилът с рег. №* е със
служебно прекратена регистрация на 17.02.2020 г. на осн.чл.143,ал.15
от ЗДвП. Съгласно този текст служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство.
Видно от
справката в АИС на ПП въз основа
на заявление, подадено по ел.път от нотариус с рег. № 271, е регистриран
договор за продажба на процесното МПС с дата
17.12.2019 г.
От съдържанието на Декларация за предоставяне на
информация във вр.
чл.188 от ЗДвП се установява, че на 11.05.2020 г. в 09:55 ч. автомобилът
с рег. № *управляван
от М.М..
Тази фактическа обстановка
съдът прие за установена от гласните и писмени доказателства по делото,
които кредитира като обективни и взаимно допълващи се.
Въз основа на тази фактология,
съдът формира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на процесуалния
закон:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на предоставените му правомощия, съгл. Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН
и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са
връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. В АУАН жалбоподателят Илиев
не е вписал възражение и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е депозирал такова в писмен вид, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен това
липсват данни жалбоподателят да е посочил писмени или гласни доказателства, които да бъдат събрани по реда на
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът счете за
неоснователни бланкетните твърдения в жалбата за
допуснати нарушения на процесуалните правила.
По
приложението на материалния закон:
От доказателствата по
делото по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът
е управлявал собствения си лек автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. От анализа на тази разпоредба следва, че
прекратяването на регистрацията на МПС е ex lege, т.е. по силата на закона, а
административния орган само констатира този настъпил факт и го отбелязва
служебно в автоматизирана информационна система на МВР.
В случая в АИС на ПП е
регистриран договор за продажба на МПС „ БМВ 640 ДХ драйв“
с рег. №* и приобретателят М.С.М. е бил длъжен в двумесечен срок да
регистрира превозното средство, което не е сторил.
Поради това на 17.02.2020
г. регистрацията на превозното средство била служебно прекратена и е направено
съответното отбелязване в информационната система.
С оглед на това към 11.05.2020
год. превозното средство не е било регистрирано по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В този смисъл съдът
намира, че нарушението безспорно е било извършено. Като водач и собственик на
МПС въззивникът е бил длъжен да познава разпоредбите
на ЗДвП и да изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок. В ЗДвП изрично е разписана
процедурата, която се предприема при неизпълнение на това задължение, а именно
служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство без да е
предвидено нарочно уведомяване на собственика за служебната дерегистрация.
Последното е и резонно с оглед на вмененото в ЗДвП изрично задължение за приобритателя (новия собственик) да регистрира новопридобитото МПС в едномесечен срок от придобиването и
предвидената нарочна санкция за неизпълнение и на това задължение. От анализа на разпоредбата
на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП се налага извод,
че настъпването на факта „прекратяване
на регистрацията на МПС“ е обвързано с поведението на собственика на МПС. Същият след като е придобил
МПС не е изпълнил императивно вмененото му от закона
задължение да регистрира превозното средство. В случая жалбоподателят М. след като е знаел, че
е придобил МПС, което не е регистрирал не само в двумесечния
срок от придобиването
му, но и в значително по-дълъг срок /до датата
на установяване на извършеното нарушение/ е имал знанието, че управлява
МПС, което не е надлежно регистрирано пред органите на
МВР. Налице е субективния елемент
на деянието. За това и доколкото
задължението на собственика да регистрира МПС произтича от закона, съдът
прецени като неоснователно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя,
че неуведомяването на последния за служебната
дерегистрация на автомобила, обосновава
недоказаност на субективната страна на
деянието.
С оглед горното съдът
прие, че законосъобразно е ангажирана адм.
наказателната отговорност на жалбоподателя по
чл. 175, ал. 3 пр.
1 от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на
МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че
правилно наказващият орган е наложил на въззивника
административни наказания "Глоба" и "Лишаване от право да
управлява МПС", тъй като това са предвидените в закона санкции за
допуснатото нарушение. Доколкото в случая АНО е наложил на М. тези наказания в
минималния размер, предвиден в закона, съдът прецени, че няма законова
възможност да определи административно наказание под предвидения от
законодателя размер или за отмени кумулативно предвиденото наказание.
Доколкото деянието не се
отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите случаи на
подобни нарушения, то не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не представлява
маловажен случай. Нарушението е формално и елементите на състава му не изискват
наличието на определен вредоносен резултат, а в случая от прехвърляне на
собствеността до установяване на нарушението са изминали близо шест месеца, през който период регистрация на МПС не е
извършена.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото и съобразно искането на
процесуалния представител на АНО, обективирано в
писменото становище на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143 от АПК, съдът намира, че на ОД-МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно
чл.27е от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като взе
предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност , а процесуалният
представител на въззиваемата страна не е участвал
лично в съдебното производство, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в минималния размер предвиден в Наредбата, а именно
80 лева.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0819-003199/08.09.2020
год. издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, С-р Пътна полиция Варна, с
което на М.С.М. от гр.София за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за 6 месеца.
ОСЪЖДА М.С.М. от гр.София, да плати на ОД-МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: