Р Е Ш Е Н И Е
№ 393/12.5.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена
Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 197 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Ресайкъл Компани“ ЕООД против Решение №
133/17.12.2020 г. постановено по АНД № 306/2020 г. по описа на Районен съд
Велинград.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-002149 от 03.08.2020 година на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и
да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, чрез
процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за
неоснователна. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Велинград е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На
29.04.2020 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
13-002149 на касатора за това, че дружеството в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 18. 03.20202 г. ,около 11:40 часа на обект
„Сепариране на излезли от употреба тонер касети“, намиращ се в гр. Ракитово,
ул. “И. Клинчаров“ № 6, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне
на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г.
Д. К.. В АУАН е посочено, че при извършена проверка на 18.03.2020 г. е
установено посоченото лице да престира труд като „чистач“; собственоръчно е
подписало декларация на осн. чл. 402 от КТ; нарушението е извършено на
18.03.2020 година; констатирано е на 31.03.2020 година в Д „ИТ” град Пазарджик
при преглед на фирмената документация, по време на която е представен
граждански договор със същото лице, както и че е нарушен чл.62, ал.1 от КТ във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е съставен в отсъствие на представител на
нарушителя, като преди това е бил надлежно поканен за съставяне на акта, видно
от приложени към административнонаказателната преписка писмени доказателства.
На 12.05.2020 г. дружеството е депозирало възражение срещу съставения му АУАН, в
което се сочи, че не е установено по несъмнен начин осъществяването на състава
на адм. нарушение по чл. 62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като Г. Д.
К. не е престирал труд въз основа на сключен трудов договор, а е изпълнявал
сключен между страните договор за поръчка – в декларацията по чл. 402 от КТ
липсвали основни елементи на трудовия договор, като освен това в АУАН липсвало
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено т.е нарушен
е чл. 42, т.4 от ЗАНН. Като е приел възраженията за неоснователни, АНО е издал
процесното НП.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 62,
ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, доколкото се касае за
неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.
Изводи
на районния съд са правилни, че в случаите на несключване на трудов договор при
съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, е налице
неизпълнение на задължението по чл. 62, ал.1 от КТ и приложимата
административнонаказателна норма е тази на чл. 414, ал.3 от КТ и въз основа на тях той е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт.
В
чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно
него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на
административни нарушения. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на РС,
касаещи размер на наложената санкция, която е малко над минимума.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 133/17.12.2020 г. постановено по АНД № 306/2020 г. по описа на
Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА
„Ресайкъл Компани“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1142, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 82, вх.А, първи надпартерен
етаж, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, сумата от 80
(осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)