Решение по дело №318/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20197140700318
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е№ 408

гр. Монтана, 11 септември 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 03.09.2019 г. в състав: 

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 318 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 186 от ЗДДС. 

Образувано е по жалба на „А*** Т*** 08” ЕООД, седалище и адрес на управление ***, чрез управителя и представителя на фирмата Й.Б.Л. против Заповед за налагане на Принудителна административна мярка № 10443/15.05.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - заведение за бърза закуска „Х*** в Б*** ",  находящ се в гр. Б*** , стопанисван от „А*** трейд 08" ЕООД, ЕИК * и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

В жалбата се твърди, че работното време на обекта е от 06:30 ч. до 20:00 ч. от понеделник до петък и в съботния ден от 07:00 ч. до 17:00 ч. Обекта е отворил в 06:30 часа, а при отварянето му в касата винаги има наличност от 180.00 лева, от които 150.00 лева - хартиени и на стотинки 30.00 лева. Това е практика с продавачите от дълго време с оглед обслужване на клиентите. Разликата е 7,75 лева, която се явява минимална, тъй като обекта не може да натрупа оборот от 187,75 лв. за пет минути /видно от проверката/, за което е необходимо минимум от 3 до 5 часа работа. Счита, че е налице маловажен случай съгласно условията на чл. 9, ал. 2 от НК - административно нарушение, което е за първи път и с ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Извършеното деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с ясно незначителна степен на обществена опасност. Все още не е получила Наказателно постановление, което ще обжалва в законоустановения срок. Моли оспорената Заповед да бъде отменена. Моли и за предоставяне на възможност да поиска събирането и допускането на гласни и писмени доказателства.

Ответната страна чрез ст. юрк Н. оспорва жалбата и моли Решението на ТД на НАП Велико Търново да бъде потвърдено, по изложените в писмено становище съображения. В писмена защита изразява несъгласие с доводите на жалбоподателя и счита, че заповедта за налагане на ПАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност - съдържа всички реквизити, издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването й. Твърди, че при извършената проверка са установени две нарушения - неиздаване на фискална касова бележка при извършената контролна покупка и разлика в касовата наличност в размер на 187.75 лв. Неотразяването на продажби/плащания и неиздаване на фискален касов бон съществено накърнява държавния интерес и фискалната политика, тъй като не позволява да бъдат проследени извършените в обекта продажби, а от там води до неправилно определяне на реализираната печалба, което от своя страна причинява значителни и трудно поправими вреди. Счита, че самото установяване на нарушението, касаещо реда за отчитане на продажбите в търговския обект е достатъчно условие да се наложи ПАМ, която се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Административният орган налага ПАМ - запечатване на обект и забрана за достъп до него по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство /АНП/. Моли да се отхвърли жалбата на „А*** трейд 08" ЕООД като неоснователна и да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ като правилна и законосъобразна. Моли присъждане на направените от приходната администрация разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно приложен списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 14.05.2019 г. в 06.35 часа е извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, ГДФК, Дирекция „ОД”, отдел „ОД” МГ Велико Търново – Д*** В*** Д*** – инспектор по приходите и В*** Б*** - инспектор по приходите, на търговски обект, заведение за бърза закуска „Х*** в Б*** “, находящ се в гр. Б*** , ул. Г*** Г*** № * , стопанисван и експлоатиран от „А*** трейд 08" ЕООД, ЕИК * . Проверяващият екип, преди своята легитимация е  извършил контролна покупка на 2 бр. банички със сирене и 2 бр. плодов айрян на обща стойност 4.20 лв. Покупката е заплатена в брой с банкнота от 5.00 лв. от Д*** В*** Д*** , за което плащане, лицето М*** З*** Д*** , на длъжност продавач-консултант в обекта, не е издала фискална касова бележка. След легитимация на инспекторите по приходи, същите извършват съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ с фактическата наличност, при което установяват разлика в размер на 187.75 лв. Установяват, че в търговския обект има регистрирано ФУ с марка Daisy compact М, регистрирано в НАП с № 4006918 на 31.01.2019 г. с идентификационен номер ИН на ФУ DY439623 и ИН на фискалната памет ФП - 36597659. Не е установен инсталиран програмен продукт към ФУ и няма инсталиран ПОС терминал. Изваден е междинен финансов отчет № 1004371 от 14.05.2019 г., видно от който няма маркирани продажби до момента на извършване на проверката. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0371868 от 14.05.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

С оспорената Заповед, въз основа на констатациите и с цел да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, е наложена принудителна административна мярка, запечатване на търговския обект, стопанисван от „А*** трейд 08" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения свързани с отчетността е прието, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Налице е противоправно поведение от страна на търговеца накърняващо интереса на държавния бюджет за законосъобразно отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект. Правилното и законосъобразно отчитане на реализираните обороти, когато това е задължително е от съществено значение за охраната на държавния интерес във финансова сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета па държавния бюджет. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи. Допълнителен мотив при налагане на мярката е констатираното в хода на проверката и друго нарушение- установена е разлика в касовата и фактическата наличност на паричните средства, нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към липата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.  

По делото са представени Протоколът от извършената проверка № 0371868 от 14.05.2019 г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, Служебен бон от дневен оборот № 1004371 от 14.05.2019 г. и 07:02 ч., както и Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която на Началниците на отдели „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП са определени да издават Заповеди, с характер на оспорената, работното време на обекта. 

С Разпореждане от 01.07.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При горната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото,  съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. От доказателствата по делото се установява, че Заповедта е връчена на 18.06.2019 г. /л. 10/, а жалбата срещу нея е подадена на 20.06.2019 г., без да е използван административен ред за обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.  

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС - Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Съгласно § 11 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин - Наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата - Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата - Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, извън предвидените изключения. Съгласно третата алинея на същата норма - фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.  

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата - Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

По отношение на компетентността, настоящият състав приема, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с която са дадени правомощия на Началниците на отдели „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП да издават Заповеди, с характер на оспорената.

Не се спори между страните, че Принудителната административна мярка /ПАМ/ е наложена при условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от , за нарушение на чл. 118, ал. 1, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба. За да е допустимо налагането на ПАМ, при условията на тази правна норма, законодателят изисква да са установени следните законово предвидени предпоставки: лицето да не е спазило или реда или начина за издаване на съответния за доставка/продажба документ, съгласно установения ред, а преценката за законосъобразност на наложената ПАМ е в пределите на цитираната правна  норма.   

            Безспорно е също така, че заведение за бърза закуска „Х*** в Б*** “, находящ се в гр. Б*** е търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а оспорващото дружество „А*** Т*** 08” ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, т.е. същото е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Изключение е допуснато, когато плащането се осъществява с внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  

Условията за налагане на ПАМ са изрично предвидени и императивни като законодателят не е предвидил други, които да служат като законово основание за тяхната отмяна, поради което от значение са общо предвидените в АПК основания за отмяна на издаден индивидуален административен акт. Това означава, че при надлежно установяване, на която и да е от предпоставките в чл. 186 от ЗДДС, за съответния административен орган е налице основание да издаде оспорената Заповед и обратно – липсата на някоя от тези законови предпоставки е основание за нейната отмяна.  

Оспорващото дружество не ангажира доказателства, обратни на установеното с Протокола от извършена проверка, а именно, че същото е регистрирало и отчело извършените от него продажби на стоки от търговския обект, чрез един от законовите за това начини, поради което приема нарушението за категорично установено и доказано с надлежни по закон доказателствени средства. На самия Протокол, законодателят придава доказателствена сила на официален документ, съгласно чл. 110, ал. 4 и чл. 50, ал. 1 от ДОПК, която не е оборена при условията и по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДОПК. Доказателствата от административната преписка не са оспорени и съдът няма основание да не се съобрази с вменената им по закон доказателствена стойност, респ. в случай на съмнение да прояви служебна активност по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК за събиране на други доказателства.

Възражението в жалбата, че сумата от 180 лева е наличност в касата при отварянето на обекта остава единствено твърдение, без да е подкрепено с доказателства в хода на процеса и обратно на заявеното в молба с вх. № 1380 от 11.07.2019 г. /л. 30/ за представянето на такива. Същевременно това възражение не е правно обосновано, предвид текста на чл. 33, ал. 1 от Наредбата.

Следва да се има предвид, че наложената ПАМ не представлява наказание, в който смисъл е възприето от оспорващата. Същата има единствено превантивна и възпрепятстваща цел по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и е извън правните основания при определяне на наказанието по смисъла на чл. 27 от същия закон. Целта на ПАМ, е да се възпитат качества в нарушителя за спазване на законовите норми, в частност правилно отчитане на търговската дейност, респ. недопускане на последващо отклонение на данъчното законодателство. Тъй като към момента на постановяване на мярката  "запечатване на обект", дружеството не е преустановило дейността си, то към този момент съществува реална и обективна възможност за извършването на същото или друго нарушение или превантивната цел в случая е налице. В тази връзка определеният срок за налагане на ПАМ е 14 дни, който е в рамките на законоустановения максимален тридесет дневен срок, а реализирането на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение няма отношение към реализирането на настоящата мярка. 

При извършената служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на чл. 168 от АПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, без да се констатират нарушения на процесуалните правила при налагане на обезпечителната мярка и при правилно приложение на материалния закон.

С оглед гореизложеното и при посочения изход на спора, на основание чл. 143 от АПК на ЦУ на НАП гр. Велико Търново се дължи юрисконсултско възнаграждение. Възмездяване на разноските в производствата е принцип, който цели възстановяване разходите на ответната страна при неоснователно образувано производство. По делото ответната страна надлежно е представлявана от ст. юрк. К.Н., която представя списък с разноски в размер на 200 лева.        

Водим от гореизложеното и на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А*** Т*** 08” ЕООД, седалище и адрес на управление ***, чрез управителя и представителя на фирмата Й.Б.Л. против Заповед за налагане на Принудителна административна мярка № 10443/15.05.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „А*** Т*** 08” ЕООД, седалище и адрес на управление *** да заплати на ЦУ на НАП гр. Велико Търново сумата от 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен от неговото съобщаване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: