Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.05.2021 г.
СГС, VІ - 4 състав, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 138/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от
Министерство на труда и социалната политика, с която са предявени срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.АД искове с правно основание чл.432 КЗ за сумата от 39 887,76 лв. и
чл.86 ЗЗД за сумата от 310,24 лв. Твърди се от ищеца, че на 06.11.2018 г. е
сключен със Сдружение „Бизнес Център Свищов“ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Пространство за
интеграция и професионална реализация“, по който е уговорена финансова подкрепа
в размер на не повече от 199 438,82 лв., а на 18.01.2019 г. е преведен на
бенефициента аванс в размер на 39 887,76 лв. Сочи се, че по проектното
предложение на ответника се цели професионална интеграция на 12 жени от уязвими
групи – с увреждания чрез създаване на устойчива заетост в ново социално
предприятие, включително чрез обучение. На 07.05.2019 г. е била извършена
проверка на място и е било констатирано, че е налице неизпълнение – напр.
закъснение в подбора на лица от целевата група по проекта и частично доставено
оборудване, а на 11.06.2019 г. е извършена нова проверка, при която е
констатирано, че не се предлагат услугите по проектното предложение, а дейност
6 не е стартирала, след което с влязло в сила решение за верификация на
междинно плащане от 28.06.2018 г. е отказано
да се верифицират поисканите от бенефициента средства. На 30.09.2019 г.
е извършена нова проверка, при която не са намерени никакви представители на
бенефициента, след което с влязло в сила решение от 25.10.2019 г. процесният
договор е бил прекратен. Тъй като между бенефициента Сдружение „Бизнес Център
Свищов“ и ответника е сключен застрахователен договор, по който обект на
застраховане е „възстановяване на авансово плащане“ с прекратяване на договор е
настъпил покритият риск, поради което ответникът дължи плащане на платената на
бенефициента сума в размер на 39 887,76 лв., която бенефициентът след
разваляне на договора не е върнал на ищеца. Ответникът е отказал без основание
плащане на застрахователно обезщетение, поради което се иска от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 39 887,76 лв. –
застрахователно обезщетение, както и сумата от 310,23 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 23.12.2019 г. -19.01.2020 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва иска с възражението, че ищецът има принос за настъпване на
вредите, защото е налице негово бездействие да извърши междинни плащания, което
е довело до невъзможност бенефициентът да го изпълни. Оспорва се да е прекратен
процесният договор. Поддържа се, че бенефициентът не е в неизпълнение на свои
задължения по процесния административен договор. Освен това не са представени
безспорни писмени доказателства по т.40.1 от ОУ за настъпване на обстоятелства,
при които възниква за ответника задължение – не е доказано да е настъпил покрит
със застраховката риск. Твърди се, че бенефициентът е изпълнил задълженията си
по договора и е наел 12 жени по трудов договор, които са били обучавани и за
които е било закупено оборудване за осъществяване на дейностите, за които се
обучават, а срещу получения аванс бенефициентът е изпълнило редица дейности по
финансирания проект. Сочи се, че констатациите на проверяващите от 11.06.2019
г. са за съответствие между планирани дейности и резултати и че са спазени
изисквания на „Единен наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за
информация и комуникация 2014-2020 г.“, както и че по отношение на финансовите
документи са налице отново положителни констатации, а към 11.06.2019 г. е
установено, че са направени разходи по изпълнение на възложената с договора
работа в размер на 26 243,99 лв. Доказано е, че бенефициентът изградил
социално предприятие, което е функционирало, защото изпълнението на договора е
стартирало – наети са лице от целевата група, психолози, консултанти,
обучители, закупено е оборудване и лицата са били обучавани, а незавършването
на дейността по проекта се дължи на отказа да се плати на бенефициента междинно
плащане. Сумата от 26 243,99 лв. подлежи на приспадане при основателност
на иска. Освен това се твърди, че ищецът е получил плащане на обезщетение по
друг застрахователен договор.
Ответникът е предявил срещу Сдружение „Бизнес
Център Свищов“ обратен иск за сумата от
26 000 лв. – частично от 39 887,76 лв. Твърди се от ищеца, че е
сключил с ответника по обратния иск застрахователен договор, по който е покрит
риска от възникване на задължение за ответника да върне получената от ищеца
финансова помощ по договор от 06.11.2018 г. Тъй като ответникът по обратния иск
не е изпълнил задълженията по сключения с ищеца договор, договорът е бил
прекратен, поради което за ответника е възникнало задължение да върне на ищеца
сумата от 39 887,76 лв., което не е сторено, поради което за
застрахователя е възникнало основание да плати застрахователно обезщетение.
Иска се Сдружение „Бизнес Център Свищов“
да бъде осъдено да плати застрахователно обезщетение в размер на
26 000 лв. – частично от 39 887,76 лв.
Ответникът по обратния иск Сдружение
„Бизнес Център Свищов“ е представил
писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иск с довода, че е
изпълнил задължението си по сключения договор за финансова безвъзмездна помощ,
защото са извършени дейност 1, дейност 2, дейност 3, дейност 4 и дейност 5.
Сочи се, че през м.04 е направено искане за възстановяване на разходи за
извършените дейности до края на м.02. На 07.05 е била извършена проверка, но
без бенефициентът да е бил предупреден, но при нея не са установени нарушения.
Поддържа се, че са изпълнени планираните дейности, но за периода до провеждане
и приключване на обучението от м.02 до м.06 за 8 жени и до м.09 за останалите 4
жени разходите не са били възстановени, а липсата на средства е попречила на
бенефициента да завърши проекта. На 11.06.2019 г. е извършена втора проверка,
при която е установено, че се изпълняват планираните дейности, но с препоръка
лицата да започнат трудова дейност, което означава средствата за заплати да не
бъдат възстановени.
Ищецът по обратния иск е представил
допълнителна искова молба, с която поддържа предявената на регресно основание
претенция.
Представен е административен договор от
06.11.2018 г. за предоставяне на безвъзмездена финансова помощ по оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020, от който се установява, че
между ищеца и Сдружение „Бизнес Център Свищов“
възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължение да предостави
безвъзмездна финансова помощ в размер на 199 438,82 лв., на Сдружението за изпълнение на проект
„Пространство за интеграция и професионална реализация“, а Сдружението е поело
задължението да извърши дейност, насочена към професионална интеграция на 12 жени
от уязвими групи – с увреждания чрез създаване на устойчива заетост в ново
социално предприятие, включително чрез обучение.
Представена застрахователна полица по
застраховка „гаранции“ от 27.12.2018 г., от която се установява, че е бил
сключен между ответника и Сдружение „Бизнес Център Свищов“ застрахователен договор, по който ответникът
е поел задължението да носи през периода 28.12.2018 г. – 27.06.2020 г. застрахователно
покритие на риска от възникване на задължение за застрахования за възстановяване
на авансово плащане по договор BG05M9OP001-2.010-0420-C01 – клауза 02.Уговорено е застрахователното обезщетение
да се плати в полза на трето лице – бенефициер Министерство на труда и
социалната политика, а застрахователната сума възлиза на 39 887,76 лв.
Представено е платежно нареждане от
31.01.2019 г., в което се сочи, че ищецът е платил на Сдружение „Бизнес Център
Свищов“ сумата от 39887,76 лв.
Представен е лист за извършена проверка
на място от УО от 07.05.2019 г.
Представен е лист за извършена проверка
на място от УО от 11.06.2019 г.
Представено е решение за верификация на постъпило плащане от 28.06.2019
г. на Министерство на труда и социалната политика, с което е отказано да се
верифицират разходи по искане за плащане N 2 от 15.04.2019 г., направено от Сдружение „Бизнес
Център Свищов“ .
Представено е решение за прекратяване на
административен договор от 25.10.2019 г., с което е прекратен административен
договор за предоставяне на БФП по ОПРЧР, сключен със Сдружение „Бизнес Център
Свищов“.
Представено е уведомление за щета, с
което ищецът е поискал от ответника да му изплати застрахователно обезщетение в
размер на 39 887,76 лв.
Установява се от показанията на св.К.,
че през 2019 г. е работила при Сдружение
„Бизнес Център Свищов“ на длъжността „обучител“ на лица с намалена
трудоспособност, но реално не е извършила и един част дейност по обучение,
защото през първия месец не е била осигурена сграда, след което и е било
съобщено от работодателя, че проектът е прекратен.
Установява се от показанията на св.Б.,
че е работила по трудов договор при Сдружение „Бизнес Център Свищов“ на длъжността „икономист
социалния грижи и подпомагане“ през периода 22.03.2019 г. – 31.12.2019
г. във връзка с изпълнение на проекта по процесния договор. Сочи се, че по
отношение на 12 жени е било проведено от Сдружението обучение. В наетото
помещение е имало машини за рехабилитационно процедури, но през м.07 е бил
прекратен трудовият договор. Свидетелят не е виждал обучаваните 12 жени да са
работили с клиенти, спрямо които да се извършват процедури по рехабилитация.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание по чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения административен договор N BG05M9OP001-2.010-0420-C01 от 06.11.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020, че между ищеца и Сдружение „Бизнес Център Свищов“ възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължение да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 199 438,82 лв. на Сдружението за изпълнение на проект „Пространство за интеграция и професионална реализация“, а Сдружението е поело задължението да извърши дейност, насочена към професионална интеграция на 12 жени от уязвими групи /с увреждания/ чрез създаване на устойчива заетост в ново социално предприятие, включително чрез обучение.
Процесният административен договор е сключен в производство пред административен орган, но това обстоятелство не заличава неговата договорна същност и породеното от него облигационно правоотношение, което по правни последици и характеристики стои най-близко до договора за изработка. В този смисъл съдът приема, че неизпълнението на възникналите от административния договор задължения е основание за възникване на гражданска, договорна отговорност. Обстоятелството, че административният орган е овластен да прекрати на основание чл.19д ал.2 АПК договора, не заличава гражданскоправните последици, възникнали от неизпълнение на договорно задължение.
Установи се от представената по делото застрахователна полица по застраховка „гаранции“ от 27.12.2018 г., че е бил сключен между ответника и Сдружение „Бизнес Център Свищов“ застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 28.12.2018 г. – 27.06.2020 г. застрахователно покритие на риска от възникване на отговорност за застрахования за възстановяване на авансово плащане по договор BG05M9OP001-2.010-0420-C01 – клауза 02, а застрахователното обезщетение е уговорено да се плати в полза на трето лице – Министерство на труда и социалната политика.
Преценката в съвкупност на двата договора обуславя правния извод за валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от възникване на договорна отговорност за Сдружение „Бизнес Център Свищов“, породена от неизпълнението на договорното задължение да се възстанови полученото по административния договор авансово плащане. По същество процесният застрахователен договор представлява особен вид застраховка „гражданска отговорност“, при която особеността се изразява в това, че предмет на покритие не е рискът от възникване на отговорност за непозволено увреждане, а предмет на покритие е рискът от възникване на отговорност за неизпълнено договорно задължение. Този вид застрахователен договор е позволен от закона и е изрично регламентиран в нормата на чл.429 ал.1, т.2 КЗ, според която застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
В процесния застрахователен договор е уговорено застрахователното обезщетение да се плати на Министерство на труда и социалната политика, но дори и да не бе изрично включена тази уговорена в полза на трето лице клауза, легитимиран да получи застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ е винаги насрещната страна по правоотношението със застрахования, която е увредена от неговото противоправно поведение. В случая страна по сключения със застрахования административен договор е ищецът, а неизпълнението на договорното задължение да се възстанови получената по административния договор парична сума би рефлектирало негативно именно в правната сфера на ищеца, който понася неблагоприятните последици от неизпълнението на договора.
В подкрепа на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е настъпил покрит по застраховката риск е представено решение от 25.10.2019 г. на управляващия орган, с което е прекратено действието на процесния административен договор, по който не се спори, че застрахованият е получил авансово плащане в размер на 39 887,76 лв. - платежно нареждане от 31.01.2019 г. В представената на лист 116 разпечатка от Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България се сочи, че на 25.10.2019 г. решението е изпратено по електронен път до Сдружение „Бизнес Център Свищов“ , а адресатът на съобщението, който е конституиран като трето лице не е оспорил факта на получаване. Освен това от страна на ответника не са повдигнати възражения, че решението не е било връчено редовно на Сдружението по електронен път. При тези факти съдът приема, че на 25.10.2019 г. решението е било редовно връчено на Сдружението. Доколкото няма данни, а и не се твърди, да е било обжалвано, то е влязло в сила на 11.11.2019 г.
Влязлото в сила решение за прекратяване на административния договор има качеството на стабилен индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Този стабилен административен акт е породил конститутивни правни последици по прекратяване на административния договор, от които е обвързан неговият адресат – Сдружението. Стабилният административен акт се ползва и с изпълнителна сила 268, т.1 АПК, защото с него е разпоредено да се възстанови от Сдружението получената в аванс сума от 39 887,76 лв.
Ответникът не е участвал в административното производство и съответно не е имал възможност да оспори законосъобразността на административния акт, който обаче по косвен начин рефлектира в неговата правна сфера. В този случай ответникът има право да релевира възражение по реда на чл.17 ал.2 ГПК за материална незаконосъобразност, което е сторил с писмения отговор, в който се оспорва, че не са били налице законовите и договорни предпоставки за прекратяване на административния договор, поради което съдът дължи да извърши косвен съдебен контрол /ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/2012 г., ОСГК на ВКС/.
Според съда възражението на ответника за материална
незаконосъобразност на решението от 25.10.2019 г. за прекратяване на
административния договор е
неоснователно. От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се
установяват факти, които по несъмнен и категоричен начин сочат, че са били
налице предпоставките за издаване на оспорения по реда на чл.17 ал.2 ГПК
административен акт. Действително от страна на Сдружението са били предприети
действия по започване на изпълнението на административния договор и са били
наети 12 лица от целевата група /с намалена трудоспособност/, закупено е било
част от оборудването, което се установява от листове за извършени проверки на
07.05.2019 г. и 11.06.2019 г. В тези листове обаче са направени и констатации,
че социалното предприятие /център за красота и здраве/ не предлага услуги на
клиенти, както и че дейност 6 не е стартирала, а при проверката на 30.09.2019
г. е констатирано, че на обекта не се намират представители на сдружението.
От страна на ответника не са
представени никакви доказателства, които да оборват направените от служителите
на управляващия орган констатации – не са представени доказателства за факта,
че 12-те наети лица по трудов договор са извършвали реално трудова дейност и са
изпълнявали трудови функции, включени в длъжностите „козметик“ и „социален
работник“.
Установените по делото факти
сочат, че социалното предприятие не е било изградено, защото е било нефункциониращо
към извършване на проверките на 07.05.2019 г. и на 11.06.2019 г. - наетите от
него 12 лица от целевата група не са предлагали на клиенти “Wellness услуги“, включително лечебен масаж. Работата
с клиенти въобще не е започвала. Към 30.09.2019 г. в помещението, в
което е следвало да се намира предприятието, въобще не е имало лица от целевата
група. Важно е да се отбележи, че във възражението на Сдружението по лист за
проверка от 11.06.2019 г. се съдържа признание на факта, че наетите от
него лица реално не изпълняват длъжността „козметик“, а това сочи, че
фактически социалното предприятието не е функционирало. Явяването на наетите
лица в осигуреното от Сдружението помещение, не е равнозначно на изпълнение на
трудовите им функции. В това възражение се сочи, че в момента на проверката се е
провеждало обучение с лицата, но няма данни обучението да е било завършено, обучените
лица да са придобили квалификация и да са започнали да работят – да извършват реално
трудова дейност, включена в длъжностите „козметик“ и „социален работник“.
От показанията на доведените от
ответника свидетели по никакъв начин не се установява точното изпълнение на
поетите от Сдружението задължения – напротив, показанията им са в подкрепа на
фактическия извод за нефункциониращо социално предприятие, дори за „фиктивно“
проведено обучение. В показанията на св.К., която е била наета от Сдружението да
обучава 12-те лица от целевата група, се изнасят факти, че реално не е било
проведено и един час обучение, защото свидетелят не е имал контакт с нито едно
от наетите от Сдружението лица от целевата група. Свидетелят Б. заявява, че не
е виждала обучаваните 12 жени да работят с клиенти, по отношение на които да се
прилагат процедури, за които би следвало да са били обучени от Сдружението.
Преследваната с процесния договор цел е не
просто да се наемат от Сдружението 12 на брой лица от целевата група, които да
се обучат за изпълнение на определени трудови функции, а тези лица да придобият
квалификация и да бъдат професионално интегрирани в едно функциониращо социално
/трудово/ предприятие, което да работи реално и да предлага на клиенти
съответните услуги, т.е цели се лицата от целевата група реално да изпълняват
трудови функции в продължение на 12 месеца. Интересът на ищеца, който е
обусловил сключването на процесния договор, не е удовлетворен, защото лицата са
били наети от Сдружението, но реално не е било създадено функциониращо социално
предприятие. Това е така, защото наетите от Сдружението лица не са изпълнявали
трудови функции. В този случай преследваната с договора цел – наетите лица да
бъдат професионално интегрирани и да са
трудово заети през уговорения срок не е постигната. Социалното предприятие изобщо
не е започнало да функционира като работещ стопански обект, предлагащ услуги на
клиенти, в който 12-те наети лица да са професионално интегрирани и реално да полагат
труд в продължение на 12 месеца.
В подкрепа на този
доказателствен извод е представената справка за наети от Сдружението работници
по трудов договор – трудовите правоотношение с лицата, наети във връзка с
изпълнението на проекта са съществували за период от около 4 месеца.
Поведението на ищеца по никакъв начин не стои
в причинна връзка с неизпълнението на договорните задължения от Сдружението. Отказът
от 28.06.2019 г. на управляващия орган да верифицира междинно плащане на сумата
от 7406,62 лв., който не е обжалван, е обоснован поради допуснатите пропуски, поради
което неплащането на тази сума не освобождава, респ. не намалява отговорността
на Сдружението. Ако без основание е отказано да се верифицира разход в размер
на 7406,62 лв., Сдружението е следвало да обжалва отказа на органа от
28.06.2019 г., но не и да спре да изпълнява задълженията си по договора.
При тези факти съдът намира, че правилно и
законосъобразно с решението от 25.10.2019 г. е прекратено действие на
административния договор. Този факт води на основание чл.3.75 от договора до възникване
на задължение да се възстанови от Сдружението получената в аванс сума. Съдът
приема, че е налице пълно неизпълнение на договора, доколкото частичното
изпълнение е несъществено с оглед интереса на кредитора и не е доказано
изпълнената част от договора да притежава качеството на „полезност“. Това
означава, че пълният размер на получената от Сдружението сума подлежи на
възстановяване.
Тъй като няма данни, а и не се
твърди, Сдружението, което има качеството на застрахован, да е възстановило на
ищеца получената в аванс сума в размер на 39 887,76 лв., съдът намира, че
е налице неизпълнено договорно задължение - договорната отговорност на
застрахования /Сдружението/ не е покрита. Следователно налице е реализиран
покрит застрахователен риск – чл.12 от Общите Условия, който е довел възникване
на вреда за ищеца в размер на 39 887,76 лв. Стойността на вредата не
надвишава размера на застрахователната сума, поради което искът следва да бъде
уважен.
Ответникът не е платил
дължимото застрахователно обезщетение, поради което е изпаднал в забава, за
която на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Съдът определя по реда на чл.162 ГПК размер на обезщетението за забава на 310,24
лв., поради което и акцесорния т иск по
чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.
По предявения от ответника
обратен иск срещу третото лице-помагач. Уважаването на предявения срещу
ответника иск води до сбъдване на вътрешно-процесуалното условие, под което е
предявен обратният иск. Установи се, че поради противоправното поведение на Сдружението
/ответник по обратния иск/, който не е изпълнил задължението да възстанови
получената в аванс сума, е настъпила вреда, за която следва да се плати от
застрахователя обезщетение в полза на увредения ищец. В клаузата на т.48 от
Общите Условия е уговорено, че след изплащане на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на бенефициента срещу застрахования. Тази
клауза е в съответствие с общия принцип на чл.74 ЗЗД. Доколкото ответникът не е
платил на ищеца дължимото застрахователно обезщетение и фактическият състав на
суброгацията не е осъществен в пълнота, предявеният обратен иск срещу
застрахования следва да се уважи, но под условие – че се плати от ответника
застрахователно обезщетение на ищеца.
Тъй като ответникът не е платил
застрахователно обезщетение, застрахованият не е поставен в забава и не дължи
законна лихва върху претендирата с обратния иск сума. Застрахователят има право
да претендира от застрахования вземането по чл.86 ЗЗД, което е осъден да плати
на ищеца, но с предявения от него иск не се претендира сумата, която е осъден да
плати на ищеца и която евентуално ще му плати, а се претендира законна лихва
върху самото негово суброгационно вземане, което обаче все още не е възникнало.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде уважен, както и обратният иск на
ответника срещу третото лице, но по обратния иск не следва да се присъжда
законна лихва.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, гр.София, ж.к.“********, да заплати на Министерство на труда и
социалната политика, гр.София,
ул.“Триадица“ N 2,
на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от 39 887,76 лв. – застрахователно
обезщетение по застрахователна полица N **********/27.12.2018 г. по застраховка „Гаранции“, ведно със законната
лихва от 20.01.2020 г. до
окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 310,24 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 23.12.2019 г. –
19.01.2020 г., както и съдебни разноски от 2057,92 лв.
ОСЪЖДА
Сдружение „Бизнес Център Свищов“, ЕИК *****, гр.Свищов, ул.“*****, да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********,
гр.София, ж.к.“********, сумата
от 26 000 лв., частично от 39 887,76
лв. – вземане по т.48 от Общите Условия към застрахователна полица N **********/27.12.2018 г. по застраховка
„Гаранции“, както и съдебни разноски от 1630 лв., под условие, че „ЗАД Д.Б.Ж.И
З.“ АД плати на Министерство на труда и социалната политика застрахователно
обезщетение в размер на 26 000 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: