№ 14196
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110157212 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „Д...” АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление; гр, С/адрес/ чрез юрисконсулт С. спрямо
А. Ц. А., ЕГН ********** гр. С.. чрез адв. П..
Излага се, че на датата 10.04.2021г. в гр.София, на ул.„Околовръстен
път“, се е случило ПТП между ЛА „Опел Инсигния“ с peг. N СВ ... СВ,
собственост на трето по делото лице, управляван от ответника А. и ЛА „Фиат
Типо“ с peг. № СА ... ВС, собственост на трето по делото лице и управляван от
М.Л.Л.в, със следния механизъм: ЛА Опел се е движил по околовръстен път
от „АМ Струма“ към ул.Суходолска и на около 50 метра преди кръстовището
с ул.“Суходолска“ причинил удар с ЛА „Фиат Типо“.
Излага се, че виновен за случилото се бил водачът на ЛА „Опел
Инсиния“ като за ПТПто бил съставен Протокол за ПТП № 1818230/
10.07.2021г., в който контролните органи са установили с тест дрегер, че
виновният водач А. управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон.
Бил му съставен и АУАН и НП въз основа на АУАН от 28.04.2021г.
Твърди се, че от случилото се за увреденото лице – другият водач,
възникнали вреди – причинени му контузия на главата (с оплаквания от
главоболие, без външни белези на травма и Неразместена фрактура на
1
фибулата (малкопищялна кост) в ляво в горната й трета, за което при наличие
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
виновния водач и ищеца с полица с № BG/08121000273746 била предявена
претенция от пострадалото лице за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди с образувана ликвидационна преписка
№ *********.
Твърди се още, че за всички причинени болки и страдания на увреденото
лице за целия период на възстановяване, за преживения стрес и неудобства и
за всички бъдещи страдания и болки, допълнително и последващо лечение,
както и за реализираните разходи по лечението и въз основа на
застрахователно-експертната комисия при ищеца било определено
обезщетение в общ размер на 23177.40 лева, от които обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 23000.00 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 177.40 лева.
Въз основа на подписано на 17.06.2020г. между „Д...” АД и увредения
водач споразумение и с преводно нареждане от 21.06.2021 г. ищецът е
изплатил на Мирослав сумата в размер от 23177.40 лева като застрахователно
обезщетение по лик. преписка с № *********.
Въз основа на така платеното и като се сочи, че ищецът като
застраховател по ГО е встъпил в правата на застрахования спрямо ответника
до размера на платеното от него и на основание чл.500, ал.1, т.1, предл. първо
от КЗ се търси от деликвента платеното от застрахователя по ГО.
Излага се, че тези суми са били предмет на издадена по чл. 410 от ГПК
заповед от 16.08.2023г., оспорена в законния срок, с оглед на което се търси и
решение по реда на чл. 422, ал.1от ГПК по заявения установителен иск.
При горните твърдения и като се ангажират доказателства се претендира
решение за установяване в полза на ищеца на вземане спрямо ответника А. Ц.
А. за сумата от 23177.40 лева като вземане за главница, представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по преписка № *********
във връзка с претърпени от трето по спора лице - М.Л.Л.в неимуществени и
имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 10.04.2021г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.07.2023г.) до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и всички направени
2
съдебно[1]деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и гражданско производство., както и
обезщетение за забава от 4608.65 лева за периода от 13.09.2021г. – датата, на
която е изтекъл срока за доброволно плащане до 26.07.2023г., денят,
предхождащ деня на сезиране на съда.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който не оспорват
изложените в исковата молба факти досежно наличие на застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице, настъпване на исковото
ПТП, влязло в сила НП, както и заявяване на претенция за заплащане на
обезщетение спрямо застрахователя, но се излага, че не ответникът е
легитимиран по претенцията на ищеца тъй като не той е бил застраховано по
ГО лице; навежда се, че споразумението между застраховател и пострадал не
установява вида и размера на вредите и те подлежат на доказване от
застрахователя като последица от исковото ПТП. И тези вреди се оспорват от
ответника като случили се и досежно техния интензитет. Оспорват се исковете
за присъденото обезщетение за неимуществени вреди като прекомерни, а тези
за имуществени за недоказани. Оспорват се и претенциите за мораторна лихва
досежно началния й момент. При тези оспорвания се желае решение за
отхвърляне на исковете, и ако се уважи то да бъде в справедлив размер. Не се
оспорват доказателствата на ищеца и се ангажират такива.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, по който с доклада си по делото съдът е приел, че
страните не спорят по случилото се ПТП, довело до реализиране на събитието,
вреди и причинна връзка между вредите и събитието; валидна ГО за лек
автомобил Опел Инсиния, плащане на исковата сума като обезщетение по нея
от страна на ищеца на увредения и споразумение за това като страните спорят
досежно вината на водача на ЛА Опел Инсиния и вида и интензитета на
вредите.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор и от доказателствата се установява, че към датата
на възникване на исковото ПТП е съществувал договор за застраховка – ГО с
полица № BG/121000273746 с период на покритие вкл. и датата на възникване
3
на ПТПто, като не се спори и това е видно от Протокол за ПТП от 10.04.2021г.,
АУАН с № 399077/ 10.04.2021г. и НП с № 21-4332-008953/ 28.04.2021г. , както
и от споразумение от 17.06.2021г. между ищеца и трето по делото лице, че
възникналото ПТП е с участието на А. А. като водач на ЛА „Опел Инсиния“ с
рег., № СВ 54 55 СВ, който е бил с установена положителна проба за алкохол с
тест дрегер и наложено административно наказание за управление на ЛА с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1.2 промила.
Няма спор и това се установява от ППТП от 10.04.2021г., че в резултат
на поведението на водача на ЛА Опел Инсиния, който се е движил по
ул.Околовръстен път с посока от автомагистрала Струма към Суходолска на
около 50 метра преди кръстовището със Суходолска поради мА.ра е причинил
отклонение на ‚ляво“ и е реалзирал ПТП с насрещно движещият се лек
автомобил Фиат Типо, управляван от трето по делото лице М.Л.Л.в.
Няма спор и досежно факта, а и се установява от молба от водача на
втория автомобил – Мирослав до ищцовото дружество от 20.04.2021г., че
ищецът като застраховател на гражданската отговорност на водача на
виновния за случилото се автомобил е бил сезиран да изплати обезщетение на
Мирослав обезщетение за неимуществени вреди от случилото се в размер на
100 000 лева и стойност на разходи от 177.40 лева.
Не се спори и това е видно от представените към застрахователя
документи, че мястото на случилото се е било посетено от екип на спешна
помощ, с преглед на Мирослав, който е бил с поставена диагноза „счупване
само на фибулата“ при преглед от 10.04.2021г. при спешно отделение към
Медицинско заведение, както и се установява, че е с извършена образна
диагностика. От поставената диагноза се установява, че при извършения
преглед е установено, че Мирослав на възраст от 25 години към полунощ на
10.04.2021г е претърпял ПТП с краткотрайна загуба на съзнание и еднократно
повръщане. Към момента на прегледа е без оплаквания от гадене и повръщане,
с леко главоболие и без видими травматичи увреждания по главата. След
направена рентгенография е без данни за травматични промени на
прешлените от торако – лумбалния и цервикален сегмент.
От двете рентгенографии се вижда само фрактура на лявата фибула и
без изменения от травматичен характер в шийните прешлени.
Не се спори и това се установява от споразумение от 17.06.2021г. между
4
ищеца и пострадалото лице Мирослав, че въз основа на това споразумение
застрахователят му е определил за изплащане застрахователно обезщетение в
размер на 23 000 лева за неимуществени вреди – контузия на главата и
неразместена фрактура на фибулата в ляво, както и за имуществени такива от
107.40 лева за разходи по лечение – заплащане на ортеза от 70 лева и др.
Няма спор и това е видно от ликвидационен акт с № 999401/
18.06.2021г. и платежно нареждане, че на 21.06.2021г. сума в размер на 23
177.40 лева е била изплатена на пострадалото лице Мирослав.
Не се спори и това се установява от регресна покана на застрахователя
до водача на ЛА Опвл Инсиния, че тази сума е била потърсена за
възстановяване от него в полза на ищеца, както и не е спорно, че не е платена.
Спорно е дали причините от случилото се събитие увреждания са в
интензитет, обезщетен с изплатената сума и какъв следва да бъде
действителния размер на тази обезвреда.
Състоянието на пострадалото лице след случилата се злополука се
установява и от назначената и изслушана СМЕ, дадена от вещото лице В. и
приета без възражения от страните. Съгласно СМЕ, изпълнена въз основа на
медицинската документация от делото вкл. и прочит на диска с
рентгенографията, вещото лице сочи, че от процесното ПТП Мирослав е
получил следните увреждания: фрактура на лявата фибула без разместване,,
навяхвяне на лява глезенна и колянна става, оток и охлузване в горната част
на лявата подбедрица. Лечението му е било консервативно чрез гипс за 45 дни
и е било необходимо за възстановяването му. Уврежданията на Мирослав
Лазов са му причинили болки и страдания за около 2-3 мес. като през първите
7 дни болките са били с по-интензивен характер. При прочит на диска се
виждат двете тазобедренни стави на Мирослав като експертът е установил, че
няма счупване в горната трета на лявото бедро. Руптура на връзки на колянна
става се доказват чрез ЯМР, при него няма такова изследване и при
контролните прегледи няма отразено увреждане на коленни връзки на лявото
коляно. В зала вещото лице споделя, че Мирослав, няма да има ограничение
на движението за в бъдеще тъй като травмата е била по средата на фибулата и
няма причина нито за ограничено движение в глезенната, нито в колянната
става. Категоричен е, че въз основа на данните от компютърното заснемане
няма данни за счупване на тазобедрена става, за скъсване на връзки на
5
коляното и е само с констатирана фарктура на лява фибула без разместване,
както и навяхване на лява глезенна става и колянна, отток и охлузване в
горната част на лявата подбедрица.
Съдът е допуснал и назначил и САвЕ, приета от страните без
възражения, от която се установява въз основа на доказателствата по делото,
че причина за случилото се е било поведението на водача на лек автомобил
„Опел Инсигния“, с рег.№ GB...СВ, който при движение по Околовръстен път
с посока от АМ „Струма“ в района на 50 метра преди кръстовището с ул.
„Суходолска“ при мА.ра за отклонение наляво, навлиза в лентата за насрещно
движение, като не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се, лек
автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ СА...ВС. Предотвратимостта на
произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта
на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието
между превозните средства в момента на възникване на опасността. Поради
тази причина вещото лице заключва, че не е възможно да се определи дали
водачът на лек автомобил „Фиат Типо“, с рег.№ СА...ВС е имал възможност да
предотврати удара, чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Водачът
на лек автомобил „Опел Инсигния“ е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е запазил движението си в дясна пътна
лента на Околовръстен път в посока кв. „Горна баня или е изчакал
преминаването на лек автомобил „Фиат Типо“ и чак тогава се е отклонил
наляво. Няма данни отклонението наляво дали е с цел завиване или
навлизането в лентата за насрещно движение е свързано с недостатъчен
контрол върху управлението на превозното средство.
Или при така установената фактическа обстановка и от правна страна и
като съобрази разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 предл. първо от КЗ, съгласно
която застрахователят, освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ, има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато е настъпило ПТП поради допуснато от
водача нарушение по ЗДвП в резултат на управляване на моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон, което мотивира съда да приеме, че в конкретния случай
за ищеца като застраховател по застраховка ГО се е реализирало правото на
регрес спрямо виновния водач на основание чл.500, ал.1, т.1, предл. последно
от КЗ, поради което искът като доказан и основателен следва да бъде уважен.
6
Досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение, което е
предмет на спор между застрахователя и деликвента и съгласно разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието без да
е обвързан от преценката на застрахователя и платеното от него на
пострадалото лице. Съдът като съобрази, че за определянето му при
причинени неимуществени вреди следва да приложи принципът, заложен в
правилото на чл.52 от ЗЗД намира, че за да определи техния размер взема в
предвид най-вече вида на травмата, изживяната болка, периодът на
възстановяване и последиците от травмата. Доказа се, че Мирослав е бил с
фрактура на лява фибула без разместване, както и навяхване на лява глезенна
става и колянна, отток и охлузване в горната част на лявата подбедрица.
Според заключението на вещото лице лечението е било консервативно чрез
гипс за 45 дни и е било необходимо за възстановяването му. Уврежданията на
Мирослав Лазов са му причинили болки и страдания за около 2-3 мес. като
през първите 7 дни болките са били с по-интензивен характер. Ищецът не
установи някакви болки и неудобства, както и промяна в отношението и
поведението на Мирослав след случилото се извън обичайните и поносимите
такива от катастрофата, което мотивира съда да определи обезщетение в
размер на 5 000 лева, като за горницата до определената със споразумението и
изплатена като обезщетение за болки и страдание сума от 23 000 лева съдът
намира за прекомерна и несправедлива. Такова обезщетение би било
оправдано в случай на резки и драматични промени в живота и здравето на
пострадалото лице вкл. и дълъг и болезнен период на лечение и
възстановяване, душевни и психически травми от случилото се, както и загуба
на сън, разстройства на нервна основа, неудобства от лечението в
домакинството и работата евентуално на пострадалия, а такива обстоятелства
не се наведоха, а и не се доказаха. Присъждане на сумата от 23 000 лева за
неимуществени вреди би довела до неоснователна размяна на блага в
правните сфери на деликвент и пострадал.
Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
177.40 лева не се оспорва и следва да бъде присъден в пълен размер.
Искът за лихва е основателен от датата на изтичане на срока за
доброволно плащане – 13.09.2021г. до датата на сезиране на съда със
7
заявлението по чл. 410 от ГПК 26.07.2023г., която изчислена на основание чл.
162 от ГПК е в размер на 1029.46 лева – виж Изчисляване на законна лихва |
Calculator.BG.
Дължима е и законовата лихва от датата на сезиране на съда –
27.07.2023г. до окончателното плащане.
При този изход на спора ищецът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва
да плати разноските по делото за платено възнаграждение на вещи лица в общ
сбор от 358 лева, което е редуциран сбор от платена д.такса от 555.73 лева,
600 лева за вещото лице по САвЕ и 200 лева за вещото лице по СМЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ,
т.12 има право на сторени разноски съобразно уважената част от иска или за
сума от 465 лева като редуциран сбор от възнаграждение за адвокат,
определено по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ
от 450 лева и такова за вещо лице от 200 лева.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.500, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ, че в полза на „Д...” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление; гр, С/адрес/ чрез юрисконсулт С. съществува
вземане спрямо А. Ц. А., ЕГН ********** гр. С.. чрез адв. П. за сумата от
5177.40 лева – представляваща заплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от 177.40 лева и 5000 лева за неимуществени вреди, болки
и страдания от фрактура на лява фибула без разместване, както и навяхване на
лява глезенна става и колянна, отток и охлузване в горната част на лявата
подбедрица по преписка с № *********/ 20.04.2021г. по застрахователна
полица за застраховка ‚Гражданска отговорност“ с № BG/ 08/121000273746 за
случило се на 10.04.2021г. в гр.София, на ул.„Околовръстен път“, между ЛА
„Опел Инсигния“ с peг. N СВ ... СВ, управляван от ответника А. и ЛА „Фиат
Типо“ с peг. № СА ... ВС, управляван от М.Л.Л.в, ПТП ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
8
чл.410 ГПК – 27.07.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 24279/16.08.2023г. по ч.гр.дело с №
42189/ 2023г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер от 23
177.40 лева и
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86 от ЗЗД, че в полза на „Д...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление; гр, С/адрес/ чрез юрисконсулт С. съществува вземане спрямо А.
Ц. А., ЕГН ********** гр. С.. чрез адв. П. за сумата от 1029.46 лева –
обезщетение за забава върху уважената главница от 5177.40 лева за периода от
13.09.2021г. до датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 410 от ГПК
26.07.2023г., за която сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с №
24279/16.08.2023г. по ч.гр.дело с № 42189/ 2023г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния размер от 4408.65 лева и
ОСЪЖДА А. Ц. А., ЕГН ********** гр. С.. чрез адв. П. да заплати на
„Д...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление; гр, С/адрес/ чрез
юрисконсулт С. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12
сумата от 358 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело с № 57212/
2023г. и ч.гр.дело с № 42189/ 2023г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Д...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление; гр,
С/адрес/ чрез юрисконсулт С. на основание чл.78, ал. 3 от ГПК и ТР 4/2013г. на
ОСГКТ т.12 да заплати на А. Ц. А., ЕГН ********** гр. С.. чрез адв. П.
сумата от 465 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело с № 57212/
2023г. и ч.гр.дело с № 42189/ 2023г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10