Р Е Ш
Е Н И Е №21
гр. Сливен, 31.01.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря С. В., като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №3 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№302/24.10.2019г. по гр.д.№649/2019г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от П.Т.С. – И. и Д.Т.С. *** иск с правно
основание чл.124 от ГПК за признаване право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение, а именно: поземлен имот с идентификатор
38683.187.23 в местността „Мечия камък – запад“ в землището на с.Кортен,
общ.Нова Загора.
Въззивната
жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство П.Т.С. – И. и Д.Т.С.
чрез пълномощник адв. М. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
В жалбата си въззивниците
чрез пълномощника адв. М. посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочват, че на практика
решението е без мотиви и не могат да изложат в подробности в какво се състои
неговата незаконосъобразност. Съдът не е посочил на какво основание е приел, че
общината е собственик на имота. По делото има документ, че имота е записан в
разписните листи на името на наследниците на С. И. Д.. Общината следвало да
установи на какво основание е придобила имота от тези наследници, което не било
сторено. Съдът не мотивирал защо приема, че те не са придобили по давност имота
от наследниците на С. Д.. Поради това, въззивниците
молят въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново, с което да признае за установено, че те са собственици на
процесния имот.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
В с.з.,
въззивниците П.Т.С.
– И. и Д.Т.С., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от процесуален представител по пълномощие - адв. М.,
която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Излага
съображения относно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното
решение и моли за неговата отмяна, като вместо него моли въззивният съд да
постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з.
въззиваемата страна - Община Нова Загора,
редовно призована, не се представлява.
Въззивният
съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав
на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Искът, с
който първоинстанционния съд е сезиран е положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Първоинстанционният съд,
въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени
права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ и крайния
правен извод на районния
съд.
Съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба оплаквания.
Ищците в
първоинстанционното производство П.Т.С. – И. и Д.Т.С. основават
правото си на собственост върху процесния имот на придобивна давност, изтекла в
тяхна полза в периода 2007г. – 2017г. спрямо наследниците на С.И.Д. – предишния
собственик на имота. Искът е предявен против Община Нова Загора, тъй като
същата е вписана като собственик в кадастралните регистри към плана на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №РД-11-09-00720/20.11.2018г. на
Областния управител на Област Сливен.
Твърдението
на ищците е че имотът е бил собственост на наследниците на С.И.Д., от които те
са го завладели и придобили по давност.
За да настъпи
придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/ следва да са
налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79
от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години
при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност
включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е
владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато.
Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с
нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва
възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен
признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен
това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно. Доказателствената тежест се носи изцяло от ищците,
които следва по пътя на главното и пряко доказване да установят по безспорен начин всички елементи на
посочения фактически състав.
На първо място следва да се посочи, че твърдяното владение е
недобросъвестно. Няма данни, а и твърдения за добросъвестно такова по смисъла
на чл.70, ал.1 от ЗС.
От събраните пред районния съд доказателства не се установява по
безспорен и несъмнен начин на първо място обективния признак на владението –
упражняване на фактическа власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно. От свидетелските показания на единствения разпитан
по делото свидетел И.И. е установено само, че
майката и бащата на ищците са работили място, което им било дадено за
самозадоволяване на семействата в с.Кортен и преди много години /неуточнено
колко/ започнали да работят освен тяхното и друго място. Мястото било работено
от родителите на ищеца и ищеца Д.. По никакъв начин по
делото не е установено на първо място къде точно /спрямо процесното място/ се
намира мястото, което ищците твърдят, че е тяхно собствено, респ. ползвано от родителите
им. Единствения документ е писмен договор за покупко-продажба на имот от 1967г.
/не е годно придобивно основание, съгл. чл.18 от ЗЗД/ за „закупуване“ на лозе
от 1,8 дка в м.“Гол. Материца“ в землището на с.Кортен при граница С. И. Д..
Следва да се посочи, че няма ангажирани доказателства, че „закупилият“ имота Т. А. С. е
баща на ищците. Няма ангажирани доказателства тази местност идентична ли е с
местността „Мечи камък – запад“, в която се намира процесния имот, още по-малко
такива, че точно този имот е съседен с процесния. Самото посочване като една от
границите името С.Д. за когото
се твърди, че е собственик на процесния имот не установява по несъмнен начин
посочения факт. Това не се установява, както бе посочено, и от показанията на
свид. И.. Не е установено, че това „друго“ място, за което говори свидетелят е
процесния имот. Следователно съдът не може да приеме, че родителите на ищеца Д.С.,
а след това и самият той са завладели процесния имот. От показанията на
свидетелят този факт не се установява по никакъв начин.
На следващо място следва да се посочи, че от показанията на свид.Иванов
не се установява, че това „друго“ място /неустановено дали е процесното/, което
започнали да работят родителите на ищците е било собственост, респ.
предоставяно за ползване на наследниците на С.И.Д., т.е. че е завладяно по
отношение на тях. Свидетелят не използва имена, а говори за „едни възрастни
хора“. Няма никакви, дори и косвени факти, които да дават основание да се
приеме, че това са наследниците на С. Д., от които ищците твърдят,
че са завладели процесния имот. Освен това от показанията на свидетеля не се
установяват действия на завладяване на имота – установяване на фактическата
власт от родителите на ищеца и от самия ищец и отблъскване тази на предишните
владелци /твърдените наследници на С. Д./. Свидетелят И.
изрично е посочил, че старите хора идвали на мястото, разпъвали маса, седели
известно време, ядели, пиели и си отивали, не е имало противопоставяне между
тях и родителите на ищците.
С оглед изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не се установява твърдението на ищците за придобиване на имота по давност
спрямо предишните собственици /освен това този факт не е установен, тъй като от
представения документ за замяна се касае за предоставено за ползване лозе/ и то
преди вписване на ответната община като собственик. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба, че Общината не е доказала на какво основание
е собственик на имота. В случая това е ирелевантно, тъй като предмет на делото
е положителен установителен иск, по който с пълно главно и пряко доказване
ищците следва да установят твърдяното свое право на собственост по отношение на
процесния имот. Тежестта на доказване се носи от ищците, а не от ответника.
Друг би бил въпроса ако предмет на делото беше отрицателен установителен иск,
че Община Нова Загора не е собственик на имота, в който случай общината
следваше да установи по безспорен начин придобивното си основание.
Следва да се посочи и че районният съд не е приел, че Общината е
доказала правото си на собственост, както твърдят въззивниците, а че ищците не
са установили своето твърдяно право на собственост на заявеното оригинерно
придобивно основание, който извод се споделя от въззивния съд.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че исковата претенция е
недоказана и като такава неоснователна и следва да се отхвърли.
Като е
достигнал до същите прави изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Претенция за
разноски във въззивното производство са заявили само въззивниците, но с оглед
изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба на въззивниците не
следва да се присъждат разноски, като те следва да ги понесат така, както са ги
направили.
Ръководен от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №302/24.10.2019г.,
постановено по гр.д.№649/2019г. на Новозагорски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.